навсякъде около нас и
в самите нас!
Тодор Миков
ПАРАЛЕЛНИТЕ СВЕТОВЕ И ЧОВЕКА
Още от древността учени и философи са се опитвали да докажат, че освен нашия /материален/ свят има и още други светове, които са в паралел с нашия свят и /поради липсата на знания и доказателства/ си останаха не разгадани и до днес. Но дали е така? Много малко хора се замислят по този въпрос, а "трезвомислещите" си зариват главите в пясъка /рефлексът на щрауса/ от необясним страх от неизвестното и непонятното. Добре, че има и "инакомислещи", които се осмеляват да надникнат в неизвестното /водени от тяхното любопитство/ и понякога изпадат в объркване, поради ограниченото разпознаване на човешкото познание в нематериалния свят, защото срещат различни изсточници, описания и наименования за многообразието и богатството на паралелните светове и нива на развитие. Тъй като в нашия материален свят, промените протичат плавно - ние не ги усещаме, защото не можем да различим границите между отделните нива /за разлика от илюзорния свят/. Най-честото ни разбиране е, че съществуват два свята: материален /този в които живеем/ и "оня" /които е недостъпен за нашите сетива /защото сме материално тяло/. Именно в "оня" свят, разбираме понятието за паралелните светове, което продължава да е мъгляво и до днес. Някои философи и учени използват делението на материален, астрален и "всичко останало" свят. Но кое е "всичко останало" свят? На какво се дели, какви са неговите нива и т.н. Някои споменават, че паралелните светове са седем на брой и с по седем нива. Материалния свят се състои от седем нива: земя, вода, въздух и четири нива - огън, като първите три нива са ни много добре познати и знаем техните агрегатни състояния - твърдо, течно, газообразно и плазма /в древността са я наричали - огън/. Дали в този огън /плазма/ се крият останалите паралелни светове? Нашата съвременна наука не се ли заблуждава с този термин "плазма", чието агрегатно състояние е високо температурно и нищо по-вече. Може би липсва единна теория на енергийното поле, която да обобщи неговите енергийни нива - това вече е предмет на науката и техниката. Всички нива в паралелните светове се различават по големината на частиците си и съответно по свойствата на енергиите, които пренасят. По тази причина е прието понятието финност. Колкото едно ниво е с по малки /по-фини/ частици, толкова то е по-висше /подобно на частицата: "Бозона на Хигс", която се предполага, че е първо причината за създаването на света/ и обратното. Твърдото агрегатно състояние е най-низшето в материалния свят, а светлинният етер /фотони, гравитони, магнитни диполи и т.н./ са най-финото ниво, така наречената светлина, която по същество е паметта на материята /по метода на холограмата, в него оставят отпечатък всички събития в материалния свят/. От това разсъждение може да се смята, че това ниво в етерното тяло на човека е и паметта на материалното му съзнание. Тогава, названията на седемте паралелни свята са: материален /въпреки, че всички паралелни светове са материални/; астрален или свят на чувствата; ментален или умствен; душевен или свят на въображението; духовен или свят на волята; божествен или свят на любовта и светът на Върховния Абсолют. Тогава може аналогично да се смята, че наименованията на световете се повтарят като нива във всеки свят, обозначавайки качествата специфични за него, като качества на съответното ниво. Така най-грубото ниво във всеки свят е материално /земя/, следва чувствено /вода/, умствено /въздух/, ниво на въображението, ниво на волята, ниво на любовта и светлинно ниво или паметта на съответния свят. В същото време може да бъде намерена аналогия между Светата Троица в християнската религия и последните /висшите/ три свята: светът /нивото/ на волята е Св. Дух, светът /нивото/ на Любовта е Бог Син, светът на Върховния Абсолют, съответно нивото на светлината /паметта/ е Бог Отец. Колкото и да се задълбочавам в разсъжденията си за паралелните светове, се загубвам в сложната плетеница на собственото си познание и единственото заключение, което мога да направя е, че Човешкият Стремеж на Познанието ще продължава да се изкачва по Спиралата до окончателното СЪВЪРШЕНСТВО. Мисля, че в това е смисъла на живота!
Тодор Миков
Няма коментари:
Публикуване на коментар