вторник, 4 септември 2012 г.

ЗА ХУМАНИЗМА И ЧОВЕКА


Хуманизмът е,
отражение на
ЧОВЕЧНОСТТА!
               Тодор Миков







ЗА ХУМАНИЗМА И ЧОВЕКА
/Тази статия я посвещавам на Peter Charles Maxian, когото обичам като свой роден син/

Хуманизмът в най-общия смисъл е проява на любов към човека, човеколюбие и човечност. Също така хуманизмът е идеология, която поставя на първо място уважението към личността, към достойнството на човека. Разсъжденията за хуманизма са необятни като Вселената и изумително равновесие между абсолютното и относителното. Независимо от хаоса в който живеем се чувстваме като господари на Земята и Природата, че те са наша собственост и даденост от Бога. В миналото хуманизма е бил инструмент за оправдание на колониализма на френско/англииския национализъм през 14-ти век и прикритие на нехуманната му политика по отношение на поробените народи. Също така хуманизма е бил атакуван от доктрини, като ученията на Дарвин, Маркс и психоаналитиката. Да не забравяме и тоталитарните режими, чиито догматизъм не приема /под какъвто и да е предлог/ промяната - независимо дали е позитивна или негативна. Неоспорим факт е, че Човек е надарен от Бог със Свободата да прави всичко /без да се съобразява с догмите, наложени, въпреки волята му/, съобразно с неговите нужди и благодарение на неговия мироглед има способността да се вгледа в себе си и в другите около него. Според великите учени Русо и Монтен "Злото и Доброто текат от един извор!" е достатъчно показателно, като неоспоримо доказателство и ако човек отрича едно от тях, би се изродил в собственият си мироглед за разбирането на живота. Разбира се, хуманизма не отрича догмите /биологични, обществени, културни, психически и т.н./ и не изключва идеята, че човек е способен да се справи с тях, при условие, че той е свободен. "Човек може да защитава свободата си!" /Русо/ и хуманизма като идеология признава ЧОВЕШКАТА СВОБОДА! Друг е въпроса: Дали човек се чувства свободен или не, защото всичко зависи от самия човек и от неговия умствен капитал - образование, жизнен опит и мироглед. Спомням си как до рухването на комунизма в България, ни промиваха мозъците с марксистко-ленинска идеология  /пречупена през призмата на "априлската доктрина" на бившата комунистическа партия - БКП/ и ако имаше начин човек да се измъкне от тази опорочена система на държавност, трябваше да се научи умело да използва МЕТАФОРИ /метафора в реториката (от гръцкото μεταφορά - метафора, "пренасям", или в реториката - „трансфер на смисъла на дума в друга дума/ и ЕВФЕМИЗМИ /евфемизъм произлиза от гръцката дума εύφημος, която означава „похвален, ласкав, благоприятен/! Хуманизма обединява етноса на човешките общества като цяло и е общо историческо наследство на човека, чиито корени водят началото си от Партенона /Партенонът е древногръцки храм, който се намира в Атина/ и на планините в Галилея /Галилея (на иврит: הגליל haGalil, на старогръцки: Γαλιλαία, на латински: Galileia, на арабски: الجليل al-Jalīl) e територия в Северен Израел/.” За това ХУМАНИЗМА ОЛИЦЕТВОРЯВА СВОБОДНИЯ ЧОВЕК, който е носител на всички ценности и е способен да трансформира природата, света, и заедно с природата и света, самия себе си. Човекът като Божие творение и Негово  подобие  е  ограничена личност, защото /в интерес на истината/ винаги е несъвършен, недостатъчен, с неизвестно бъдеще и парадоксалното  /парадокс е твърдение, което се отличава от общоприетото и противоречи на нормалния разум/ е, че ТОЙ НИКОГА НЕ Е ОСЪДЕН НА ОТЧАЯНИЕ! За това ХУМАНИЗМА Е ОТРАЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧНОСТТА - в пълния смисъл на думата!

                                                                                    Тодор Миков




Няма коментари:

Публикуване на коментар