понеделник, 20 август 2012 г.

За чудноватостта на възрастните хора.



"Възрастните хора са наистина 
много чудновати!"
                  Антоан дьо Екзюпери


Да си чудноват - това е прекрасно!

                         Тодор Миков


Ако не можем 
да вържем Времето 
с пясъчно въже, 
то можем да посеем 
зърното на Мъдростта
и Чудноватостта
на възрастните хора
в сърцата
на младите хора!
                Тодор Миков









За чудноватостта на възрастните хора.

Тези две мисли ми дойдоха в съзнанието и реших да напиша тази статия посветена за нас - възрастните хора. Може би си спомняте приказката за жестокия цар който ненавиждал старите хора? За всеки случай я публикувам за тези който са я забравили или тези който не са я чели:
"Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора.
- Каква полза от тях - казал той, - нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях.
Запретнали се царските палачи. Всичките стари хора минали под нож. Останал само един старец - баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй го укрил на тайно място и го хранел скришом, без да знае никой. Жестокият цар имал луд черен кон: ритал, хапел, скачал, хвърлял ездачите. Никой не можел да се приближи до него и да го укроти. В столицата живеела една лукава знахарка. Царят заповядал да я повикат в двореца и почнал да я разпитва как може да укроти лудия кон.
- Как ли? - отговорила знахарката. - Заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък. Вържеш ли коня с въже от пясък, той ще стане кротък като овчица.
Царят се почесал по тила и повикал болярите си.
- Хей, боляри - викнал им той, - слушайте какво ще ви заповядам! Още утре да ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете в двореца без пясъчно въже, главите ви ще взема!
Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало наум как може да се усуче въже от пясък. Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си. Като се прибрал вкъщи омърлушен, старецът го попитал:
- Защо си кахърен синко?
Боляринът му разправил какво иска царят.
- Туй ли е то всичко? Не бой се. Утре, като идете в двореца и царят рече: " Къде е въжето?" - ти му отговори: "Царю, готови сме да усучем въже от пясък, но не знаем какво трябва да бъде - дебело, тънко, жълто или червено, дай ни по-напред мостра."
На другия ден, като чул умния отговор, царят преклонил глава и казал:
- Прави сте, трябва да ви дам мостра, но няма откъде да я взема.
И царят простил живота на всички.
Същото лято настанала голяма суша. Всичко живо изгоряло - и трева, и плод. Пресъхнали реките и кладенците. Житниците се опразнили. Не останало жито дори за семе. Уплашили се хората да не измрат от глад. Загрижил се и царят. Повикал пак  болярите и им заповядал:
- Каквото щете правете и струвайте, но утре , като дойдете, искам да ми кажете откъде да намерим жито за посев, инак главите ви ще взема.
Тръгнали си болярите сломени - не е лесна работа да се намери жито. Скритият старец видял, че синът му се връща и този път омърлушен, и попитал какво се е случило.
- Сега, тате - рекъл боляринът, - и ти не можеш ми помогна.
- Защо?
- Защото царят иска семе за посев, а никъде в страната няма жито.
- Не бой се, синко. Утре, когато се явите пред царя, ти му кажи да заповяда на селяните да разровят всички мравуняци на царството. В мравуняците има много жито, събирано зрънце по зрънце от мравките.
И наистина, щом селяните излезли по кърищата и разкопали мравуняците - намерили във всеки мравуняк по една торбичка едро зърно. Царят останал много учуден от находището и се обърнал към болярина, дето криел баща си. Попитал го:
- Кажи ми, кой ти даде този мъдър съвет?
- Не смея да кажа, господарю, защото ще ме погубиш.
- Няма косъм да падне от главата ти, кажи!
Тогава боляринът признал, че е укрил баща си и той го е научил какво да каже за пясъчното въже и де има скрито жито.
Скоро излязъл нов закон: никой да не закача старите хора, а когато вървят по улиците - всеки да им сторва път".
Именно в тази чудноватост на възрастните хора се крият - мъдростта, иновативното мислене, жизнения опит, стремеж към съвършенство и желанието им да предадат своя опит на младото поколение. Всички сме наясно, че младите и старите трудно могат да съжителствуват заедно, защото причината е в различното мислене и философия за живота който се изграждат с течение на времето и напредването на възрастта. Чудноватостта е и в това, че възрастните хора са като децата и се стремят да живеят в света на своето детство - щастливо или не - и искрено желаят техните деца и внуци да не повтарят техните грешки. Наистина, че този стремеж е благороден от тяхна страна, но той е като нож с две остриета - или ще бъдат разбрани от младите или няма да бъдат разбрани. Тогава последиците са две: ако са разбрани - и двете страни ще бъдат сплотени и обгърнати с любов, ако не са разбрани - всеки си хваща своя жизнен път и продължава напред. За това в повечето случай хората казват, че младите и старите не могат да живеят заедно, защото ако младите са все още неузрели в живота за утрешния ден, то старите остават неразбрани защото са странни и чудновати от гледната точка на младите. Както светът на младите, така и светът на възрастните хора си имат своите хубави и чудати черти. Това е животът - такъв какъвто е! И въпреки всичко чудноватостта е ореолът на възрастните хора и води началото си още от сътворяването на света.

                                                                                
                                                                                     Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар