вторник, 30 октомври 2012 г.

"Ин-Ян" Моята Локус фортуна.


Моята Локус фортуна е
Дао от Ин към Ян!
                           Тодор Миков




"Ин-Ян" Моята Локус фортуна.

Възможно е някой хора да не се интересуват от това - какво означава копнежът по напускане на тялото - Дао от Ин, за да се слеят с морето на безусловната любов - Дао към Ян и вероятно, то ще внесе малко светлина - Ян в тъмната нощ - Ин на душата, през която преминават! Лично за мен, този копнеж, има двойно по-голям смисъл, защото ми помага да си обясня един привиден парадокс, който представлява един аспект от хороскопа ми и който дълго време не можех да разбера. Това се нарича Локус фортуна, или както още се нарича "Точката на щастието" и представлява онова място в хороскопа, където индивидът е вътрешно убеден, че не трябва да отстъпва от своите идеали. Разбира се това не е някакво космическо тяло, а чувствителна точка от хороскопа, която показва чувствителните зони на подсъзнателно ниво у човека, които често може и да не осъзнава. Локус фортуна е една от най-важните арабски точки, чрез които древните арабски астролози са си служили, и която се използва и от нашата съвременната астрология. Изчислява се на базата на разположението на Асцендента /нашето начало, нашата отправна точка в живота по време и място, нашата физическа реалност – лице, тяло, инстинктивните ни реакции на проявление/, Слънцето /нашата вътрешна, Аз-ова същност, сърцето на хороскопа, нашето съзнание, нашето настояще./ и Луната /нашата душевност, психиката ни, нашата емоционална индивидуалност, нашето минало./ в рождената карта. Тъй като задължително се включва и Асцендента много важно, за точното и намиране е точния час на раждането. Формулата на изчисление е следната: Асцендент + Слънце, Луна за дневно раждане и Асцендент - Слънце + Луна за нощно раждане. И така, много е трудно човек да налучка тази "точка на щастието", например: как да си егоист и в същото време да не си егоист и как се решава тази дилема на практика за да бъда щастлив? Това е в противоречие с логическият ми ум, за да мога да разбера вътрешно, противоречивия и сложен език на архетипите, който в същността си е и езикът на астрологията. Дали пък това да е индивидуализираното съзнание, при което егото по някакъв начин все пак умира, но съзнаващият аз - не? Може би, моята Локус фортуна е мястото, където намирам своето щастие и предназначение в живота си и там, където се чувствам в собствените си води? Да не би това да е мястото или точката, където аз се вграждам в Собственото си Съществуване? Наистина, това е изключително невероятно и феноменално, защото идеалите на хората са толкова различни, колкото са различни и самите хора! И в интерес на истината, всеки човек има право и свободата на личен избор, за да персонализира своите идеали по собственият си уникален път, което би трябвало да му донесе в крайна сметка, огромно чувство на радост и удовлетворение? Понякога постигането на тези идеали може да отнеме цял живот и да премине през много перипетии. И това го осъзнавам едва сега, след като младостта ми отдавна ме е напуснала с изчистена карма и приключване с миналото? Интересно разсъждение и какво всъщност е Щастието? Къде се намира то? Във външния материален свят, като външни обстоятелства или във вътрешното ми състояние на моя вътрешен свят? Как да реализирам по най-добрия начин искреното желание на моята душа? Защото, най-сериозното препятствие, което срещам по своя жизнен път е - запазването на вътрешната и външна хармония? Нали външната хармония в света в който живея е пряк резултат от вътрешната хармония в мен самия? Защото, вътрешната хармония ми позволява да осъзная целите и идеалите, които ще ми донесат щастие? Въпроси, въпроси и пак въпроси? Моят жизнен опит ме научи да уважавам импулса към смъртта, като използвам правилно, този мощен фактор за духовно пробуждане и търсене на това, което не умира. Ако аз се освободя от тези различни форми на идентификации и привързаности към материалният си свят и земен начин на живот, може би, ще използвам правилно, този импулс, който няма нищо общо с физическата смърт на моето тяло и ще въплъщава само процесите по умиране на моето его. От гледна точка на архетипите понятията за „смърт“ и „трансформация“ са близки, защото смъртта се разглежда като процес на трансформация, като преминаване от една форма на съществуване в друга! За да съм щастлив, съм се опитвал да отхвърля арогантността на своята депресия /това е нещото с което не мога да се справя и до този момент/, защото тя е една своеобразна форма на отричане от живота такъв, какъвто е и следователно - отричане на Божието творение! За това, аз се научих да владея Изкуството на Смирение, не като отхвърлям арогантността си за да стана не-арогантен, а като я приемам като част от мен, защото моята арогантност е неизбежната противоположна страна на моето смирение, докато си „играя игрите на дуалност“ тук на Земята. Много добре осъзнавам, че силата на моето его ще отслабне, ако се проваля по една или друга причина и в него ще остане само осъзнаващата себе си интелигентност - същата тази интелигентност, която е отвъд дуалността, в тясната зона на неутралността, където единственото, което ще е останало от мен е - способността ми да гледам с очите на Бога. Тоест, аз ще стигна до там, като премина през всички серии от малки умирания /което е преходно/, докато накрая остане само това, което не умира: Душата ми - Бог, проявен чрез мен! Това е моя път Дао на моята Локус фортуна от Ин към Ян!


                                                                           Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар