събота, 22 декември 2012 г.

Ин-Ян Човешките Взаимоотношения.


Стереотипите определят
Човешкото поведение!
                             Тодор Миков

Обичай се за да те обичат!
                             Тодор Миков




Ин-Ян Човешките Взаимоотношения.

Малкия свят в едно общество е неговата градивна клетка, наречена семейство, което е един от основните плацдарми където се осъществява човешката еволюция и нейната цел е да направи индивидите хармонични и уравновесени. Тогава възниква въпросът: Кой е инструментът за постигането на тази цел? Естествено, това е  принципът на причината и следствието! А може би и на кармичният закон? Една българска поговорка гласи, че: "Два остри камъка, брашно не мелят!" Така е и с нас - хората! Именно острите характери на хората влизат в конфликт помежду си, докато се пасват /загладят/ и тогава настъпва мир и любов! Казано с по-прости думи, събират се хора с остри ръбове и влизат в конфликти до тогава, докато острите ръбове се загладят и хората престанат да си причиняват рани. Този процес на конфликти може да продължи много животи и единствения начин да го съкратим е да започнем съзнателно да се променяме. Само, че тази промяна не е така лесна, както си я мисли човек, защото принципът: "или-или" Ин т.е. "или аз, или той/тя" е огромно препятствие и много е трудно да се замести с хуманния принцип: "и вълка сит и агнето цяло" Ян. Защото гордостта е несъвместима с компромиса и точката на равновесие липсва! Именно, невъзможността да се намери тази точка е липсата на златния път Дао по които трябва да се изгради уравновесеността в нас и да се ускори еволюцията ни. Естествено е че: ако няма търсене еволюцията се забавя, защото се носим по течението без цел и посока. Никой не се съмнява, че: насоченото внимание е предпоставка за осъзнаването и насочването на енергия, чийто допълнителен импулс ускорява процесите постоянно, а не епизодично! Много е лесно да вдигнем рамене и да се примирим със закона на кармата, но принципа на свободния избор не влиза в конфликт и противоречие с кармата - те действат паралелно, точно както би трябвало да е в хармоничното семейство - в постоянен разумен компромис. Именно семейството е Храмът на Любовта, където царува отношението между мъжа и жената! Също и човешкото общество е един огромен храм за всички човешки отношения. Мечтата за "идеалната" половинка, рухва още при първите конфликти и си правим извода, че отново сме се заблудили. И така от цвят на цвят и от "трън, та на глог". Защо става така? Ами много е просто! Първо сме забравили /или нарочно забравяме/, че по произход, всички сме братя и сестри и в нас е заложено да имаме хармонични отношения с всеки един, което води до привличане и желание от двете страни, като предпоставка за постигането на хармонични отношения. По принцип, идеалната половинка съществува, но не това е най важното, защото най-важния за нас човек е този, който ни подкрепя без да отдаваме голямо значение на това, но и често отработва кармични задължения далеч от нас. Така, че ние сме тук в материалния свят не за почивка и за живот в удоволствия, а в страдания да премахваме свои недостатъци и ако сме забравили това - страданията са огромни! Всички мислим, че не сме заслужили такава съдба - да страдаме, но ако приемаме проблемите си като нормални и се стремим да ги преодоляваме, то те ще бъдат незначителни. Векове наред човечеството е оформило определени стереотипи на поведение (възгледи, шаблонни представи, какво представлява мъжът или жената), които определят човешките взаимоотношения. Възможно е тези стереотипи да битуват още дълго време в бъдещето, но в днешно време те продължават да са водеща сила в човешките ни взаимоотношения. Според тях - мъжът трябва да бъде силен, решителен и смел Ян, а жената трябва да бъде слаба, нежна и кротка Ин! Тази масова илюзия отговаря на тези стереотипи и човек открива, че вътрешните му дадености в някои отношения се разминават с желаното. Именно, това е причината за голямото ни вътрешно противоречие и външни конфликти. По принцип няма значение дали тези стереотипи са правилни или неправилни, но по-важно е нашето отношение към тях и какво влияние оказват на нашето поведение! Защото тези стереотипи определят собственото ни самоуважение и отношението ни към другите. Защото, ако един мъж не е уважаван като такъв - влиза в конфликт с представата си: какъв трябва да бъде. Така той се чувства комплексиран, с ниско самочувствие, депресия и намалява сексуалното му желание! Това води до бягство от къщи и от семейните му задължения или се алкохолизира! Това рефлектира върху неговата половинка, която се чувства отхвърлена от любовта му /необичана/ губи чувството си за сигурност и става още по-досадна. И обратното - много мъже са ставали велики, благодарение подкрепата на жена си! Затова, ако жената иска да има добро семейство - да не се поддава на честолюбието си, че е "по-" и "най-", а да подкрепя стереотипа на мъжа си да бъде мъж /макар и да не е доволна от някои черти в характера му/ и да не се не се опитва да го "прекроява" според суетата си. Това не означава, че тя е слаба! Напротив! ЖЕНСКАТА СИЛА Е В НЕЙНАТА СЛАБОСТ И ТОВА СИЛНО ПРИВЛИЧА МЪЖЕТЕ! Тъй като стереотипите действат в подсъзнанието - рядко осъзнаваме тяхното истинско значение. За това мъжките момичета отблъскват мъжете, защото им се отнема задължението да бъдат защитници и глава на семейството. Жена, която не подкрепя мъжкото в мъжа си е обречена на нещастие и защо трябва да мисли, че: мъжът е длъжен да изпълнява някакви задължения. Никой не е длъжен! За нищо! Ако една разумна жена ГО ПОМОЛИ - ЩЕ ПОСТИГНЕ ВСИЧКО! Защото ще постигне две цели: подчертава и издига неговия авторитет и същевременно ще получи много по-голяма помощ! Защото в мъжете е заложен принципа за ненамеса в работите на другите и те рядко проявяват самоинициатива да помагат, особено ако жените проявяват недоволство и упрекват постоянно - това се приема като насилие и се прави с неудоволствие. В ежедневието има хиляди начини да се подкрепи мъжкото достойнство и самочувствие. Мъжът не е кошче за душевни отпадъци! Жената трябва съзнателно да отхвърли високомерието и суетата си да командва мъжа! Ако той е нерешителен - не е ли ваша вината за това? Помислете! Ако мъжът ви се меси в "женската" ви работа - как ще се чувствате? Не правете това, което не бихте искали да ви го направят! Истинският мъж е този, които не е комплексиран, подтиснат и с чувството за малоценност т.е. не е под чехъл! Не напразно хората в България казват: "На бодлива крава Бог рога не дава" и ако една жена е поставила "рога" на мъжа си т.е. ако му е изневерила с друг мъж - ДА СЕ СЪРДИ САМО НА СЕБЕ СИ! Постигането на нещо чрез инат не е нещо положително, а само показва, че човека до вас ви обича повече отколкото вие него. Мъжа на женските мечти се създава от истинската жена! Същото се отнася и за мъжа: Истинската жена се създава от истинския мъж! А не да я превръща в проститутка, като безразборно задоволява капризите й! Активното внимание е в основата на семейния мир! Всички допускаме грешки, поради липсата на модел за подражание! В човешките взаимоотношения съществуват доста противоречиви ситуации. По принцип, не е желателно "сляпото" доверие, но доверието е в основата на човешките взаимоотношения особено в семейството. Ако липсва доверие на човека до вас, това не е трезва преценка, а самолюбие.  При това положение би било по добре да свикнете с мисълта, че може да съществуват нечестни помисли /все пак ние сме несъвършени хора, а и не се знае, какви кармични задачи сте си избрали за решаване/, отколкото да се пържите на постоянното съмнение и всичко зависи от конкретната ситуация. Колкото конфликтите и напрежението в отношенията са по-рядко явление, толкова по-малка е вероятността да бъде излъгано вашето доверие. Макар и трудно, човек трябва непрекъснато да търси как да подобрява и хармонизира отношенията си в семейството и с обкръжаващата го среда - на работното место и в обществото! Пагубно е, ако се оставим на течението в ежедневният ни живот и съдбата, която ни сервира невероятни и непредвидими изненади и проблеми! За това: "Човекът е човек, когато е на път" /Максим Горки/!

                                                                                  Тодор Миков




Няма коментари:

Публикуване на коментар