Размисли.

Бог е дал на Човека толкова,

колкото /той/ може да носи!

                                 Тодор Миков

Размисли.

Вече наближава Коледа и неволно се замислих за себе си: Какво съм аз? Какъв съм бил преди да се родя и какъв ще бъда след смъртта? Какъв е истинския смисъл на живота? Наистина, аз не мога да намеря точните отговори и неволно търся някаква логика в разсъжденията си! И така: От както се помня се убедих, че света, който ме обкръжава е един природен кръговрат в който материята нито се създава, нито се губи, а само се превръща от една форма в друга и забележете - никога не се губи замисъла и информацията й! Ние знаем, че същността на материята се разкрива и чрез анализ на нейните основни атрибути (неотнимаеми свойства) движението, пространството и времето. Всичко в природата е в движение, непрекъснато се изменя и обновява. "Всичко тече, всичко се изменя" - така Хераклит още в древността характеризира тази основна особеност на света. Извън движението е немислимо съществуването на предметите и явленията. Така например живият организъм запазва своята цялост, докато съществува обмяна на веществата, атомът докато продължава движението и сцеплението на неговите елементарни частици, обществото докато произвежда и т. н. Обобщавайки наблюденията на човека и постиженията на науката, диалектикоматериалистическата философия стига до извънредно важния извод, че материята съществува чрез движението. Като вечен процес на обновяване движението е неотнимаемо, коренно свойство (атрибут) на материята, начин за нейното съществуване. Движението на материята се реализира в многообразни форми: механична (преместване на телата или частиците в пространството), физична (топлинни, електрически, вътрешно атомни и вътрешно ядрени движения), химична (съединяване и разединяване на молекулите), биологична (живот и развитие на организмите), социална (процесите в обществения живот и общественото развитие). Всяка една от формите на движение на материята се изследва от цял комплекс науки. Всички форми са свързани и си взаимодействат, но са относително самостоятелни и се различават една от друга. Така например биологичната форма на движение включва механични, физични и химични процеси, но не се свежда към тях. Асимилацията й дисимилацията е специфичен, характерен само за живите организми процес. За това: Движението на материята е абсолютно, присъщо е на всеки предмет и всяко явление, то е вечно и неунищожимо! Естествено: Научно доказателство за това е законът за запазване и превръщане на енергията, който фиксира многократно установения по емпиричен път и чрез научни изследвания факт, че движението, както и материята, не изчезва и не възниква отново, а само се видоизменя, превръща се от една форма в друга. в първия закон на термодинамиката, който твърди, че пълният входящ енергиен поток в една система трябва да е равен на пълния изходящ енергиен поток на системата плюс вътрешната енергия на системата. Първият закон на термодинамиката изключва възможността за вечен двигател (перпетуум мобиле) от първи род. В теорията на относителността на Айнщайн е показано, че енергията и масата са едно и също нещо и не могат да съществуват едно без друго. Новото е, че материалните частици (съдържащи атоми) могат да бъдат превърнати в нематериални форми на енергия, каквито са светлината или топлината. По този начин в една изолирана система въпреки че материята и „чистата енергия“ могат да се превръщат една в друга, цялата маса и цялата енергия на системата остава константа с времето за всеки наблюдател. Ако енергия в каквато и да е форма напусне тази система, то масата на системата намалява в съответствие със загубата. И така, върху основата на тази база от разсъждения искам да намеря отговор на въпросите си! Не знам дали съм прав, но /според мен/: На този Свят съществува ВЕЧНИЯТ ДВИГАТЕЛ - МОБИЛЕ ПЕРПЕТУУМ И ТОЙ Е БОГ! Една от многото илюзии в съзнанието на човека е ограниченото му по време съществуване. Причината за тази илюзия е невъзможността или по-точно загубената възможност за сетивно възприемане на други светове, освен материалния. Но човек съществува вечно, независимо какви метаморфози претърпява неговото съзнание и същност. Тъй като Човекът е Бог - той също е вечен двигател и участва в кръговрата на Природата! Интересното е: Какво се случва с човека след неговата "смърт", която го трансформира в "отвъдния свят" и всичко ли е загубено за него? Научно, доказано е, че човек губи само някои от телата си, материалното, етерното и евентуално астралното, това зависи от етапа на развитие - доколко е подготвено менталното тяло, за да може да приюти съзнанието на индивида. Тези трансформации не се отразяват на целостта на съзнанието, нито на неговата памет. Дори с напускането на по-грубите светове, съзнанието се освобождава от дисхармоничното обкръжение (престава влиянието на материалните мисли и емоции), в резултат на което се получава усещане за спасение от една постоянна потиснатост, възприятията стават леки и приятни. Често много съм се замислял: Дали не съм в плен на илюзорните си представи за сегашният си живот и не съм прекрачил /вече/ прага на смъртта? Този живот, не е ли някакъв сън до следващото въплъщение?  Може би, причините да са във все още не изградените в достатъчна степен по-фините тела и съзнанието ми да не ги осъзнава или възприема след прехода, който ми предстой? Да не би моите безсъзнателни спомени от животинския ми период да са все още силни и едва след като натрупам достатъчно необходимата ми информация ще започна да възприемам действителността достатъчно отчетливо и да възприема себе си като отделен индивид? Знам, че оформянето на моето "его" е важен етап при изграждането на разума ми т.е. на менталното ми тяло, защото от предходния си етап съм наследил само чувственото си (астрално) тяло? Много ясно осъзнавам, че смъртта е реалност и е част от живота ми! И аз /като един от обитателите на астралния свят/ все още не осъзнавах действителността и в началото се втурвах да осъществявам неосъществените си желания при пребиваването си в материалния свят - да имам дом, семейство, деца, изобщо всичко, което смятах за нужно, за да бъде животът ми рай! А сега? Бързо се отказвах от тази си дейност, защото създаденото от мен започна бързо се разпада и започнах да губя интерес. Редом с това съсредоточавах своето внимание върху хората в материалния свят - опитвах се да помагам на близките си хора или да отмъщавам на неприятелите си и действията ми придобиха много малък резултат - поради ограничените ми знания и енергийни възможности. Понякога успявах /до някаква степен/ да осъзная всеобщото единство и принципите, които управляват световете и се опитвам да запълня времето си с приятели и клубове за развлечение.  А как ли е на "оня свят", където общуването е телепатично и това дава ли възможност за бързо преодоляване на различията помежду отделните индивиди и дали се стимулират от общите интереси? Има ли възможност за колективно мислене, обединените енергийни възможности - дали са многократно по-големи и по-резултатни? Например, най напредналия индивид от всяка група - получава ли помощ от по-висшите светове? Знам, че професионалните интереси са много деен повод за създаването на групови души, който подсказват на въплътените си колеги тънкости в професиите, подсказвайки им нови идеи и се питам: Всеки изявен творец, които е реализирал колективно творчество на този свят, може ли да го прави и на "оня свят" - посещава ли го музата? Не се и съмнявам, че голямата част от човечеството обитава астралния и менталния свят - тогава, ако действията на един индивид се ръководят от емоциите, би трябвало да преобладава астралния свят. И ако мислите имат някакъв превес над чувствата - би трябвало да имаме обитател и на менталния свят. Тогава нивото в съответния свят ще се определя от степента на осъзнатост и егоистичност или самолюбие. Тъй като въздействието на другите светове, върху въплътените в материално тяло хора са разнообразни, то на първо място са лаврите /мисъл-форми/ и представляват реещи се в пространството мисли или чувства излъчвани от всеки един човек и когато тези мисли или чувства са насочени към някого, те прилепват към неговата аура - освен ако не са адресирани към него или когато получателят, за когото са били предназначени има добра защита! Тогава те не могат да се прикачат и остават да се реят в пространството, но се привличат се от хора със съответната нагласа - мислещи или интересуващи се от темата, обща с тази на мисъл-формите и оказват своето влияние върху приелия ги, а той остава с убеждението, че това е негово хрумване! За това голяма част от отрицателните влияния произлизат от така наречените несъзнателни тъмни сили, който са преобладаващата част от хората, въплътени или обитатели на астралния свят, които въпреки своята добронамеренос поради илюзорните си представи за действителността и изкривената си ценностна система, със своите действия причиняват повече зло отколкото добро! Нали доброто е това, което е в хармония с Общия План и е в унисон с цялостното развитие на Вселената? За това и всичко останало, което се разминава по място и време, което не е съобразено с подходящия момент са източници на дисхармония и спъват общото развитие? Именно в това е "ябълката на раздора" и за това повечето хора /поради крайно ограничените си знания за всеобщите закони/, много често влизат в противоречие с тях и влияят чрез директни внушения (понякога силово) или чрез мислите и чувствата си излъчени в пространството. И това е най честото явление в семействата т.н. "битово" насилие. Освен несъзнателно - съществува и съзнателно зло, което се причинява от неразвити индивиди с прекомерно развито "его" и гледащи на всички останали хора, като на врагове. Проявите на садизъм могат да имат най-различно естество - от физическо унищожение до скрити интриги. Съществуват и съзнателни черни сили, които имат достатъчно знания и енергийни възможности, но са се отказали от единоначалието (Бог). Такива хора си въобразяват, че всичко се управлява от механични закони и са превърнали собствения си егоизъм в център на Вселената, убедени в аргумента си, че само чрез силата е изградена тяхната ценностна система и йерархия в обществото. Даже /за да осъществят целите си/ използват хора, които се поддават на внушения и използват слабостите и недостатъците им за да ги манипулират. За съжаление, много хора не разбират, че са били използвани и си въобразяват, че всичко, което правят, е по тяхно желание, като най-уязвими са тези с прекомерно развити гордост и честолюбие, което се определя от приоритетното развитие на егоизма за сметка на любовта към всичко съществуващо. За това злите мисли раждат само зло, който подтикват човека към отмъщение за стореното им зло или в желанието си да даде поука не постига целта си или ефекта е минимален! Така се получава една безкрайна верига от отмъщения и прекъсването ú е възможно единствено с приемането на правилото да не се отговаря на злото със зло. Всички рецепти, известни за предпазване от черните сили са недостатъчно ефективни и имат временен характер. Единственият ефективен метод е избавянето от собствените недостатъци чрез доброволно и мотивирано спазване на всеобщите закони, защото в нито един свят не съществува случайно или безсмислено зло! Хубавото е, че всички процеси, по всички нива и светове се контролират от висшестоящите Сили в Божествената йерархия и който допускат само тези събития и явления, които носят повече полза отколкото вреда! Защото, ако този принцип не съществуваше, дисхармонията би се увеличавала непрекъснато и Вселената би престанала да съществува. За това старото се разрушава и на неговото място се гради ново и всичко, което се случва с един човек, е много точно дозирано и винаги е съобразено с неговите възможности. Тоест: Бог ни е дал толкова, колкото можем да носим и поради тази причина, всеки трябва да придобие увереността, че пред каквото и препятствие да бъде изправен, то е по неговите сили и за да бъде то преодоляно са необходими любов и желание! В противен случай, препятствието може да бъде непреодолимо, само ако нашата самоувереност и самочувствие надделеят над безопасните размери - в този случай се провежда операцията "натриване на носа". За това си мисля, че човек трябва да вярва във висшата Мъдрост и Милосърдие както в материалния, така и на "оня свят"! Нека да не забравяме, че в материалния свят съществуват много заблуди (илюзии) относно проявленията и смисълът на висшите сили, което се дължи на многобройните контактьори, ясновидци, получилите някакво откровение, хора с манията да спасяват света, "осенени" водачи, учители, гурута и т. н. Всички тези явления в основата си са обективни и тези хора имат високо ниво на развитие (но се срещат и обикновени шарлатани). Недостатъчната им чистота ги прави лесна жертва на злите сили с всички произлизащи от това следствия. Могат да бъдат различавани от действително напредналите по два основни признака: ако се противопоставят на други групи или религии и ако проявяват симпатия или антипатия към различни хора. Висшите сили рядко си позволяват да правят директни внушения и откровения. Това се допуска само в случаите, когато всички други методи не са дали желания резултат. Тогава директното общуване дава отрицателни последици, защото Висшата воля се абсолютизира и едно конкретно указание се превръща в правило за всички подобни случаи. Това ограничава свободата на избора и съответно ограничава развитието.  Много хора желаят да контактуват с Висшите сили, но това е опасно, защото привличат посредствени души от "оня свят", които се представят за такива каквито не са! За да не нарушават принципа за свободната воля и да предизвикват кармични последици, Учителите на човечеството работят с мисловни внушения, които външно не се различават от всички останали. Така всеки човек е поставен пред равностоен избор - избира между Мъдростта и Заблудата (Илюзията)! Илюзорната ценностна система в повечето случаи избира заблудата и това показва, как човешките недостатъци пречат на проявите на Бог във всеки един човек! За това силното желание за контакт, пречи на обективната преценка и всеки контактува най малко със Сина на Бога, което е правилно, защото всички сме деца на Бога. Поне това е единствения начин човек да избегне заблудата и периодически появяващите се съмнения и потвърждавани от ежедневието! И така, аз пак не намерих достатъчно отговори на поставените си въпроси и това е нормално, защото моя човешки разум е ограничен в четириизмерното земно пространство и повечето разсъждения бяха в рамките на материалния ми живот. А какво ще бъде по нататък - времето ще ми покаже! Дано и тогава да не съм лишен от разум! А сега идва Коледа и Ново Начало! Честит празник на всички!

                                                                                    Тодор Миков