събота, 1 декември 2012 г.

Философия на Феномените.


Философията е
феноменална в
своята същност!
            Тодор Миков





Философия на Феномените.

Философията води началото си още от сътворението на човека и е жизнено важна за човечеството. Тя не е точна наука, но е феноменална в своята същност и е изградена върху различни дисциплини, обслужващи разнообразния човешки живот. Може би след време, философията ще се превърне в строга наука, изградена върху основата на Чистата Феноменология, която е основана от немският философ Едмунд Хусерл. Всички знаем, че Философските дисциплини си имат своя корен в чистата феноменология, чрез чието развитие те придобиват своите собствени сили и за това самата философия може би след време ще стане строга наука единствено в чистата феноменология. Тогава: Какви ще са нейните методи на изследване? Мисля, че във вътрешната си структура на нейния метод и нейния предмет на изследване - ще са невидими за човека и за природно ориентираните му гледни точки. Тогава, чистата феноменология, освен че е наука за чистите феномени, разглежда понятието "феномен", като корелация /Корелация е математически термин, с който в общ смисъл се означава мярка за стохастична (вероятностна, нефункционална) зависимост между случайни величини. Високата корелация между две величини не предполага задължително наличие на причинно-следствена връзка между тях. / между обект, истина и съзнание. Тоест, на всеки обект съответства определена идеално затворена система от истини за него и една идеална система от възможни познавателни процеси, въз основа на които обектът и истините за него са дадени на познаващия субект. Тогава следва въпроса: Какво представляват тези процеси? Според мен, процесите трябва да се разглеждат от две гледни точки или нива: ниско и високо познавателни нива! На най-ниското познавателно ниво: Те са процеси на интуитивните преживявания, които схващат обекта в оригинал, дори и когато те имат характер на прости изображения (като спомените). Интуициите на фантазията са по същество интуиции за обектите и носят вътре в себе си "обектни феномени", които нямат характеристиката на реалности. По-висшето теоретично познание започва с обекти, които са интуитивно възприемани: Природните обекти, трябва да бъдат преживяни в опита преди появата на каквото е да било теоретизиране за тях. За това опитното преживяване е съзнание, което възприема интуитивно нещата и ги оценява като действителни и има същностната характеристика на съзнание относно даден естествен обект, като първично съществуващ: налице е съзнание за оригинала като биващ "в лицето" или обектите не биха били изобщо нищо за познаващия субект, ако те не му се "явяваха", ако той не ги имаше като "феномени". Следователно, "феномен" означава определено съдържание, което вътрешно населява интуитивното съзнание и което е субстрат за оценяване на действителността. Също така: Разнообразните интуиции, които заедно образуват единството на дадено трайно съзнание за един и същи обект, може постоянно да варира. Например, зрителното възприемане на даден обект може да бъде съвършено ново, в зависимост от гледната точка, положението на обекта, осветлението и други обстоятелства. Независимо от това, ние имаме интуитивно съзнание не за различни обекти, а за един и същи обект, който ни е представен по различен начин. Тоест: В чистата иманентност на съзнанието един неделим "феномен" допуска цялото разнообразие на феноменалното представяне и това е специфична характеристика на това състояние на нещата, която прави възможно изясняването на понятието "феномен". Постоянно променящите се перспективи на реалния обект, също се наричат феномени. При висшите познавателни функции: многообразните актове и съгласуваността на свързващото, комбинативното, пресмятащото и теоретизиращото познание - също разширяват обхвата на това понятие! За това философията, според мен е феноменална в своята същност!


                                                                                 Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар