четвъртък, 20 декември 2012 г.

Ин-Ян Единство.


Човечеството се развива през
процеса на индивидуализацията
в синхрон с Всеобщото Единство!
                                        Тодор Миков





Ин-Ян  Eдинство.

Всички знаем, че за да се развие човечеството, непременно трябва да мине през процеса на индивидуализацията, само осъзнаването и самоопределянето на всеки индивид. В днешно време, този процес е стигнал до такава степен на задълбочаване и отчуждение, че общуващите помежду си хора, се възприемат повече като врагове, отколкото като близки хора. И сега се питам: Не е ли време този процес на взаимно отчуждение да се прекрати и да започне осъзнаване на всеобщото единство между хората? Има философи, който твърдят, че Вселената е един безкраен хаос и само на отделни места се срещат островчета на относителна подреденост. Да, но аз се съмнявам в едно такова твърдение, защото, животът би бил невъзможен в океана наречен хаос и една малка самоподдържаща се система не би устояла на разрушителното въздействие на огромния океан. Нима може да се допусне, че Бог е сътворил хаоса, защото си е нямал друга работа? Тогава, къде са Синхронът, Хармонията и Любовта като Равновесие? Това е абсурд и плод на ограничен ум! Не е ли по-логично да се осъзнае, че Вселената, като божествена частица от Цялото е Една Подредена Система и присъствието на хаоса, би трябвало да се допуска, като разрушител на вече непотребното и като необходим плюс или минус, между който протича битието. Ако я нямаше тази разлика между противоположностите Ин и Ян или между нивата, не би било възможно никакво движение и не би могъл да съществува никакъв живот. Нима може да съществува Живот без Движение след като Самия Живот е Движение? Въобще Вселената и Цялото Сътворение е Движение! Нима системата: "орел, рак и щука" могат да сътворят нещо, което да остане цяло и за дълго време? Това е един класически абсурд! Перспектива може би съществува в единоначалието и то при условие, че е изградено без насилие! Не съм много сигурен! Хората често се усещат неудовлетворени от живота, които живеят и с безразличие гледат на общоприетите ценности, защото не намират нищо привлекателно в тях. Това безразличие от събитията в живота е бягство от всеизвестните и общоприети закономерности. Много хора не намират отговор за смисъла на живота и си измислят някакъв мотив, за който решават, че си струва да се живее и с голямо разочарование установяват, че не точно това са търсили. Естествено, тези проблеми произлизат от повърхностното осъзнаване на живота и от нереалистичната представа за действителността. Човек живее и съществува едновременно в няколко паралелни свята! Материалният свят /който осъзнаваме/, заедно с всички събития в него е изцяло зависим от процесите протичащи в другите светове и ние не можем да ги възприемем с обичайните си сетива. Например упойката, която анестезиолозите прилагат на пациентите преди операцията, изолира съзнанието на пациента от възприемането на материалния свят и така освободеното съзнание започва да осъзнава някой от по-висшите светове, където натискът на хаоса е многократно по-малък и по тази причина усещанията са неизмеримо по-приятни, отколкото в материалния свят. Наркоманията например е бягство от действителността на материалния свят и генерира самоубийци и наркомани, който съзнателно са си направили свободния избор! Все пак, положителното въздействие на хаоса се състои в очистването на всичко старо и ненужно. Звучи невероятно, но може би в другите светове да сме се почувствали замърсени и тромави и след като сме осъзнали, че не можем да продължим така - сме предпочели живота в материалния свят, за да се освободим от оковите на старите си мисли и чувства. Въпреки, че този процес на пречистване е бавен и мъчителен е необходимо да се запасим с търпение и да изживеем пълноценно избрания от нас живот! Тъй като всеки по-висш свят е с многократно по-малко съдържание на хаос, е много по подреден и по-хармоничен от предходните светове е притегателен център за човека, където се чувства привлечен от съвършенството, от несравнимо по приятните усещания и от необятните перспективи. Само, че напредването към висшите светове е невъзможно със старите предразсъдъци и самолюбие, поради адаптацията към новата действителност! За това, колкото е по-хармоничен светът, толкова по-пълно е Всеобщото единство и няма място за самолюбивите индивиди, поради несъответствието им с единството и хармонията! За това материалния свят е едно своеобразно чистилище през което трябва да се премине, за да се насочим към по-висш свят или по-високо ниво на развитие без недостатъци! За съжаление, подсъзнателният импулс /мотивиращ живота в материалния свят/, не осветлява съзнанието за навиците и разбиранията натрупани в предишните съществувания, който са решаващи и незначителните житейски проблеми се явяват непреодолима бариера пред желанието за промяна! А може би това не е случайно и да има някаква закономерност, като факта, че: Бог ни е дал толкова, колкото можем да носим! Това е Всеобщото Единство! 


                                                                                   Тодор Миков


Няма коментари:

Публикуване на коментар