неделя, 16 декември 2012 г.

За Кармата.


Кармата винаги генерира
в нас само дисхармония!
                                      Тодор Миков





За Кармата.

По принцип кармата е дисхармония и е съвкупност от енергии, които не взаимодействат по Божествените закони! Тези енергии могат да се усещат по най-различен начин и винаги създават дискомфорт, като ни развалят настроението, причиняват ни болка, карат ни да се чувстваме уморени от живота и всичко негативно в ежедневието ни. Тъй като, кармата ни съпътства през целият ни живот се питам: Възможно ли е да хармонизираме това несъвършенство? Много хора казват, че има хиляди начини, но не е ли по-добре човек да осъзнае проблема, да го освети със съзнанието си и да го преобразува т.е. да възстанови центрираното си и хармонично състояние. Този процес се нарича преобразуване или изгаряне на кармата. Това е единствения начин съзнателно да се поддържа радостта и хармонията в сърцето. Същото се отнася и за колективната карма на човечеството, която силно влияе с дисхармоничните си енергии на земното пространство и Природата, като цяло. Ако всеки един от нас съумее да преобразува тази дисхармония, като поддържа хармонията в себе си - ще помогне и на другите да се справят с проблема. Вътрешните противоречия в човека се дължат на неговата карма, която създава груба материя и дискомфорт в живота му. Може би кармата зависи от дейността на Вселената, която се разширява и свива във Времето, като при разширението, кармата расте и генерира груба материя и обратно при свиване - кармата се свива и губи способността си да генерира груба енергия. Съвременната ни наука доказва, че разширяването на Вселената приключи и няма нужда от интензивното производство на груба материя! Сега процеса тръгва в обратна посока - на хармонизиране и сливане с Първоизточника. Тогава възниква въпросът: След като кармата става излишна като инструмент, какво ще стане с преработената от нея дисхармония и трябва ли да се преработи по някакъв начин в името на хармонията? Ако използваме хумора, като средство за поддържане на доброто настроение, няма ли да се осмиват нечии недостатъци, който не създават вътрешна хармония и веселото настроение да е краткотрайно - подобно на патерици, който не вършат сериозна работа, като заместител? Според мен - веселието и радостта трябва да са безусловни, за да се получи устойчив и дълготраен ефект. Нали, осъзнатото доверие в добронамерността на Бог е основната база върху която трябва да се гради и поддържа вътрешната хармония между хората? Освен осъзнатото доверие - търпението също се базира върху идеята, че ние сами си създаваме проблеми с който се сблъскваме и да заличим всичко след себе си! Това вече е добра идея и всичко зависи от нас! Това е! Успех!


                                                                                   Тодор Миков


Няма коментари:

Публикуване на коментар