сряда, 19 септември 2012 г.

За медитацията.

Връзката между Човека и Бога
Е   ВЕЧНА   И   НЕДЕЛИМА !
                                   Тодор Миков






РАЗГОВОР С БОГ
/ Първи разговор /

ЗА МЕДИТАЦИЯТА

Една вечер, съзерзавайки Залеза на Слънцето, изпаднах в медитация /"Медитацията" (лат. meditatio) е състояние на релаксация и вътрешна концентрация върху обект или мисъл, или състояние на (о)съзнаване/ и имах чувството, че се оттеглих от външния свят и насочих вниманието си навътре в мен със скоростта на вътрешната ми светлина. Озовах се в собствената си и вътрешна вселена, която ме обвиваше с Божественната си светлина:
-Добре дошъл синко!
-?!?! - недоумявах аз.
-Не се страхувай!
-Но ..., кой си ти? - попитах боязливо.
-АЗ СЪМ ТИ - твоя вътрешен глас!
-Боже мой, не мога да ...
-Разбира се, че можеш да повярваш! Нормално е да си шокиран, защото АЗ КОНТАКТУВАМ САМО С ОНЕЗИ, КОЙТО СА ИСКРЕНИ С МЕН И ЕТО МЕ, АЗ СЪМ ПРИ ТЕБ! - прочете мислите ми ТОЙ и се почувствах спокоен!
Първата ми мисъл беше, че не съм самотен ...
-Да! Ти не си самотен, АЗ СЪМ ДО ТЕБ!
-?!?! - отново се шокирах, защото ТОЙ ЧЕТЕШЕ МИСЛИТЕ МИ!
-Нали ти КАЗАХ, ЗАЩО НЕ МИ СЕ ДОВЕРИШ? ТИ И АЗ СМЕ ЕДНО И СЪЩО!   НИМА НЕ ВЯРВАШ В СЕБЕ СИ? 
-Прости ми! Помислих, че съм ...
-Ти не си полудял! Бъди искрен ...
-Пред себе си, респективно И ПРЕД ТЕБ! - отгатнах аз.
-ВЕЧЕ ЗАПОЧНА ДА РАЗБИРАШ! ДОБЪР УЧЕНИК СИ!
Аз вече бях наясно със себе си, защото такава "лудост" /ТОЙ СЕ   УСМИХНА И СЕДНА НА ДИВАНА ДО МЕН/, никога не ми се беше случвала   /ТОЙ КИМНА ОДОБРИТЕЛНО С ГЛАВА НА КОЯТО ИМАШЕ СВЕТЪЛ ОРЕОЛ/ и за мое очудване, се почувствах предразположен да споделям всичко, което ми се случваше в живота и изпитанията на които бях подложен ...
-АЗ ТИ ИЗПРАЩАМ ТЕЗИ ЖИТЕЙСКИ ИЗПИТАНИЯ, СИНКО! Ти знаеш много добре, че НИЩО СЛУЧАЙНО НЕ СЪМ СЪТВОРИЛ!
-Да! Така е и защо трябва да ...
-Защото трябва да минеш по този житейски път /през ИЗПИТАНИЯТА, КОИТО АЗ СЪМ ТИ ИЗПРАТИЛ/ / и да пречистиш чувствата си, съзнанието си и любовта си към ближния!
-Аз не съм без ...
-Да! Ти не си безгрешен и това е едно от ИЗПИТАНИЯТА МИ!
Мислех си, дали не сънувам, защото неволно свързвах реалните събития и мечтаните събития в пространството и времето ...
-Да! Това е "пророчески" сън, чрез които АЗ КОНТАКТУВАМ С ТЕБ!
Вече се успокоих, че всичко в мен си е нормално /ТОЙ СЕ УСМИХНА/ и реших да разговарям с НЕГО!
-Задавай въпросите си? - разположи се удобно на дивана и дружелюбно ми се усмихна. 
Аз се замислих и се чудех от къде да започна ...
-Започни от себе си! - ме насърчи ТОЙ с лъчезарната си усмивка.
-Когато бях млад - започнах аз - и свободен, въображението ми не знаеше граници и мечтаех да променя света. Сега като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени /така че поукротих стремежите си/ и реших да променя само страната, в която живея, но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя Живот,  се опитвам отчаяно да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят. Когато /някога/ настъпи моя час и легна на смъртния си одър, може би ще прозра че: ако най-напред бях променил себе си, тогава /чрез моя собствен пример/ щях да променя семейството си. И ако бях вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да променя и страната си да стане по-добра и /кой знае/ може би щях да успея да променя и света?!?! ...
-Прекрасно! Наистина си добър ученик! А сега, какво мислиш за скромността, синко?
-Скромността е моят сладък приятел - чрез нея аз съм способен да виждам своята вътрешна истина, за да имам чисти помисли и да изпитвам удоволствие от своите взаимоотношения с хората, защото където има любов, скромността идва естествено. Там, където е скромността, няма чувства на завист или твърде много изисквания към другите. Тя е нормално средство да споделяш свободно с останалите и там няма състезаване или сравняване. Надменността казва "Това, което е твое, трябва да бъде мое". Докато скромността казва "Това, което е мое е също и твое".
-Браво! А нещо за спокойното съзнание?
-Съзнанието не става от само себе си спокойно. Плюс това не е редно да го форсираме, но с любов можем да го научим как да се превърне в такова. Когато научим как да правим съзнанието си спокойно ние ставаме щастливи. А ако ние сме щастливи и светът около нас става щастлив. Защото щастието идва именно когато изпитваме успех в омиротворяването на съзнанието си и интелекта, с който то работи по приповдигнат начин т.е. по начин, който носим полза за себе си и за другите на всяка една стъпка от проявяването си. Може би, чрез приповдигнатите си мисли ние променяме света. Не съм много сигурен!
-Точно! Така е! А как развиваш навика си?
-Развивам навика си, да ставам рано сутрин и да сядам сам в тишината с компютъра си. Чета омиротворяващи мисли и разсъждавам над тях. Пиша някои свои идеи върху темата на бъдещите си статии и ги публикувам почти всеки ден във своя блогер, за да ги четат и другите хора. Всеки ден  се връщам в тишината, като позволявам на моите идеи да пускат корени в мен. След това ги споделям с някой свой близък човек. Имам приятел, които обичам като свой роден син и се казва Питър Максиан. Той е от Австралия и сега живее във Виена. Въпреки, че той не знае добре български, а аз англииски СЕ РАЗБИРАМЕ ПРЕКРАСНО! Тази практика ми помага да приемам и да посрещам конфликтите и трудните ситуации с които съдбата щедро ме дарява. Точно тази практика, да развивам навика си ми помага да съм щастлив и спокоен  до края да деня. Това е моето ежедневие!
-Възхитен съм! А твоето разпознаване?
-Моето разпознаване? Има само едно безкрайно взаимоотношение в този Свят: единственото което ние създаваме с ТЕБ.! Всички останали са с определена продължителност т.е те са относителни и преходни. Взаимно отношението ми с ТЕБ е постоянно и никога не се променя. В такова взаимоотношение аз разпознавам себе си, като Безсмъртна душа и ТВОЕ Божие дете. След като аз съм ТВОЕ Божие дете, имам много твой и божествени качества в себе си: миролюбие, обич, хармония, това са качества присъщи на всеки един от нас. Когато аз се разпознах в тях мога да ТЕ погледна и да ТЕ чувствам така сякаш винаги съм ТИ принадлежал. Вечно...
-Много съм ти признателен! А за любовта?
-Любовта е приемане без осъждане: Да, аз открих за себе си че любовта е приемане без осъждане. Когато честно мога да кажа това "аз приемам всеки без осъждане", аз спокойно мога да кажа че обичам тези хора. Когато мога открито да кажа, че приемам себе си без осъждане, тогава аз мога да кажа, че обичам себе си. Не е нужно да харесвам всичко в останалите хора. Просто е нужно да ги приема без да ги  осъждам. Нямам нужда да харесвам всичко в себе си, просто ми трябва да приемам себе си без осъждане. Опитай да се разделиш с осъждането и да навлезеш във фаза на приемане. Ще се почувстваш по-добре. Плюс това е забавно. Всеки е различен, всеки е оформен по различен начин, всеки е поел към различни опитности и сега ние споделяме една същност. Точно в центъра на душите си сме свързани тъй дълбоко. Всички искаме любов, мир, щастие и радост. В самата същина на нашето същество ние сме реки от тези качества, но опитностите от живота са ни оформили различни и така ние преживяваме различни степени от тези качества. Когато аз започна да приемам без да съдя, аз започвам да виждам това, че каквото и да е било изразено навън от един индивид е просто заучени опитности или условни образци и вярвания. Това не е истинския образ на този индивид. Истината е, че всички ние притежаваме една красива същност от чисти качества вътре в себе си. И така започни да приемаш това, което виждаш отвън и знай че отвътре ти си великолепен сноп от неограничени качества. Това е то истинската любов.
-Възхитително! А как чувстваш тишината?
-Тишината е един дълъг период на тишина в нашия забързан живот и тя е истински подарък. Тя е време, когато умишлено отклоняваме вниманието си от множеството разговори и уговорени срещи, изображения и съобщения, списъци и задължения, и спокойно се настройваме към нашия вътрешен космос. В тишина ние можем да чуем ТВОЕТО ОБАЖДАНЕ, повикът на природата, викът на нуждите на останалите хора. Тишината е дисциплина на това да бъдеш, а не на това да правиш!
-Интересна мисъл! А как се чувстваш в момента, когато си в медитация?
-Прекрасно, защото АЗ СЪМ С ТЕБ! Колкото до медитацията: тя променя моето ограничено съзнание, наречено "телесно съзнание"  или познато като "духовно осъзнаване". В "телесното съзнание" ние /хората/ сме забравили нашата божественост. В "духовното съзнание", ние чувстваме, че се разграничаваме от тялото - ние живеем в него, но не сме тялото си. На този етап, душата казва с убеждение: Аз съм форма на мира, любовта, силата и благоденствието. Когато тази опитност за нас стане силна, ние преставаме да казваме: "Аз съм тъжен, чувствам се ядосан, аз съм обезпокоен"! Обръщайки се към ТЕБ, с молбата да ни ИЗМЪКНЕШ от неблагоприятните обстоятелства, не трябва да се изненадваме, че вместо това ТИ ще ни ПОВЕДЕШ към центъра на нашия дискомфорт. За това този дискомфорт е тук, за да ни помогне да посрещнем нашите страхове, така че ние всъщност сме озарени. Красотата от преминаването през тъмните нощи е радостта да ги изпълним с повече светлина. В действителност пътя към достигането на светлината е невероятно приключение, изпълнено от вътрешна борба и само съмнение, докато не се постигне крайното майсторство!
-Превъзходно! Ти си добър ученик и ти се възхищавам! За сега спираме до тук и когато ме пожелаеш, повикай Ме! Аз Съм винаги до теб! Лека нощ! И НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙ -ТИ НЕ СИ САМ! РАЗБРА ЛИ?
-Да! Лека нощ и до нови срещи! - и аз неусетно излязох от медитацията в която бях изпаднал, осъзнавайки, че бях излязъл от съзнателността на тялото си и се бях докоснал до чистата съзнателност на душата си, като пристъпвах и в двете пространства, извън Времето. Тогава бях почувствал собствената си вечност в която просто съм, без начало и без край. Имах чувството, че съм живял преди моето тяло да се е изградило и съм сигурен, че ще продължа да съществувам, след като то се върне в пръстта... 
Лека нощ на всички! Обичам Ви!

                                            
                                                                                 Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар