понеделник, 3 декември 2012 г.

Ин-Ян Полета на Чайката.


"За да летиш бързо, 
като мисълта, трябва да 
започнеш със Съзнанието, 
че вече си пристигнал!"
                                   Ричард Бах

Човек живее навсякъде във
Време/Пространството/X,Y,Z!
                                  Тодор Миков




Larus argentatus argenteus.jpg
Чайка в полет.


Ин-Ян Полета на Чайката.

Малко или много човек след време, изгражда своята философия за живота, изградена върху собственият си жизнен опит и тази философия е толкова различна и индивидуална, колкото са различни и индивидуални самите хора по света. Същото се отнася и за мен самия! Случайно попаднах на творбата на Ричард Бах - "Джонатан Ливингстън Чайката" и намерих много общи мисли и разсъждения с тези на автора и съм доволен от себе си, че съм на прав път, защото и други мислят като мен! Живота ми беше и продължава да бъде труден и с невероятно неприятни и разтърсващи изненади, който обръщаха и продължават да обръщат живота ми на 180 градуса! Така се озовах в един затворен и омагьосан кръг, наречен човешки живот! И аз като Джонатан се чувствах, като чайка - лутайки се тъпо напред - назад, нагоре и надолу в ограниченото си четириизмерно пространство - "X,Y,Z" и "Време/Пространство" в което търсих смисъла на земният си живот! Също като чайката на Бах се издигах високо над невежеството, търсейки себе си - като достойно, интелигентно и способно същество, наречено - човек! Със сигурно знаех, че аз мога да бъда такъв и след като го осъзнах - животът ми потръгна смислово напред и от тук нататък годините ми бяха пълни с живот и сияеха от обещания. Заради преломът, който настъпи при мен потъпкващ достойнството и традициите на семейството ми с близките до сърцето ми хора - бях прокуден и осъден на самотен живот! Защото искам да съм това което съм по природа - свободен, независим и неподчинен на матрицата в която не исках да бъда подчинен! По принцип живота е непознат и непозноваем и знаем, че сме изпратени тук за да се храним, живеем, размножаваме и да умрем! Но за мен, това не е достатъчно! И сега се питам: Има ли по-отговорна личност от една чайка, като мен, която е открила и следва същността на висшия смисъл на живота? Векове наред, ние сме се блъскали и продължаваме да се блъскаме за рибешки глави и моето уважение, но в това не е смисълът на живота! Защото, освен борбата за оцеляване, има за какво да живеем - това е Дао да учим, да откриваме и да бъдем свободни Ян! Воден от същия вътрешен усет се научих да летя през тежките житейски мъгли Ин, издигайки се над тях в ослепително ясните небеса на живота Ян, докато другите си стояха в матрицата Ин без да подозират, че има и други чудесни неща във традиционния ни земен живот. Така, всичко което се надявах да предам на любимите си хора, остана само за мен и не съжалявам за цената, която бях платил - самотен живот! Исках да им покажа, че скуката, гнева и страхът Ин - съкращават живота на човека, вместо да се радват на прекрасните неща на живота Ян, който той ни предлага! Въпреки всичко, аз се опитвам да отлетя на по-високо място в живота - обратно към моите близки, но тях ги няма, защото съм прокуден завинаги и вече не мога да летя с уморените си криле на старото си тяло и вече е време да се завърна у дома! "За да летиш бързо, като мисълта, трябва да започнеш със съзнанието, че вече си пристигнал!" Тоест, човек не трябва да се чувства, като пленник в едно затворено тяло, с размах на крилете на някакво разстояние и предварително програмирани възможности. По-важно е осъзнаването, че твоята природа е съвършена и живее едновременно навсякъде във времето и пространството! За това, човек трябва да се научи да лети в миналото и бъдещето за да се научи на най-дръзкото и най-високо летене - значението на Доброто и Любовта! Мисля, че човек, преди всичко, трябва да се научи да уважава Любовта! Неволно се замислям, за себе си и за Земята на която съм дошъл! За да може човек да се научи на Добро, трябва да се стреми да проникне в дълбочина към същината на Любовта! В интерес на истината, искам да се завърна в средата на близките си хора и да споделя откритата от мен истина за живота - умението да летиш в пространството на Сътворението със скоростта на Мисълта и защо по дяволите си мисля, че някой от тях ще ме изслуша след като съм прокуден завинаги от сърцата им? Нима този който лети на високо - вижда близките хора на Земята и може да им каже това за което мисли? За съжаление и от тяхна гледна точка, аз съм почти невидим поради огромната височина на която се намирам и как да ме разберат, какво мисля и искам да им кажа? В интерес на истината - такъв контакт е невъзможен, с изключение на телепатията, която премахва пространството - и остава само ТУК и времето - остава само Сега! Тогава контактът е възможен! Нали? Не знам защо изпитвам негодувание, гняв и омраза към близките си, който не ме разбират и ме прокудиха от сърцата си, но мисля, че не трябва да губя контрол над себе си, защото те са навредили на себе си, а не на мен и един ден ще го осъзнаят! Всъщност всеки от нас въплъщава в себе си - идеята за Величие и Свобода! Безупречният ни Полет в Живота е стъпка към изразяване на нашата същност - при условие, че премахнем всякаква ограниченост! Така, човек може да усвой Висшия и Низшия Пилотаж в Живота си, като осъзнае, че полета на идеи също е реален, колкото и самия полет! За това ясно осъзнавам, че цялото ми тяло е самата ми мисъл, изразена във форма, която си я представям в действителност и ако разкъсам ограниченията на мисълта си - ще разкъсам цялостта на тялото си! За това се чувствам свободен и мога да отида там, където аз пожелая и пак да се чувствам Човек! Тоест, където и да посееш розата - тя си остава роза! За това човек не трябва да вярва само на очите си, защото очите показват детайлите в ограничен вид, а да гледа чрез истинското си проникновение, да открива това което дълбоко в себе си знае и тогава да съзре начина си на летене в живота. За това, трябва да осъзнаем, че всеки един  от нас представлява безпределната идея за свобода, един образ на Велик Човек и цялото ни тяло е самата ни собствена мисъл! На Добър полет - Дао от Ин към Ян!


                                                                                    Тодор Миков


Няма коментари:

Публикуване на коментар