понеделник, 22 октомври 2012 г.

"Ин-Ян" НЕДОРАЗУМЕНИЯ.

Недоразуменията раждат
само недоразумения!
                     Тодор Миков




И ще бъда аз най-хубава...




РАЗГОВОР С БОГА
/21-ви разговор/

"ИН-ЯН"  НЕДОРАЗУМЕНИЯ

Днес се замислих, защо понякога хората не се разбират по между си и стигам до извода, че недоразуменията са в основата на кавгите и раздорите в живота им. Реално погледнато, недоразуменията могат да се избегнат при добрата воля и желание от двете страни, но ако едната страна не прояви тези качества - недоразуменията са неизбежни ...
-Естествено! - прекъсна ме Той - И тези недоразумения са присъщи само на вас хората!
-Много Си прав, за огромно съжаление и никой от нас не е застрахован от тази човешка слабост.
-Така е! - усмихна се Той - Нали на вас, хората: "Нищо човешко не ви е чуждо"! Добре ли си днес?
-Да! Всичко около мен, вече е добре! - и сърцето ми се сви от болка ...
-Какво имаш в предвид и защо си тъжен? - попита ме Той.
-Понякога човек греши в стремежа си да помага на близките си хора, а в същото време им вреди без да го осъзнава - хубав пример за недоразумение!
-Имаш в предвид себе си?
-Не! - отговорих Му аз - Един, мой приятел, от детинство сподели мъката си пред мен и се чудя как да му помогна?
-И какво му се е случило? Да не би да е болен? Хайде! Разказвай! - помоли ме Той и седна до мен в очакване ...
-Моят приятел е прекрасен човек и се познаваме още като деца. Явно в живота му, нещата не вървят на добре и сега се чувства съкрушен.
-Няма ли начин да му помогнеш? - попита ме загрижено Той.
-Предполагам, че има възможност да му помогна, но нещата не зависят само от него ...
-А от кого? - прекъсна ме Той.
-Всичко зависи от цялото му семейство и помоща трябва да е взаймна.
-Нищо не разбирам! - отново ме прекъсна Той.
-Ами, когато помагал на дъщеря си, мислил, че прави добри неща за нея и внучетата си, а се оказало, че той й вредил без да го осъзнава! Така, че за него илюзиите свършили ...
-Ама, че Начало! В състояние ли си да Ми кажеш нещо по-подробно? Каква е болката на твоя приятел? Както сам казваш: ИЛЮЗИИТЕ МУ СВЪРШИЛИ! Това означава, че е на път да се оправят нещата и ...
-Така е - прекъснах Го аз - защото  /рано или късно/ идва момент, когато човек изоставя илюзиите си! Моят приятел има две родни деца /от две различни майки/: дъщеря и син и отгледал още една доведена дъщеря! Той ги обича еднакво със цялото си сърце и душа! Поради ред причини, не успял да им предаде своя житейски опит и възпитание, каквито неговите родители са му дали и целият си живот прекарал в успехи и в падения.
-Нормално е! А после, какво се е случило с твоя приятел?
-Ами, децата му пораснали и си създали свои семейства. Сега той е дядо на шест внучета, като едното го отгледал сам от шест месечно бебе, докато навършило шестата си годинка ...
-Вероятно е бил прекрасен баща и дядо! А после? - попита ме Той.
-Преди години, неговата дъщеря имала нужда от него да й помогне в гледането на децата й, за да може тя да работи в чужбина. Наложило се да напусне работа и заминал при нея. От дъщеря си имал две внучета. Тя била разведена и той поел цялата тежест. Докато дъщеря му работела в чужбина, а баща им си живеел своя бохемски живот, приятелят ми, до последния ден, бил за тях - майка, татко, баба и дядо. Грижил се за тях съвсем сам. Дъщеря му се принудила да работи извън България, за да им осигури финансовата издръжка за оцеляване, а заради мързела на баща им - децата били лишени от грижите и обичта на майка си. Така те пораснали без майка! След развода, баща им не се е грижил за тях и бил освободен от всякакви задълженията към семейство си. За него, дъщеря му била майка - героиня, а бившият му зет - един КЛАСИЧЕСКИ МЪРЗЕЛ. След като съпругата му се пенсионирала - отишла при него, за да му помага и така докато възникнал някакъв семеен скандал между тях. Според него не е била важна причината - кой е виновен или кой е крив, но дъщеря му застанала между тях и за да намали напрежението, предпочел да се прибере у дома си с надеждата, че всеки от тях ще осъзнае грешката си и ще си вземе поука. Естествено той поел своята вина, защото не се е смятал за безпогрешен човек, но дъщеря му предпочела да го изхвърли завинаги от живота си и да принуди съпругата му да остане при нея, за да гледа децата. Така той останал съвсем сам. Многократно търсел контакт с нея, но насреща си срещал ГРОБНО МЪЛЧАНИЕ! Сега не можел да излезе от психологическата травма - нанесена от дъщеря му, защото му е било забранено да вижда децата, нито съпругата си. Тя го изгонила заради това, че винаги й казвал истината в очите. Дъщеря му си мислила, че винаги е права и не можела да търпи опонентите си, и отстранявайки ги от пътя си продължавала  напред. Никога не се е вслушвала в съветите му като баща. Той винаги й е мислил доброто и е искал да я предпази от тарикатите, който безмилостно я използвали и лъгали, защото виждал нещата по-реално от колкото нея, но уви ... Той направил толкова много добрини за нея, че от тук нататък, тя ще ги оценява за в бъдеще. Той знаел, че ще дойде време, когато тя ще се сети за него и ще оцени не само помощта която той й оказал, но и грешките който е допуснала в живота си. За него нямало никакво значение дали е бил част от успеха й, защото направил всичко според своите възможности. Сега се пита - има ли някаква човешка логика между баща и дъщеря, които да не се разбират по между си и да не могат да си подадат ръка в такива трудни моменти? Явно тя не е оценила всеотдайната му обич! Естествено, той очаквал разбиране от нейна страна и какво толкова е сгрешил, че е заслужил такова отношение? За него това било чудовищно безумие, което надминало човешката глупост. Болката му е непоносима и не знае какво да прави? След като ми разказа историята си ме попита: "Има ли изход? Ще бъде ли правилно от моя страна и аз, като родител да отвърна на мълчанието й с мълчание?" Също така: "Може ли да съществува обич без обич между родители и деца? Нима съм заслужил такава съдба на стари години? Чувствам се в тъмната сфера на безизходицата и не зная какво да правя! Около мен всичко е тъмно и няма изход ..." Има изход! - отвърнах му аз - И после? "Дъщеря ми е в капана на бившият си съпруг, защото мързелът му да работи и гладът, го накараха да се сети, че има деца, а съпругата ми я превърнаха в слугиня на стари години. Аз, като баща съм длъжен да й помогна да излезе от този капан, защото този сладкодумен тарикат я използва чрез децата! Капанът в които е заклещена дъщеря ми и тъмнината, не й дават възможност да се осъзнае от използвачите си!"
-И как мислиш да му помогнеш на твоя приятел? Между впрочем как се казва той? - попита ме загрижено Той.
-Предпочитам да запазя името му в тайна, за да не засегна и останалите от семейството му и мисля, че така ще е най-добре за всички.
-Прав си, момчето ми! - натъжи се се Той - Ти найстина си прекрасен приятел на твоя приятел! А после?
-Ами, помолих го да ме послуша като му казах: Довери се на своето позитивно мислене, приятелю и то ще те изведе от тъмнината на Ин! Кажи на дъщеря си: ДА МИСЛИ ПОЗИТИВНО, защото само това е изходът от капана и от тъмнината в която е изпаднала. Да се опита да изхвърли от себе си ИЛЮЗИИТЕ и да се огледа, защото едно е да си въобразява, а друго е да възприема живота си реално! Никога не е късно, дъщеря ти да се вземе в ръце и да гради бъдещето си с любов! Нейната "омраза", приятелю е ЕДНА ИЛЮЗИЯ и тя рано или късно ще се върне при теб! От теб се иска само да обичаш децата си, така, както си ги обичал до сега! НИЩО ДРУГО НЕ ПРАВИ! Дъщеря ти има два пътя по отношение на теб - или ще се върне или ще сгреши! ОТ НЕЯ ЗАВИСИ КОЕ ЩЕ ИЗБЕРЕ - ТЪМНИНАТА "Ин" ИЛИ СВЕТЛИНАТА "Ян"! - "ЗА НЕЯ ИЗБИРАМ СВЕТЛИНАТА, ПРИЯТЕЛЮ!  Но мисля, че съзнателно или не - аз й вредя ..." В какъв смисъл? - прекъснах го аз - "Ами, бях много взискателен към всички! Изводът, който си направих е, че: Аз не съм достойният баща на дъщеря си и за това се оттеглям от нейното полезрение и семейство, защото вероятно съм заплаха за доброто на всички ни и аз като родител няма да го допусна. Искам да й се извиня, ако с нещо съм предизвикал гнева й и да бъде спокойна. За това и моето обръщение към нея е следното: Скъпа дъще, татко ти те е създал на този свят с любов и никога няма да ти навреди, дори и когато греши. Остани си със здраве и не забравяй, че моята любов към теб е безгранична и аз съм винаги до теб - за добро или за зло. Дори и да се преселя някога в отвъдния свят - аз пак ще си остана твоят татко. От все сърце ти желая: С усмивка да излезеш от тъмната сянка на заблудата и уверено да приемеш в сърцето си светлината на радостта и щастието в живота си. С обич, твоя татко!- Много трогателно и мило от твоя страна, приятелю! Пожелавам ти, за в бъдеще да бъдеш така силен и възторжено любещ татко на децата си! - прегърнах го аз - И никога не се предавай! От все сърце ти пожелавам светлина в сърцето и душата ти. Не знам точно с какво бих могъл да ти помогна, но аз, като твой приятел, никога няма да те изоставя и ще търся начин, как да ти помогна!
-Добре си му казал, че никога няма да го изоставиш! Нали: "Приятел в нужда се познава?"
-Така е! - отговорих Му аз - Но трудността идва от там, че той е лишен от всякакъв контакт с тях и не може да се осъществи никакъв диалог. Също така, не съм сигурен, ако се намеся, дали няма да навредя вместо да помогна! Ситуацията между тях е много деликатна и ако не се подходи внимателно с такт и с любов - всичко ще бъде обречено на гибел. Може би трябва да мине известно време и когато обстановката се успокой, тогава да се предприеме нещо. Сега, момента не е подходящ!
-Да! Прав си! За сега, остави нещата така! След време ще измислим нещо! До скоро виждане! - изчезна Той.
-До скоро виждане! - излязох от медитацията си и от все сърце пожелах на приятелят си да не пада духом и с любов да намери своя Дао /път/ към светлината на "Ян" в своя живот! Аз и Бог ще се опитаме да му помогнем! А вие приятели с какво бихте помогнали на моя приятел? Обичам Ви! Искам предварително да се извиня на тези, който са с подобна съдба и да не се засягат, ако мислят, че става въпрос за тях /това ще е просто едно съвпадение/! Случката е истинска и за това не споменавам никакви имена! Ще се радвам, ако получа отзиви или съвети, как да помогна на приятелят си и на неговото семейство, за което предварително Ви благодаря! Пишете ми на адрес:     todor.mikov46@gmail.com 


                                                                                  Тодор Миков




Няма коментари:

Публикуване на коментар