неделя, 28 октомври 2012 г.

"Ин-Ян" Опознай себе си..

Опознай себе си!
/Надпис над Делфийския храм в Древна Гърция/





"Ин-Ян" Опознай себе си.

Една сутрин с кафе в ръка посрещнах, за кой ли път, изгрева на слънцето и съзерцавайки събуждащата се природа, неволно се замислих за себе си: Познавам ли себе си? Наистина много съм затруднен да намеря отговорите на въпросът си и понякога съм се запитвал: Аз съм дошъл тук на Земята за да живея щастливо или да направя живота на другите щастлив? А може би и двете? Нещото, което знам за себе си е, че съм на този свят с висока цел или идея, който съм длъжен да следвам неотклонно - в противен случай, всичко губи своето предназначение, съдържание и смисъл ... Ясно осъзнавам, че живота е една своеобразна мистерийна школа в която се уча да се само опознавам, защото, ако успея да се опозная, може би, ще опозная още по добре света и Бога в себе си! А може би: Аз съм Бог?!?!... Дали тази моя първоначална предпоставка за пътя /Дао/ на моето посвещение в божествените мистерии с течение на времето ще стане чужда на целта ми или ще се издигна на по високо ниво? Естествено, за мен е полезно и необходимо да опозная личните си заложби, дарби и същност, за да мога да изпитвам и отхвърлям придобити или чужди образци на поведение, доколкото те ограничават собственото ми същество. С помощта на натрупаният си жизнен опит, се научих да бъда верен на себе си и да поемам отговорност за действията си във всекидневния живот, макар да си създавам понякога илюзията за победа на вътрешната си свобода. Ако моето само опознаване е успешно в материалният ми живот, който е затворен в границите на триизмерното пространство, то не бих могъл да се похваля за опознаването си извън границата на земното измерение или иначе казано - необходимо е излизане извън границите на този свят. Защо мисля така? За да опозная себе си в духовния смисъл на думата, аз трябва да съм извън своята личност на земния свят и без предрасъдъци да съм в отвъдната страна на материалният си живот. Само така погледът и разумът ми ще са ясни и освободени от многообразните нюанси, които се дължат на личностни и кармично предопределени връзки. Добре, но къде и как ще намеря такова място извън света, след като го наблюдавам и опознавам и самия себе си само от това освободено от света място? Това не е ли противоречие, от което следва безнадеждността на моите усилия да опозная себе си? Ако искам да обхвана това противоречие с моето нормално, логично време-пространствено мислене, то то не може да бъде разрешено. В края на краищата, човекът е едно двойствено същество, притежаващо една смъртна част от този свят и една безсмъртна част, която не е от този свят. Тези две части са свързани заедно в продължителността на един живот, но не са смесени една с друга. Тогава, заключението ми е, че съществуват и двата свята: един земен, преходен, към който ние принадлежим като личности, и един вечен, непреходен, към който принадлежи неземната част, която наричаме - Божествена или Духовна искра. Дали това не е второто ми познание на себе опознаване? Тогава трябва да следва и трето познание и ако имам в предвид духовното ядро, си спомням думите на Исус Христос:  “Нима не знаете, че сте богове?” Тогава, Богът в човека не се нуждае тепърва да се изгражда от самия човек. Той вече съществува в него и в своето съвършенство. Той се нуждае само от жизнено пространство и за целта човекът трябва да се научи да дава път на силата на божественото, което живее в него. Може би това е четвъртото познание: “А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца - на тези, които вярват в Неговото Име; които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога.” (Йн 1:12-1) - от Евангелието на Йоан. Възможно ли е постигането на едно ново разбиране за целта на човешкото съществуване да се сравни с опита, който е натрупан с помощта на космическите средства за наблюдения? Например, Хабъловият телескоп, изпревари времето с много светлинни години, така че бяха открити хиляди нови слънчеви системи и млечни пътища. Човекът изчисли, че техният брой е милиарден. Но и тази перспектива остава в този земен свят. За това пък перспективата, изхождаща от духовното ядро, се разпростира извън земния свят. За това, човек трябва да продължава да опознава себе си..  Пътуването към самия себе си  е опасно, стръмно и непредсказуемо .. Това е Дао на опознаването от Ин към Ян. Друг път няма 

                                                                             Тодор Миков


Няма коментари:

Публикуване на коментар