сряда, 12 септември 2012 г.

Опит за Портрет на Възрастна Жена

Човешкото Сърце 
е толкова необятно,
колкото необятно е
БОЖИЕТО СЪРЦЕ!
                             Тодор Миков





Опит за Портрет на Възрастна Жена

Докато разглеждах страницата си във Фейсбук, случайно попаднах на една снимка: Самотна възрастна жена с една бяла котка! На фона на снимката имаше надпис: "Човек няма две сърца - едното за хората, другото за животните! Той или има сърце или няма!"/Алфонс Дьо Ламртин/. Стана ми тъжно, защото и аз самият бях изхвърлен от живота на децата си, на който бях посветил целият си живот и неволно станах съпричастен към съдбата на тази старица. Гледката на тази снимка е изключително покъртителна и в същото време излъчва нежна топлина и искрена любов между старицата и котката. Останах изумен от тази нежна всеотдайност на човещина и преданост. Сърцето ми се разплака и сълзи опарваха лицето ми. Душата ми ридаеше за обич и топлина. Мислено прегърнах тези две нежни създания и заедно с тях се потопих в света на признателната любов и здравата връзка на Човека с Природата. Лицето на жената беше набраздено от бръчки. Колко ли усмивки беше раздавала и колко ли сълзи беше изплакала, за да ги изпише Времето върху умореното й лице? Излъчването на всяка нейна бръчка беше изживяно щастие или изживяна тревога. Независимо че времето беше издълбало своите следи върху лицето й, то не бе успяло да заличи красотата й, на която можеха да завиждат всички млади момичета. Побелелите й коси под плетената шапчица се докосваха до раменете й, напомняйки за някогашните буйни къдрици, спускащи се по гърба й. Колко ли ръце ги бяха сплитали в пръстите си и колко ли пъти бяха изпитвали болката от загубата? Дълго разглеждах снимката, която обсеби Цялото ми Съзнание и си мислех за Младостта и Красотата, които вече бяха отстъпили мястото си на Старостта и Мъдростта. Почувствах Истината, че не е важно как ще изглеждаш, изживявайки младостта си, а какво ще оставиш след себе си, загубвайки красотата си в името на Бъдещето. Тази снимка я запазих за Вас, за да не забравяте, че и Вие /някога/ ще се озовете в обятията на неизбежната Старост и с умиление ще си спомняте за изживяната Ви Младост и Божествената Ви Любов за които Човек си е заслужавало да изживее! Побързах да извадя семейната снимка поставена зад прашните рафтове и я поставих на видно място...

                                                                                  Тодор Миков 



Няма коментари:

Публикуване на коментар