неделя, 16 декември 2012 г.

Ин-Ян Себеуважението.


Себеуважението е Дао
- Път към Единството!
                           Тодор Миков




Ин-Ян Себеуважението.

Никой не се съмнява, че сме създадени по образ и подобие Божие! От векове наред всред човечеството битува масовото убеждение, че Бог е само Любовта и Доброто. Тогава: Възможно ли е тъмните сили и злото, да не са от Бога? Всички сме убедени, че Бог е съвършен, защото е уравновесен в хармония и единство. И сега се питам: Защо всички се правят на по-големи светци от Бога? Всички се стремим да бъдем само светлина и без недостатъци и това не е ли типичното дуалистично мислене, което изключва едната от двете противоположности? Нима може да съществува среден път, когато има само една страна - само светлина без недостатъци или обратното? Как бих могъл да се избавя от някакъв недостатък след като съм пробвал съзнателно всички начини и методи без резултат, което ме вбесява и ме докарва до чувството за малоценност - вместо да постигна така желаното спокойствие и хармония в себе си? Това мое безсилие и гняв - не увеличават ли злото, което витае с ниските си вибрации в мен? Ами какво би се получило, ако започна да следвам всички предписания за да стана светец - всеки ден да се моля, да постя или мина изцяло на растителна храна, да спазвам десетте Божии заповеди и да правя само добрини? Добре! И в крайна сметка, какво ще постигна с това? Ще стана ли светец, като ревностните християни, мюсюлмани, будисти и окултисти или ще се превърна във фанатик? Нима този фанатизъм не води до убиване на себеподобните, въпреки Божията заповед: „Не убивай” и тези, които не убиват, не се ли опитват да убиват човешкото съзнание? Защо тогава: "Прекаления светец и Богу не е драг”? Не се ли усещате, че тези, който се смятат за "богопомазани", са се нагърбили да произвеждат себеподобни и непрекъснато да слушаме упреците им и критиките за начина ни на живот? Тези техни и едностранчиви подходи - дават ли желания резултат? Схващате ли, че дуалистичното мислене не позволява да се обединяват противоположностите - или, или? Нима няма да бъде по-добре да обединяваме несъвместимото според старата гледна точка и да бъдем образ и подобие Божие? Какво ще кажете, ако обединим светлината Ян и тъмнината Ин в нас така, че да са в хармония и в равновесие? Човешката логика ни подсказва, че тъмнината Ин, трябва да се уравновесява със светлината Ян и това е единственият ни път Дао към равновесие и хармония с Природата и със самите нас! Универсалната светлина е Любовта и ако обичаме тъмнината в себе си, тя ще престане да ни безпокои, което ще ни донесе мир и спокойствие, уравновесеност и хармония! Същото се отнася и за човешките ни недостатъци - колкото повече свои недостатъци успеем да уравновесим, толкова по-трудно могат да ни изкарат от равновесие! Нали? За това човек трябва преди всичко да обича и уважава себе си и тази вибрация ще влияе на другите около вас! Длъжни сме да приемем себе си с ясното съзнание, че ние сме човеци, защото сме грешни и несъвършени! И какво по-хубаво от това - имаме избор на всичко! Ако си въобразим, че сме безпогрешни и съвършени - ще се възгордеем и ще се фанатизираме, което ще ни постави в едно затворено пространство, наречено фанатизъм, където липсва свободния избор! Кое е по-добре - да си затворен или да си свободен? Сам избираш! Единственият ни път Дао е: Да живеем с мисълта, че е нормално да имаме недостатъци, като предпоставка да приемаме и другите хора с недостатъци, като равноправни! Себеуважението е Път към Всеобщото Единство!


                                                                                 Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар