петък, 14 декември 2012 г.

Холограмата на Паметта.


Човешката Памет е способна 
да побере Цялата Вселена!
                                 Тодор Миков





Холограмата на Паметта.

Удивителен е факта, че освен да мислим, да медитираме, да разсъждаваме, да осъзнаваме и да усещаме духовността чрез интуицията - Бог ни е дарил с Памет в която да съхраняваме, записваме и възпроизвеждаме цялата информация в един уникален компютър, наречен мозък. До скоро се е мислело, че този мозък прави всичко и от него зависело всичко в нашия живот. Дали пък неговите функции са силно преувеличени, поради илюзията, че всяка информация трябва да се заучава от книги и учебници и не може да се получи от никъде другаде? Тогава си задавам въпроса: Какви са принципите и действието на паметта, която не би трябвало да има нещо общо с човешкия мозък? Може би, записите в паметта стават по принципите на холограмата в аурата на човека, т.е. в неговите енергийни тела и имат мисловно изображение, подобно на растерна картина - смесица от различно осветени и оцветени точки, който определят растера на самото изображение, записано като информация в човешката памет! Може би тези точки /частици/ са навсякъде в пространството /т.е. не са върху една плоскост/ и в зависимост от ъгъла /градуса/ на гледната точка се променя изгледа на старото изображение в ново и да се запише в паметта! Удивителното е в това, че в малък обем може да се побере огромно количество информация. От моята /материална/ гледна точка, за да изпълняват функциите на памет, частиците трябва да бъдат неутрални. Защо мисля така? Ами /подобно на строежа на веществата/, тези мисловни частици /би трябвало/ да носят положителни или отрицателни заряди за да могат да взаимодействат помежду си и записът да бъде краткотраен. За съжаление съвременната физика не е намерила начин да изследва тяхната неутралност и теоретично допуска тяхното съществуване, като за всеки конкретен случай им е дала различни наименования: фотони, гравитони, основни тухлички на материята и т.н., който се намират навсякъде, дори и в твърдите тела! Всички знаем, че между ядрото на атома и електроните има разстояние, което за тези частици и поради техния размер - то е огромно. Това не означава ли на практика, че човешката памет и аурата се намират не само около материалното тяло, а и навсякъде вътре в него. Тогава е логично да се мисли, че такива неутрални частици има във всеки паралелен свят, който оставят своят отпечатък чрез всички енергийни процеси във всеки един свят, включително мислите и чувствата. Тогава ще сгреша ли ако си мисля, че записите останали в някой предмет ползван от някого, могат да се прочетат след хиляди години и да разкажат за преживяванията на своя собственик? Само, че трябва да отворя една скоба: Въпреки че записите са много трайни, не би трябвало да се твърди, че са вечни, защото за всеки запис не се добавят нови частици, а се разместват и част от тези, които вече носят някаква информация. За това по логично би било да се мисли, че с всеки нов запис, старите записи не се изтриват, а само губят по малка част от своя енергиен потенциал т.е. че с времето записите избледняват и за да се прочетат записи от преди хиляди години, трябва да се погледнат от много по-фин свят. За съжаление, нашето материално съзнание не може да чете записите в материалният свят, защото материалните частици не могат да взаимодействат с тези записи, поради факта, че са прекалено груби. За да се прочетат записите в материалната човешка памет трябва да се използват енергиите на по-фините ни тела: астрално, ментално, душа, дух, и т.н. без да ги разрушат, но ние не съзнаваме, че използваме всичките си тела. Дали пък човешкото ни съзнание не е превърнато във филтър с помощта на внушенията, които са ни насаждани от най-ранно детство и ни е внушено да приемаме недействителното, а действителното просто не го забелязваме, защото са ни казали, че е нереално и че си го въобразяваме и по този начин сме загубили достъпа до огромно количество информация! Ами сега? Как да премахнем тъмната преграда около съзнанието си? За да се избавим от внушението на обществото, би трябвало да се насочим към "разширеното съзнание" и да престанем да абсолютизираме истините, които ни пречат да разширим съзнанието си. Защо мисля така? Докато бях малко дете, не бях сигурен в нищо, съзнанието ми беше отворено и свободно възприемах всички впечатления. Може би тогава осъзнаването на процесите в по-фините тела да е било по лесно и паметта ми да е била безгрешна? Не знам, но колкото повече израствах, толкова по-сигурен ставах, като съзнанието ми започва да борави с надеждни /приети от всички истини/ и все по-трудно допусках, че тези истини не са абсолютни, а относителни. Сега, когато съм вече на преклонна възраст съзнанието ми започна да се ограничава и паметта започна да ми прави номера. Вече е невъзможно някой да ме убеди в нещо, в което съм сигурен, че не е така и ставам все по-консервативен и паметта ми все по-често започна да ми изневерява. Нима това не е оня механизъм, който създава филтрите на моето съзнание, и който ме изолирват от информацията, която е съхранена в различните нива на паметта ми? Ясно осъзнавам, че аз съм енергийно същество и интуицията ми подсказва, че материалното ми тяло е подобно на котва, която ме държи здраво в материалния свят! Амплитудите и честотите в паметта ми са основните параметри с който борави съзнанието ми, което определя моето състоянието - колкото съм по подтиснат, толкова страхове витаят в мен и по трудно боравя с паметта си! И обратното - колкото по-високи са честотите на съзнанието ми /когато съм вдъхновен, щастлив и целеустремен/, толкова е по-лесно осъзнаването на процесите в по-фините тела и паметта работи безотказно. За това деменцията /старческото оглупяване/ действа различно върху паметта на възрастните хора! Също така, релаксацията не е за пренебрегване, защото действа благоприятно върху паметта и подобрява осъзнаването на процесите протичащи във фините тела, като свежда до минимум "шума” на материалното /който достига до съзнанието/ и дава възможност да доловим "по-слабите” сигнали от фините тела! Този метод е известен като медитация и достъпа на съзнанието до процесите в по-фините тела разширява изключително много възможностите на човека, като телепатия, психометрия, ясновидство и т.н. Понеже не можем постоянно да използваме релаксацията, а само когато има подходящи условия за това - без проблеми можем да поддържаме високи честоти на съзнанието, като прогонваме всяка подтискаща мисъл и постоянно мотивираме усещането си за щастие! По такъв начин, човек може да си създаде условия за установяване на контакт с душата и с други висши индивиди. Естествено, човек не винаги може да успява, но ако има проблем - това се дължи на низките честоти на гигантската мисъл-форма изработена от масовото съзнание, която увеличава въздействието на хаоса и излизането от това състояние е много трудно. Зациклянето на низки честоти на съзнанието се подпомага от филми на ужасите, новини за насилие и тероризъм, от въздействието на хард и метъл музиката. За това пък по-честото пребиваване сред природата, естетическите наслади и неагресивната музика - повдигат честотите на съзнанието, което зависи от силата (амплитудата) на импулсите, които записват съответния запис. Записът от своя страна зависи от концентрацията на съзнанието, от многократното повторение и така натрупаната енергия определя неговото качество. Процеса на запомняне с някакви емоции или логически асоциации, също са важни и ефективни методи, не само при запомнянето, а и при всяко преобразуване на енергийните тела. Така се премахват отрицателните натрупвания в аурата и засилват защитните й свойства. Припомнянето на знания и умения, които не са придобити в настоящия съзнателен живот се осъзнават като подсъзнание и когато човек се сблъска с въпрос, който не му е известен до момента, е много трудно да го приеме като верен и възможен /ако подсъзнанието не подсказва, че това е вярно/ и обратното, ако в подсъзнанието му има информацията /колкото и абсурдно да е за другите/, той я приема, независимо от логическите противоречия. Може би това е така наречената дарба у някой изключително изявени личности в различните сфери на науката, философията, музиката и изкуството, който ни смайват с таланта си, като причината да е в натрупването на уменията не само в този, а и в предишните животи! Има логика! Нали? Защото всеки вид човешка дейност - натрупана от преди облекчава многократно усвояването и прилагането днес. Ето това е феномена на човешката памет, която, макар и затворена в човешкия мозък - може да побере в себе си цялата вселена!


                                                                                  Тодор Миков




Няма коментари:

Публикуване на коментар