вторник, 18 декември 2012 г.

Ин-Ян Човешкото Високомерие.


Суетата заглушава вътрешното
чувство за неудовлетвореност!
                                             Тодор Миков

Човек не трябва да се оставя да го 
води за носа духовно му високомерие!
                                             Тодор Миков





Ин-Ян Човешкото Високомерие.

Винаги съм се замислял: Ако всичко съществуващо е Бог, защо се осъзнаваме, като нещо отделно от Него? Може би, защото не сме съвършени като Него и нашето несъвършенство ни кара да се чувстваме различни. В действителност, ние няма как да сме разделени, защото сме негово подобие и явно проблема е единствено в нашето съзнание! Несъмнено, нашето несъвършенство и недостатъци са натрупани в нашата монада във вид на неуравновесени енергии - преобладаването на плюса или минуса (електричеството и магнетизма) в съответната честота, която се определя от нашето съзнание, което управлява енергиите от които се състоим и даденото ни право на свободен избор. Никой не се съмнява, че: Всичко зависи от нашето отношение - когато е положително или отрицателно ние отдаваме или отнемаме енергия от обекта, към който е насочено нашето внимание, като по този начин нарушаваме съществуващата хармония и ставаме причастни, като привличаме или отблъскваме всичко, което е около нас. Когато влизаме в енергийно взаимодействие, ние сме привлечени или отблъснати от поляризираната от нас действителност, като страдаме или получаваме приятни усещания и за да нямаме конфликт с действителността сме пасивни! Понякога ми се е случвало да трупам хаос, когато съм се вкопчвал в някакви въображаеми истини за да подредя действителността според моите представи и в края на краищата никой не е длъжен да оправя грешките ми, освен ако аз не си ги оправя сам! За това човек е по-добре да произвежда хармония чрез правото му на избор, вместо хаос! Именно егото (или личността), което е сбор от всички наши недостатъци, ни карат да се чувстваме като нещо отделно от Цялото. Това са нашите поляризирани отношения към действителността, които наричаме илюзии, защото са производни на нашето съзнание и нямат нищо общо с реалността. За това човек трябва да престане да поляризира отношението и да не се вкопчва да абсолютизира създадените от него илюзии! И така, причината, която произвежда постоянно илюзии е черупката от илюзии, а самоизолирането от Цялото ни създава постоянното усещане за самота и непълноценност. В интерес на истината: Всички ние се опитваме да се справяме с тези подтискащи усещания да изграждаме илюзията за своята значимост и с това заглушаваме зова на Цялото. Има хора, който се опитват да се докажат, че с нещо са по-добри или значими от другите и чрез манипулации принуждават другите да ги признаят, като такива. Те нямат морални задръжки и се стремят да компенсират чувството си за непълноценност, като предизвикват страха на другите. Други пък се стремят да властват и да се сдобият с подчинени. Трети /чрез ума си/ се нареждат в редиците на интелигентите. Четвърти внушават своята „духовност” за да се сдобият с последователи. Пети трупат пари, като показател за способности и като ги гледа човек отстрани - изглеждат, като наперени пуяци, които се гордеят с лъскавите и красиви пера на своите илюзии. За това си мисля, че: Суетата заглушава вътрешното чувство за неудовлетвореност. Въпреки всичко се питам: Защо всичко това се смята за нормално? Може би отговорът е: Защото стимулира еволюцията! Добре, но както всичко съществуващо си има положителната и отрицателната страна - постоянен източник на илюзии и голям препъникамък - духовното високомерие може да обезсмисли доста животи, да създаде много болки, много страдания и никаква поука от тях! Нека, никой да не се заблуждава, че всички видове феномени, като ясновидство, екстрасензорни и лечителски способности, психометрия и телепатия, натрупаните знания и постижения са признак на просветление - те са само надничане от време на време през дупчица към реалността! Разбирате ли? Просветлението идва след като се унищожи егото и всички недостатъци и вкопчвания в илюзиите. Да, ама това води до обезличаване на личността! И се питам: Колко хора са готови да загубят своята индивидуалност, като се знае, че гордостта е най-големия проблем на човека, защото тя изгражда и поддържа личността и егото? А колко хора са готови да се разделят с лъскавата си перушина? Сигурен съм, че няма желаещи! А колко хора искат да са духовни и високо еволюирали учители за да им се възхищават и да подхранват духовното им високомерие? Всички! Без изключение! Да, но епохата на духовните учители отмина. Сега сме в Новата епоха - New Age и не могат да влязат хора зомбита, които не мислят самостоятелно и не могат да поемат отговорност за своите мисли и постъпки. Абсолютния авторитарен авторитет на така наречените „духовни учители” е спирачка и бариера по пътя към Новата епоха. Днес има хора с много знания и мъдрост, но за да са полезни на обществото, трябва да поставят под контрол духовното си високомерие и да не произвеждат зомбита. В днешно време знаещия и можещия трябва да се ограничи само в ролята на духовен съветник (консултант), като се стреми да стимулира самостоятелното мислене и разширение на съзнанието, но за да има успехи, трябва да се пази да не стане абсолютен авторитет, защото абсолютния авторитет произвежда папагали! Всички знаем, че духовното високомерие се развива върху основата на следване и изпълняване на някакви духовни правила и традиции и ако тези правила са дадени от някой всепризнат духовен авторитет, то този, който ги спазва развива самочувствието, че е станал равен на него! Всички сме убедени, че механичното следване на нечии предписания не водят до вътрешно усъвършенстване! Резултати дават само съзнателното самонаблюдение и самоконтрол! За това системите и правилата не са важни! Важно е собственото осъзнаване, което води до разширение на съзнанието и разреждане на илюзиите! И накрая: Човек не трябва да се оставя да го води за носа собственото му духовно високомерие!


                                                                                 Тодор Миков


Няма коментари:

Публикуване на коментар