понеделник, 24 декември 2012 г.

Ин-Ян Хармонията и Красотата.


Хармонията и Красотата
осмислят Живото на Човека!
                   Тодор Миков





Ин-Ян Хармонията и Красотата.

Понякога съм се замислял: Как се е създала Хармонията, която е здраве, дълголетие, щастие, красота, еволюция и безсмъртие! Тя ни дава всички тези приятни усещания за които толкова много жадуваме тук на планетата Земя. Дали тя извира директно от сърцето на Бог или е следствие подредеността на Битието, което /поради дуалистическото си съзнание/ трудно осъзнаваме, защото дуализма отрича голяма част от действителността. Но като се замисля: Може би съществува някакъв начин, човек да открехне завесата на дуалността и да намери пътя /Дао/ към Извора от които извира тази чудотворна хармония? Не знам, как става, но имам чувството, че усещам пулса на истината, която ме напътства да прозра Божествената мъдрост чрез интуицията на съзнанието ми извън материалния свят. Може би, хармонията е следствие от така наречената Божествена (сакрална) геометрия, част от която е известна в науката като „Златното сечение” - определено отношение между геометричните размери или между силите на взаимодействие. Като, че ли хармоничните форми са трайни - колкото е по-малко хармонията, толкова по-бързо се разрушава създаденото от човека и обратното: когато подражаваме на природата, творенията ни са трайни и значителни. Ако по една или друга причина се опитваме да оригиналничим - създаваме дисхармония. Моето съзнание ми подсказва, че хармонията и дисхармонията /може би/ създават възможности на физическите закони. Като, че ли разнообразието настройва общата хармония! Малко ми е сложно за разбиране, но оставам с чувството, че изначалното количество дисхармония в материалния свят  /многообразието и богатството на Земята/ дава възможност, /макар и потенциално/ да постигнем най-хармоничния материален свят в зависимост от желанията ни да се научим, как да се променяме в положителна посока. Тъй като ВСИЧКО Е ЕДНО ЦЯЛО - в настройването на хармонията в този свят участват и най-дребните неща, които пренебрегваме като несъществени. За това е необходимо човек да промени ценностната си система с убеждението, че няма незначителни неща. Всички знаем, че от сътворението на човека до наши дни, дуалността ни е учила да се борим с това, което не ни харесва, което смятаме за зло и за негативно. Тогава, какво значи зло и каква е неговата структурна анатомия? Действително ли съществува злото? От субективна гледна точка "да", но ако сме обективни - бихме могли да поразсъждаваме по този въпрос! Какво имам в предвид? Бог е сътворил Вселената, Живота, Човека и Всичко останало по определен ред и закономерност! Така ли е? Ако е така: Защо тогава се опитваме да преправяме Божествения ред по наш вкус? Все пак,  абсурдно е да се правим по-умни от Него? Разбирате ли? Всичко съществуващо е вечно - само преобразуването на енергиите от един вид в друг, ни създава илюзията за преходност на нещата и преправяйки Божественото равновесие, създаваме хаос и дисхармония. Не е ли по-добре /съзнателно/ да търсим принципите, който се изграждат хармонията и красотата и усвоявайки ги да станем съ-творци с Бога? Най-лесния начин за нас е да се откажем от дуалността и престанем да виждаме навсякъде зло! Така ще престанем да поляризираме действителността, като усвоим създаването на хармония и започнем да съчетаваме неща, които /според досегашната ни гледна точка/ са несъвместими. След толкова хиляди години конфликти и противоречия и след толкова страдания в живота ни - не е ли време да изоставим безплодните традиции и да потърсим нови възможности - промяна, чрез която да премахнем болката и да създадем мечтаната хармония и красота. Толкова ли е трудно? От нас се иска да престанем да търсим противоречия и да се стремим към синтез тоест към обединението /Дао/ на противоположностите: Ин и Ян! Да, но как да се откажем от борбата и да приемем смирението след като не можем да се преборим с егото в нас, което създава противоречия и хаос в душата и сърцата ни? Защо ни е трудно да приемаме нещата такива, каквито са? Нима не усещаме, как човешките правила замразяват представата ни и по този начин изоставаме и ставаме неадекватни на вечното движение. Нима не осъзнаваме, че дисхармонията /следствие дуалистичното ни мислене/ – или се прилага чрез насилие /със цел да се получи по-траен ефект/ или нещата се оставят на самопроизвол. Все пак /ако от време на време/ побутваме нещата в определената посока - бихме могли да налучкаме златната среда, а не да чакаме всичко да стане от само себе си! Подобно на възпитанието на децата - те или са подтиснати или са разглезени и това е причината рядко да се срещат уравновесени хора. Как бихме могли с любов да обединим хармонично /не механично/ огромното разнообразие от енергии, който са задушили Земята от различни цивилизации! Тоест, как да помирим светлината и тъмнината, доброто и злото, Ин и Ян, защото всичко е част от Бога. От физиката, знаем, че когато две енергии се наслагват една върху друга, стават много по-мощни, от простия им аритметичен сбор и колкото броя на енергиите е по-голям, толкова обединената енергия нараства в геометрична прогресия. Именно за това си мисля, че /ако успеем/ да се справим с тази задача - Земята ще излъчи толкова много светлина, че ще освети цялата Вселена! Тогава, много космически цивилизации /аз съм убеден, че не сме сами/ ще последват нашия пример. Заключението от тези разсъждения е че колкото е по-голяма дисхармонията /колкото са повече противоположностите в живота ни/, толкова е по-голямо съмнението и обратното - колкото сме по хармонизирани, толкова сме по-единни с Цялото и толкова съмнението е по-малко! Може би, тогава ще имаме още по-вече знания чрез единството ни с Бога, който ще ускорят хармоничните отношения в грижата ни за ближния и така измамата и отмъщението ще останат в бунището на историята. Така ще възтържествуват онези хармонични отношения чрез който всеки ще споделя с радост своите знания с другите, без да търси облага от тях. Всички сме убедени, че съмнението се ражда от отрицанието /от борбата със злото/, защото тази борба не може да създаде нищо друго освен дисхармония, която създава болка, болката създава страх и страхът създава съмнението, че може да сгрешим и да изпитаме болка. За това /за да изчезнат дисхармонията, болката и съмнението/, трябва да се обединяваме и да хармонизираме човешките си взаимоотношения в името на хармонията! Създаването на красота, на хармония е най-силния източник на радост, на удоволствие и на удовлетворение. Тъй като /до сега/, Вселената се е разширявала - е развивала индивидуализацията и навлизането в по-грубата материя, а сега ни връща в обратна посока /започва да се свива/ - трябва да сме адекватни и да намалим разделението и да се насочим към единението. Ако фокусираме вниманието си върху красотата - ще я захранваме с допълнителна енергия и тя ще става все по-ефективна! Мисля, че това е единствения път /Дао/ да се избавим от дисхармонията Ин в живота си  /като престанем да я подхранваме с енергия и я оставим сама да се разтвори в небитието/ и да се насочим  към хармонията Ян /като не спираме да търсим красотата във всичко около нас/. Така, че Ви желая успех!


                                                                                  Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар