За Края на Света.

Раждането на Иисус Христос е

Ново Начало и Дар в сърцата ни!

                       Тодор Миков

 Края на Света.

Древния град на Майте - Чичен Ица.

/на север от полуостров Юкатан, Мексико/

За Края на Света.

Според древните Май, краят на света ще настъпи утре на  2. декември.2012 година. Календарът на Майте е един своеобразен инструмент на Времето и Съзнанието, който е основан на 13-те енергии - символ на божествените намерения и чрез този календар са определяли начинът на живот и съдбата на Майте. Според мен, утре няма да настъпи краят на света и тези теории, който усилено се тиражират чрез средствата за масово осведомяване са абсурдни и нелепи. Основният мит за края на света е, че планетата Небиро или Хикс ще се сблъска със Земята. В интерес на истината: Митът за такава планета съществува от 90-те години на миналия век, но такава планета, както се описва, че е с големината на Юпитер – ако съществува, отдавна да е наблюдавана от астрономите! Другият мит, който станал популярен, че ще доведе до края на света бил, че Слънцето, Земята и центъра на нашата галактика - Млечния път ще се подредят на една линия и от центъра на галактиката, където има черна дупка, щяло да изригне колосално количество енергия към Земята. Все пак, това е невъзможно да се случи, защото няма научно доказателство, че те могат да се подредят в една линия, а и да се случи - откъде ще се вземе тази смъртоносна енергия, като се знае, че черните дупки всмукват енергията и материята т.е. те не генерират, а консумират /поглъщат/! Друга популярна теория за края на света била преобръщането на магнитните полюси на Земята. Пак в интерес на истината: Това се е случвало и то нееднократно. Последното се е случило преди около 780 000 години, доказано чрез геоложки проучвания на вулканични скали. Това обаче не се случва за ден, от няколкостотин до няколко хиляди години, тоест и тази теория е абсолютно несериозна! Едно е абсолютно вярно е че: Всички страхове свързани с края на света на 21 декември са заради незнание и недоверие към науката в много хора по света! И се питам: Що за истерия е това и какво се крие зад завесата на тази истерия? Все пак /от физическа гледна точка и според теорията на вероятностите/: Ако краят на света не настъпи на 21 декември, той може да бъде причинен по-късно от астероида Тутарис!

Тутарис

Тутарис /според снимки на НАСА/ е скален къс с широчина около 5 км. Сблъсък на астероида със Земята би бил фатален, но засега място за паника няма, защото Тутарис ще доближи опасно нашата планета чак след няколко века, защото астероидът се намира на около 6.9 млн. км от Земята и в космически мащаби е сравнително малко разстояние. Според учените сблъсък между астероида и Земята ще бъде възможен след четири века. По принцип, аз не се страхувам от края на света, защото този ден няма да е скоро. Все пак, мога да пророкувам, че краят на света ще настъпи, когато слънчевия "реактор" угасне, превръщайки се в звезда-джудже и животът ще свърши, а според слънчевите цикли това ще стане след 4,5 милиарда години и защо да се страхувам от нещо, което е неизбежно? В действителност има край на света, който е реален и неизбежен на Земята и това е Смъртта! Феноменалното в смъртта е в това, че тя не е колективен фактор, а е индивидуална за всеки индивид. От моя гледна точка - смъртта не е страшна, защото липсват чувствата и съзнанието! Страх ме е от болката на прехода от Живота към "Отвъдното". Точно тази болка е страшна, защото от нея се умира. Този край на света за индивида е реална и неизбежна, защото: НИКОЙ ЖИВ НЕ Е ИЗЛЯЗЪЛ ОТ ТОЗИ ЖИВОТ! Имам в предвид ЗЕМНИЯ ЖИВОТ! От гледна точка на България /и на всички държави по света/: българите се плашат повече от финансовите си проблеми, отколкото от края на света! Пророчествата за свършека на света засягат основно обществата на изобилието - там хората имат какво да изгубят в материален,  в личен, и в професионален план! По принцип: Ако човек няма какво да губи, едва ли го интересува кога точно ще настъпи краят на света - днес или утре! Нали? Всъщност българите не ги е еня за свършека на света, защото желаят да настъпи края на растящата безработица, битовата престъпност, корупцията, растящите цени на тока, горивата и почти всички стоки и т.н. Те мечтаят за края на финансовия апокалипсис! Апокалипсисът вече е настъпил на политическо, икономическо и социално ниво, така че няма от какво повече да се страхуваме! В сегашния хаос в България от протести: на учени срещу министъра на образованието и председателя на Фонда "Научни изследвания", на пушачи срещу забраната за тютюнопушенето, и на непушачи срещу отмяната й, на пенсионерите срещу размера на пенсиите им и на майките за детските добавките, няма масова паника или изпадане в тревожност! За огромно съжаление обаче: Чуваемостта на всички равнища в обществото е разрушена в резултат на нравствен апокалипсис! Това, че българинът не се интересува от тези псевдопророчества, не говори за нарастване на рационалността му, защото човек може да бъде рационален само в общества, където няма дефицит на институционални регулативи. Когато обществените отношения са ясно регулирани, тогава плановете и проектите не се провалят от непредвидени обстоятелства. Всички сме единодушни, че: В България живеем в апокалиптични времена от началото на социализма и че апокалиптични му изглеждат и предизборните обещания на българските политици. За това той се страхува най-вече от поредното политическо "откровение" за предстоящите избори. За начина, по който българите ще посрещнат т.нар. край на света - 21 декември се пада в петък, известен и като "ден на майстора", редица българи ще го посрещнат подобаващо - с ракия и салата, вероятно възползвайки се от възможността да се почерпят по някакъв повод. Така, че българите се страхуваме повече от икономическата ситуация, в която живеем, отколкото от края на света. По принцип хората намират отдушник в такива страхови преживявания, като например Апокалипсиса, за да управляват дълбокостоящия в тях ужас, че животът им не е това, което им се иска да бъде. Страховете живеят не само у бедните, но и у богатите, особено ако те са направили голям компромис с живота си и голямата цивилизационна невроза, в която сме потопени. Ако не ни е страх от края на света, ще ни е страх от извънземните, от птичия грип, от свинския грип и от тероризма - всъщност, това е: Страхът, че животът ни няма смисъл, но опредметяването му го прави по-поносим! В тази невротична цивилизационна ситуация хората се научават да приемат, че страданието може да се отмени чрез фантазии за него или даже да бъде избегнато с измислянето на успокоения и че една такава фантазия е възможно да си напълно щастлив, след като животът всъщност съдържа много страдание и болка на който се базира и фактът, че живеем на кредит, че искаме да потребяваме, сякаш сме последните хора на земята и сме готови да изядем всички ресурси! Ако хората осъзнават напълно как всъщност организират действията си, ще изпаднат в депресия! Дали пък: Кризите са необходими, за да ни върнат в реалността? Не мога да преценя! Но нека да надникнем зад завесата на пророчествата на френският аптекар, медик и астролог Мишел дьо Нострадам (14.12.1503 – 2.7.1566), по-добре познат под псевдонима Нострадамус, който също е предрекъл, че през 2012 г. ще настъпи краят на една епоха. Не е ясно дали гениалният пророк е имал предвид, че планетата ще изчезне, или ще има големи промени - климатични и социални. Що се отнася до пророчеството, че светът ще свърши през 2012 г., в него астрологът предсказва космически промени, които ще предизвикат природен катаклизъм и от това ще последва трета световна война. Според Нострадамус полюсите ще се преместят, а по света ще бродят хора, погазващи законите. Конкретното назоваване на датата 21.12.2012 е заради рядка астрологическа констелация /положение/ в първия ден на зимата. Като възможен вариант - Трета Световна война може да бъде предизвикана и това, според мен ще е плод на болни мозъци! Нашата българска пророчница баба Ванга /мир на праха й/ предрича, че Третата световна война ще започне през десетия месец на 2010 г. Първоначално ще изглежда като обикновен военен конфликт, но после ще бъде употребено химическо и атомно оръжие. Ще свърши през октомври 2014. Европа ще бъде напълно обезлюдена, хората ще страдат от ужасяващи кожни болести заради ядреното оръжие. Това пророчество на баба Ванга изправи косите на суеверните й поклонници, след новината за поредната провокация на Северна Корея към съседна Южна Корея. Страните във военния конфликт обаче, според петричката пророчица и много холивудски сценаристи, са Индия и Пакистан. А баба Ванга предвижда и атентат срещу четирима държавни глави. Прогнозите на покойната пророчица наистина могат да дадат основа за бъдещи фантастични блокбастъри. През 2125 г. хората за първи път ще се срещнат с извънземни, които обаче тайно се настанили на Земята още преди много години и си живели тихо и кротко сред нас. Пришълците били от планета Вамгим, чието име страшно прилича на Вангиното. През 2256 г. тежка болест, дошла от Космоса, ще убие милиони жители на Земята. Междувременно, Марс вече ще е наша колония. Населяващите червената планета ще се оформят като водеща сила и конкуренция на Земята в производството на атомно оръжие. 2304 г. Луната ще разкрие голямата си тайна. Но само 67 години по - късно, две слънца ще се сблъскат и ще настане световен глад. Според прогнозите на Ванга, краят на света ще настъпи чак през 5079 г. Легендите за края на света създадоха небивал интерес не само към календара на маите, но и около световни "места на оцеляването" след апокалипсиса. Легенди и слухове посочват "местата за оцеляване" в различни географски региони.Бугараш, Франция; село Шириндже в Турция; антиядрени шахти и правителствени скривалища; парижките катакомби; боливийско плато, пещера в Грузия, американски подземен правителствен хотел и ... цял континент - Африка. И още: седем сферични бункера в Китай; укрепени вили в Подмосковието, заредени с водка и в България: българско село /?/ до Асеновград; Сините камъни над Сливен; Черноморското крайбрежие; Рила; Пирин; Родопите; град Банкя. А какво мисли Источното Православие по отношение на края на света? "А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец“ (Мат. 24:36). В интерес на истината: Вече „преживяхме“ няколко пъти края на света според „пророчествата“ на отделни личности и на цели общности. Утре - на 21.12.2012 г. се задава поредният край на света и то според маите. А знаем, че маите безспорно са имали високоразвита цивилизация, запозната с тънкостите на астрономията. Интересно, обаче, защо маите, които, според мнозина, са предсказали края на света (и то по Григорианския календар, с който календар онзи на маите няма нищо общо), не са съумели да предскажат края на своята собствена цивилизация и то по своя собствен календар?  Все пак вещанието за поредния край на света породи в мене желанието да представя Христовото учение за края на света. И така, учениците на Господ Иисус Христос, а столетия преди тях пророците Амос и Осия (8 в. пр. Хр.) са знаели, че ще има край на света - последен ден от човешката история. Съвремениците на Христос, в това число и Неговите ученици обвързват идването на дългоочаквания Месия (Помазаника) с последния ден. В представите на Христовите съвременници Месия щял да бъде наследник на цар Давид (1004-965 г.), земен цар. Той щял да дойде в последния ден, да сложи край на човешката история и щял да се възцари над Израил, като покори всички езически народи. Така щяло да настъпи Божието вечно царство на земята. С цялото Си земно служение Господ Иисус Христос свидетелства ясно, но ненатрапчиво, че тези представи за Месия не са правилни, както са неправилни очакванията им за последния ден и за това, какво ще стане след него. Тъкмо за това, когато учениците на Христос Го питат „Кажи ни, кога ще бъде това и какъв ще е белегът на Твоето пришествие и за свършека на света?“ (Мат. 24:3), на този въпрос Господ Иисус Христос подробно отговаря с даването на конкретни признаци за настъпването на последното време, на времето преди края. Думите на Христос относно края на света и белезите на Неговото пришествие (второто Му идване) са поместени в 24 глава на Евангелието според Матей. Накратко ще обобщя белезите, които ще възвестят, че наближава краят на света, но че това все още няма да е краят. И така:

1. Неимоверно увеличаване на стълкновенията и военните конфликти (Мат. 24:6-7а).

2. Глад, земетресения, масово измиране на населението (Мат. 24:7б).

3. Увеличаването на лъжепророци и лъжехристи (Мат. 24:11) – т. е. увеличаването на хора, които претендират да са Христос.

4. Изстиването на любовта сред последователите на Христос (Мат. 24:12).

5. Проповядване на Евангелието на всички народи (Мат. 24:14).

Въпреки тези признаци Господ Иисус Христос предупреждава и подчертава, че Неговото пришествие ще дойде изненадващо (Мат. 24:23-24, 26-28) и че непосредствено преди самото Христово второ пришествие ще настъпят сериозни природни катаклизми - потъмняване на слънцето и луната и изпадането на звездите (Мат. 24:29). Едва след тези природни промени ще дойде Господ Иисус Христос, така че ще Го видят всички, които доживеят до този ден (Мат. 24:30 и парал.). В стих 36 на 24 глава Христос казва на Своите апостоли: „за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец“, т. е., въпреки че Иисус Христос дава признаци, по които хората да се ориентират, все пак деня на Неговото идване никой не знае и няма да узнае, докато Той не дойде в слава. Господ Иисус Христос допълнително акцентира на това, че никой човек няма да узнае точния ден на Неговото идване, с думите: „но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески“ (Мат. 24:37-39). След Христовото възкресение и възнесение апостолите и вярващите започват да очакват второ идване на Господ Иисус Христос. Сред някои християни се ражда нетърпеливото очакване Христос да дойде скоро. Стига се дотам, че в общността в Солун някои вярващи се отказват да работят и да правят каквото и да било в ежедневието си в очакване на идването на Господ Иисус Христос. Апостолите и техните приемници започват да обясняват на вярващите солунчани, че те трябва да продължават да живеят своя нормален обществен и семеен живот, да не изпадат нито в паника, нито в прекалено очакване на настъпващия последен ден, който същевременно е и ден на Съда на Господ. Затова във Второто послание до солуняни четем: „А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, че уж настъпва вече Христовият ден“ (2 Сол. 2:1-2). След тези успокоителни, напомнящи вярванията на християните думи има едно важно и съществено допълнение, важен и съществен белег, след който белег вече може да се очаква Христовото идване, но, разбира се, денят на това идване отново остава неизвестен за нас, хората. Този белег, който е последен, преди пришествието на Христос, е идването на „човека на греха, сина на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, което се нарича Бог или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог“ (2 Сол. 2:3-4). В текста на посланието очевидно става дума за един определен човек, изпълнен с надменност и богопротивене, който ще представя себе си за бог. Този човек бива наричан от отците, наследници на светите апостоли, Антихрист. Образът на Антихрист донякъде, като отрицателни черти и качества, звучи познато на християните изсред евреите, защото от историята на Израил знаем за царуването на Антиох IV Епифан (215-163 г.), един от наследниците на Селевкидската династия на Александър Македонски (356-323 г.), чието управление е описано в 1 гл. на неканоничната книга Първа Макавейска. Антиох IV Епифан провежда политика на налагане на вярата в Зевс и на нетърпимост към вярата в единия истинен Бог. Антиох влиза в Йерусалим, осквернява храма, като не само принася в него езически жертвоприношения, но построява навред многобройни жертвеници, посветени на езически божества (1 Мак. 1 гл.). Поради цялостното безжалостно преследване на юдеите и заставянето им да служат на Зевс и елинските божества Антиох IV става пословичен образ за богопротивен човек, който се големее над всяко началство и власт и представя себе си за бог, влизайки и осквернявайки храма на единия Бог (срв. 2 Сол. 2: 4). Така Антиох IV Епифан става предобраз на идването на Антихриста, който с още по-голяма жестокост ще преследва християните, но той за разлика от Антиох IV ще има сатанинска сила и ще извършва лъжливи чудеса, за да съблазни невярващите в Христос (2 Сол. 2:9-10). Дори тези неща обаче не трябва да притесняват съвременниците на Антихриста, които трябва да продължат да се надяват на Господ Иисус Христос, защото Той ще убие Антихриста с дъха на устата Си и с блясъка на Своето пришествие (2 Сол. 2:8). Трябва да се добави и още нещо, което, макар да изглежда шеговито, всъщност е истина. Реално 21.12.2012 г. като дата е била преди 5 години. Т. е. в момента реално живеем в 2017 г., а не в 2012. Откъде се получава тази грешка? През 525 г. римският абат Дионисий Малки (родом от Добруджа - България) по поръка на папа Йоан I предлага ново летоброене, което бързо се разпростира на Запад. В това летоброене, което е в основата на Григорианския календар, използван по цял свят, Дионисий Малки пропуска 5 години при изчисленията си. Следователно, понастоящем не сме 2012, а 2017 г. Корекции в датите трудно биха се предприели, защото това би означавало да се препише наново цялата световна история, леточисленето на която е по Григорианския календар. Последните изяснения (за грешката в леточисленето) са специално за тези, които са маловерни и/или не вярват, че Свещеното Писание е Божие слово. А ние, които вярваме в боговдъхновеността на свещените книги на Библията, тези дни очакваме идването на Христовото Рождество, надяваме се Родилият се да ни дари сили да продължим да изграждаме нашето общество, да го направим по-добро място за живеене за хората. В личен план християните се надяват на прошка на греховете и на това, Господ Иисус Христос да се роди в техните сърца. Ако Христос се роди в нашите сърца, за нас няма да е страшен нито собственият ни край на живота (който край винаги трябва да помним!), нито ще е страшен Антихристът, още по-малко ще се притесняваме за настъпването на 21.12.2012 г. И докато някои се ужасяват, смущават, подготвят да се укриват във всякакъв вид скривалища, за да преживеят края, то нека да не забравяме, че за съвременниците на апостолите и за древните християни краят на света и второто идване на Христос е много радостно очакване. Именно с това очакване, с тази радост завършва и книга Откровение на св. Йоан Богослов, посветена тъкмо на последните дни. В книга Откровение четем очакването и същевременно молбата, която авторът изрича от името на цялата Църква: „да, ида скоро! Амин, да, дойди, Господи Иисусе!“ (Откр. 22:20). От все сърце пожелавам на себе си, а и на всички хора по света да очакваме Раждането на Господ Иисус Христос в нашите сърца и нека това раждане Бог да ни подари като най-ценен дар на Своето Рождество! И така мили хора - Краят на Тази 2012-та година дойде и Идва Ново Начало - Рождество Христово и Новата 2013-та година! Наздраве! Мир, Любов и Светлина във Вашите сърца! Амин!

Рожество Христово.

                                                                                  Тодор Миков