четвъртък, 6 декември 2012 г.

Матрицата в България.

Бъдещето на нашето поколение
не е светло и щастливо!
                                 Тодор Миков




Падането на комунизма в България!
Символите на Комунизма



Матрицата в България.

Преди 10.11.1989 год. българите живяхме в една матрица, наречена комунизъм, а след тази дата излязохме от нея и се натъпкахме в друга матрица, наречена демокрация. Десети ноември е пределна дата в новата  българска история.  През 1989 година комунизмът /Комунизъм (от латински: communis, „общ“, „обществен“) е социално и политическо движение, поставящо си за цел създаването на безкласово общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление и премахване на наемния труд/ си отиде, но го смени неясен строй, наречен демокрация /Демокрацията, от гръцки:  „народовластие“ е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа чрез консенсус - консенсусна демокрация, референдуми - пряка демокрация или избрани представители - представителна демокрация/. Е, поне свобода на словото си извоювахме, което не е никак малко. А сега се питам: Кой забогатяха и кой обедняха от прехода? По време на комунизма, живяхме, като "деца" - умни, грамотни, с усещане за превъзходство над "децата" на "гнилия капитализъм" и докато те живееха своя живот - "live", ние живяхме своя живот - "жизнь". Тогава бяхме лишени от житейския опит, по силата на природния си егоизъм и наивно предполагахме, че светът е създаден, за да обслужва нашите потребности и желания! Тоест, ние си мислихме, че сме център на Вселената. Подобно на кокошка, ние живяхме в мига - с необременени спомени от миналото, представите ни за бъдещето бяха доста неясни - какви ли бяха параметрите и характеристиките на "светлото бъдеще", лансирано от тогавашната българска комунистическа партия и въобще бяхме лишени от всякаква представа за бъдещето си! Поведението ни най често беше реакция на първия порив, който ни се поднасяше - розови очила за светлото бъдеще и като деца проявихме своето спонтанно желание да го притежаваме, като обект на мимолетното си увлечение, което изместваше всичките ни предишни потребности и желания. Нямаше минало, нямаше бъдеще! Имаше само настояще и надеждата за светло бъдеще. Такава беше нашата характерна черта в матрицата на комунизма! Сега в новата матрица на демокрацията, ние станахме "господа" след като в продължение на десетилетия бяхме „другари"? Не започнаха ли съвсем по детински, бъдещите ни ново излюпени богаташи от комунистическата върхушка да имитират пазарна икономика? Колко от нас се досетиха, че не за нас е отредено да бъдем господа, тоест господари и че онези, които смениха системата го правиха в своя полза, а народът плати цената на необяснените с нищо промени? Българите реагираха под напора на първия си порив за свобода и демокрация, като деца без дори да знаят какво означава това. Даже не се усетихме, че БЕШЕ ПРИСПАНО СИЛНО РАЗВИТОТО НИ ЧУВСТВО ЗА ОТГОВОРНОСТ, присъщо на възрастните хора с богат жизнен опит чрез прословутия и чудовищен "възродителен процес" и път към несметните богатства на демокрацията! Къде се изпари отговорността за постъпките ни пред роднините, приятелите, колегите, колектива, обществото и държавата? Достатъчно ли бяхме взискателни към себе си за да искаме същото и от другите? Колко от политиците и управниците, извършващи всякакви поразии /в миналото и сега/ се чувстват отговорни за делата си? А народът потърси ли им сметка? Не! Вместо да направим сериозен анализ, изводи и да поискаме справедливи наказания за престъпниците, ние се развихрихме в буря от митинги, по умело разработен сценарий от бъдещите ни господари! А ние, електоралните тълпи крещяхме за „нашите" и против „техните" - действия! Тези действия бяха безполезни за народа и безопасни за бившата червена буржоазия. Българите бяхме излъгани и баламосвани, като деца. И сега се питам, защо не взехме малко акъл от англичаните или от французите, който е невъзможно да ги измами някой? Вместо да си наложим дисциплина в поведението си за осъществяването на някаква своя цел /битова, професионална, обществена и т.н./, ние станахме пленници на случаен порив и повлияни на моментното си настроение. Как тогава, не се намери поне един умник да ни вкара в релсите на дисциплината чрез метода на убеждението и принудата, за да се осъзнаем с какво сме се захванали! Нашата дисциплина беше под всякаква критика? Тогава, ако си спомняте - голяма част от тях парадираха, че са били фактор за настоящата демокрация в България! В характерът си българинът се отнася сериозно към ангажиментите си само ако са възложени от шефа му, с мисълта, че изпълнението на възложените му задачи са задължителни, а не пожелателни и това поведение е резултат от проявата на робската му психика! В сегашната матрица сме готови да крещим по митинги, да рушим стени и паметници, да унищожим всякакви съоръжения, но не сме в състояние да се защитим срещу катастрофалното нарастване на цените на стоките и услугите, срещу издевателските режими на водата и тока, организираните кризи за олио и брашно, рекета и другата престъпност. В такива случаи сме възмутени, хленчим за несгодите си и чакаме някой „отгоре" /по силата на добрата си воля/ да реши проблемите ни! Тоест, ние търсим грижливия благодетел или доброжелател /може и извън България/, който срещу покорството ни да се погрижи за нас бедните и безпаричните. Да, ама не! Защото хората от високо развитите страни не постъпват така и затова са постигнали онова, което имат, а ние - нямаме! За това, по силата на все още неразвитите си навици за труд, ние сме от позицията на  повърхностен наблюдател и трудно откриваме причинно-следствената връзка между събитията: комунизъм или демокрация и скачаме от митинг на митинг. Като че ли трудно отличаваме важните, определящи събития и фактори от маловажните, обръщайки внимание на по атрактивните и несъществени събития! Скачаме безсистемно от въпрос на въпрос, и никоя компания от българи не може да обсъжда една и съща тема и да я изчерпи повече от пет минути. Нормалният разговор между българите е обмяна на впечатления и емоции, но не и на мисли. Нито един от разговорите ни, не завършват с решение "Какво да правим оттук нататък?", а приключват с извода, че "Нищо не може да се направи!" и чакаме "НЯКОЙ НЕЩО ДА НАПРАВИ ЗА НАС". За разлика от нас българите, западняците /най-често с основно образование/ не се отклоняват от темата, докато не я изчерпят до край и не вземат крайно решение! И се питам: Защо не до там образованите западняци се държат по-мъдро от българските ни "професори"? Защото те отдавна са пораснали, а професорите са все още деца. Едно суетно дете харесва професията на възрастните и знае, че засега не може да бъде истински пожарникар, ватман или полицай, въпреки, че му се иска да изглежда като тях. В сегашната матрица: Колко много социално инфантилни мъже и жени у нас се стараят не да СА /защото, това изисква време и труд/, а само да изглеждат, че СА? Колко щети понася българското ни общество от такива „изглеждащи" хора? Колко много от тях се самонадценяват, вярвайки, че: СА и се виждат като генерали, а не са годни даже и за  войници? Ние, българите изглеждаме, като непоправими оптимисти, убедени, че някой друг е длъжен да ни измъкне от кризата и нашето егоцентрично съзнание не допуска съществуването на Вселената без нас и това би било безсмислено! За това възрастният българин е зареден с огромна доза детски оптимизъм. Даже в днешната кризисно катастрофална ситуация повечето ни разсъждение завършват със заключения като "Надявам се, че в близките месеци всичко ще се оправи!, Нещата ще си дойдат по местата!, Дано да се оправи!, Дано някой да ни оправи!" и т.н. Да, ама не! Защото от 10-ти ноември 1989 година до сега - нищо не се оправи, напротив - нещата все повече и повече се затлачват! Но българинът дори не забелязва, че никой нищо не върши в желаната от него насока! Сякаш той все още няма изградена ценностна система и ум в главата си! Всички знаем, че под натиска на често сменящи се външни фактори е невъзможно да се създаде система на ценностите в юношеска и зряла възраст на човека, за това той реагира "по целесъобразност" до края на живота си и с вътрешното си убеждение, че постъпва много мъдро. И неволно се питам: Нали ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА е онази сърцевина на човешкия мироглед, която отличава МОРАЛНОТО от НЕМОРАЛНОТО, която е фактор, който създава чувството за дълг и отговорност? Общество без морал и отговорност се самоунищожава и тогава трябва ли да се учудваме, че нашето общество се разпада? Ако вникнем в историята на България ще видим, че бързо сменящите се официални ценностни системи са довели до загуба на моралните ориентири и са вдетинили българина повече в сравнение с предвоенните години. Естествено, съществуват и други обективни фактори, но загубата на морални норми днес се компенсира с усилено насаждания прагматизъм, според който всичко е позволено, стига да не попаднеш под ударите на закона т.е. "незаловеният крадец не е крадец". Обикновено този прагматизъм се проявява в стремежа към бързо забогатяване и по възможност без да се полага труд. В действителност "парите не миришат" и не са спирачка на една фиксирана ценностна система и българинът е готов да се впусне в необмислени, рисковани авантюри. Помните ли успехът на различните "финансовите пирамиди" на прехода, който ограбиха хиляди българи и след като загубиха парите си, започнаха да хленчат и да се вайкат, търсейки скута на майка си - държавата, в която не намериха закрила, защото не разбраха, че държавата-майка /пряко или косвено/ защити „пирамидаджиите". И нека сега тези пирамиди да им висят, като обица на ухото, защото: Пирамиди има там, където има шарани, който най-лесно се хващат на въдицата, както в България. Макар и късно, тогава българинът стигна до извода, че всяка финансова пирамида е мошеническа дейност /макар и законна/ и че тя просто не може да бъде изградена по честен начин! Сега в новата си матрица на демокрацията, българинът компенсира своята наивност с повишена подозрителност към околните и доста субективно "лепи етикети" - кой е добър и кой лош, кой е „наш" и кой „не е наш". Това го прави податлив на манипулации и масово организирано оглупяване. Иначе, как може да се обясни фактът: С каква лекота българите приеха „предишните" да бъдат и „сегашни", да „сменят системата" /без да обяснят защо/, да не се търси отговорност за извършените престъпления и за неспиращото ограбване на държавата ни! Поредицата от лесно преглътнати събития на свършения факт е безкрайна, поради не изградената ценностна система и българинът не признава истинските авторитети. За него: Авторитет е този,  КОЙТО ДАВА, КОЙТО МОЖЕ ДА ГО НАБИЕ, ДОМИНИРАЙКИ НАД НЕГО и да го постави в зависимост от себе си! За него подвигът не е част от житейската му практика,  защото е опасно и се очаква тепърва да стане умен човек! Все още не порасналият българин не оценява значението за подвига на Левски, Стамболов, Ботев, Смирненски, Гео Милев, Вапцаров и т.н. докато не се превърнаха в легенди, експлоатирани от поредната управляваща върхушка и същото време охотно служеше на цар Фердинанд, Вълко Червенков, Тодор Живков ... - нали те ДАВАХА  и ОТНЕМАХА? Българинът е непримирим към по-способните, произлезли от неговата среда - особено към чужденците, които не познава и изпитва особен респект. Той се само надценява и мисли, че не стои по-долу от тях и стига до срамни сцени: "Ти ли ще ми кажеш?", крещи като претенциозно напористо парвеню срещу истинския майстор в професията, а тълпата от не пораснали /като него/ колеги, вместо да постави самозабравилия се хвалипръцко на мястото му, безучастно мълчи и гледа сеир! Само, че: подобна ситуация е невъзможна в Германия или Англия, защото там хората са пораснали и всеки си знае мястото. При опасност зрелите хора /и при някои животни, също/ се обединяват за преодоляването й. Хората се обединяват без да има опасност в трудовата си дейност и прекарване на свободното си време - така са възникнали човешкото общество и всички цивилизации. А ние, какво правим? Останахме без Контрол, като децата, обединявайки се в „банди" за вършене на пакости и за враждуване с "бандата" от съседния квартал - оглавени от най-силното, най-голямото и най-хитрото дете, както в стадата на животните! Да, но бандите възникват лесно и лесно се разпадат, защото липсва цел, изградена върху ценностната система на морала. Те се нуждаят от някой по-възрастен да ги насочва и управлява! За това без „възрастни" /т.е. подставени отвън лица/, недопорасналите българи на възраст между 18 и 80 години не могат да организират дори един свестен митинг. За по-сериозни и постоянни организации не може и да се мисли - те бързо се израждат в сборище от бездейни и некадърни дърдорковци, раздирани от разпри: "Кой да води бащина дружина?" Както в миналото, така и сега: Възникват читалища, различни дружества, кооперации и прочие, но те винаги са били в рамките на „утвърдения" от управляващата върхушка сценарий и са засягали периферни области на битието, като не желае и няма нужда да контролира. За създаване на по-сериозни структури са били необходими емисари от Русия, Германия или Америка, които да изпълняват ролята на възрастен ръководител в детския кръжок, наречен: България. Именно тази детска неспособност за самоорганизация прави българите зависими от външна сила, като ги обезверява и свива света до праговете на домовете им, а останалия свят те оставят  на " някой друг да го оправя", НЯКОЙ ДРУГ НЕЩО ДА НАПРАВИ ЗА ВСИЧКИ, А НЕ АЗ! В другите западни държави не е така! В Швейцария например - хората са пораснали, като живеят без опекуни и сами се оправят! Тази детска затвореност в моментни лични интереси и липсата на способност за самоорганизиране, ме навежда на мисълта, че: засега няма българска нация, а има само български етнос! Всички белези на нацията, като че ли са налице: Обща територия, език, традиции, култура икономика, духовен (детски) облик, (детски) манталитет и т.н. Липсва ни обаче един съществен компонент: дълбоко вкорененото усещане у всекиго за принадлежност към една национална общност, каквато има у сърби, гърци, турци, румънци и т.н. Тъкмо поради това ние, българите, в стремежа си да бъдем "в крак с времето", непрекъснато подражаваме някому, вместо да развиваме своето и се оставяме да бъдем асимилирани от други нации. Тъкмо поради тази причина: Мечтата на българина е да стане американец. Не искам да бъда криво разбран, защото това не е нихилизъм, а проява на самокритичност, защото се чувствам българин и никога не бих сменил своята народност! Смешно е твърдението, че българите, сме непълноценни поради някаква генетична обремененост. В България са се раждали, раждат и ще се раждат много даровити български деца, които са смайвали, смайват и ще смайват света със своите постижения в изкуството, спорта, науката и т.н. Ние никога не сме имали и няма да имаме велики учени и философи от ранга на Декарт, Кант, Хегел, Достоевски, Толстой, Зола, Солженицин, Сахаров и т.н. Тоест ние нямаме мислители, защото детето-българин не може да бъде мислител, а е само подражател, който, преодолявайки детските комплекси, непрекъснато се мъчи да доказва на "възрастните", че не им отстъпва, че "и ние сме дали нещо на света". Всички сме убедени, че: Колкото по-образован е един човек, толкова по-реално възприема обективната действителност около себе си и толкова по-адекватно реагира. До преди няколко десетилетия беше така - той се чувства в някаква степен отговорен за своя народ. За това пък в България е тъкмо обратното и е типично българско явление. Под влияние на неизживяната си детска суетност и егоцентризъм, претенциите на бг "учените" растат по-бързо от знанията им, "ученият" започва да се чувства неоценен и вместо да бъде духовен водач на "простите" в рамките на своите възможности, изпада в нихилизъм. Именно този "учен" започва да се конфронтира с истинските учени, като успява /чрез интриги/ да ги измести и продължава борбата със себеподобните си учени! И резултатът не закъснява: Възникват безкрайни кариеристични борби на празни обороти и вместо образованите хора да бъдат интелигенция в класическото разбиране на това понятие, се превръщат в морално дребнави борци за лично облагодетелстване, обслужвайки всеки господар, КОЙТО ДАВА! Именно, такива хора от тази "интелигенция" не създават професионално или обществено мнение, което да може да отделя плявата от зърното! За това деградацията в България продължава се задълбочава, защото тези умници не изпитват угризения на съвестта от поведението си с което допринасят за нашето общество, защото /още от детската им възраст/ са учени: "Учи се мама, за да не работиш!" За това пък ние: "простите хора", който притежаваме устойчива ценностна система, защото сме започнали да се трудим още в ранната си възраст и процентът на "порасналите" сред нас е по-висок, сме чужди на нихилизма и имаме по-реалистично отношение към извършващите се събития в нашия живот. Тъй, като сме изолирани едни от други, защото нямаме структури /с изключение на казионните/ в които да се обединяваме - сме притиснати от умело организираната разруха и не можем да спрем ускорената деградация на нашето общество. Такива са субективните причини и фактори от който сме притиснати! По отношение на обективни фактори: инфантилизирането на бг населението шества победоносно навсякъде, включително в страните от първия свят, като особено податлива е интелигенцията. Това се дължи не толкова на социалната осигуреност, колкото на съзнателно провежданата манипулативна политика от страна на управляващите върхушки към собствените им народи, като хората-деца лесно се превръщат в уплашено стадо и лесно могат да бъдат управлявани без прилагане на силови методи. За разлика от западните държави, ние не се усещаме, че ни мамят и нямаме способността да сме задружни! Винаги сме съгласни със всичко, което ни се поднесе и доброволно влизаме в клетката за опитни зайчета! Защо сме толкова наивни? Защо нашата бг човешка природа е толкова несъвършена? Отговорът е лесен: По време на комунизма ПАРТИЯТА ХРАНИЛНИЦА СЕ ГРИЖЕШЕ ЗА ВСИЧКО и сега /в демократичната матрица/, не само че не обичаме да мислим, но и сме неспособни да мислим! По лесно ние да чувстваме, да преживяваме, да консумираме и да използваме готови чужди рецепти за успех и начин на живот, като се превръщаме в безгрижни и безотговорни - ако ни се предостави такава възможност! Силните на деня, с охота ни манипулират, като ни предоставят, само един модел за начин на живот - например американския. Ама въобще не се усещаме, как управниците култивират у нас - само тези качества, които са им необходими: да работим добре и да бъдем лесно управляеми. През свободното ни време, ни предоставят чрез медиите - гледане на сапунени сериали по телевизията, за спортна запалянковщина, за хапване и пийване, предаването "Стани богат", компютрите и т.н. докато нашето мислене е противопоказано за тях. Така българина се заседява по често в къщи или във кръчмата и е на светлинни години от реалността в която живее и политиката му е чужда в собствената му държава! Никой не се усеща, че е създаден един особено омагьосан кръг в който съвременните бг инфантилни хора, наследници на /полу/инфантилни родители, също ще възпитат социално инфантилно поколение, защото са неспособни да  култивират у децата си качества, каквито и те самите не притежават! За това България е най-изостаналата /във всяко отношение/ държава в Европейския съюз и българинът е най-бедния "европеец" - за радост на държавните ни управници и за съжаление на самите нас и БЪДЕЩЕТО НА НАШЕТО ПОКОЛЕНИЕ, КОЕТО НИКАК НЕ Е СВЕТЛО И ЩАСТЛИВО!


                                                                                  Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар