събота, 8 септември 2012 г.

МИСТЕРИОЗНАТА МАГИЯ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ


ХАРМОНИЯТА НА “ИН и ЯН“
Е ХАРМОНИЯТА НА ВСЕЛЕНАТА!
                                                  / Дао /


МИСТЕРИОЗНАТА МАГИЯ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ 



ИН и Ян в Природата



ИН и ЯН в Живота
Една сутрин, седнал на терасата с чаша кафе, се любувах на Изгрева на Слънцето и се замислих на какво е основана структурата на Вселената и на Света в който живеем? С удивление наблюдавах как Нощта бавно и безшумно отстъпваше мястото си на Деня, който носеше свежест и божественна красота. Слънчевите лъчи докосваха върховете на планината и се оглеждаха в прозорците на събуждащият се град. Потръпнах със задоволство от топлите лъчи и със сънен поглед се любувах на събуждащата се Природа... Денят обещаваше да бъде хубав! Неволно се сетих за “ИН и ЯН“, символите на Дао, който изобразяват взаимодействието на противоположностите и тяхното хармонично равновесие. Това древно изображение /вижте символа на горната снимка/ прекрасно илюстрира кръговрата на противоположностите. “/Ин и Ян (ин – на опростен китайски: ; традиционен китайски: ; пинин: yīn; ян(г) - опростен китайски: ; традиционен китайски: ; пинин: yáng; eum-yang на корейски; на английски "yin and yang") в китайската философия и метафизика e концепция, която описва как двете привидно противоположни сили, енергии и принципи (които са част от тайдзи, на бълг. Великия предел. Великия предел е вечно разменящи се и преливащи се противоположности ИН и ЯН.) се допълват взаимно и преливат една в друга. Този принцип е известен и като дуализъм или хармония на противоположните/. Името "ИН - ЯН" не е само име на символа на Дао. То олицетворява същността на хармонията, баланса и поляритета на противоположностите, необходими за да съществува всичко живо/ мрак - светлина, мъж - жена, огън - вода и др. /. Във всяка от двете форми - тъмната и светлата, има частица (точка) от противоположната. Според даоизмът, за поддържане на равновесието трябва някакво количество от едната противоположна сила да се съдържа и намира в другата. Точката от символа "ИН – ЯН" символизира, че едната противоположност не може без другата."ИН - ЯН" хармонията описва кръговрата и същността на живота. Всичко съществуващо може да се опрости до тази основна символична форма“. “Що се отнася до хората, приема се че жените имат по-голямо количество ИН елемент, докато мъжете повече ЯН. Ин се отнася до женствеността, а Ян до мъжествеността“. В същото време и двата пола притежават от другия елемент в себе си и дори при достигане на желаната вътрешна хармония двата елемента се хармонизират у човека. Това изравняване на елементите ин и ян може да се постигне или чрез духовно развитие или чрез връзките (сексуалност, брак, общувания, среда) като допълване на собствения преобладаващ елемент с елемент у другия (партньор) или другите (среда на общуване). Най-често се смята, че сексуалните партньорства компенсират липсата на пълна хармония на двата елемента, като ги уравновесяват в мъжко-женско, ин и ян. Ян винаги съдържа потенциала на ин и ин винаги съдържа потенциала на ян, тоест ин и ян са противоположни и всеки от тях съдържа в себе си част(ица) от другия. Това виждаме в двете "очи" или "точки" на символа. Така двете сили са комплементарни, а не абсолютни, и са свързани навеки и равностойни по значение. Където едната сила отслабва, другата нараства. Ин и Ян се привличат - Ин привлича Ян и Ян привлича Ин. Едната сила не може без другата, точно както не може да има светлина без мрак и нощ без ден. Чунаг-цу казва, че “Ин е най-високата точка на смразяване, докато ян е най-високата точка на кипене. Смразяването идва от небето (небесата), докато топлината идва от земята. Взаимодействието на тези два елемента създава хи (хармония) и дава начало на нещата.“

ИН и ЯН на Земята
А какви са разсъжденията на съвременните учени от гледна точка на физиката?
 
Може би така изглежда Вселената с ИН и ЯН ?

Моите мисли за противоположностите на Вселената се рееха в съзнанието ми и не можеха да намерят точния отговор за тяхната противоположност и взаймно привличане. Неволно се сещам за един учен, биофизикът Л.Л. Уайт, който обяснява несъвършенството на човешкия ум: “ Така незрелият ум, в невъзможността си да избегне от своите собствени предразсъдъци в полза на постоянството, дори и при подхождането към пренебрегваната процесуална страна на опита, не успява да разпознае истинската форма на процеса на развитие и е осъден на безплодна борба в усмирителната риза на своите двойни противоположности: субект / обект, време / пространство, дух/материя, свобода/необходимост, свободна воля / закон. Истината, която трябва да бъде една е просмуквана от противоречия. Човек не може да разбере къде е, тъй като е създал два свята от един.” И може би е прав, защото, когато Вселената като цяло се опитва да познае себе си посредством човешкия ум, някои части от тази вселена неизменно остават непознати. Същността на реалността е такава, че наблюдателят и събитието, субектът и обектът, познаващия и познаването са неделими“.   Каквато и да е реалността, аз се чувствам щастлив, че съм част от Природата, част от Земята, част от Космоса, част от Вселената и най-вече, че съм част от Бога! Независимо от факта, че моят ум е несъвършенен, че моите разсъждения са човешки и че аз съм човешко същество, съм благодарен, че съм имал късмета да съм на този Свят и да се радвам на всичките блага, който Бог ми е предоставил! ТОЙ ми е Дал толкова, колкото мога да нося! Денят започваше усмихнат и ми пожела “Добро утро!“, а Слънцето ме погали с топлите си лъчи и позлати събуждащата се Природа. Живота продължава! ...
                                                                  Тодор Миков

Няма коментари:

Публикуване на коментар