Зад Завесата.

Зад черупката от илюзии се крие

чисто и любвеобилно същество и

може би, това да сте самите Вие!

                                              Тодор Миков

Зад Завесата.

По принцип съзнанието се дели условно на съзнание и подсъзнание. Споменах "условно", защото нашите тела са много, а съзнанието ни е само едно. Колкото до подсъзнанието - то е изследвано в състояние на хипноза и е доказвано, че в него се натрупва огромно количество информация и регресия /спомени от предишни животи/! Тогава би трябвало да си зададем въпроса: Защо съзнателния ум няма достъп до това огромно количество информация? Поради опасението, че може да сгреши - умът си е изградил защитна стена, наречена истина, която има задачата да отделя един или два варианта от безкрайното множество варианти в които умът се обърква! Това е така, защото умът разчита преди всичко на себе си и има резерви към надеждността на интуицията - от страх да не сгреши! Такъв е и механизмът на илюзията, която е градивен материал за защитната черупка на ума - известна, като завеса на съзнанието, която изолира от реалността. Когато човек прави първите си стъпки към духовно развитие, първо разчита на ума, като се стреми да натрупва информация за истината от утвърдени и уважавани авторитети, след което се сравнява с тези, които нямат духовни интереси и се оценява като действително напреднал, тъй като е прегърнал истините на духовно напредналите, без да си дава сметка, че зад тези повърхностни „истини” има още нещо, за което няма понятие. За разлика от него, съзнанието на действително духовно напредналия не борави с истини, като не спори и не защитава своята гледна точка, защото той не е „знаещ”, а „виждащ”! "Аз знам само, че нищо не знам” е казал на времето Сократ и това ме навежда на мисълта, че съзнанието на духовно напредналия не отделя най вероятния вариант от многото за да го обяви за истина, а само наблюдава всички възможности и не взема отношение, ако няма нужда. Разбирате ли? Тези, които са в началото на духовното осъзнаване, могат да се самозалъгват години наред с илюзията,, че са на върха, че са постигнали много и че дори могат да учат останалите. И това ще продължава дотогава, докато не се избавят от фаворизирането на илюзиите и не станат "наблюдатели”! Когато станат само "наблюдатели" ще могат да продължат по пътя на духовността. Естествено, практикуването на различни техники и диети, не са основен двигател в духовното развитие, а само затвърждават убеждението в собствената праведност - отново илюзия след илюзия. Основния път на всеки духовно устремен е през промяната на собственото съзнание да намали ролята на ума, т.е. на неговото фаворизиране, осъзнаване значението и реабилитация на интуицията, и най-вече уравновесяване чрез пълно изчистване на съзнанието от дуалността, от „истините” и от приоритетите! Освен, че дуалността е завладяла съзнанието на човечеството - фаворизира „истината” и изключва всички останали възможни варианти. А в действителност - всичко има право на съществуване! За това принципа „или-или” трябва да бъде заменен с „и-и”. Безспорно е, че масовото съзнание е изградено изцяло от илюзии и тази мощна мисъл-форма действа незабележимо върху всеки един от нас и като завеса обгръща цялата Земя! За това основната задача на всеки един духовен човек е: бунтувайки се срещу установените „истини”, да променя колективното съзнание, да премахва дуалността, т.е. да повдига завесата, както в своето собствено съзнание, така и в съзнанието на всички останали. Но това не става, като се заменят едни илюзии с други! Първо трябва да излекуват себе си, а след това да помогнат и на останалите! Така или иначе не трябва да бързате със заключенията си преди да прецените ситуацията и си помислете: зад черупката от илюзии може би има едно чисто и любвеобилно същество и това да сте самите Вие?

                                                                                  Тодор Миков