вторник, 18 декември 2012 г.

Между Ин и Ян.


Човекът е глобалния проблем, 
който не трябва да пропилява
напразно живота си!
                              Тодор Миков





Между Ин и Ян.

Независимо от убеждението ни, че всичко съществуващо е Бог, се определяме като отделени от Бога и се питам: Ако всичко е единно и взаимно свързано, как е възможно да сме отделно от Бога? Що за илюзия е това човешко падение, което /чрез съзнанието/ ни пречи да се чувстваме като част от единството и тази заблуда е трупана в продължение на хиляди години в индивидуалното и в колективното съзнание на човечеството, което директно оказва натиск върху желанието ни за промяна? Каква е структурата и анатомията на това хронично раздвоение в съзнанието, което поставя човека в средата между двете тенденции - разделение Ин и обединение Ян? Предполагам, че трябва да има някакво обяснение, защото: тенденцията към разделение се води от страха да не бъдем излъгани, измамени, ограбени и т.н., а тенденцията към обединение се води от любовта, която ни кара  да се доверяваме, да прощаваме и взаимно да си помагаме! Така енергията на нашите мисли и очаквания, създават реалността за зло Ин или добро Ян, в зависимост от нашите отношения към хората и Природата, защото доброто ражда добро, а злото - зло! Да, ама Не! Защо ли? Ами, ако се отнасяме добре, не трябва да очакваме винаги да ни отговорят със същото! Това е така поради факта, че не всички хора са уравновесени и това е нормално, защото не сме съвършени. В интерес на истината, съзнанието на човека не е еднопосочно /това е добре/, защото и в най-върлия злодей има нещо човешко, което ни подсказва, че в неговото подсъзнание витае убеждението, че всичко е едно хармонично цяло. Предполагам, че никой не се съмнява в убеждението ни, че реалността на Бога е основана на равновесието и хармонията между два от аспектите на Бога – Баща и Майка, мъжки и женски енергии, електричество и магнетизъм, Ин-Ян и че това равновесие се поддържа от третия аспект на Бога – Сина (Христос) - средната точка между двете привидни противоположности и тази точка на равновесие не е строго фиксирана - в противен случай: Бог не би бил Жив! Тогава, за да има живот - трябва да се стремим към равновесие в средата на този равностранен триъгълник на Живота! Тогава стигаме до заключението, че човек не може да бъде уравновесен, ако го няма движението! Нали? Именно усетът на човека за равновесие се превръща в стремеж да поддържа равновесието си в живота! Ако няма движение - няма равновесие /подобно на карането на велосипед или мотоциклет или на пумпала/, защото е трудно да се пази равновесие на едно място и ако има някакво равновесие - то е кратко! Тогава ми идва идеята: Този усет или различаване - не е ли Христовото съзнание или Христовия разум? Нали божият син, ни дава възможността да усещаме, кой е правилният избор, за да се ориентираме в джунглата на илюзиите и да лавираме между двете основни енергии Ин-Ян, който взаимно се допълват и хармонизират? Изглежда, че това е Златната Среда, която човечеството търси! Логично е! Нали? Така, аз се убеждавам, че /освен/ нищо случайно не се случва на този свят, че материята нито се създава и нито се губи, съществува и още една закономерност - НЯМА НИЩО ИЗЛИШНО НА ТОЗИ СВЯТ! За разлика от дуалното мислене: Всичко се стреми към хармония и всичко взаимно се допълва! Тоест, всички елементи са създадени за да запълнят някаква липса и да създадат хармонични взаимоотношения! От гледна точка на човешката дейност: Няма нищо излишно, което да се унищожава, премахва или да се борим с него или ако нещо е станало излишно, да се опитваме на всяка цена да го запазим - ЗАЩОТО ТОВА ВОДИ ДО ДИСХАРМОНИЯ И НЕАДЕКВАТНОСТ! Тоест - ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА СПРЕ ЕВОЛЮЦИЯТА! За това: Ние не трябва да премахваме, а да възстановяваме хармоничните състояния, като леко променяме в една или друга посока и тази нагласа (да се правят умерени, а не драстични промени) е началото на златната среда или средния път Дао между Ин и Ян в живота! По простичко казано: Трябва съзнателно да променим отношението си към нещата! Всичко останало - ще си дойде на мястото! Това е! Егото и всичко, което мислим за негативно Ин в своите недостатъци, не трябва да се унищожава напълно, защото всичко, което съществува е създадено с някаква цел - достатъчно е да наложим съзнателния контрол Дао над тях и да ги възприемаме като отделени от Цялото. Защото, всяко едно нещо си има своите положителни Ян и отрицателни Ин страни. Ако човек съзнателно се придържа по средния път /Дао между Ин и Ян/, означава,  че развива Христовото съзнание, което е противоположно на дуалното съзнание, където всичко е черно-бяло и доброто трябва да се подкрепя, а със злото трябва да се води борба. Естествено е, че човек не може да промени света, но може да промени себе си, защото проблемите са в собственото му съзнание, в противен случай - съзнанието му ще си остане същото и така ще създава постоянно разделение. За това активността на човека трябва да бъде изцяло съсредоточена в постоянно вземане на решение дали всяко едно нещо води към разделение или към обединение, в противен случай - поведението ни ще се определя от колективното съзнание т.е. как постъпват другите хора и какво очакват те от нас. Това ще ни направи неадекватни и ще си създадем дисхармония. Естествено е да се мисли, че: Съзнателния избор от няколко възможности, винаги ще ни приближава към златната среда, отколкото безкомпромисното следване на някакъв принцип в убеждението си за непогрешимост! Не трябва да разчитаме на Божията милост, защото това ще ни отдели от Него с нагласата, че Той е извън нас. Щом Човекът е Бог, какво ни пречи /заедно с Него/ да поемем отговорността за себе си! Бог, както и ние сме вечно движение и трябва да се стремим да надминем вече постигнатото - това е движението нагоре по възходящата спирала! Чакането, нещо да ни падне отгоре наготово е затъване в блатото! За това българската поговорка гласи: "Бог дава, но в кошара не вкарва!" Някъде бях чел или чул посланието: „Не давайте силата си!”. Това не означава ли, че: Човек трябва да бъде независим и да не позволява на някой друг да взема решения т.е. "да го води за носа"?Така се губи златната среда на уравновесеното балансиране в живота и се придобива чувството за малоценност! Естествено, това не означава , че не трябва да се интересуваме от чуждото мнение, което ни дава възможности за избор на много по-вече гледни точки и да се оставим на глупостта да ни остави без избор, която ще ни доведе до духовно самоубийство или летаргия! За да не се озовем в оковите на безсилието, болестите и ограничение на възможностите - трябва да не прекъсваме живата връзка с Бога в нас и да вярваме преди всичко на себе си, респективно в Бога! Излишно е човек да се сравнява с някого, защото всеки човек е уникален и затова в този свят няма обективни критерии, чрез които да се правят обективни анализи. Тъй като информацията за сравнение е възможна само в духовния свят, където се сравнят енергийни характеристики и натрупан опит за всички прераждания е недостъпна за нас в материалния ни живот, то трябва да се примирим, че всички проблеми идват от съзнанието ни - че сме нещо повече от другите хора и така между нас и всичко останало зейва пропаст. Никой от духовния свят не може да си позволи да се сравнява с другите, дори локалните Богове, които имат огромни възможности и енергии, не си и помислят, че са нещо повече от най-окаяния човек – те много добре знаят, че това ги отделя от Бога. За това не трябва да влизаме в противоречия с Бога, защото всички ние сме еднакви за Него и не трябва да се поддаваме на невидимите сили, който са отделени от Бога! С изключение на нас - никой не може да ни опази от собствената ни глупост! Всичко зависи само от нас, защото имаме възможността от свободен избор! Аз все още не съм забравил /няма и да забравя/ света на антихриста в който живях, наречен комунизъм, чиято идеологическата активност, продължава да витае в душите и сърцата на моето поколение. Тогава шепа "богоизбрани" ни организираха различни мероприятия със цел да бъдат забелязани и оценявани някъде по върховете на йерархията и умело ни въртяха в колелото на "панаира на суетата” и тяхната показност ни създаде фалшивото усещане за полезна дейност. Някои "духовни активисти” се правеха на духовни слънца, който ни "светеха" с липсата за елементарно различаване и Христов разум, за да преценяваме целесъобразността на своите действия. Така беше! За щастие, обаче Божествения закон, за целесъобразното използване на Божествените ресурси - запази целесъобразността, която е в основата на хармонията. Изводът е, че: Мероприятия, които не променят нищо в съзнанието на човека е невъзможно да се постигне златната среда! За това и комунизмът си отиде в бунището на Историята. Фаворизирането, също е препятствие пред постигането на златната среда, което пречи за поемането по средния път, на развитието на Христовия разум и различаването на целесъобразността! Пропагандата за някакви идеи, учения, религии, на материални цели, материални придобивки и на материалния комфорт - втвърдяват и водят до невъзможност да се постигне някаква балансираност на човешкото съзнание. Така, човек стой безучастен и изпада в депресия и безпомощност. Причината е в твърденото и неподвижно съзнание, което е изостанало от Божественото движение и от Живия Живот! За това, единствения път Дао за постигането на златната среда да бъдем в синхрон с Живия Живот и да бъдем с Бог в едно, е необходимо постоянно да се променяме - всеки ден, всеки час и всяка минута, като вземаме решение за  новите неща и да изоставяме старите! Това е промяната и баланса в златната среда - движение нагоре по спиралата! За това, Човекът е глобалния проблем, който не трябва да пропилява напразно живота си! Сега му е Времето - Дао от Ин към Ян!


                                                                                 Тодор Миков




Няма коментари:

Публикуване на коментар