"Старецът и морето" и Аз

Смисълът на Живота е

да си останеш земен

даже след смърта!

             Тодор Миков

"Старецът и морето" и Аз

Не знам какво ме накара /седнал на чашка кафе/ да се замисля за живота си и неволно си направих равносметка за смисълът на моя живот /вече съм на 66 години/. С умиление си спомних моето мило, бедно и незабравимо детство което прекарах в едно родопско селце на име Ерма река. То беше свързано с безбройни игри и с неизменната филията хляб в ръка - поръсена с олио и червен пипер. Детските ни гласове с приятелите ми от детинство огласяха подножието на Родопа планина ... Също така /неусетно/ протече и безгрижното ми юношество - изпълнено с учене и първите трепети на Любовта. Мечтите ми бяха лекокрили птици и се рееха в необятните висоти на небесната синева на моята младост. След това възмъжах в казармата - истинската ковачница за мъже и с младежки ентусиазъм прекрачих прага на живота. А той това и чакаше - завъртя ме в огромната си центрофугата и ми поднесе ред непредвидени изненади който предопределиха съдбата ми и предначертаха пътя на моето съществувание. Това беше една безмилостна борба за оцеляване пълна лишения, несгоди и мизерия. Неволно си спомних повестта: "Старецът и морето" на писателя Ърнест Хемингуей. /Тя е написана през 1951 година в Куба и едно от най-добрите произведения на Хемингуей. Две години след издаването й, през 1954, авторът получава нобелова награда за литература, но е прекалено болен, за да я получи лично./ Почувствах се като добрия стар рибар Сантяго който символизира нас възрастните хора като непобедими и победени герои. Неговата лодка в морето символизираше лодката на моя живот, която плуваше върху гребените на настръхналите вълни на живота и застрашително ме тласкаха в бездната на отчаянието, но аз не се предавах. Огромният марлин /това е вид огромна риба/, закачена на въдицата на добрия старец символизираше вечната ми борба за оцеляване която ми даваше надежда въпреки провалите и успехите ми. Както добрия Сантяго обичаше огромния марлин /символ на християнството още от древността, а морето - там където е започнал живота/ като брат, така както Бог обича децата си, така и аз обичам моя марлин - надеждата ми за оцеляване и морето на живота ми.  Епичната борба между стария рибар и огромната риба ми напомнят непоколебимата ми воля за оцеляване и силната ми вяра, че непременно ще се справя, благодарение на Бог който ми е отредил да изживея корабокрушенията на моя живот - приемайки ги с любов. Както стария рибар Сантяго, така и аз съм готов по-скоро да умра, отколкото да се откажа и мисля че именно в това е смисълът на моя живот! Мачтата която Старецът е носил върху плещите си е символът на моя кръст който цял живот нося върху раменете си и устремен към своята Голгота ще посрещна с любов последните си мигове на своето съществование. Благодарен съм на Бог, че ме е дарил с живот на тази прекрасна синя планета наречена Земя и от сърце Му се моля макар и да съм в Отвъдното да си остана завинаги земен ...

                                                                       Тодор Миков