Приятелството е Отговорност!
Тодор Миков
РАЗГОВОР С БОГА
/25-ти разговор/
ИН - ЯН Съвет към приятелят ми.
-И така приятелю ти си, като едно малко дивно цвете, което посреща предизвикателствата на камънаците и тръните по своя път към светлината на деня. Също като това цвете, ти си обгърнат от аурата на ярката златиста светлина, която разкрива величието на твоята човешка същност, също като крехката същност на цветето, което без да се прикрива от дебнещите опасности е равностойно и на най-яркото слънце на Вселената. Сега, ти си изправен пред много трудна ситуация и имаш избор - или да негодуваш и да потърсиш кого да обвиниш за страданията си, или да посрещнеш предизвикателството и да го преодолееш със цената на всичко на което ти си способен. Твоето цвете на живота, ти показва пътя, докато твоето силно желание за живот те води от мрака на Ин към светлината на Ян. Разбираш ли приятелю? Безсмислено е да се бориш с предизвикателствата на живота, /който ти ги предоставя съдбата/ или ще се опиташ да ги избегнеш и отречеш. Тези предизвикателства, приятелю съществуват от край време и ако семето в теб иска да стане цвете, трябва да минеш през тях. Бъди достатъчно смел да израснеш в цветето, което ти е писано да бъдеш на този свят. Когато си сам, знай, че ти не си сам, а си просто самотен - защото между това да си сам и самотен има огромна разлика. Когато си самотен, мислиш за другия човек и чувстваш липсата му. Разбира се, че самотността е негативно състояние в живота ти и тогава чувстваш, че ще е по-добре, ако до теб са приятелят, съпругата или любещата ти майката.
-Много си прав! - усмихна се Той и се настани удобно до мен.
-Да! Найстина! Мисля, че съм прав! Защото, когато човек е самотен е илюзия т.е. той никога не е самотен, защото ние с Теб сме до него!
-Така е! - съгласи се Той - И после?
-И така, приятелю, хубаво щеше да е, ако някой от тях да е наблизо до теб, но тях ги няма. Самотността е отсъствието на другия. Самотата е собственото ти присъствие и е многопозитивна. Тя е едно преливащо присъствие и ти си толкова изпълнен с това присъствие, че можеш да обхванеш цялата Вселена и нямаш нужда от никого. Когато го няма "човека в живота ти", можеш или да бъдеш самотен, или да се наслаждаваш на свободата си, която самотата ти е донесла. Когато не намираш подкрепа у другите за истините, които усещаш дълбоко в себе си, можеш или да се чувстваш изолиран и огорчен, или да празнуваш осъзнаването, че визията ти е достатъчно силна, за да победи дори могъщата човешка нужда от одобрението на семейство, приятели или колеги. Тъй като ти си изправен пред подобна ситуация в момента, обърни внимание на това как избираш да погледнеш на своята "самота" и поеми отговорността за направения от теб избор. Аз като твои и най-добър и най-сърдечно искрен приятел няма да ти позволя да се чувстваш самотен, огорчен и изолиран от света в който ти живееш. Не се превръщай в смирено същество, което излъчва тъжната светлина на разочарованието и несправедливото анатемосване от страна на любимите ти хора. Бъди светлина сам за себе си, приятелю, защото рано или късно всеки от нас трябва да развие в себе си способността да измине пътя в тъмнината без спътници, карти или водачи. На теб ти предстой промяна или ремонт в живота ти, който винаги се мени и повтаря механично. Ако не започнеш да внимаваш, той ще продължава да се върти като колело. Ето защо будистите го наричат: Колелото на живота и смъртта и колелото на времето. Раждането е последвано от смърт, смъртта е последвана от раждане, любовта е последвана от омраза, омразата е последвана от любов, успехът е последван от провал, провалът е последван от успех и т.н. Една прекрасна сутрин се чувстваш добър и щастлив, а друг ден си толкова мрачен, толкова мъртъв, че започваш да мислиш за самоубийство. А само преди ден-два си бил толкова изпълнен с живот и блаженство, че си изпитвал благодарност към Бог, бил си в настроение на дълбока признателност, днес обаче ти е много мъчно и не виждаш смисъл да живееш... И това се повтаря отново и отново. За това съм неотклонно до теб приятелю, за да ти помогна от това състояние на безпомощност, защото ти си човешко същество и имаш право на щастие.
-Разбира се, че всички имате право на щастие! Нали за това Съм ви създал с много обич и любов ЗА ДА СТЕ ЩАСТЛИВИ! - прекъсна ме Той.
-Така е! - съгласих се също с Него и продължих - Огромното колело на твоя живот приятелю,, олицетворява времето в което ти живееш, твоята съдба и твоята карма и около това безспирно движещо се колело се въртят галактиките на Света. Ти също си една галактика, която съхранява в себе си дванадесетте знака на зодиака на живота, разположени по периферията му, осемте триграми на И Дзин /И Дзин е най-известната философско-гадателска книга в света и най- старата китайска историческа книга./, а още по-близо до центъра са четирите посоки, всяка от тях осветена от енергията на светкавицата. Въртящият се триъгълник в този труден за теб момент сочи нагоре, към божественото, а в центъра са символите Ян и Ин, мъжкото и женското начало, творческото и приемащото. Всичко това си ти, приятелю и единственото нещо, което никога не се променя в света, е самата промяна. Животът не спира да се променя, да еволюира, да умира и да се възражда. Всички противоположности играят роля в този необятен кръгов космически модел и ако упорито продължиш да се държиш към периферията на колелото, ще ти се завие свят! За това те съветвам, приятелю - движи се към центъра на урагана и се отпусни в осъзнаването, че това ще мине и ще бъдеш отново щастлив. За това не се предавай и от все сърце ти пожелавам да погледнеш с нов поглед към света и живота в който ти живееш. Ако ти се отвориш за върховното, то мигновено ще се излее в теб и вече няма да си обикновено човешко същество, а ще си се издигнал над това ниво на което си в момента. Тогава твоето прозрение ще е станало прозрение на цялото съществувание и вече не си отделен, защото си намерил своите корени. Иначе всички ще се движат без корени, без да знаят откъде сърцето им получава безспирно енергия, кой е този, който диша в тях и без да познават жизнения сок, който тече в тях. Това не е тялото, не е умът - това е нещо, което е отвъд всички дуалности. Когато твоята вътрешна същност се отвори, отначало изживяването е в две посоки - на височина и в дълбочина. После бавно, с установяването на тази ситуация, започваш да се оглеждаш, да се простираш в останалите посоки. А когато стигнеш до момента, в който височината и дълбочината се срещнат, ще можеш да се огледаш до самата периферия на Вселената в теб. Тогава съзнанието ти ще започне да се разгръща във всички посоки, но знай, че пътят е един! Ти трябва да изживееш своето възраждане, за да се освободиш от земните си корени и да полетиш с новите си криле към безкрая на твоя духовен живот към съвършенство. Ти имаш прекрасната възможност да видиш живота във всичките му измерения - от дълбините до висините. Ако ти осъзнаеш, че мракът и трудностите са толкова нужни, колкото светлината и безгрижието, ще започнеш да гледаш на света по много по различен начин и ако позволиш да бъдеш наситен с всичките цветове на дъгата на живота, ще станеш по-цялостен и по-уверен в себе си.
-Прекрасно разсъждение! Твоя приятел трябва да бъде цялостен и уверен в себе си - това е много важно за него! - съгласи се Той.
-Дано да ме е разбрал правилно, Боже! - продължавайки - Много добре знаеш, приятелю, че конфликтите съпътствуват човека още от неговото сътворение и истината е, че конфликта преди всичко се корени в самият човек и ако не бъде разрешен там, не може да бъде разрешен никъде. Политиката е в теб самия и тя е между двете сфери на ума. Между тях има много малък мост и ако бъде разрушен - при нещастен случай, физиологичен дефект или нещо друго - човек става раздвоен, става двама души. Това е феноменът на шизофренията, на раздвоението на личността. Прекъсне ли се мостът, а той е много крехък, ставаш двама, държиш се като двама души. Сутринта си изпълнен с любов и красота, а вечерта си завладян от гняв и напълно различен. Не помниш сутринта... как можеш да помниш? Тогава е действал друг ум - и човек става двама души. Ако мостът бъде укрепен до такава степен, че двата ума да изчезнат като два и да станат един, тогава настъпва интеграцията и кристализацията. Тази кристализация на съществото, не е нищо друго, освен единството на тези два ума, вътрешната среща на мъжкото и женското, на Ян и Ин, на ляво и дясно, на логика и интуиция, на Платон и Аристотел. Интеграцията в теб, приятелю е сливането на противоположностите в самия теб. Време е досега изпитваните дуалности на твоя живот да установят контакт по между си. Вместо нощта и тъмнината да се противопоставят на деня и светлината в твоята душа, те трябва да започнат да работят заедно за създаването на единно цяло, като се превръщат едно в друго до безкрай и всяко да съдържа в своята сърцевина семето на противоположното. Нали знаеш, че: Орелът, и лебедът са същества на величието и полета. Орелът въплъщава силата и самотата /вглъбен в самия себе си/, а лебедът въплъщава простора и чистотата, като изящно се носи по повърхността и се гмурка във водите на емоциите, напълно удовлетворен и цялостен в своето съвършенство и красота. Така и ние сме съюзът на орела и лебеда - мъжко и женско, огън и вода, живот и смърт. Интеграцията е символ на сътворяването на себе си, на новия живот и на мистичния съюз, познат /още от миналото/ като алхимия. За това те моля приятелю: Обичай себе си, бъди лебед и никога не се предавай! Аз винаги ще съм до теб! Обичам те!
-Много мило от твоя страна и Аз като теб му пожелавам същото и най-вече: Да не се предава и да не пада духом! За сега, Лека нощ! - изчезна Той, оставяйки божествената си светлина в сърцето и душата ми ...
-Лека нощ! - излязох от медитацията си и искрено се надявам, моят приятел да ме е разбрал правилно и уверено да тръгне по своя Дао от Ин към Ян. Пожелавам му го от сърце!
Тодор Миков
/Следва продължение/
/Следва продължение/
Няма коментари:
Публикуване на коментар