петък, 14 септември 2012 г.

ЛУНАТА И ЧОВЕКА

Настане вечер, месец изгрее
звезди обсипят свода небесен !
                                      Христо Ботев



ЛУНАТА И ЧОВЕКА

Снимка на Луната

Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система. Традиционните български названия месец и месечина днес се използват единствено поетично. Нейният символ е полумесец (☾). Средното разстояние между Луната и Земята е 384,403 километра. Лунният диаметър е 3476 километра. Първият космически апарат, който каца на Луната, е съветския Луна 2 (1959 г.), а първите фотографии на невидимата от Земята страна са направени от Луна 3 през същата година. Първият космически апарат, осъществил успешно меко кацане на лунната повърхност, е Луна 9, а първият, който успешно влиза в орбита около спътника, е Луна 10. През 1969, Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната. След края на програма Аполо човешкото изследване на спътника е прекратено, въпреки че след това няколко спускаеми и орбитални апарати са пратени до Луната с изследователска цел. Въпреки всичко няколко страни са заявили че имат планове за изпращане на хора до Луната към 2020 година.
Още в древността, Луната е била предмет на философията, вдъхновение за поетите и романтика за писатели и влюбени. В нашият съвременен век е предмет на изследователска дейност в космонавтиката и бъдещи космически експедиции за нейното овладяване, като космически трамплин към останалите планети в нашата слънчева система, а може би и още по надалече.
От незапомнени времена Луната е привличала вниманието на хората. Шумерите дали следното обяснение за възникването й: когато планетата Нибиру, именувана от вавилонците Мардук и с обратно въртене около оста си, нахлула в Слънчевата система, настъпили изменения в гравитационните полета и отместили орбитата на Тиамат – първоначалната Земя. Стигнало се до гигантски експлозии и космически катастрофи. При втората обиколка на нашественика около Слънцето една от двете му луни от откъртила парче от Тиамат. Така се родили нашата Земя (Ки) и Луната (Кингу). Останалата част от Тиамат попаднала в астероидния пояс между Марс (Лахму) и Юпитер (Кашар). Древната звездна схема приема „пъпна връв” между Земята и спътника й – тясна взаимовръзка, която хилядолетия е занимавала учени, фантасти, магове, та даже и религии. Легенди, поверия и доказани реалности се преплитат и придават на Луната тайнствено влияние върху земляните.
Луната /Селена/, също заема своето място и в гръцката митология в света на боговете:






"Селена (някъде се среща като Мена) в древногръцката митология е богиня на Луната, сестра на Еос (зората) и Хелиос (слънцето). Отъждествявана е с Артемида и Хеката. Дъщеря на титаните Хиперион и Тея, а според други митове на титана Палант и Никта. Селена се влюбила в Ендимион, който бил толкова красив, че заради красотата му Зевс го взел при боговете на Олимп. Към неговата красота не останала безразлична и Хера и като забелязал това, Зевс обрекъл Ендимион на вечен сън в Латмийската пещера в Кария. Там го намерила Селена и останала поразена от красотата на спящия младеж. Оттогава, се счита, че щом Луната се скрие зад облаци, Селена се спуска към пещерата да целуне спящия Ендимион."
И до днес Луната е забулена в тайнственност и /все още/ не е разгадана от Човека, така, както не са разгадани космическите тела в нашата Вселена и Космоса. Тяхната необятност, продължава да вълнуват човечеството, което рано или късно ще повдигне завесата на космическата тайнственост! Звучи фантастично и си заслужава Човек да опита ...
                                     
                                                                                   Тодор Миков                            

Няма коментари:

Публикуване на коментар