Ин-Ян Интелект, Емоция и Воля.

Идеите и концепциите са

образи или представи в 

съзнанието на Познанието!

                                       Тодор Миков

Ин-Ян Интелект, Емоция и Воля.

Ние знаем, че: Интелектът е способност на познанието. Емоцията е способност на чувствата - способността да се чувства радост, яд, тъга, удовлетворение и т.н. Волята е способността да се желае, да се определя, да се решава и т.н. Още повече, интелектът има способността да възприема, разбира, осъзнава. Възприемането се отнася към способността да се приемат представи или образи, породени от някакъв обект. Разбирането се отнася към способността ни да преценяваме, използвайки нашите концепции. Осъзнаването се отнася към способността ни да правим заключения, като използваме нашите концепции, за да възприемем универсалните истини и същността на нещата. Например случката, чрез която Исак Нютон (1642-1727 г.) открива Закона за гравитацията. Чрез възприемането си Нютон осъзнава, че една ябълка е паднала от дървото. Разбирането се включва в действие и преценява, че ябълката е паднала, защото някаква сила я е привлякла, а Осъзнаването му показва, че причината, поради която ябълката е паднала, е съществуването на силата на гравитацията. Казвайки това, нямам предвид, че Бог е ангажирал логическото си мислене чрез Своето разбиране на базата на осъзнатото от Него и чак тогава е включил разума Си на базата на задълбоченото Си мислене. В способностите на Божия интелект, трите функции - възприемане, разбиране и осъзнаване съществуват в единство. Но изразени в хората, те се диференцират в последователни степени на възприемане, разбиране и осъзнаване. Следователно, това, което искам да обсъдя, е вътрешният Хьонг-Санг /Външна форма/. Обединителният принцип казва, че „въпреки че вътрешният характер (Сонг-Санг) не може да се види, но има определена форма! Това ни показва, че в Сонг-Санг /Вътрешния характер/ вече има елементи на форма, които са вътрешният Хьонг-Санг /Външна форма/. Обединителният принцип също така казва, че Хьонг-Санг /Външната форма/ може да бъде наречен втори Сонг-Санг /Вътрешен характер/. Това означава, че формата в съзнанието (Вътрешният Хьонг-Санг) е също така външна форма (Първоначалният Хьонг-Санг)". Например, когато погледнем едно цвете, птица или планина, в съзнанието ни се запечатва образ на това, което сме видели. От тези образи произтичат нашите идеи или концепции. При хората идеите или концепциите за нещо се появяват в съзнанието ни само след като сме го преживели. При Бог обаче идеите и концепциите вече са съществували преди създаването на Вселена. В Битието пише, че когато Бог е казал: „Нека бъде светлина” - светлината се появява, когато е казал: „Нека сушата се появи” - сушата се появява. След като Бог обявява, че нещо трябва да стане „то става”. Това означава, че всичко се е случвало точно така, както Бог го е планирал и си е мислил, че ще стане. Затова, когато Бог е създал Вселената, Той вече е имал идеи и концепции и според тях я е сътворил. Идеите и концепциите са образи или представи в съзнанието. Идеите са конкретни представи на индивида, а концепциите са сума от общи елементи, извлечени от няколко конкретни неща. Идеите и концепциите са образи или представи в съзнанието на Познанието! Поне така си мисля! Може и да греша! Не знам! Но би трябвало да има някаква логика! Нали?

                                                                                   Тодор Миков