понеделник, 29 октомври 2012 г.

"Ин-Ян" Отговорът е в мен.


Единствения Духовен Дао  /Път/  е 
движението от Непроявения Бог "Ин"
към Проявения Бог "Ян"!          
                          Тодор Миков







"Ин-Ян" Отговорът е в мен.

Както всяко човешко същество, съм си задавал всевъзможни въпроси за живота, за света и за сътворението, като цяло и никога не съм намирал съответният отговор, който да задоволи въображението ми. Както и да задавам въпросите си и от където и да очаквам отговор, Имам усещането, че само в моя духовен учител /вътрешният ми глас/ е моят собствен отговор. Защото, преди още да съм задал въпроса си, вече имам вътрешната си нагласа и готовност да го чуя и безпогрешно да разпозная неговата точност. Може би, дарбите и способностите, с които съм дошъл в този свят, стои една друга цел - моето осъществяване като духовна същност, която върви по пътя от Бога /който не е проявен/ към Бога, който е проявен. Знам ли? Но със сигурност знам, че ако реша да правя нещо, ще срещна много противоположнсти, от които с готовност бих се телепортирал в друга Вселена. Все пак съм наясно, че "Нищо случайно не се случва на този свят!", но ако отворя очите си за начина, по който твори Духът и очевидното сблъскване с противоположното на моето намерение - ще бъде една от тези неслучайни случайности. Много добре осъзнавам, че препятствията по Пътя ми са средствата, чрез които Духът подлага на изпитание моята решимост, са утешителни. Тъй като случайности няма, вероятно ще открия нещо, което идва точно навреме в живота ми, за да ме подкрепи по нелекия път към себе си. Естествено, аз не съм безпогрешен човек, въпреки, че правенето на грешки /съзнателно или несъзнателно/ може да ми донесе по-голям успех от избягването да правя грешки. Дали пък в „лошите неща“ е семето на светлината, което спи? Може би, човек за да преживее доброто като красиво, чисто и истинско, първо трябва да преживее лошото в себе си? Не знам! Може би, Аз, Богът, който е вътре в мен, съм се гмурнал дълбоко в дълбините на материалната си реалност за да познавам чрез жизненият си опит, а не да прилагам познанието си в опита. Опита като цяло и в пълният смисъл на думата е свещен и значим. За това /със цената на всички средства и способности/ не съм се оставял да бъда "воден за носа" чрез правила отвън, които да ми диктуват какво е здравословно, правилно и духовно за мен. За това "крайъгълният" камък е моето сърце и ако то усеща, че нещо е правилно за мен, значи то е добре. Всичко останало е второстепенно и няма никакво значение! За това смятам, че една от най-основните характеристики на духовното съзнание на Човека в съвременността е, че източникът на духовни правила е преместен от традиционните външни авторитети вътре в самия човек, по-точно - в сърцето му. Преминаването на вярата от „Бога, вън от мен“, към „Бога, вътре в мен“, е най-висшата и точна форма на духовно самосъзнание! Тогава, аз съм своя основен и най-важен Авторитет, защото никой друг не знае по-добре от мен какво иска сърцето ми и никой друг не знае по добре от мен, как изглежда животът ми „отвътре“. Никой друг освен мен не е преживял това, което аз съм преживял и не разполага със знанието дошло чрез това преживяване - включително и опита от неизбежните отклонения по пътя, които често наричаме грешки. Само аз и моето сърце знаем най-добре кое е най-доброто за мен! И това ми го напомня точно сега, точно в този момент - Проявеният ми Бог! Самият аз съм изпадал в състояние, в което земният живот ми е дотягал толкова много, че с удоволствие бих се махнал от тялото си, ако не беше чувството ми за дълг и желанието да не се предавам! Това е състояние, в което външният свят, за мен, няма никаква притегателна сила и единственото, което ме влече, е смъртта с обещанието си за покой /както и очакването ми за сливане с Бога, което подозирам, че ме чака „от другата страна на живота“/. Някъде съм чел, "че ако не сме завършили своя път като индивидуализирани аспекти от Божествената цялост, нашето сливане с Абсолюта няма да бъде нищо друго освен потъване обратно в морето от несъзнаваност, което представлява единството с Бога, който не е проявен. Проявеният Бог - това сме ние, но едва след като сме завършили дългия си път на превъплъщения в света на материята и дуалността и отново се завръщаме към Първоизточника, но вече като завършено съзнание, което е способно да съзнава самото себе си". Според мен: Единствения духовен Дао /път/ е движението от Непроявения Бог "Ин" към Проявения Бог "Ян"! 

                                                                               Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар