петък, 7 септември 2012 г.

ЗА БЛАГОРОДСТВОТО И ДУШАТА НА ЧОВЕКА

БЛАГОРОДСТВОТО  НИ
Е  ДАДЕНОСТ  ОТ  БОГ!
                               Тодор Миков






ЗА  БЛАГОРОДСТВОТО  И  ДУШАТА НА ЧОВЕКА

Бог е Създал Човека, за да бъде благороден на планетата Земя. Няма да сгреша, ако изразя мнението си, че БЛАГОРОДСТВОТО НА ЧОВЕКА е една от най-висшите му дадености, защото да си ЧОВЕК, ТРЯБВА ДА ИМАШ БЛАГОРОДНА ДУША, която всеки трябва да я носи в сърцето си.  Малко предистория:
Разсъжденията за безсмъртието на човешката душа, принадлежат на Платон, а не на Сократ. Според тяхната философия аргументите са били четири - "Кръговратът в Природата", т.е. човек се ражда и умира, след което процесът се повтаря. Следващия е "Аргументът на припомнянето" - всяко знание е припомняне, защото няма човек, на когото, ако зададеш правилно въпрос да не може да даде верен отговор, оттам следва, че душата има знания за нещата от преди съществуването си в конкретното тяло". Следва "Аргументът за оприличаването" - между видимите и невидимите неща има разлика, така както между смъртните и безсмъртните. Невидимите неща са вечни и божествени, а видимите са тленни и смъртни". И накрая: "Аргументът душата дава живот" - разликата между живото и неживото е наличието на душа в живото. Противоположното на живото е неживото, смъртта. Следователно душата не може да приеме смъртта. Когато смъртта доближи човек, смъртното в него умира, а безсмъртното – душата, избягва от тялото". 
Разсъжденията за Душата и Благородството са предмет и на Будизма. "За разлика от християнството, юдаизма и исляма, будизмът не е теистична /теизъм е религиозно-философско течение, признаващо бог като разумна сила, която е създала и управлява света/ религия. В западния свят думата "религия" се свързва с нуждата от вярване в нещо свещено и висше, именно поради влиянието на другите религии, и затова много хора разглеждат будизма по-скоро като философия. Все пак, въпреки че в будизма не се говори за бог, в който да вярваме, не може да бъде и разглеждан само като философия, тъй като не е просто интелектуална структура. В Будисткото учение са залегнати Четирите Благородни Истини, който са основните идеи, залегнали в основите на всички будистки школи, тъй като произлизат директно от първите учения, които е дал Буда след постигането на просветление. Четирите Благородни Истини могат да бъдат метафорично сравнени с етапите на лечение, характерни за практиката на един лекар. При това сравнение първата истина е поставянето на диагнозата (страданието), втората е показване причината на болестта (желанието), третата казва, че има начин за лечение (премахване на страданието) и четвъртата — предписването на лечение (Благородния Осмократен Път). От такава гледна точка съществата са болни (страдащи), а Буда е лекар, който може да им помогне да се излекуват. Също така: едно от основните учения на Буда е познато като Трите характеристики на съществуването или Трите признака (трилакшана). Според това учение светът, който ние възприемаме, е белязан от три основни характеристики:
1. Непостоянство (Анитя) - Будизмът постулира, че както нашият вътрешен психически живот, така и външният свят са в процес на непрекъсната промяна. Всичко съставно е непостоянно и нестабилно, зависещо от определени условия за своето съществуване. Всичко е в постоянно движение и условията са непрекъснато променящи се. Никой от нас не е физически, емоционално и умствено същият, какъвто е бил преди години и дори преди миг. Всички ситуации, всички наши мисли и душевни състояния се раждат, набират сила, отслабват и умират. Ние сме променящи се същества в променящ се свят и не е възможно да намерим сигурност дори и в най-близко бъдеще. Нещата се появяват и изчезват, раждат и умират. Нищо не се запазва.
2. Страдание (Духкха) - Будизмът има за цел да покаже път за освобождение и духовно решение на човешкото страдание. Буда отрича догматизма и сляпата вяра, като съветва жителите на Калама да проверяват твърденията както на брахманите, така и на будистките монаси (бхикшу) на базата на своя собствен опит и истински прозрения (даршана). А ако нямат такива, да се уповават на Буда, Дхарма и Сангха.
3. Безсубектност (Анатман) - (анатта на пали, анатма на санскрит) е в основата на будисткото учение, че агрегатите, елементите и сферите на човешкото битие (пудгала) не съдържат в себе си такава специфична дхарма като Аз, душа, човек. Материята, казва Буда, не е Аз (тя е анатта), чувствата не са Аз (те са анатта), възприятията не са Аз (те са анатта), нагласите не са Аз (те са анатта), съзнанието не е Аз (то е анатта). Единственото, за което можем да бъдем сигурни, че съществува (асти), казва Асанга, великият реформатор на Махаяна, е идеята за несъществуването на Аза (найратмя-астита)".
Не случайно започнах с предисторията за Душата и Благородството на Човека, като предмет на Християнската философия и Будизма! Защото, човек  трябва да се поучи от богатия опит на древните историци и философи - като основна база, върху която човек да изгради своята философия и мироглед за живота. Няма да сгреша, ако твърдя, че душата е огледало на човешкия характер и на неговото сърце! Защото, ако човек е благороден, как да отречеш, че той няма благородно сърце, благородна душа или благороден характер! Аз съм уверен, че Благородството е Божия даденост на човека като цяло! Замислил ли се е някой, какво значи да си БЛАГОРОДЕН? Според мен БЛАГОРОДСТВОТО Е КОМПЛЕКС ОТ ЧУВСТВА, ДУША, ХАРАКТЕР И СЪРЦЕ, който са характерни за ЧОВЕКА! Според мойте разсъждение БЛАГОРОДНИЯ ЧОВЕК е - достоен, доблестен, почтен, честен великодушен, добър, снизходителен, благ, състрадателен, милостив, възвишен, издигнат, възпитан, благовъзпитан, изтънчен, аристократичен, знатен, любезен, вежлив, дружески възвисен, чист, невинен, човечен, хуманен или който има аристократически произход, високонравствен, с благородни цели, който отразява изисканост, изтънченост, възвишеност, има благородна осанка и т.н. Моето мнение за благородния човек е, че той не се е родил благороден и неговото благородство е в последствие на неговото възпитание, опознаването на света в които той живее, семейната среда и обществото, изграждането на свой мироглед и собствена философия за живота. Когато човек опознава себе си и начина си на живот и общуването му с обществото, са предпоставка за натрупването на богат жизнен опит и ИЗГРАЖДАНЕТО МУ КАТО БЛАГОРОДЕН ЧОВЕК! Пътят към благородността е труден, трънлив и дълъг. "Душата на човека е Свят  или Вселена в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космическия кораб на живота. И ако извън нас съществува един величествено необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на онзи, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия. От благородния човек се изисква най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодовитостта и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява благородната човешка душа, особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Съзнателно избраната задача да помогнеш на опитващия се да разбере себе си човек" е НАЙ-ВЪЗВИШЕНАТА БЛАГОРОДНА ЦЕЛ НА БЛАГОРОДНАТА ДУША НА БЛАГОРОДНИЯ ЧОВЕК! НИМА ТОВА НЕ Е БОЖЕСТВЕНО? За това искам да се обърна към всички хора по света - ОПОЗНАЙТЕ СЕБЕ СИ И НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ ДА БЪДЕТЕ БЛАГОРОДНИ, ЗАЩОТО НИЕ НАИСТИНА СМЕ БЛАГОРОДНИ И БЛАГОРОДСТВОТО НИ Е ДАДЕНОСТ ОТ БОГ!          ОБИЧАЙТЕ СЕ!

                                                                                   Тодор Миков


Няма коментари:

Публикуване на коментар