понеделник, 22 октомври 2012 г.

Ин-Ян, Любов и Живот.

"Ин" не може без "Ян"!
Любовта не може без Живота!
Живото не може без Любовта!
Човекът не може и без тях!
                                         Тодор Миков







Ин-Ян,  Любов и Живот. 

Любовта е толкова необятна, колкото необятна е Вселената, но има ЕДНА АБСОЛЮТНА ЛЮБОВ, НАРЕЧЕНА БОГ и всичко останало за Любовта си остава в 4-те измерения на земния разум. Любовта се изразява по хиляди начини, но ако човек се постарае да я обедини в едно цяло, непременно стига до Бог, тоест до БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ! Във всички случай я възприемаме като музика в сърцето си, като симфония, която въплъщава в себе си живота на Вселената и човек за да обича, трябва да бъде сензитивен т.е. чувствителен към към цялата тази симфония, сътворено от Бога. Когато човек е увлечен, привързан, пристрастен или е обсебен с човешкото си чувство на влюбване към любимия човек, го поставя на най-високият пиедестал в живота си, като първостепенен план и всичко останало остава зад себе си. "Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те – личен, обществен, семеен или общочовешки."/Петър Дънов/. Когато си влюбен усещаш, че сърцето ти вече не е чувствително и че любовта не е обвързване, а състояние на съществуване. Така, че Любовта, също е една от причините за Смисълът на Живота за неговото продължение във Времето. Любовта е вечна, както и живота е вечен, защото те са съществували и при ние да сме се родили и ще съществува и след нас! Може ли да има Любов без Живот или Живот без Любов - естествено не, защото и двете са като Ин и Ян - взаимно се противопоставят, привличат, преливат едно в друго и така ще си останат завинаги във Вечността. Любовта олицетворява Живота и Живота олицетворява Любовта - те са като въздуха, слънцето и водата без който Вселената нямаше да съществува. Любовта е като розата /както и всички земни цветя/, еднакво дават своя аромат на добрите и на лошите хора. Цветята и децата в своята същност не могат да правят нищо друго освен да обичат света, който ги заобикаля. Някъде бях чел или слушал: "Розата в своята същност не може да прави друго, освен да обича всичко. Възможно ли е за лампа да каже – „аз ще дам светлината си на добрите хора в тази стая и ще я задържа от лошите”. Възможно ли е за едно дърво да каже – „аз ще дам своята сянка на добрите хора, които седят под мен, но ще я задържа от лошите”. Не може. И поетът казва – дървото ще даде сянката си дори на човека, който го сече и ако е благоуханно дърво, ще остави аромата си върху брадвата. Какво достойнство е за вас, ако поздравявате само тези, които ви поздравяват и ако обичате само тези, които ви обичат? Вие трябва да сте всеобичащи по подобие на Небесния си баща, който е всеобичащ, за да направи своя син отново да блести над доброто и злото по равно и над светците и грешниците еднакво.” Това е Любовта! Това е Живота! Това са Ин и Ян! И никой не може да съществува без тях!


                                                                            Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар