неделя, 16 септември 2012 г.

ЧОВЕКЪТ И ЩАСТИЕТО

ЩАСТИЕТО Е 
БОЖИЯ ДАДЕНОСТ 
НА ЧОВЕКА!
       Тодор Миков






ЧОВЕКЪТ И ЩАСТИЕТО

Една вечер, седейки в парка, съзерцавах Залеза на Слънцето и се почувствах тъжен, защото си отиваше с днешния ден и изведнъж се почувствах щастлив, защото утре, Слънцето пак ще изгрее. Това щастие беше породено от мисълта ми, че Човек трябва да има Надежда, Вяра и Любов, за да е щастлив. Всъщност, какво значи Щастие? Къде ли бях чел за един човек, който търсел Щастието там, където Земята и Небето са се докосвали... Естествено, Щастието го няма там, защото то е заложено в Човека още от неговото Сътворение и проблема е в това, че щастието е нещо относително и е индивидуално специфично за дадената личност. Каква е анатомията на човешкото щастие и неговата структура? В пълния смисъл на думата, ЩАСТИЕТО Е НАВСЯКЪДЕ, стига Човек да не е сляп за да го види, защото то е някъде около него и го очаква ... Щастието не е по Света, а в самия човек, защото въпроса е кои и как го разбира. С помощта на Съзнанието, Човекът усеща щастието в "светлата тишина" на собственото си "Аз" и няма как да го сбърка с някакво друго чувство. Може би Щастието има четири измерения, /както в Света в който живеем има също 4-ри измерения: три пространствени: "X, Y, Z" и едно: "Време"/ и те са: РАЗЛИЧАВАНЕ, ОТСЪСТВИЕ НА ЖЕЛАНИЕ, ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ и ЛЮБОВ. Първото качество е РАЗЛИЧАВАНЕ НА РЕАЛНОТО ОТ НЕРЕАЛНОТО. На Земята живеят два вида хора - едни, които ЗНАЯТ, а останалите, които НЕ ЗНАЯТ и САМО ТОВА "ЗНАНИЕ" ИМА ВАЖНО ЗНАЧЕНИЕ! Разбира се тук не става въпрос за каква религия човек изповядва и към коя раса принадлежи. Истински същественото е Знанието на Божия План за Човека и неговият план се нарича ЕВОЛЮЦИЯ. Не е трудно човек да различава: доброто от злото или кое е "право" и кое е "криво", но онези хора, които са поели и следват Пътя на Еволюцията, винаги отстояват позицията си на ПРАВОТО! Такива хора са наясно със себе си, че тялото и човекът са две различни неща и човешката воля не винаги е в съгласие с желанията на тялото. Те са способни да не влизат в заблуждение с желанията на тялото им и правят само онова, което Душата им желае. Такива хора ясно осъзнават, че не са: нито физическо, нито астрално и нито умствено тяло, защото /в интерес на истината/ всяко от тях претендира, че е "Аз"-ът за да ИМА това което ЖЕЛАЕ и съзнателно ги контролира, като техен господар. Астралното тяло /тялото на чувствата/ си има своите желания - толкова безбройни, колкото са безбройни звездите в Космоса, те жадуват за силни преживявания от които човек няма нужда и отсява само онези желания, които са необходими за астралното му тяло. Същото се отнася и за умственото /менталното/ тяло на човека, защото умът е само средство с което той си служи и не прави компромис между доброто и злото. Ние сме длъжни да живеем в хармония с Природата, защото тя забавлява глупавите, учи умните, а на мъдрите щедро разкрива тайните си. Второто качество е ОТСЪСТВИЕТО НА ЖЕЛАНИЕ. Всички знаем, кои се основните желания на човека: богатство и власт /за да доминира над себеподобните си/, но те не са СМИСЪЛА НА ЖИВОТА. Всяко егоистично желание  /колкото и да е възвишено като съдържание/, връзва ръцете на човека да бъде свободен, като е лишен да помага на другите и липса на духовна вяра. Третото качество е ДОБРОТО ПОВЕДЕНИЕ: Умния човек знае как да се пази от малките желания, който са присъщи в ежедневния живот /да блести пред другите, да се прави на остроумен или да е словохотлив/ и тактично контролира действията си, като: малко говори или си премълчава /ако не е уверен в правотата си/ и е с ясното съзнание, че неговите действия са: истински, добронамерени и полезни. Такъв човек НИКОГА НЕ СЕ БЪРКА В ЧУЖДИТЕ РАБОТИ: какво правил, какво казал или в какво вярвал /т.е. той е далеч от клюките/ и тактично остава другите да изразяват свободно своите мисли, думи и дела /стига този човек да не вреди на никого/. В поведението на такъв човек се отличава самообладание в мислите или контрол върху ума и по този начин мисълта му е спокойна и ясно разбираема. Той винаги посреща хладнокръвно и с човешко мъжество ударите на Съдбата, като винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, които са готови да изпъкнат в ума му. Толерантността му е безгранична и винаги се отнася с интерес към към своята вяра и вярванията на хора от други религии и идеи, защото е освободен от предрасъдъци и фанатизъм. Като искра от БОЖЕСТВЕНИЯ ПЛАМЪК, той е силен и е способен да постигне почти всичко в живота си. Четвъртото качество е ЛЮБОВТА на човека, като една от най-силните му качества в характера. Той никога не се занимава с престъпления: одумване, жестокост /умишлена или неволна/ и суеверие, защото този грях е в противовес с Любовта, която той носи в сърцето си. Щастието на Човека е сложна плетеница и няма точна дефиниция или формула. Но за сметка на това Щастието е субстанция от Мъдрост, Любов и Воля, който са трите характерни лица на Логоса /"логос" - понятие, широко използвано в античната и средновековната философска и религиозна литература с различни значения (всеобща закономерност, разумна основа на света, висш разум и др.), като в Стария завет "логос" означава божествено начало (Бог Слово), а в Новия завет "логос" се отъждествява с второто лице на Светата Троица и означава въплътения Божи Син Исус Христос/.  За това  ЩАСТИЕТО Е БОЖИЯ ДАДЕНОСТ НА ЧОВЕКА! 

                                                                                  Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар