четвъртък, 20 септември 2012 г.

За ежедневието.

Ежедневието е
неделима част
от живота на
ЧОВЕКА!
       Тодор Миков





РАЗГОВОР  С  БОГ
/ Втори разговор /

ЗА ЕЖЕДНЕВИЕТО

-Каква е твоята философия за ежедневието?
-ВЪПРОСЪТ ТИ Е МНОГО КОМПЛЕКСЕН, ГОСПОДИ?
-Да! Така е! Тогава, мнението ти за разума и чувствата ти! Какво мислиш по този въпрос, синко?
-Найстина, това са две много важни чувства и не знам, защо хората ги противопоставят една на друга? Аз със цялото си съзнание ги приемам, като едно цяло, защото едното не може без другото /Бог се усмихна и кимна одобрително с глава/! Образно казано /според моето разсъждение, което е на земно ниво и ограничено между 4-те измерения:трите "Х,Y,Z" и Време/Пространство/ е подобно на двата магнитни полюса на земното кълбо: "Северен полюс" и "Южен полюс"- ако единият магнитен полюс го няма, няма да го има и другия. По същия начин: РАЗУМЪТ НЕ МОЖЕ БЕЗ ЧУВСТВАТА и като физическа същност, те са две енергии, които обуславят моето астрално тяло, под формата на чувства и разум! Няма да сгреша, ако кажа, че разумът и чувствата в мен са два електрически полюса с противоположни поляритети. Имам в предвид следното: ако приема, че разумът е плюс /електричество/, а чувствата - минус /магнетизъм/, мога да ги възприема, като положително или отрицателно и тези два заряда не са в равновесие, защото, ако единия заряд е количествено по-силен, той доминира над по-слабия /в количествено отношение/ заряд и парадокса е в това, че цялата относително самостоятелна цялост се разглежда като еднополярна система. По принцип положителната страна е тази, която отдава енергия, а отрицателна е приемащата страна. Това се отнася и за Света, като цяло, защото световете /микро-светове и макро-светове/ не са в Равновесие /което създава Хаоса/ И КОЛКОТО ЕДИН СВЯТ Е ПО-ФИН, ТОЛКОВА ПО-МАЛЪК Е ХАОСА В МЕН И СЕ ДОБЛИЖАВАМ ДО ТАКА ЖЕЛАНОТО РАВНОВЕСИЕ т.е. ХАРМОНИЯ В ЖИВОТА МИ! /Бог отнова се усмихна/. Така, че /спокоино мога да приема/: материалният свят е положителен, астралният - отрицателен, умственият - положителен, душевният - отрицателен, духовният - положителен, божественият - отрицателен, а света на Върховният Абсолют е неутрален т.е. уравновесен /Той ме погледна учудено / и това си е моето лично мнение!
-Уважавам мнението ти, защото си прав от твоята /земна/ гледна точка и по-нататък? - оправда ме Той.
-В продължение на мисълта си искам да допълня, че както разумът ми, така и чувствата ми не са постоянни величини. Те са подчинени /както всичко съществуващо на този Свят/ на някакъв ритъм, може би на принципът на спиралата. Тези промени са популярни като биоритми: емоционален и умствен биоритъм. Имам в предвид и следното: ние /хората/ се различаваме по-малко в зависимост от умствените ни възможности, поради количеството информация, с която боравя аз и останалите хора. За мен, например: от голямо и решаващо значение има моята само преценка, защото има хора, които си въобразяват, че знаят много и че са по-умни от другите, те се затварят /до голяма степен/ за информацията, постъпваща от пространството. Тези, които знаят и помнят, че техните знания са несравнимо по-малки в сравнение с това, което все още не знаят, са постоянно отворени, винаги готови да се учат и тяхната интуиция /отчасти/ компенсира недостигът им на знания. За това свободния избор на човека: определя обективно индивидуалната му само преценка при решаването и вземането на съответните решения. За някои хора, емоциите са решаващи в това отношение, а тези които са с високо самочувствие не отчитат това и рядко забелязват и поправят своевременно своите грешки. Мисълта ми е, че не трябва да се пренебрегват: разумът и чувствата в дадени ситуации, когато трябва да се вземат /особено/ важни решения. Тук няма място за емоции, защото са лош съветник и тандемът: разумът и чувствата трябва да са заедно, като взаимно се поддържат и допълват. В противен случай, няма да можем да се избавим от илюзиите, от неконтролируемото влияние на нашето: "его", емоциите и т.н. Забравих да спомена и следното: Всяко единство на две противоположности, както в настоящия случай - разумът и чувствата имат и трети аспект, които се нарича: равновесната точка между тях /Бог, отново се усмихна, поклащайки одобрително с глава/! Може би тази точка на равновесие събира в себе си положителните качества на разумът ми и чувствата ми и това /може би/ оформя моето прозрение, като човек, които вече си е изградил своята философия за живота! Моето прозрение е моята интуиция и моето просветление, но те са ограничени и непълни, защото не винаги мога да разчитам на тях. Въпреки всичко, аз /понякога/ им се доверявам и винаги съм нащрек, поради последиците от едно необмислено или не благоразумно решение /все пак аз не съм идеален човек/. Сигурен съм, че възможностите на прозрението са безгранични и зависят само от пораженията, които си само нанася съответното съзнание. И на края си мисля /разбира се от личен опит/, че моето равновесие или прозрение /изключително/ зависи от дисхармонията, която ме следва, като сянка - колкото по-комфортно се чувствам с природата и с хората, толкова моето просветление е на по-високо ниво и обратното. За това винаги съм се въздържал да не налагам своето мнение за налагане на доброто, да избягвам силовите методи или да се възгордявам от постигнатите си успехи, защото залитането във всяка крайност при дадена ситуация или взимане на решения ще стеснят хоризонта на моето прозрение до пълното му изчезване, което аз наричам ПЪЛЕН ПРОВАЛ!
-Страхотно разсъждение! - потупа ме Той по рамото - Искам само да те поправя, че Аз не Съм те Ограничил във рамките на "4-те измерения", защото това сте си го ограничили вие - хората. Има още измерения, който съществуват и едните от тях са: Духовното и Прозрението. За останалите ще има още много да се учиш през следващите ти животи!
-?!?!
-Не се чуди, защото Душата ти е безсмъртна и се издига по спиралата докато стане съвършенна, като Мен! Изморен ли си?
-Не!
-Тогава, какво мислиш за вързастните хора?
-Възрастните хора се отличават от младото поколение с мъдрост и богат жизнен опит. Те с любов помагат на децата си в отглеждането на техните деца т.е. на внуците си. Независимо от възрастта си, те са изцяло всеотдаини и с неимоверни /за възраста си/ сили се справят с всекидневните си грижи и проблеми. Упорити, бдителни и
самоконтролни. Винаги лекуват омразата с безгранична любов и не се занимават с чуждите грешки, постъпки или нехайства, ако са убедени, че тяхната намеса е безмисленна! Способни са да обуздават надигащият се гняв и го укротяват с любов, а злото - с добро! Към алчните се отнасят със щедрост, а към лъжците - с истина! Такива са възрастните хора: добри, любящи и всеотдайни! Това са нашите родители, нашите баби и дядовци! Дълбок поклон пред белите им коси! Те са нашата безценна съкровищница на мъдростта, любовта и живота!
-Найстина! Много си признателен! Какво мислиш за твоите родители?
-По нищо не се различаваха от горе-описаните от мен, възрастни хора, като искам да им благодаря за всичко, което са направили за мен и за възпитанието, което са ми дали. Много съм им признателен и много ги обичам. Страшно много ми липсват и ...
-Те са живи и ще бъдете пак заедно, но в друг живот и в други измерения! 
-Какво мислиш за собствените си деца и внуци?
-Обичам ги със цялата си душа и сърце. За разлика от много родители, аз никога не съм налагал мнението си или да съм се бъркал в живота им и съм им дал пълната свобода да разполагат със себе си, така, както намерят за добре! Въпреки всичко имам грях, че не съм бил достатъчно разбираем за тях и думите ми са били изключително тежки. Винаги съм бил /и продължавам  да бъда/ справедлив и никога не съм се колебаел да назовавам нещата с истинските им имена. Винаги съм бил на страната на истината и ако се наложи - взимам крайни решения, като разумът ми и чувствата ми към тях, никога не са ме напускали! Обичам ги безрезервно и всеотдайно! 
-Добре! Нищо лошо няма в това да сгрешиш, защото такъв Съм те Създал! Престъпление е когато грешките се повтарят! Достатъчно за днес! Излез от медитацията! - заповяда ми Той и изчезна със светлината! Събудих се целият облян в сълзи ...

                                                                            Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар