Ин-Ян Моята философия.

Моята философия е

сложна плетеница от

разсъждения, затворени

в омагьосания кръг на

Материалният ни Живот!

                                 Тодор Миков

Ин-Ян Моята философия.

През целия си живот съм се стремял да бъда по-съвършен, по-умен и по-мъдър! Сега, когато съм на преклонна възраст усещам, че все още съм далеч от Истината за Познанието към което съм се стремял и че има още много да се уча. Имам чувството, че все по-вече и по-вече затъвам в сложната плетеница на моите мисли, разсъждения и философия за живота в пълния смисъл на думата! По принцип Живота съществува във два аспекта - материален и духовен! Материалния живот е по-лесен за разбиране поради четириизмерното му съвпадение с човешкият ми разум и пътя Дао по който съм тръгнал от самото ми раждане Ян до смъртта ми Ин, която ме очаква! По принцип никой не ме е питал: Искам или не искам да съм на този Свят, нито ме пита и сега: Искам ли да умра? Това е реалността в която се намирам, като нямам право на лично мнение и възражение! Чисто и просто, аз следвам неволно предначертания път - не по моя воля! За това живея с илюзията, че съм господар на земния си живот, но душата ми принадлежи на Бог и това ме прави зависим от Него! Случайно ли е това или съществува някаква закономерност, която води Света към съвършенство и на по-високо ниво на развитие на човечеството! В противен случай: Какъв е Смисъла на Сътворението? Ясно осъзнавам сложната заплетеност в разсъжденията си за философията на живота от моя гледна точка и търсейки основанията, върху които мога да се облегна е: Да премахна всички неопровержими допускания и описание на това, което е дадено в жизненият ми опит. Пътят на моята философия /без предпоставки/ започва с отменянето на естественото ми отношение към всекидневното познание и възприятието ми, че нещата са просто там във външния свят! И така разсъждавайки за духовния свят на живота ми се съсредоточавам върху онова, което е вътрешно за моето съзнание - това е феномена на моето преживяване за опознаването на света и живота като цяло. Мислейки така, започвам да си противореча, защото: Как мога да опиша съзнанието си, без да взема в предвид определените предпоставки? Имам в предвид следното: Обектите ги възприемам винаги частично и допълването на пълния им вид се осъществява по отношение на моите интереси и очаквания! Тоест, всяко мое възприятие и всяко мое преживяване включва в себе си определено ниво от очаквания, от които не мога да се освободя! Не съм много сигурен, но мисля, че моите преживявания са свързани с акта на моето познание, което от своя страна е свързано с моето разбиране за този свят в по малка или по голяма степен. Естествено моето разбиране за света е част от Цялото Разбиране, което пък от своя страна е изградено от много частични разбирания - подобно на атомите, който изграждат материята. Тоест, частта зависи от цялото, но и цялото зависи от частите и по този начин между тях се оформя т. нар. ‘херменевтичен кръг’. Нещата се сложни! Нали? И ако продължа нататък, бих си задал въпроса: Разбирането за човешкото съществуване, няма ли свой предшественик - Предзададено Разбиране? Ами сега? Не бих искал да сравнявам разбирането си за живота, като четенето на книга например в която всичко е написано предварително и различните хора по различен /по свой/ начин ще я възприемат, съсредоточавайки се върху интерпретацията и четенето. Защото Живота не е Книга от която можеш да четеш и да се учиш! Ако книгата е зависима за своето съществуване от т. нар. интенционални актове на съзнанието /интенционален акт е акт, чрез който съзнанието се насочва към обектите от света/ на нейния автор и читатели, то Живота си съществува независимо от нас! Интенионалност на съзнанието означава: Двойната зависимост на съзнанието от света и на света! Например: Аз осъзнавам, че имам съзнание в момента и то схваща някаква особеност на света. От своя страна светът съществува, защото съществуват и други съзнания, които го възприемат! И така моята рефлексия не може да ми помогне да си представя за същината на духовната част на моя живот и би трябвало да се насоча към нивото на Чистата рефлексия, като не забравям да се придържам към моите възгледи и че възможностите ми /би трябвало да/ са предмет на идеалните закони в полето на чистото съзнание. Тази идея не е за пренебрегване, защото: Принципа върху който се основава всеки опит, не се основава на друг принцип (защото ще доведе до безкрайно снемане) и е универсален опит, който се споделя от всички хора. Тогава, как да си изградя метода за изграждане на точна наука - съобразно моето човешко Съзнание? Как с помощта на феномена на моето съзнание да достигна до самите неща, който ме интересуват и да ги опиша така както се появяват в съзнанието ми? Как да стигна до Истинското познание, което е познание за същностите? Ако моята философия за живота е проект за разкриване на рационалната структура /същност/ на света, то феноменологията на моето съзнание е тази, която би трябвало да разполага със средствата за реализиране на моите намерения? Как да изолирам същностите на базата на обикновения опит на моето съзнанието, щом този опит е винаги частичен. Звучи много наивно! Нали? Как да изкарам универсалното от частното, без да засегна неговата оценъчност? Как да разсека този заплетен възел? Ако реша да се въздържам от оценка би трябвало да приема, че всичко преживяно от моето съзнание ще остане само универсалната структура и да разгранича физическия свят от психическия, света на съзнанието? Да, ама моето съзнание не е кутия, в която влизат образи, възприятия и т.н. а интенционална визия, която във всеки момент дава смисъл на нещата! Моето възприемане за даден предмет, не се състой в представата ми за него - визуално той е същия предмет, но не и актът на визирането му! Значи, аз се нуждая от една съвършено оригинална философия, различна от моята философия. Тази оригинална философия трябва да изчисти радикално смисъла и мотивите на философските ми проблеми, за да проникне до тази първична основа, върху която тези проблеми трябва да намерят истински логично и научно решение! Тогава, аз се нуждая от ново разбиране за света, което да ме изведе от четириизмерното земно: "X,Y,Z" и "Време/Пространство" и да няма ограничен обхват! Тази нова наука, би трябвало да стой над всички науки измислени от човечеството и да ги държи под контрол, чрез своята методологическа строгост и тя да не стои по-долу от съвременните науки! И така стигам до същото изходно положение от където започнаха разсъжденията ми и философията ми за живота!

                                                                                   Тодор Миков