сряда, 24 октомври 2012 г.

Ин-Ян Съвет към приятелят ми - продължение.

Приятелството е Отговорност!
                                        Тодор Миков






РАЗГОВОР С БОГА
/24-ти разговор/

Ин-Ян Съвет към приятелят ми.

-Приятелю! Знам за мъката ти и я споделям с теб със цялото си сърце и душа. Искам да знаеш, че аз винаги ще съм до теб и искам да отправя едно пожелание към теб: Беше споделил с мен, че твоя син те беше нарекъл, че си глупак! Недей да му се сърдиш, защото да си глупак - означава да си доверчив човек. Това означава, че колкото и пъти да го мамиш, толкова пъти ти се доверява. Това навежда на мисълта, че глупакът не се учи от опита да го мамят, но не забравяй, че доверието на глупака е безкрайно и е толкова чисто, че никой не може да го поквари. Искам да ти пожелая да продължиш да си глупак в смисъла на Дао - китайската философия за мистериозната магия на противоположностите: "Ин и Ян". Моля те само да не се изолираш от света, който те заобикаля и не е необходима да се ограждаш със стена от познания и ако има нещо, което ти се случва, позволи му да пресече жизнения ти път и с гордо вдигната глава - продължи напред, независимо от преживяванията и болката! Ако трябва, всеки път умирай за миналото, за да присъстваш в настоящето, колкото и да ти е трудно в началото. Хората ще започнат да се възползват от теб... така да е, но те са нещастни. Дори да те измамят, да те излъжат и ограбят, позволи това да се случи, защото което е наистина твое, не може да ти бъде отнето. Всеки път, когато не позволиш на ситуацията да те поквари, твоята вътрешна цялост все повече ще укрепва, душата ти все повече ще кристализира, оставяйки миналото зад гърба си. Носи в себе си единствено своята чистота, невинност и доверие към хората, който те обичат или мразят. Така ти ще си в хармония със заобикалящият те свят, твоята интуиция ще е в своя епогей и винаги ще имаш подкрепата на Вселената, моята подкрепа и подкрепата на Бог ...
-Много интересно и задълбочено начало! - озова се Той до мен и се настани удобно на дивана - Продължавай!
-Дори и да скочиш в неизвестната бездна на живота си ще имаш нашата подкрепа, доверявай се на собствената си интуиция, на чувството за "правилност" на нещата и няма да сгрешиш. Действията ти може да се сторят "глупави" на другите, дори на теб самия, ако ги подложиш на анализа на рационалния ум. Не забравяй, че твоите водачи са доверието и невинността, а не скептицизмът и миналият опит. По принцип, ти не си случоино на този свят, защото съществуванието има нужда от теб и защото без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава величие, че съществуванието ще усеща липсата ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята - всичко във вселената ще почувства малка празнина, която не може да запълни никой, освен теб.Това ти носи огромна радост и задоволство, че си свързан със съществуванието и то те обича. Веднъж щом добиеш вътрешна чистота и яснота, виждаш как от всички измерения върху теб се излива безкрайна любов. Приятелю, отправи поглед към прекрасното нощно небе и знай, че "вкъщи" не е физическо място от външния свят, а вътрешно качество на спокойствие и приемане. Звездите, скалите, дърветата,цветята, рибите и птиците - всички са наши братя и сестри в този танц на живота. Ние, човешките същества, сме склонни да забравяме това, заети да преследваме личните си цели с убеждението, че трябва да се борим за това, от което имаме нужда. В основата си обаче, нашето чувство за отделност е само илюзия, изфабрикувана от ограничените действия на ума. Сега е моментът да се запиташ: Позволяваш ли си да приемеш необикновения дар да се чувстваш "у дома", където и да си? Ако е така, отдели време да се насладиш на това усещане, за да го задълбочиш и запазиш в себе си. Ако пък имаш чувството, че целият свят е против теб, време е за почивка. Излез довечера и погледай звездите ...
-Прекрасен съвет към твоя приятел! Много мило от твоя страна! Ти найстина си прекрасен приятел, на твоя приятел! После?
-Следващото нещо, което искам да ти пожелая, приятелю е: Винаги слушай ВЪТРЕШНИЯТ СИ ГЛАС! Ако си открил своята истина в себе си, в цялото си съществувание няма какво друго да откриеш. Сега истината действа чрез теб. Когато отваряш очи, истината отваря очи. Когато затваряш очи, истината е тази, която затваря очи. Това е изключителна медитация. Ако само разбереш механизма й, няма нужда да правиш каквото и да е било, защото всичко, което ти правиш, се извършва от истината. Когато вървиш, това е истината, когато спиш, истината си почива, когато говориш, говори истината, когато мълчиш, това е мълчанието на истината. Това е една от най-простите техники за медитация. Малко по малко всичко се нарежда и тогава няма нужда от техниката. Когато си излекуван, оставяш медитацията, изхвърляш лекарството и заживяваш като истина - жив, сияен, удовлетворен, блажен, сам за себе си. Целият ти живот става молитва без думи, всъщност е по-добре да се каже молитвеност, изящност, красота, която не е от този земен свят, лъч светлина от отвъдното, пробиващ мрака на нашия свят. Твоят вътрешен глас приятелю, говори не с думи, а с безмълвния език на сърцето ти. Той е като оракул, който казва само истината. Ако имаше лице, то би приличало на лицето в центъра на твоя свят - будно, бдително и способно да приеме мрака и светлината на кристала. Самият кристал олицетворява яснотата, която настъпва с трансцендирането на всички дуалности. Вътрешният ти глас приятелю, може да бъде и игрив, когато се гмурка в дълбините на емоциите и отново изплува, за да се устреми към небето, като двата делфина, които танцуват във водите на живота. Неговата връзка с космоса е олицетворена от короната полумесец, а със земята - от зелените листа по кимоното на Природата. В живота ни има моменти, когато твърде много гласове сякаш ни теглят във всички посоки. Самото чувство на объркване в тези ситуации ни напомня да потърсим вътрешната тишина и центрираност. Само тогава ще сме в състояние да чуем своята истина.
-Така е! Ти винаги контактуваш с вътрешният си глас т.е. с Мен и хубавото е в това, че съветваш приятелят си да разговаря със своят вътрешен глас, където винаги на свойте въпроси ще намери техните отговори! Много си прав и Съм съгласен с теб. Твоя приятел трябва да се радва, че те има на този свят! А после, какво би му препоръчал на твоя приятел? - попита ме загрижена Той.
-Приятелю, искам да събудиш бунтарят в теб, защото хората се страхуват от онзи, който познава себе си. Той излъчва някаква сила, притежава аура, магнетизъм, харизматичност, която изважда живите хора от затвора на традицията. Просветленият човек не може да бъде поробен и той не може да бъде затворен. Всеки гений, познал нещо от вътрешния свят, несъмнено ще е малко труден за преглъщане и внася смут. Масите не искат да бъдат обезпокоявани, дори когато са нещастни, защото са свикнали с нещастието си и всеки, който не е нещастен, като тях, им изглежда странен. Просветленият човек е най-големият странник на света и сякаш не принадлежи никъде. Той е извън границите на организации, общности, общества и нации. Такъв човек излъчва сила и авторитет. Той несъмнено е господар на съдбата си - без значение дали е богат или беден. Бунтарят е истински император, защото е счупил оковите на репресивните условности и виждания на обществото. Себе си той е оформил, като е интегрирал всички цветове на дъгата и се е отскубнал от мрачните,  безформени корени на своето несъзнателно минало, устремявайки се към небето с новите криле на мечтите си. Самият негов начин на съществуване е бунтарски - не защото се бори срещу някой или нещо, а защото е открил своята истинска природа и е решен да живее в съгласие с нея. Бунтарят ни отправя предизвикателството да бъдем достатъчно смели да приемем Осъзнатостта и Смисъла на Живота! Знай че умът ти никога не е интелигентен, защото: само не-умът е интелигентен. Само не-умът е оригинален и радикален. Само не-умът е революционен - той е революция в действие. Умът ти причинява нещо като вцепенение. Под тежестта на спомените от миналото и проекциите за бъдещето и продължаваш да живееш на нивото на своя минимум и не живееш със своите максимални възможности. Пламъкът ти едва мъждука. Веднъж щом започнеш да изоставяш мислите, да се отърсваш от събрания в миналото прах, пламъкът лумва - ясен, чист, жив и свеж. Целият ти живот става пламък, и то пламък без дим. Именно това е истината за осъзнатостта. Отхвърли своята "Майа"- булото на илюзията, което ти е пречело да възприемаш реалността такава, каквато е. Това не е нагорещеният огън на страстта, а хладният пламък на осъзнатостта. Осъзнатостта, която израства в теб в момента, не е резултат от съзнателно "правене", нито пък трябва да полагаш усилия, за да накараш нещо да се случи. Каквото и чувство да си имал, че се движиш в пипнешком, то вече изчезва или скоро ще изчезне. Установи се в себе си и помни, че дълбоко в своя вътрешен център ти си само свидетел, вечно безмълвен, осъзнат и неизменен. В момента се отваря канал от периферията на действието към този център на безмълвно наблюдение. Той ще ти помогне да възприемаш с не привързаност и една нова осъзнатост ще вдигне булото от очите ти. За това се иска смелост и мъжество. Представи си, че твоята смелост е едно мъничко семе, което си го посял в душата си и бъди уверен, че това семе не знае, какво ще се случи, даже то не знае и какво ще бъде цветето, за което то е посято! То не може дори да повярва, че има потенциала да се превърне в прекрасно цвете. Пътят е дълъг и винаги е по-безопасно да не го предприемаш, защото нищо по него не се знае, нищо не може да бъде гарантирано. Хиляди са опасностите, много са капаните - а семето е на сигурно място в твърдата ядка. То обаче се опитва и прави усилие. Семето изоставя твърдата обвивка, която го защитава, и започва да се движи. Това е началото на борбата - с почвата, с камъните и със скалите. Семето е било много твърдо, а стръкчето ще е много, много деликатно и опасностите ще са многобройни. За семето не е имало опасност, то е можело да оцелее хилядолетия наред, но за стръкчето опасностите са много. То се устремява към неизвестното, към слънцето, към източника на светлина, без да знае къде отива и защо. Неговият кръст е голям, но семето е било завладяно от видение и сега то израства. Същият е пътят на човека. Той е изпълнен с трудности и ще е нужна много смелост.
-Страхотно! Много мило от твоя страна! - усмихна се Той и Лека нощ! - оставяйки след себе си мека светлина ...
-Лека нощ, Боже и много благодаря за подкрепата Ти ... - и излизайки от медитацията, си пожелах: Дано моя приятел да ме е разбрал правилно и смело да поеме своя Дао от Ин към Ян! 

                                                                             Тодор Миков
/Следва продължение/

Няма коментари:

Публикуване на коментар