събота, 22 септември 2012 г.

За истината.

Истината е отражение на действителността, а 
БОГ Е АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА !
                                                          Тодор Миков






РАЗГОВОР С БОГА
/ Четвърти разговор /

ЗА ИСТИНАТА

-Добре ли си днес? - ПОПИТА ме ТОЙ.
-Да, Боже! - отговорих му аз - Истината е, че днес се чувствам превъзходно!
-Радвам се за теб и понеже спомена за истината, би ли ми казал: Какво мислиш за ИСТИНАТА?
-Ще се постарая, Боже! Въпреки, че за истината, като определение няма еднозначен отговор: Истината също е неделима част от ежедневието на човека и тя е толкова различна, колкото са различни хората. За това ми е трудно да дам някакво определение за нея, но ако приема Света, като един жив организъм, чиито цели са единни и обединени /в едно цяло/ интереси, би могло да се скалъпи едно определение за истината. Според моите земни представи има различни видове истина и бих се впуснал да ги разчопля за да се добие някаква представа за нея: Ако приема дефиницията, че истината е ОБЕКТИВНО ОТРАЖЕНИЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, значи съществува само една и абсолютна истина - ЦЯЛОТО или ВСЕЛЕНАТА, като ЦЯЛОТО РАЗБИРАМ ТЕБ - ТИ СИ ВЪРХОВНИЯТ АБСОЛЮТ, без да се съобразявам с другите хора, какво мислят за ТЕБ - дали са вярващи или не или каква е тяхната представа за ТЕБ! И определението ми е, че БОГ Е АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА / ТОЙ ме ПОГЛЕДНА С ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ, които излъчваха мека светлина/. Така, че всички останали истини са компоненти от единствената абсолютна истина и за това можем да ги наречем частични /относителни/ истини. Понеже истините /даже и абстрактните/, по принцип отразяват действителността в Света в които ние /хората/ живеем и си мисля, че тези истини се отъждествяват с 4-те земни измерения: координатната система - "X,Y,Z" и ВРЕМЕ/ПРОСТРАНСТВО и в същото време са тяхното отражение. Пространствените истини са доста разнообразни и зависят от етапа на развитие в съответната звездна система или галактика, а в зависимост от Времето истините са: минали, сегашни /настоящи, актуални/ или бъдещи. Малко е объркващо, нали?
-Напротив! Продължавай! - насърчи ме ТОЙ. Ако разгледаме пространството като сбор от постоянно движещи се обекти, /то е очевидно/ че във всеки един момент конфигурацията им се мени - променят се разстоянията между обектите и съответно се променят и взаимодействията между тях. Следователно всички конфигурации, съществували до този момент, са вече минали истини, те вече няма да се повторят никога в същия вид, тъй като във Вселената всичко е подчинено на спиралата. За съжаление, човечеството е затънало до гуша в минали истини и трудно осъзнава промените налагани от времето. Ползата от миналите истини е, да се учим от тях, да разбираме по-добре актуалните истини, и да направим опит за прогнозиране на бъдещите истини. Желателно е обаче преходите да са плавни и естествени, защото ако са скокообразни ще се възприемат като някаква катастрофа. Всички сме наясно, че истините предизвикват и противоречия /по принцип те не би трябвало да съществуват/, но в нашите представи, противоречията са два вида: Обективни, например: магнитните полюси - при тях съществува така нареченото единство на противоположностите и не е възможно съществуването само на единия полюс, отделно от другия. Също така от типа: ден - нощ, ИН - ЯН, лято - зима и т.н. Всички останали противоречия, с които се сблъскват хората са Субективни и са в резултат на недостатъчни знания за действителността т.е. не се познават свързващите компоненти /истини/ между забелязаните субективни противоречия. Има и относителни /условни/ истини, например, ако една лъжа се повтаря много пъти се превръща в истина и т.н. Микроскопичните частици имат собствена честота на трептене, която се изразява с милиарди, т.е. частицата се променя милиарди пъти в секунда. А космическите обекти са подчинени на ритъм, който прави един завършен цикъл за милиони и милиарди години. Следователно истините се променят в един почти безкраен диапазон: от невъобразимо бързите промени, до промени, които не могат да бъдат проследени /или забелязани/ за един живот или дори на много поколения наблюдения в материалния свят. Въображението също е неделима част на истината /творческо или фантазиращо/. Откакто свят светува, методът използван за уточняване на истините, се нарича съмнение и ако се разглежда като единия полюс на една цялост, то другият полюс е вярата. Това единство, "съмнение-вяра", е спасението от илюзиите и дава възможност за новия поглед към света. Развитието на човечеството е вече в такава фаза, че хората  започват да се учат да мислят многопланово, като осъзнават относителността, многопосочността и взаимозависимостта на всичко съществуващо на този Свят /за да могат да развиват по-нататък своите способности/ и това е предпоставка за постоянното обновяване на мирогледа. Така, че философията за истината е разнообразна и се променя заедно с Времето и Пространството!
-Да! Така е!  Лека нощ! Обичам те!
-Аз също ТЕ обичам! - и неусетно се озовах у дома! Градът беше заспал в прегръдките на първата есенна нощ.


                                                                                Тодор Миков




Няма коментари:

Публикуване на коментар