събота, 15 декември 2012 г.

Мистерията на Човешкото Его.


Егоизмът е бариера пред 
духовните възможности 
на човечеството по света!
                                 Тодор Миков





Мистерията на Човешкото Его.

От гледна точка на всеобщото единство, при Сътворението на Света, Живота и Човека - егоизмът /като качество на човешкото съзнание/ се явява като зло, което е изиграло своята роля при еволюцията на астралното и менталното тяло. Като отрицателно качество на човешкото съзнание, егоизмът е огромна бариера пред развитието на духовните възможности на човека, присъщи на неговия дух и душа! Естествено, при различните хора - степента на изчистването на нисшите им тела е различно и егоизмът /за съжаление/ е все още действащ фактор. Преобладаващата част от нас, все още са под неговото влияние /по силата на инерцията/ и егоизмът задържа темпото на развитието им. От гледна точка на космическия цикъл, времето на егоизма е изтекло преди хиляди години, а по отношение на живеещите в материалния свят хора са /все още/ изостанали в общата еволюция, като това е относително, защото се срещат хора, дошли тук да отработят незначителни детайли и в същото време - стимулират развитието на останалите хора. Тогава е естествено човек да си зададе въпроса: Има ли алтернатива срещу егоизма? Мисля, че има алтернатива и факторът които трябва да определя отношенията между хората е егоизмът да бъде заменен от взаимното доверие! Все пак, ние хората заслужаваме да се обичаме и уважаваме заради изтърпяното страдание и натрупаното нервно напрежение. Разочарованията не трябва да се превръщат в правило - породено от склонността ни да се абсолютизира всичко, защото това е в противовес на обективната реалност и крайностите трябва да се заменят с умереност в човешките ни отношения. Нормално е доверието ни да бъде /понякога/ лъгано, но това не трябва да ни разочарова и да продължим да бъдем последователни, защото си струват усилията в името на човешкото добруване, любов и уважение. Излишно е например човек да определя своите плюсове и минуси като ги съпоставя с качествата на другите хора, защото това е напълно излишно поради факта, че всеки човек е уникален! Нали Природата съществува благодарение на разнообразието? Подражанието също е излишно поради факта, че то е подсъзнателен процес в стремежът ни към определени качества, който притежава някои и копирането на чуждо поведение е вредно от гледна точка на кармичните ни задължения. Човек никога не трябва да се изкушава на подражанието, защото ще си изгради фалшива представа, която е илюзия за своите и чуждите качества, защото ще си причини разочарования и конфликти. Колкото и да е трудно, човек трябва да избягва гордостта и амбицията да бъде "по-" или "най-" в сравнение с другите, което е присъщо на хора, който са осъзнали и приели необходимостта от духовно усъвършенстване! При тях масово се наблюдава възгордяване - гледане от високо на останалите индивиди, като недостатъчно развити. Това води до грешна самооценка за богоизбраност и за духовно усъвършенстване, което създава фалшивото усещане за постижения - това са хора проявяващи екстрасензорни и лечителски умения. Да си скромен и смирен не означава да си подчинен на някого, но да критикуваш е грешка, защото всеки човек си има своя жизнен опит и той си е само негов - независимо от това дали на теб ти харесва или не! Всеки човек си е установил свои мироглед за това кое е полезно и кое е правилно и това не пречи на никого! Нали? За това, излишно е човек да поучава другите /ако не са поискали мнението му/ и с уважение да се съобрази с правото на свободен избор на другите хора, колкото и да не му харесва това. В старанието си да помогнем на някого с нещо чрез налагане е възможно да постигнем обратен ефект т.е. да не бъдем правилно разбрани, защото страданията, които преживява всеки човек, не са напразни и безполезни - те или са кармично разплащане или са урок, а най-често са и двете едновременно. Освен индивидуален, егоизмът има и колективни варианти на различни нива - семейни, родови, съседски, землячески, национални, расови, социални, професионални, религиозни и т.н. Когато човек се посвещава на своите близки или на своето семейство, никога не допуска да си признае, че грижата за тях осмисля живота му, да се чувства необходим, че семейството му дава сигурност и защита. От гледна точка на духовното усъвършенстване се среща още един специфичен вид егоизъм - ежедневна суета, еднообразна и монотонна работа или други фактори, който пречат на  духовното израстване. Такива хора се нуждаят от проанализиране на мотивите си и да установят дали зад възвишените фрази не се крие обикновен мързел, който намалява динамиката на ежедневието им? Естествено, всеки човек въздейства /съзнателно или не/ на околните със своите мисли и стремежи и ако ограничи контактите си само с хора, с които му е интересно и мисли, че има полза - лишава много други хора от импулса необходим за събуждането на духовното им любопитство и от възможността да направят първите си стъпки в съзнателното си развитие. За това човек трябва да търси начин, как да уплътнява скучното си ежедневие чрез постоянство и търпение, независимо от характера на работата! Това трябва до го прави с удоволствие, което неутрализира вредните ефекти, а неудоволствието и страхът засилват многократно пораженията. Не е лошо, човек да бъде максимално пестелив и икономичен, защото материалните и енергийни ресурси са част от цялото и чрез икономиите се намалява дисхармонията! Преди всичко, трябва да бъдем човеци, такива каквито Бог ни е създал - грешни и несъвършени и в никакъв случай не трябва да се превръщаме във фанатици, защото фанатизмът е прът в колелото на идеята, на която сме посветени!


                                                                                   Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар