понеделник, 10 декември 2012 г.

В тихата нощ.

Silent night, holy night
All is calm, all is bright
Round yon Virgin Mother and Child
Holy Infant so tender and mild
Sleep in heavenly peace
Sleep in heavenly peace ...
 /"Heilige Nacht, Stille Nacht"  В тихата нощ ... /


Тиха нощ, свята нощ!
Всичко е спокойно, всичко сияе.
Там около света Богородица и младенеца,
Свят младенец, толкова крехък и невинен.
Спи в небесен мир!
Спи в небесен мир! ...


       В тихата нощ.


                                        В тихата нощ.
/Коледната песен „Тиха нощ, свята нощ“, която милиони хора по целия свят ще запеят на 24 декември, тази година празнува 190 г. от създаването си в австрийско селце, опустошено от Наполеоновите войни преди близо два века. Повече от 10 000 гости от цял свят се очаква да пристигнат в заснежения Оберндорф близо до Залцбург – града на Моцарт – за да отдадат почит на песента на мястото, където е била изпълнена за пръв път на Коледа 1818 г./

Оригиналния ръкопис "В Тихата нощ".



Рождество Христово.

"Тиха нощ, свята нощ" стана на 194 години


Рождество Христово е! Медитацията ме отнесе в ония времена, когато се е РОДИЛ СПАСИТЕЛЯ ХРИСТОС! -  "А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. И когато бяха там,навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата" /в Евангелието на Лука, 2 глава/. Този светъл и радостен празник, води началото си още от езическите корени в онези далечни времена, когато първо битните хора са забелязали, че в края на декември дните отново се увеличават, т.е. слънцето отново се ражда.Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда според Слънцето - съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли.Основни ориентири са равноденствията - пролетни (21 тревен/март) и есенни (23 коловоз /септември), и слънцестоянията - летни (22 липен /юни) и зимни (22 студен /декември). Във връзка с тези четири основни слънчеви фази, сред славяните е битувало и възприемането на слънцето като сложно многолико божество с четири превъплъщения. Самото слънце - това е младият, светъл, златолик бог Даждбог. На празника Коледа (22 студен/декември - зимно слънцестоене) той се ражда и го наричат Коледа - слънцето младенец, новороденото слънце; от тогава той започва да расте, т.е. денят се удължава. На 21 тревен (март) - пролетното равноденствие - детето-слънце Коледа става млад мъж и го наричат Ярило; тогава денят е равен на нощта. До празника Къпало (22 липен/юни - лятно слънцестоене) младото слънце Ярило е достигнало своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало; тогава денят е най-голям в цялата година. От Къпало насетне слънцето-мъж Къпало започва да се смалява, за да достигне своята старост и в деня на есенното равноденствие (23 коловоз/септември) го наричат Хърс - слънце-старец. От този миг до следващия празник Коледа (зимно слънцестоене - 22 студен/декември) старото слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа. Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. С "календе" римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календи в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола "коля", нали за празника се коли прасе. 

Коледна елха

Christmas Tree Picture, Beautiful Photo of a Decorated Xmas Tree in Yellow Lights

Целият ми сън се превърна в една блестящо сияеща елха, която се свързва с редица древни обичаи, превръщайки се във времето в символ на Коледните и Новогодишни празници. Тази елха на детските ми мечти е обсипана със от Небесното царство и красота - донесена ни от Исус Христос, когато е дошъл на земята при нас. Блясъка на украсата с ангелчета, свещички, топки и сребристи гирлянди - излъчва божието величие и символ на отрупаното с плодове Райско дърво. От къде ли е дошла тази елха, която със своето изящество и красота - стопля сърцата ни в студените дни на суровата зима? Дали тя не носи началото си в палмовите клонки на древните египтяни, китайци и юдей, или в зелените растения на скандинавците и викингите - като обещание за завръщането на пролетта след студената зима. Може би от римляните, който са украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн, или при келтите, който обличали дъбови клонки с плодове в чест на боговете на жътвата. Каквото и да си мисля: Историята на Коледната елха е дълга и оспорвана до наши дни. Едни вярват, че традицията води началото си от езическите празненства, други твърдят, че е чисто християнски обичай.Една от най-древните легенди е свързана с бенедиктинския монах Свети Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Проповядвайки християнството, той използвал елхово дърво и неговата триъгълна форма като аналогия на Светата Троица. Всеки един от ъглите представлявал Отца, Сина и Светия Дух. Заради езическата почит към елата обаче мнозина започнали да я отричат като Божие дърво. Легендата според която Мартин Лутер — основателят на Протестантското движение е откривателят на Коледното дърво е смятана за една от най-правдоподобните. В една зимна нощ, вървейки през гората, той неволно вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си у дома, където цялото семейство поставя тънки свещички между клонките и се любуват на красотата й. А първите писмени доказателства за Коледната елха, достигнали до нас, датират от 1521 година. В Аlsace, която по това време е немска територия, принцеса Де Меклембург показва на местните куртизантки украсена елха. По късно след женитбата си с Орлеанския дук, принцесата занася елхата и в Париж. Каквато и да е историята на прекрасната коледна елха - едно е вярно, че Тя стопля сърцата на човечеството по цялото земно кълбо. Естествено е и човек да си зададе въпросът: Къде е родината на Дядо Коледа? и Кой е Дядо Коледа? 



И така: Много хора мислят, че Лапландия е самостоятелна държава /може би, заради духа, който носи/ или защото Дядо Коледа живее там! Всъщност Лапландия е област на Финландия, която няма голямо население, но най-голямата и почти цялата зад Северния полярен кръг. През зимата тук има месеци, в които слънцето не се показва, сякаш живота, е замрял - но това не е вярно, защото това е най-веселото време, пълно с туристи и омайващо с коледното си настроение. Отвсякъде се чуват коледни песни. Пълно е с хора. А пощенската станция работи на пълни обороти. Ако сте решили да пратите картичка оттук, внимавайте в коя точно пощенска кутия ще я пуснете. Картичките, сложени в жълтата, се изпращат веднага, а пуснатите в червената, се събират и се изпращат точно за Коледа със специалното клеймо на Дядо Коледа, което държи в офиса си - пещера по чиито стени на коридора, който води към него, са закачени снимки на президенти, актьори и други известни личности, приседнали до Дядо Коледа. По рафтовете в кабинета му пък са подредени огромни книги, в които са записани пакостите и добрите дела на всички деца по света.Или поне така разказва Дядото. За спомен оттук можете да отнесете снимка с Добрия старец, която ще ви направи джудже. Селото на Дядо Коледа вълнува децата с фермите за елени, който са по вече отколкото хората. Въпреки, че са полудомашни животни - се скитат свободни сред природата. Във фермите се прибират само през най-студените зимни дни, когато не могат да намерят нищо за ядене. Затова не е изключено както си вечеряте например през прозореца да надникне някой любопитен елен. 



Те не са опасни и срещата с тях винаги е приятна.Всеки, преминал Полярния кръг, трябва да бъде "кръстен", обясняват местните хора. Във фермата Напапиирин, недалеч от Рованиеми, кръщенето се прави в иглу. Всеки гост получава рога, нарисувани с въглен върху челото си, за да е здрав, и прах от еленови рога. За него казват, че действа като виагра. След това трябва да опита дали може с ласо да хване някой от елените. В Рованиеми има още едно място, което не е за пропускане - музеят"Арктикум". Тук ще научите всичко за Лапландия и полярните области. Ще видите животинските видове, които се срещат тук, и ще чуете песните на саами - коренното население на Лапландия. За него ще научите най-много в специализирания музей в Инари, но за целта трябва да "се качите" още на север. Итака: Кой е Дядо Коледа? Дядо Коледа (също дядо Мраз), известен по света още като Санта Клаус, Свети Николай, Крис Крингъл, е едновременно исторически и митологичен герой, чието име се свързва с носенето на подаръци на Рождество Христово. Представян е като закръглен старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло.Дядо Коледа е известен по света с много имена като: Санта Клаус, Крис Кринкъл, Дядо Мраз. Неговото име е свързано с носенето на подаръци на Рождество Христово. Според някои версии българското название е Дядо Коледа. Името му произлиза от латинското име „Календи“, с което се означават първите дни на всеки месец. Дядо Коледа е преименуван на Дядо Мраз по време на комунистическия режим в България и вместо на Рождество Христово започва да носи подаръци на Нова година. Той посещава: училища, детски градини и домове. Всичките деца го чакат с нетърпение, защото носи със себе си огромна торба пълна с подаръци. Според легендата Дядо Коледа живее на Северния полюс в Лапландия, заедно със своите елфи и джуджета, които му помагат при изработката на подаръците за децата. Дядо Коледа лети в небето с шейна теглена от елените му. Той носи подаръци само на послушните деца. Елените се казват: Дажър, Денсър, Прейсър, Виксен, Комета, Копидон, Донър, Блитцен и Рудолф. Модерният Дядо Коледа е роден от въображението на Клемент Кларк Мур през 1822 година. Той бил силно образован човек и поет от Трой, Ню Йорк. Мур пише поемата “Гостуването на St. Nicholas“ , коледна приказка, подарък за неговите деца. В поемата, той изобразява един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, който идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи. Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември. Неговото описание на дядо Коледа е взето назаем от тевтонските и норвежките легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи, които имали езически произход. Въпреки че Мур написал разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът, и оттогава многократно е излизал със заглавие “Нощта, преди Коледа”. Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas , става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят. Митът за дядо Коледа не стига дотук. През 1939, кратка история, написана от Робърт Мейс разказва за гальовния Рудолф, еленче с червен нос. Десет години по-късно, този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни. Има още няколко варианта на легендата за дядо Коледа. Роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Наст, прави в един местен вестник смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не! С умиление си спомням детските години и песничката по Нова година за Дядо Мраз /по време на комунистическия режим в България/:
С червените ботушки
потропва Дядо Мраз.
Дечица – веселушки,
шейната спря пред вас!
Подаръци ще има
за всички от сърце!
За Новата година,
да люшнем ний хорце.

Въпреки режимът, аз празнувах преди това /на 25 декември/ християнския празник Рождество Христово под формата на рожденния ден на моя дядо Трифон, за да не бъдем разкрити от тогавашния режим на който моя татко беше редови комунист и силно вярващ! Според българската ни традиция на другия ден: 1-ви грабвах сурвачката и сурваках родителите си за "здраве и берекет":


Сурвакари


Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина...

Самото сурвакане, също е най-характерният за Нова Година обичай, известен в цялата страна. Изпълнява се в ранните часове на Васильовден. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12 г. (някъде само момченца). Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят: "Сурва, сурва година ..."Според нашата българска традиция: Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: ''Сурва, сурва година'', а вътре сурвакат всички наред с думите: ''Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина''. В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета. Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите, трябва да ги измиват с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки. На връщане в къщи децата в Пловдивско хвърлят пръчките в някой двор или в реката - ''да не носят у дома бълхи''.В Централна и Източна България сурвачката се украсява с плодове, зърна и хлебни изделия, докато в Западна България често се окачват и монети. Задължително е обаче дряновите клонки да се привържат, с което сурвачката добива форма на единично или двойно кирилско “Ф”. Има и още нещо – дряновата пръчка, оформена като сурвачка, има магическа сила само в един ден от годината, през другите дни тя е обикновена вършина! Сутрин рано, или още в първите часове на празника, младите сурвакари посещават стопаните и чрез отмерени удари със сурвачката по техния гръб изричат благапожелания за здраве, берекет и късмет. Никой не се отказва от тези удари, които носят магическа сила и правят пожеланията по-реални, напротив – колкото по-силни са ударите, толкова по-скъпи са наградите за нетърпеливите сурвакари. Произходът на обичая сурвакане е спорен, макар че неговият смисъл е ясен. Не се оспорва неговият древен предхристиянски характер, макар че няма данни кой народ, траки, славяни или прабългари са го използвали. Със сигурност обаче той не е славянски, тъй като е напълно непознат сред големите славянски народи, близки или далечни. Името на обичая (сурвакане), името на магическата пръчка (сурвачка, сурвакница), както и виковете, които придружават магическото действие сурвакане (Сурва, сурва!) са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите, имайки предвид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья. В основата на думата "сурвакане" стои коренът "сур" - "огнен", който се свързва с раждането на новото слънце. За сега обаче няма данни сред други древни и настоящи народи от индо-иранския кръг да притежават такъв обичай, което прави твърдението за чисто прабългарския произход на обичая не твърде убедителни. Някои автори правят външно морфологично сравнение на българската сурвачка с древния жезъл на античния Хермес, наречен кадуцей или керикеон, но чисто външната прилика не дава основания за изводи относно произхода на обичая. Сурвакането е новогодишен обичай и има за цел измолване на успешна нова година. Очевидно се вярва в магическата сила на дряновото дърво, което трябва увеличи силата на благопожеланията. Това заключение се съгласува с факта, че много древни народи са вярвали в божествената роля на особени дървета и гори. Древните българи са обожествявали някои видове дървета, по-специално дъба, считайки го за цар на всички дървета. Освен древните прабългари, етнически сродните с тях хазари също са обожествявали дъбовите дървета и са им принасяли жертви. Хазарите почитали и свещени гори, чиито вековни дървета символизират мощта на боговете. Вярва се, че който отчупи клонче от тях, е заплашен от полудяване и смърт. Доказано е, че славяните също са обожествявали дъбовите дървета. При древните гърци храмът на Зевс бил построен сред дъбова гора. Омир е сравнявал мъжката сила и издръжливост със силата на дъба. При древните източно-кавказци, а вероятно и при техните съседи прабългари, в деня на възраждащото се Слънце (25 декември, Коледа) се е запалвало дъбово дърво наречено Гула, което значи Бъдник. Същият обичай на същия ден е характерен и за съвременните българи, макар че все още не е ясно от траките или от прабългарите той е наследен. При славяните, живеещи далеч от България обичаят Бъдни вечер със запалено дъбово дърво няма, но в съседа Сърбия той е съществувал в близкото минало и днес отново се възражда. По всичко изглежда обаче, той е заимстван от България, където той има най-вероятно синкретичен прабългарски и тракийски произход. В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. Коледарите си избират цар, или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце. Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят. Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си. Пеят се песни за всеки от семейството — от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Пее се на орач, овчар, свещеник, кмет, шивач… Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба годежари, очакват първото си либе. Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и благословиите. Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно. Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. В огнището проблясват пламъците от бъдника още от Игнажден. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот. От бъдника се оставя и по една недогоряла главня, която всяка вечер от Коледа до Йордановден се пали и се гаси с вино – да предпазва от болести домашните животни. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат. Често стопанинът или малко момче люто се заканват на дърветата, които не дават достатъчно плод, а после някой ги успокоява — „Недей, от догодина ще родят“, като се е вярвало, че наистина започват да раждат. А каква е била трапезата според българската ни традиция? Вечерята започва с обредния хляб, наречен бъдняк, боговица, богова пита или вечерна. Той е кръгъл по форма и върху него има украса от тесто – кръст, кръг, слънце или стилизирани цветя и птици. В питата се слага сребърна пара и на когото се падне, той ще е късметлията през годината.Първия залък от хляба е за Богородица, амомите, които искат да разберат, за кого ще се омъжат, слагат парче хляб под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си съпруг. Следват вареното жито, чорбата от зрял фасул, приготвена без мазнини, пълнените чушки (с фасул или ориз), сармите – лозови или зелеви, зелниците с праз или кисело зеле, тиквеник. Вместо вода се пие компот от сушени плодове – ошав. Добре е на трапезата да има и мед, орехи, чесън (за да предпазва от нечисти сили) и плодове. От масата всичи стават заедно, за да изкласи хубаво жито. В полунощ тръгват коледарите, които до сутринта обикалят по домовете. Коледарите пеят песни с пожелание за семейно щастие и благополучие. Тях ги даряват с коледарски краваи, пари, месо, брашно, вино, сланина, боб и др. Коледуването завършва с обща трапеза на участниците в ритуала.На следващия ден се коли прасето и с това идва краят на постите. На коледната трапеза има ястия от свинско месо, домашни колбаси, патица, пуйка или гъска, баница с яйца и сирене, сладкиши. След четиридесетдневните пости започва голямото ядене.При католиците и протестантите Рождество е най-любимият, най-красивият и най-чаканият празник. Много от ястията се приготвят само и единствено за този ден, затова домакините се стараят всичко да се получи както трябва и започват подготовката за. Нова година, чието отбелязване е най-древният от всички съществуващи празници. Ето малко история: По време на разкопките на египетските пирамиди археолозите намерили съд, на който било написано “Начало на Новата година”. В Древен Египет настъпването на Новата годин било по време на разлива на река Нил (към края на септември). Това събитие било много важно, защото единствено благодарение на него в пустинната земя се раждала реколта. Египтяните поставяли статуите на бог Амон, жена му и сина му в лодка, която един месец се носела по реката. Още преди новата ера римляните започнали да си разменят подаръци и да се веселят през цялата нощ, желаейки един на друг щастие, късмет и благополучие. Обикновено това ставало в началото на март, докато Юлий Цезар не въвел новия календар – Юлианския, според който Новата година започва на 1 януари, както е и днес. Първият месец от годината бил наречен на името на римския бог Янус – двуликия. Единият му образ гледал назад, а другия напред - в бъдещето. Съществува легенда, според която Цезар е освободил един от своите роби за това, че последният му пожелал през следващата година да живее по-дълго, отколкото през изминалата.Във Вавилон Новата година започвала през пролетта. По време на празника хората се веселили и можели да правят каквото си поискат. Когато след няколко дни царят се завръщал със своята свита, народът отново се захващал за работа. Келтите посрещали Новата година в края на ноември. Празникът се наричал Samhainот “summer's end” (краят на лятото). Те вярвали, че в навечерието на новата година духовете на мъртвите се явяват.В Средновековна Англия годината започвала през месец март. Решението на парламента началото на годината да се пренесе на 1 януари срещнало протеста на женската част от населението. Дамите не били съгласни, защото по този начин щели да прибавят още дни във възрастта си. Това се случило през 1752 г. В дълбоката древност началото на Новата година се е свързвало с пролетта – началото на възраждането на природата и очакването за новата реколта. В Русия също празнували на 1 март, докато през 1699 г. Петър І издава указ, с който определя за начало на годината 1 януари. И накрая ето някои основни моменти, за да ви върви през Новата година - Вярва се, че какво се случи на 1 януари, в този дух ще протече цялата година! И така, след 10-ти ноември 1989-та година - след падането на комунизма и началото на зараждащата се демокрация, България се върна в лоното на християнските си традиции и вярата на българина в ценностната ни система, която е градена векове наред. За това с умиление ще посрещнем Рожество Христово:

В тихата нощ 
/ в оригинал/

Silent night, holy night
All is calm, all is bright
Round yon Virgin Mother and Child
Holy Infant so tender and mild
Sleep in heavenly peace
Sleep in heavenly peace

Silent night, holy night!
Shepherds quake at the sight
Glories stream from heaven afar
Heavenly hosts sing Alleluia!
Christ, the Saviour is born
Christ, the Saviour is born

Silent night, holy night
Son of God, love's pure light
Radiant beams from Thy holy face
With the dawn of redeeming grace
Jesus, Lord, at Thy birth
Jesus, Lord, at Thy birth "


В тихата нощ 
 /в превод/

Тиха нощ, свята нощ!
Всичко е спокойно, всичко сияе.
Там около света Богородица и младенеца,
Свят младенец, толкова крехък и невинен.
Спи в небесен мир!
Спи в небесен мир!

Тиха нощ, свята нощ!
Божествена светлина трепти,
Божествена литургия, далеч от небесата,
Ангели пеят "Алилуя".
Христос,спасителя се роди!
Христос,спасителя се роди!

Тиха нощ, свята нощ!
Син божи, чиста светлина на любовта,
Лъчисто сияние от твоето свято лице,
Със зората на спасителното избавление.
Боже Господи, ти се роди!
Боже Господи, ти се роди!

И така от все сърце и душа желая на всички хора по Света: Честито Рождество Христово! и Честита Нова година!


                                          Тодор Миков


      /Материалите съм ползвал от различни източници!/



Няма коментари:

Публикуване на коментар