понеделник, 1 октомври 2012 г.

Моята болка и желание.

СЛОЖНИ СА ЧОВЕШКИТЕ
ВЗАИМНО ОТНОШЕНИЯ!
                                      Тодор Миков






РАЗГОВОР С БОГА
/ Дванадесети разговор /

Моята болка и желание.

-Аз пак Съм тук! По-добре ли си? - усетих присъствието Му, сядайки до мен, лицето Му излъчваше мека светлина.
-Горе-долу! - смутолевих аз ...
-Знам състоянието ти и за това Съм тук! - прекъсна ме Той и загрижено ме погледна в очите. Неволно сведох поглед и се чувствах ужасно. Не знаех, как да започна разговорът си с Него ...
-Започни от там, от където мислиш, че е най-добре за теб! - прочете мислите ми Той, въпреки, че всичко Знам за "безизходното" ти състояние и имаш нужда да се освободиш от напрежението, което е обсебило съзнанието ти и е сковало душата ти. Имаш нужда да изхвърлиш ненужния товар на отчаянието от себе си! Не се смущавай да говориш, дори и глупаво да изглеждат разсъжденията ти! 
-Аз, не исках да Те занимавам със себе си и с моята ...
-Точно за това съм при теб, защото твоята болка е и Моя болка! - отново прочете мислите ми Той - Искам да излееш мъката си и да не подбираш думите си! Говори без задръжки за да изхвърлиш напрежението от себе си! Така ще ти олекне и ще се почувстваш по-пълноценен. Ти имаш нужда от Моята помощ и Аз ще направя всичко възможно, за да ти помогна! Длъжен Съм да ти помогна, защото така помагам и на Себе си!
-?!?! - не можах да схвана мисълта Му ...
-Защо се чудиш? Аз съм в теб и ти си в Мен! Твоята болка е Моята болка. Ти се чувстваш в безизходица и в безнадеждност - тогава можеш ли да познаеш: Аз Как Се Чувствам? - Той ме погледна право в очите и очакваше отговор от мен ...
-Да! - отговорих Му аз и изпитвах още по-голямо неудобство. Искрено съжалявах, че /съзнателно или несъзнателно/ съм пренесъл собствената си болка в Него и се почувствах още по-виновен ...
-Хайде! Не се задълбочавай! Говори! - настоя Той и Се настани още по-удобно на дивана до мен.
-Както Знаеш - започнах аз - от предишният ни разговор, споделих  с Теб, че: Не зная, какво да правя! Психиката ми е лабилна /не стабилна/ и самотата ме убива. За това: Не знам, как да подредя живота си? Иначе последиците ми са ясни - има опасност да се изолирам от всичко и "да се затворя в черупката си", защото /така си мисля/ излъчвам негативна енергия към всички, които обичам и ще бъде престъпление от моя страна да ги въвличам /също и Теб/ с проблемите си. Явно, нещо не съм наясно със себе си, осъзнавайки, че наистина НЯМАМ ИЗХОД, защото безпаричието не е само мои проблем, а на всички малки хора, като мен и това води до ред психически разстройства и социален стрес. Вместо хората да се обединяват и да си помагат - те се разединяват! Сега сме във ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО! Страхувам се да не наранявам Теб и всички мои близки хора, с моите проблеми! В последният си разговор с Теб, се постарах да бъда максимално откровен към Теб /респективно и към себе си/ и към всички които ме обичат! За това Ти си отиде заедно със светлината от мен, за да ми Дадеш възможност САМ ДА СЕ СПРАВЯ и Ти СИ ПРАВ! От тук нататък, зависи от мен ДАЛИ ЩЕ НАМЕРЯ ВЕРНИЯ ПЪТ или ще се отдам на течението да ме води ... В мен бушува буря от Надежда, Вяра, Любов и Отчаяние. Осъзнавам, че сам няма да се справя, имам нужда от помощ, но от каква помощ - НЕ ЗНАМ! Хаосът и Тъмнината ми ПРЕЧАТ да намеря пътя на спасението си и не бих искал да занимавам по-вече Теб със себе си! Нали за това Си ми дал глава - за да мисля, сърце - за да обичам и свобода - за да взимам сам решения.- КАКВО БИХ МОГЪЛ ДА ИСКАМ ОЩЕ ОТ ТЕБ? Лошото е, че аз не знам какво да правя? От къде да започна? Насреща си имам бетонна стена, която не мога да разбия с главата си! Човешката глупост /и простотия/ е безкрайна, като Вселената. Имам нужда от промяна, но от каква промяна НЕ ЗНАМ! Живота, които живея в момента МЕ ЗАДУШАВА и това не е живот, а мъчение! Каквото и да си мисля - аз продължавам да НОСЯ КРЪСТА СИ КЪМ СВОЯТА ГОЛГОТА! Такова е моето състояние, така се чувствам сега и мисля, че душата ми е наранена, но това не означава, че съм душевно болен. АЗ СЪМ НАПЪЛНО ЗДРАВ И СЪЗНАТЕЛЕН ЧОВЕК, КОИТО ТЪРСИ СВОЯ ПЪТ В ЖИВОТА И НЕГОВИЯТ СМИСЪЛ! Болката от не разбирането е страшна и те кара да се чувстваш сам в собственият си хаос на безизходицата. Лошото е, че аз не бях подготвен да понеса ударите /които съдбата ми поднесе/ и сега се чувствам безпомощен! Друг е въпросът - дали ще се справя или не ... - сърцето ми биеше лудо и започнах да се задъхвам ...
-Аз /още тогава/ Знаех, че не можеш сам да се справиш и нарочно те Оставих ДА ПОРАЗМИСЛИШ! Това, че не можеш да се справиш сам не е беда, но ти се нуждаеш от едно ново виждане и разбиране за света в които живееш. Твоя разум е част от Колективния разум или /както вие, хората го наричате/ Човешки Агрегор. В почти всички ваши религии се споменава, че хората по света, сте свързани и сте част от едно цяло - Колективен разум или Човешки агрерор! Този агрерор /респективно: Колективно съзнание/ е създадено от човечеството и то представлява един гигантски "магнитен диск", в който се записва познанието на всеки един роден и живял  човек на земята за да може да ви служи и помага в решенията, който взимате ежедневно. 
-ДА! - ПРЕКЪСНАХ Го аз: В книгата си " Акашова летопис", Рудолф Щайнер, един бележит философ и учен пише точно за това. "Всеки един човек посредством умът си е свързан с това Колективно съзнание, а по този начин и със всеки един от нас. Същото това Колективно съзнание създава различни по вид обстоятелства за да се "събира" и "записва" повече и повече опит и познание за света и неговите особености. По този начин Човешкият свят се развива и добива познание за един нов свят за човешкото съществуване - Светът на Материята. В този свят човек се учи не само от създадените ситуации в между личностните отношения, но и да съжителства и с другите Агрегории, и да се учи и от тях посредством взаимодействието си с тях. Имам в предвид растителният и животински свят, както и неживата природа. Човек трябва да се научи да си взаимодейства и с " Майката Земя", Звездите, Космоса, както на физическо и материално, така и на енергийно ниво. Всичко в нашият физически свят си взаимодейства на различни нива. Именно от това взаимодействие се получават "събитията на познанието". Тук, много важен момент в тези взаимодействия на човека с околната среда е - ПРАВОТО МУ НА ИЗБОР. Тоест, всеки човек във всеки един момент прави Избор за себе си и живота си. Дори пасивното поведение на човека също е Избор, като всеки направен Избор води след себе си и своите последствия тоест те са въведение за следващо едно преживяване; подготовка или едно ново познание към определена случка или събитие. Така, че всеки път, когато ние правим своя Избор  наред с получаването на познанието от това вече случило се събитие, ние правим и подготовка за следващо такова. За това хората са казали като поговорка - Внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне; Внимавай какво Избираш, защото не се знае дали ще имаш силите да изтърпиш последствията от него. Така, че в основата на "ИГРАТА - ЖИВОТ" е правенето на избори, оттам създаване на ситуации за познание; получаване на познанието и подготовка за нова случка на познание. А междувременно всяко едно познание се записва в Колективното съзнание тоест  познанието или решението на случката. Когато човек се лута и не може да намери решение на проблема, тогава той се обръща  и свързва инстинктивно към "записите в Колективното съзнание" и те му се дават под формата на интуиция или вътрешно усещане за решението на проблема, ако е налице такъв тоест ако е имало подобна случка преди, която да е донесла и записала това познание. Ако не се получи веднага интуитивен отговор на проблема, то тогава се осъществява напълно нов запис и човек стига до решението след много други опити, който отново носят познание. Когато човек Избира определено поведение или взима решение на проблем, наред с него той въвежда в ситуацията и хора, място на случката, време на случката, момент на сблъсъка и така нататък. Така, че внимавай какво си избираш и как го избираш. Човек сам си прави всичко! Всички сме свързани, така, че провала на един е провал за всички и успеха на един повдига на следващо ниво всички.НЕКА ВСИЧКИ БЪДЕМ ОТГОВОРНИ ЗА ИЗБОРИТЕ СИ, КОИТО ПРАВИМ!"... 
-Сега разбра ли защо твоята болка е и Моя болка, сине? Искам да те питам за следното: Представи си, че "Каквото си пожелаеш - ще се случи!" и въпросът Ми е: Какво искаш да се случи, за да си щастлив? Ако знаеш какво искаш, ще погледнем в "магнитния диск" със "записите в Колективното съзнание" и ще намерим познанието за твоя случай или решението на твоя проблем - това е пътя които ти търсиш! Канала по който ти ще получиш необходимата информация е под формата на интуиция или вътрешно усещане за решението на проблема, ако обаче е налице такъв проблем. Ако няма такъв интуитивен отговор на проблема, ще направим "нов запис"! Разбра ли ме? - попита ме Той и Се усмихна.
-Да! Разбрах Те, напълно! Вече Знаеш, че моят проблем е изцяло материален и засяга болезнено: моя материален живот на земята. Съзнателно разбирам важността и значението на моето желание: Какво искам? Също така, аз се съобразявам с това - дали желанието ми е реално изпълнимо и жизнено необходимо. Дали това мое желание ще ми донесе щастие, както на мен, така и на другите - особено на близките хора, които обичам и /евентуално/ те ме обичат! Преди да изразя желанието си, искам да обясня следното: Не ме интересува причината за породилият се проблем между мен и моите най-близки хора. Нито ме интересува тяхното обкръжение - приятели, познати и така нататък. Не ме интересуват техните пари, материални облаги и богатства. Единственото ми желание е: Да живея в мир, в любов и съгласие с тях, като не искам да ме тормозят за пари и да ми вменяват чувството за виновност! Моето желание по този въпрос е ВСЕКИ ДА НОСИ СВОЯТА ОТГОВОРНОСТ И ДА ИЗВЛИЧА СЪОТВЕТНАТА ПОУКА ЗА СЕБЕ СИ. ДА НЕ ПРАВИ НЕЩА, КОЙТО ТОЙ САМИЯ НЕ БИ ЖЕЛАЛ ДА МУ ГИ НАПРАВЯТ! АКО НЕ МОЖЕ ДА ПОМАГА, ТО ПОНЕ ДА НЕ ПРЕЧИ! Това е моето желание Боже. Аз съм от онези хора, които се задоволяват с малките неща, които притежават и се радват на тези малки неща! Искам всички да се уважаваме, да се обичаме, за да сме живи и здрави! Нищо друго не желая!  Нима това не е реално и трудно изпълнимо? Искам да обичам и да бъда обичан или поне уважаван! Колкото до: Как да си подредя живота? - няма да е проблем, защото подредбата на живота ми, ще се изгради върху здравата основа на любовта и взаимното доверие между мен и тези, който обичам! Това искам, Боже! За мое голямо съжаление и разочарование - моето желание стига само до Теб,  а как бих искал това желание да стигне до техните сърцата. Бетонната стена между мен и тях е непробиваема, поради човешката глупост и безумие. Точно в тази бариера е моето отчаяние и безизходица. Това е моята болка, че не мога да стигна до техните сърца и разум! Какъв е пътя до тях? Има ли изход? Защото всички страдаме, а децата най много!
-Да! Прав си? Сложни са вашите човешки взаимно отношения! Ти, наистина искаш много малко от своите близки до сърцето ти хора, но дали ще те разберат или не - ще ги оставим сами да решат! Дал Съм свобода на всички и проблемът си е техен. Твоето послание /желание/, ще стигне до тях и е въпрос на време! От теб искам да си търпелив! Разбра ли? - погледна ме в очите Той.
-Да! Боже! - въоръжих се с необходимото търпение и се успокоих.
-До скоро виждане! - тръгна си Той -  Лека нощ!
-Лека нощ! - и излизайки от медитацията се замислих: Наистина, колко много са сложни човешките взаимно отношения по света и какво ли ми предстой от тук нататък? Ще има ли Светлина? Знам само едно, че: Надеждата ми, ще умре последна! ...


                                                                              Тодор Миков




Няма коментари:

Публикуване на коментар