събота, 25 август 2012 г.

В памет на баща ми


Случайно аз тук съм на тази Земя
и знам, че случайно аз тук ще умра,
но няма случайно блага да творя  
завинаги тук ще оставя следа ...
                                            Тодор Миков







Цигулката на татко

...Потънала в прах 
вътре в старата ракла,
на татко цигулката
в тъжен покой
лежи, а от струните 
тежка въздишка
изпълва Вселената
вътре във мен ...

Аз чувам плачът й 
в ръцете на татко,
как тихо отронва се
струнният звън.
Под грубите пръсти 
звезди разпилени,
като птици в симфония
с ритъм на сън ...

Не летят вече
струнните звуци на татко
по Млечния път
на летящия лък 
събрани в едно,
между четири струни 
е моето детство
и споменът скъп ...

 Отлитат годините 
няма го вече,
моя татко – вълшебник
на тази Земя.
Изпълнен съм с мъка,
че струните – мъртви,
без музика вече 
са във Вечността ...

Сърцето ми плаче 
нима във забрава
ще бъде на татко 
душата му в плен 
между немите струни
и никога вече
не ще се завърне
той с белия ден ...

Децата пораснаха 
живи и здрави.
и всеки си тръгна
по свой жизнен път,
и никой не пипна
със пръстченце даже,
на татко цигулката 
тънеща в скръб ...

Сега аз се вглеждам
в очичките сини
на моето внуче,
дали някой ден
ще пипне с ръчички
цигулката старата,
изтръгвайки с пръстче
от струните звън ...

Тогава животът
в цигулката стара
ще трепти в резонанс
заедно с детския смях
на моето внуче
във синя симфония,
бликаща в детските
сини очи ...

В отвъдното (може би)
с трепет се взираш
през разпилените форми
на мисълта.
Животът ти татко
с любов продължава,
от детските пръсти
до струнният звън ...

   
                                                                       Тодор Миков






12.11.1996 година.
гр. Кърджали.
В памет на баща ми .
Иван Миков Петров



Няма коментари:

Публикуване на коментар