сряда, 12 декември 2012 г.

Моето съзнание.


Злото, което сам си го причиниш
и Господ не може да ти помогне!
                                           Тодор Миков





Моето съзнание.

Благодарен съм на Бог, че ме е дарил със съзнание без което не бих могъл да живея пълноценно, защото то ми помага в представата ми за Света и реалната действителност в която живея. Малките спънки в живота ми, винаги са били големите проблеми в моето съзнание, който са ме принуждавали внимателно да следя мотивите си чрез внушението, което често ме е завладявало за непреодолимите неща и ми е давало куража да се справям с проблемите си! Никога не съм забравял, че съзнанието ми действа с много илюзии, който могат да ми подложат "динена кора" и да ми изиграят лоша шега - подхлъзвайки ме в непредвиден момент! За това съм бил винаги нащрек, пазейки се от самовнушенията и съм избягвал чуждите убеждения, че живота ми зависи от нещо или от някого около мен, защото съм убеден, че ако завися от нещо или от някого - ще се сблъскам с големи прегради в съзнанието си и ще се чувствам изключително безсилен за да взимам самостоятелни решения. Винаги съм избягвал безсилието, което би ме накарало да се чувствам отпуснат, подтиснат, стресиран или депресиран и съм живял с мисълта, че всичко зависи от мен - да търся, да намирам и да съм оптимист, защото ясно осъзнавам, че всяко препятствие е едно временно явление и решаването му е само въпрос на време чрез правилно подбран подход! Именно тава ме кара да се чувствам силен и независим! Естествено, основният проблем в моето ежедневие е страхът, които е продукт на моето съзнание и чувство за някакво оправдание! Ясно осъзнавам, че страхът си го създавам аз самия и винаги съм намирал начин и сили сам да го преодолявам, защото страхът няма обективна основа и е следствие на илюзиите, с които борави съзнанието ми! Колкото и да ми е било трудно, съм се борил успешно с въображението си за непреодолимите препятствия, като правителство, закони, липса на пари, и т.н., като ясно осъзнавам, че всичко може да бъде променено и преодоляно! Естествено, ако никой не иска да променя нещо, то си остава непроменено, но човек трябва да осъзнае - колко са важни неговите усилия, дори ако иска да промени нещо дребно и незначително. Нали знаете, че дребните неща предизвикват ефекта на лавината - тогава, когато необходимостта от промяна се е натрупвала дълго време, но не е била реализирана? Всяка отрицателна емоция  е препятствие пред нас, а положителната емоция е благоприятно стечение на обстоятелствата и импулс при преодоляването на препятствията. Всички знаем, че натрупаните отрицателни емоции (особено усещането за безсилие и безизходност) води до лошо здраве и въображение, че от нас не зависи нищо! За това се научих да контролирам желанията си преди да ги превърна в цели и приема като моя вътрешна потребност. За това оптимизма винаги ми е помагал в трудностите и разумно съм отхвърлял песимизма, които е внушена програма, придобита от мен или отвън. За това съм способен да се препрограмирам, като се противопоставям на мнението на другите като мен, като търся и намирам разумни доводи за да променя гледната си точка! Така или иначе: Живота е такъв, какъвто си е и няма нужда от промяна – достатъчно е само да променим отношението си към него! Естествено е в някой моменти да изпадам в крайности, който допринасят за песимизма ми - убеждението, че имам право на свободен избор, сблъсквайки се с ограничения и внушения! Това ме е хвърляло в другата крайност, че: всичко е предопределено и не мога да променя нищо! Да, но абсолютна свобода и пълна предопределеност не съществува, защото показалеца на ръката ми - визуално представлява един човек, които има своята свобода на движение, но е зависим изцяло от движението на ръката и тялото. Същото е и съотношението на Божията Воля и на човека - енергиите, които реализират Божествената Воля са огромни и ако нашите желания влизат в противоречие с тях, нямаме шанс да променим тези сили, защото нашите желания се реализират само тогава, когато са в една посока с Божествените т.е. няма енергиен конфликт! Така че, най-разумно е човек да не очаква реализирането на всичките си желания и да не се разочарова от това - той има право на избор, които трябва постоянно да търси и да не се обезсърчава от неуспехите. Неуспехът съвсем не е показател за липсата на свободен избор, а само за неправилна посока и начин. За това човек трябва да търси различни и разумни варианти. Реално погледнато: обективната действителност добро/зло няма! За това най-голямата безсмислица е да се дават оценки, да се лепят етикети, да се съди и търси отговорност. Когато претегляме качествата на другите е необходимо да си зададем въпроса: Къде сме ние в ценностната система? И Когато престанем да оценяваме, да съдим и да приемаме качествата на хората за нормални - тогава можем да си позволим да сме по-снизходителни към себе си, като престанем да се срамуваме от това, което си въобразяваме, че са наши недостатъци и престанем да се чувстваме непълноценни. Естествено е човек да е убеден, че в действителност няма само добри или само лоши неща на този свят! За да се освободим от илюзиите е необходимо да се препрограмираме - вместо да виждаме лошите страни на нещата /отрицателните емоции и убеждения/, трябва да махнем черните очила и сложим розовите! Разбира се, ние няма да сме по-малко обективни, ако престанем да обръщаме внимание на отрицателното и започнем да виждаме само положителното! Нима това не е истинско щастие? Аз се научих да обръщам внимание на протестите на подсъзнанието си - когато нямам желание да върша нещо и то е излишно или поне за момента. Може би, това е природно програмирано в мен или е мнение на душата ми, която борави с несравнимо по-малко илюзии и това ми носи огромно вътрешно удовлетворение. Понякога съм изпитвал желанието да не правя нищо или колкото се може по-малко неща - признак на мързел или неувереност в собствените си възможности! При всички ситуации - умът си ми е бил винаги на мястото си, защото, ако не го държа под контрол - ще направи от мравката слон! Не знам какво ме кара да мисля, но имам усещането, че: съзнанието се формира от енергиите, от които сме съставени и ние сме свързани чрез тези енергии в едно огромно общо съзнание на Земята и цялото човечество! Това общо съзнание прилича на гигантска мисъл-форма от хаотично образование в което съзнанията на отделните индивиди са като орела, рака и щуката! Така че от нас зависи доколко това общо съзнание ще е подредено и Земята няма да е като побъркана, защото: то упражнява пряк и силен натиск върху всяко едно индивидуално съзнание, като единствен начин да се противопоставим и да променим постепенно натрупаното в общото! Може би ще дойде ден, когато ще имаме общи ценности, които да не ни разделят и противопоставят толкова много - това ще направи волята на Земята целенасочена и единна, което ще се отрази изключително здравословно на цялата планета. Тъй като съзнанието е изградено от енергиите на всичките ни тела и се намира във всичките едновременно е възможно постепенно да разтвори възприятията ни за другите светове, защото всяко тяло си има своите сетива и ако можем да ги осъзнаем като съществуващи, бихме могли да долавяме сигналите им! Материалното съзнание е зависимо от материалните сетива и от състоянието на организма, от въздействието на етерните енергии. Астралното съзнание е натрупаното в животинската душа - всички мисли и емоции, които са присъщи на животните т.е. оцеляването на вида и материалното тяло. Менталното съзнание е развито в човешката еволюция и се състои от човешкия опит натрупан през различните прераждания. Чувствата тук са на второстепенен план, те са развити достатъчно през животинската еволюция. В човешката еволюция се набляга повече на ума, на решаването на ежедневните проблеми. В по-късен етап се развива и абстрактното мислене, което ни позволява да мислим със символи и да разбираме неща, с които не сме се сблъсквали в реалността си. Може би в началото, духовната ни душа да се е развивала само в нематериалното ни съществуване и след определено натрупване, дори когато сме в материално тяло, сме започнали да осъзнаваме сигналите й и да усещаме единството си! Дали пък тези импулси на душата постепенно ни карат да намалим разрасналото се его и да търсим хармонично съществуване с всичко останало? Сигурно развитието на другите ни висши тела ни дава сила да постигнем целите си и засилва любовта ни към всичко останало. Нима всичко това не е нашето съзнание? Дали това не е внушение, че съзнанието е функция на мозъка и зависи от това, какво сме научили през този живот? Защо някои смятат, че това, което не сме го учили - въпроси, които касаят съществуването на духовното тяло, защо се интересуваме от нещо мъгляво като Бог и каква е ползата от всичко това е фантазия? Ами отговорът е простичък - техните висши тела /все още/ са прекалено слаби и не могат да влияят на съзнанието толкова силно, че да се опълчат на всеобщото мнение. За тях тези въпроси са губене на време и не могат да осъзнаят с какви енергии борави съзнанието им и от кое тяло са създадени! Само, че с напредването на възрастта и натрупването на опит, ще започнат да различават, кои мисли и чувства са техни собствени, и кои са външни - на колективната мисъл или директни внушения на друг индивид! Това различаване ще ги доведе да открият гласа на душата си и на други висши същества. Тогава тези хора ще се научат постоянно да бъдат внимателни и да анализират нещата в живота! Така, че съзнанието рано или късно се настанява трайно в мозъка, в сърцето и в душата на човека!


                                                                                   Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар