петък, 28 септември 2012 г.

За Природата и Сътворението.

"Природата е безжалостна към живите същества. Тя не се интересува от отделната личност. Нейният интерес е насочен към видовете, към рода. Природата поставя една задача на всеки жив организъм. Не я ли изпълни той умира. Изпълни ли я, все едно - пак умира. Природата е безучастна; много са тези, които й се подчиняват, но вечността е отсъдена само на подчинението, а не на тези, които се подчиняват. Природата бе поставила на живота една задача, беше му изковала един закон. Задачата бе продължението на живота, а законът - смъртта."
                                                              Джек Лондон

Милиарди светлинни години ни делят от
Божествената Истина за Сътворението!
                                       Тодор Миков






РАЗГОВОР С БОГА
/ Десети разговор /

ЗА ПРИРОДАТА И СЪТВОРЕНИЕТО

-Как се чувстваш днес? - усмихна се Той.
-Прекрасно! - отговорих Му с весело настроение и седнах до Него.
-Личи ти! Радвам се за теб! За какво би желал да приказваме днес?
-За Сътворението и Природата! отгворих Му аз с надеждата, че ще науча нещо по-вече от Него.
-Интересен въпрос! Отговорът няма да е с няколко изречения и ще Се Постарая Да ти Отговоря на твоето 4-ри измерно земно ниво разбиране както ти сам се изразяваш и където не разбираш ще ме питаш!
-Съгласен съм! - оживих се аз и се настаних още по-удобно до Него.
-Както знаеш - започна Той - според философията на вашето езотерично познание: Цялата видима и невидима Вселена, Която Съм Сътворил е Плод на Моето Умственно Въображение, Проявена Мисъл и Воля. Вие /хората/ сте Моето Творение, като чрез вас ПОЗНАВАМ СЕБЕ СИ и вие чрез Познанието - познавате Мен. Вселената във вашето виждане е МЕНТАЛНА т.е. това, което се нарича Свят е просто Мисъл! До тука, ясно ли ти е? 
-Да! Отговорих Му аз и ще ми Позволиш ли, аз да продължа по нататък?
-Разбира се! - отново се засмя Той и лицето Му засия като слънце.
-И така - започнах аз - Процесът на СЪТВОРЕНИЕТО е започнал да преминава през различните стадии на развитие още в зачатието на Първоизточника, като ние започнахме да се отдалечаваме от него, потъвайки във все по плътните слоеве на Материята и /според езотериката на Хермес/, сме потънали с четири нива по надолу, като в средата на последното - се случва едно събитие от колосален космически характер, което променя хода на човешкото развитие от инволюция - слизане на Духа в материята, в еволюция - изкачване от материята към Духа. Това събитие ни е известно като слизането на Христос (Божият Син) на Земята. /Той поклати одобрително глава /.   "И докато сегашните учени все още спорят дали това е реален исторически факт или не, то и след милиарди години представителите на идните културни епохи ще изучават мистерията разиграла се на Голгота!" И за да е по лесно достъпно на човешкият ни ум приемаме, че стремежът ни към познаването на Бога /този вечен копнеж на човешката душа/, преминава през познанието на Христос, които казва: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът". Аз съм наясно, че рано или късно: всички ще минем по този път /без да се отъждествяваме с догмите на християнските църкви/. Така, че: познанието ни за Христос е процес, в който ние разкриваме потенциала, който Бог е вложил в нас и го разгръщаме във взаимоотношенията си с хората и Вселената. Чрез нашите добродетели, ние се устремим към духовно просветление, сътворявайки неръкотворен храм на Бога. Защото има безбожници, които притежават много качества и достойнства и живеят според космичните закони, докато други, парадиращи с вярата и с духовността си - не могат да се похвалят с добродетелен живот. Видно е, че: първите са по-близо до Бога. Тогава Механизмът на Сътворяването е следният: "Всичко, което човешките ръце са създали е било проектирано най-напред в нечий човешки ум, след това първоначалната идея е била наситена със силно желание да се реализира, и чак тогава нечии ръце са изпълнили проекта. Мислите определят желанията, а те от своя страна действията. Следователно действителността, в която сме потопени, е резултат от нашите минали мисли и желания. И ако искаме да я променим трябва просто да променим мислите си, и като следствие - света около нас ще започне да се променя. Това е тайната на тайните, с която Посветените от всички времена са трансформирали външната среда - силата на творческата мисъл, която Бог е вложил в нас. Те са знаели да мислят!" Друга философия пък има следните разсъждения за Сътворяването на Света и Човека: "Сътворяването на по-груби, материални светове, става основно в условията на енергиен недостиг. Съществата при недостиг на енергия, имат усещането за постоянно безпокойство, което постепенно прераства във страх. Страхът понижава вибрациите на енергиите им и така се създава по-груба, материална материя". За усилване на страха се използват така наречените: тъмни сили, като неспазването на определени правила, които водят до понижаването на самочувствието, създаване на зависимост от някого или нещо и много други - това е Внушението! За да влезе в действие това внушение е необходимо да се изкриви действителността, т.е да се живее в свят от илюзии. Този, който живее с реална представа за действителността много трудно може да бъде манипулиран. И така е дошло ред на илюзиите, като са измислени: словото и различните езици със цел да се затрудни ОСЪЗНАВАНЕТО, което възприема нещата моментално, а те от своя страна - затрудняват информацията във времето. "Цялата тази информация, която осъзнаваме за един миг, можем да я предадем на друго същество, също за един миг и това се нарича Телепатия. Съобразявате ли, колко забавя и ограничава използването на езика? А именно това забавяне налага възприетата информация да се филтрира, ограничава, за да може да се общува в реално време. Ето ви филтрите, които създават илюзиите и завесата, която изолира от другите светове". Естествено, методите, чрез които се създава плътна материя са безкрайно много, защото те могат да се комбинират по безброй и всевъзможни начини. Нашите учени са доказали, че: Вселената се разширява - за сметка на създадената материя и че този процес на разширяване е приключил. Ако е така, би трябвало: Да започне обратния процес - създадената плътна материя трябва да се разпадне на атоми, което води до усилване на вибрациите в средата на изобилие от различни енергии. По този начин, грубата материя на Вселената се превръща в по-фина материя /светлинно лъчение и разнообразна по състав и съдържание енергия/ и преминава в по висш свят - от материална в астрална. Справедливо би било: плътната материя да се преобразува в по съвършена, понеже /от гледна точка на "егото"/ тази енергия СМЕ НИЕ! Все едно да признаваме ХАРМОНИЧНАТА енергия и да отричаме ДИСХАРМОНИЧНАТА. Всъщност и двете енергии носят в себе си отпечатъка на БОЖИЯТА ИДЕЯ за Сътворението и този факт НЕ Е ЗА ПРЕНЕБРЕГВАНЕ! За това и двата процеса: разширяването и свиването на Вселената, трябва да се приемат като едно цяло и необходимост от дисхармония /разширяването/ да се премине към хармония /свиването/- това е замисъла на Бог и тъй като сме Негово Творение и Подобие - този замисъл е и наш! Единственият начин да превърнем дисхармоничната енергия в хармонична е да повишим нейните вибрации, защото тези две енергии са наши т.е. на цялото човечество. Представете си, ако тези енергии ги нямаше - щяхме ли сега да съществуваме? Безспорно - НЕ! ТЕЗИ ЕНЕРГИИ СА НИ ВЪРШИЛИ, ВЪРШАТ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ВЪРШАТ ПОЛЕЗНАТА РАБОТА В ЖИВОТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО и всички трябва да се избавим от илюзиите, че сме жертва на нечии зъл замисъл, които ни е принудил да създадем плътната материя. Тъй като ние сме едно цяло, сме длъжни да приемем пасивите, които това цяло ги е създало за добро или за зло. За това е дошло време за хармония със Света. Този преходен период ни предстой и ние сме длъжни да участваме в него! Това е истината! Естествено е човек да попита: Как да го направим? Кой са начините и методите? Според моето виждане и философия - трябва на мястото на илюзиите /които са създали дисхармонията и плътната материя/, да поставим на първо място хармонията - Вярата и Любовта. Това ще ангажира премахването на колективната мисъл /като форма/, която е подчинявала колективното съзнание на хората. Човечеството не трябва да бъде зомбирано от масовото съзнание и дори да се интересува от духовните въпроси, това е само повърхностно любопитство, а така е невъзможен духовния му напредък. Спомням си как по времето на комунизма ни будалкаха за "Близкото бъдеще" с намерението бъдещето да послужи като моркова за заинатилото се магаре, а магарето /народа/ смята, че някой друг трябва да създаде бъдещето вместо него и сега като дойде демокрацията, болшинството не иска да се променя това, с което са свикнали, защото това им дава усещането за някаква сигурност, което си е чиста илюзия. И сега се питам: Колко ли катастрофи или катаклизми трябва да се случат, за да се стреснем и започнем да променяме старите си навици? Една от много важните задачи е да се справим с многобройните илюзии, създавани от множества единномишленици, такива като различните религии и техните секти, разните изкривени учения и масови мирогледи, с дуалистичния мироглед, където всичко е от две противоположности. Грешка е, например: убеждението, че трябва да възпитаваме децата си да станат по наш образ и подобие, защото те са дошли да ни спасят /с новаторското си и ексцентрично мислене/ и ние си мислим, че все още не са пораснали достатъчно /като не им се доверяваме/ и обезсилваме възможността им за изява. Възможно е да не съм прав, защото, ние като родители сме длъжни да им дадем някаква основна база от която да надграждат своето духовно развитие. Мисля, че в съ-творчеството е бъдещето на човечеството в неговото духовно израстване и промяна на посоката от дисхармония към хармония с Природата, от което много хора се страхуват и лежат върху старите си илюзии /като гарант за тяхната материална сигурност/ и по такъв начин - пресъздават стария свят, въпреки че: Бог и Човечеството - ТВОРИМ С МИСЪЛТА СИ! И все си мисля: парадоксът е в това, че: Посланията които идват от висшите светове, ни предсказват прекрасни промени в които хората трябва да се включат, но по вечето хора я карат по старому, по навик и по инерция /въпреки желанието им за промяна/. Поради липсата на голям простор за действие: висшите светове балансират върху острието на бръснача, като се стараят да не предизвикат масов ужас, защото това ще доведе до големи проблеми в цялата Вселена. За това: тази промяна трябва да премине, колкото се може по-безболезнено и по-благоприятно за Света, но тези, които трябва да направят промените, не искат да се събудят ...
-Да! От твоята гледна точка: ти си прав, но все още много има да се учиш!
-Не бях ли изчерпателен? - учудих се аз.
-Не! - отговори ми Той лаконично - Твоята правота в разбирането ти за Света е актуално за момента и за тези, които те разбират тук на земята, но Завесата, зад която стоят Истините, ще ги проумееш във Вечността, която ти предстои и с помощта на Спиралата /по която ще се издигаш/ ще стигнеш до Тях - това е Съвършенството към което твоята Душа се стреми. А сега си почини и до нови срещи! 
-Благодаря Ти! - и излизайки от собствената си медитация проумях, че: Аз все още не съм съвършен в духовното си израстване и съм на милиарди светлинни години от БОЖЕСТВЕНАТА ИСТИНА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО!

                                                                               Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар