петък, 21 септември 2012 г.

За илюзията.

ЛИПСАТА 
НА ИЛЮЗИЯ,
ПРАВИ ЧОВЕКА
ДА БЪДЕ МЪДЪР!
                   Тодор Миков






РАЗГОВОР С БОГА
/ Трети разговор /

ЗА ИЛЮЗИЯТА

-Сега, по-добре ли си? - ПОПИТА МЕ ТОЙ.
-Да! Благодаря ТИ! - отговорих МУ аз - БЕШЕ ЛИ МИ СЕ РАЗСЪРДИЛ ?
-Не! Но трябваше да вземеш спешни мерки за здравето си, защото, ако продължаваше да си правиш илюзии, че зъбната болка ще ти мине, щеше да съжаляваш, още по-вече, защото върху физическата си болка, беше прибавил и психическата си болка!
-?!?!
-Защо се чудиш? Твоята болка към децата ти беше по-силна от зъбобола, защото се чувстваш морално отговорен към тях, но не всичко зависи от теб! Разбира се, АЗ НЕ ТЕ УПРЕКВАМ, защото ти си направил всичко възможно, според силите си и умствените си възможности. Не забравяй, че АЗ СЪМ ТИ ДАЛ ТОЛКОВА, КОЛКОТО МОЖЕШ ДА НОСИШ - НИТО ПО ВЕЧЕ, НИТО ПО МАЛКО!
-?!?!
-Ти си добър и всеотдаен към децата си баща и ЗНАМ, КАКВО СИ УСПЯЛ ДА НАПРАВИШ ЗА ТЯХ и според земното общество където живееш, ти си велик човек, но СПОРЕД МЕН - ЩЕ ИМА ОЩЕ МНОГО ДА СЕ УЧИШ и не се опитвай да се възгордяваш! Да, това което си направил до сега е само ТВОЕТО ЗЕМНО ПОСТИЖЕНИЕ, което все още не значи нищо - сам МИ каза, че имаш грях към децата си, защото не си бил на тяхното ниво на разбиране и че използваш тежки думи, прибягвайки до крайности. Разбира се, от една страна си прав, а от друга не си прав и защо бързаш да си съвършеннен? За къде бързаш? Не забравяй, че след като СЪМ ТЕ СЪЗДАЛ, СЪМ ТИ ПРЕДНАЧЕРТАЛ ПЪТЯ ПО КОИТО ТРЯБВА ДА ВЪРВИШ! Разбира се ДАЛ СЪМ ТИ СВОБОДАТА ДА ИЗБИРАШ, НО НЯМА ДА ДОПУСНА ДА СЕ ОТКЛОНИШ ОТ ВОЛЯТА МИ!
-?!?!
-Забележката МИ към теб е ДОБРОНАМЕРЕНА и недей да си навличаш чувството на виновност, защото ТИ НЕ СИ ВИНОВЕН, а за останалото - АЗ ИМАМ ГРИЖАТА! Това не е твое задължение, а МОЕ! - усмихна ми се дружелюбно ТОЙ и продължи - Понеже ти СПОМЕНАХ за илюзиите, можеш ли да МИ обясниш нещо за тях? ПИТАМ те, защото след отговорът ти ЩЕ ПОГОВОРИМ ПАК ЗА ДЕЦАТА ТИ и ако имаш някакво желание, ЩЕ ПРЕЦЕНЯ ДАЛИ ДА ГО УДОВЛЕТВОРЯ!
-Да! -  отгворих аз, изпитвайки респект към НЕГО и се опитах да си събера мислите в главата ...
-Спокойно! Нали ти КАЗАХ, че нямаш никаква вина и ако не си в състояние да МИ отговориш не го прави! Уморен ли си?
-Не!
-Тогава продължавай! - подкани ме ТОЙ и се настани удобно до мен на дивана.
-Илюзията, също е неделимо чувство на човека в ежедневният му живот и моята философия за него е следната: В най-общ смисъл, под илюзия разбирам нереалистичната представа или възприемане на действителността - субективно преувеличаване или смаляване на някои ценности и смислови определения. Повечето философски направления не употребяват това понятие, защото за тях действителността: или я има, или я няма. Но когато навлезеш в многоплановото битие и се сблъскаш с многопосочните взаимодействия, то неминуемо се натъкнеш на илюзорните възприятия и тяхното отражение върху човешкия мироглед. Значи, желая да бъда правилно разбран: действителността /за мен/ е реално съществуваща, но моите представи за нея са илюзорни, защото съм приел, че материалният свят е единствено съществуващият. Илюзията се явява като следствие от самонадценяване на собствените ми способности за реално възприемане и оценка. В този смисъл илюзията е повърхностно знание, а не несъществуваща действителност, както я възприемам аз, както и останалите хора по света. Една от причините, която създава постоянно илюзии в хората, е самозаблудата, че една причина е напълно достатъчна за някакво събитие. Самовлюбеността е друг постоянен източник на илюзии. Като пример, мога да посоча: почти всеки индивид се смята за потърпевш - жертва на другите, докато в действителност, причина за лошото отношение е самият потърпевш, независимо, че му се струва, че не е давал конкретен повод. Тази илюзия на самовлюбената жертва, поражда много конфликтни ситуации, като същевременно изключва самонаблюдение и установяване на действителността, а заедно с това и възможността за съзнателно поправяне на допуснатите грешки. Мисля, че постоянният източник на илюзиите е: АБСОЛЮТИЗИРАНЕТО НА ИСТИНАТА, която винаги е относителна и подвластна на времето: "Всичко тече, всичко се променя"и в повечето случаи причините са комплексни и в много посоки. А може би най-големия източник на илюзии за хората е едностранчивото осъзнаване на действителността като черно-бяла, като истина и неистина. В реалната действителност: винаги има най-малкото две страни - положителна и отрицателна. Нашето ограничeно съзнание винаги се възприема само едната страна на действителността и изпуска другата /другите/ и по този начин се отдалечаваме твърде много от действителността. Подобно на разума и чувствата, от втория разговор с ТЕБ, не можем да разделим магнита на два самостоятелни, отделни полюса, така и не можем да твърдим, че нещо е само добро, а друго само лошо. Един от аспектите на разширеното съзнание е постоянно да си даваме сметка за съотношението на тези съставки и тогава става трудно да се лепят етикети "това е добро", а "това е лошо" Тук се сблъсквам с две доктрини: едната е философията на съвременната наука, а другата е философията на религията, защото науката твърди, че: човешката същност е само материално тяло и с разлагането му изчезва, т.е. престава да съществува и човешкото съзнание - с премахването на тази илюзия ще изчезнат и всички причини пораждащи стрес, а от гледна точка на религията: човешката същност е изградена от три тела - материално тяло, ментално тяло /мисълта и разума/ и астрално тяло /чувствата/ и накрая моята философия е, че: човешката същност е изградена от две тела - материално и духовно, защото не знам къде да поставя ДУШАТА: В МАТЕРИАЛНОТО, В АСТРАЛНОТО ИЛИ В МЕНТАЛНОТО ТЯЛО, като за мен е по-лесно да събера последните две тела в едно ДУХОВНО ТЯЛО! Естествено, не твърдя, че съм прав, защото съм само един обикновен човек, които прекалено много разсъждава /Бог се усмихна многозначително, кимайки с глава/ или се правя пред ТЕБ на много умен ...
-Нищо! Продължавай! - насърчи ме Той.
-Така, че философията на науката е една масова илюзия, тъй като човешката същност /според науката/ е материално тяло и в него протичат биохимични процеси и ако тя бъде преодоляна ще се промени изцяло и философията на медицината и коренна промяна в мирогледа на човечеството. В някоя от статиите си бях писал за мъдростта на човека и сега ми идва още една дефиниция или определение, че МЪДРИЯ ЧОВЕК Е ОНЗИ ЧОВЕК, КОИТО СЕ Е ОТЪРВАЛ, КАКТО ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ, ТАКА И ОТ ЧУЖДИТЕ ИЛЮЗИИ! Пак повтарям: НЕ ЗНАМ ДАЛИ СЪМ ПРАВ!
-Няма що - добър ученик си! Колкото до това: дали си прав или не ЩЕ ГО ПРОУМЕЕШ, КОГАТО МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО!  А сега: Лека нощ!
-Лека нощ! - огледах се и всичко като, че ли беше сън. От вън Луната надничаше в прозореца и ми се усмихваше със звездната си усмивка Не бях сам! При мен бяха Звездите и Луната. ЛЕКА НОЩ!

                                                                                  Тодор Миков 



Няма коментари:

Публикуване на коментар