понеделник, 20 август 2012 г.

Психологията на българския пенсионер

"Човек и добре да живее 
остарява все някога така, че 
само мъртвите остават млади !"








Психологията на българския пенсионер.

Всички знаем, че предмет на психологията са човешките поведенчески модели - съзнанието и подсъзнанието, душата и духа, емоциите и разума. Тъй като всеки един от нас е различен от останалите /подобно на пръстовите отпечатъци в криминалистиката/ и неповторим като индивид е предпоставка хоризонтът пред психолозите да е необятен в тяхната трудна и хуманна дейност. Психологията е разширила присъствието си във всички сфери на обществения живот, като методите на работа, начините и механизмите за влияние са в непрекъснат  процес на развитие. Няма съмнение че психологията е предизвикателство пред младите хора който притежават новаторско мислене и нестандартни идеи, който са жадни за все по-вече и по-вече знания. Същото се отнася и за хората от трета възраст - аз например съм на 66 години, но в рамките на една година успях да науча горе-долу английски език за да мога да се справям с компютърните програми и да пиша тази статия т.е. човек докато е жив и има мотивация за развитие - се учи! В България психологията на бг пенсионера е сведена до минимум т.е. до границата на физическото оцеляване и мисленето му е свързано с оскъдната пенсия като единствено средство за живеене. Това е благодарение на некадърната политика на сегашното ни правителство за социалната стабилност на българското население. За това нашите бг пенсионери нямат самочувствие и мотивация за някакво развитие, защото тяхното непрекъснато мислене е съсредоточено изцяло върху насъщния хляб. За това психологията на бг пенсионера в сравнение с пенсионерите от западните страни е под всякаква критика и срам за сегашните  ни управници /това си е моето мнение/. Дано Бог да продължава да пази България! В заключение искам да кажа, че духовните нужди на човечеството в ХХІ век не са намалели и във фундаменталната си същност не са се променили още от сътворението на света.

                                                                      / Тодор Миков /



Няма коментари:

Публикуване на коментар