Любовта е живот!
Тодор Миков
Любовта съхранява Живота!
Тодор Миков
Да пазим Любовта, като
зеницата на очите си!
Тодор Миков
"Ин-Ян" Любов.
Любовта /Ян/ е най-благородното творение на Бог, която носи и съхранява в себе си Живота /Дао/ по който всяко живо същество преминава! Тя се съхранява в най-дълбоките и най-тъмни кътчета на човешката Душа от която извира този Живот. Няма да сгреша, ако кажа, че Любовта е Първата Мисъл на Бог с чиято Сила е Сътворил Вселената, задвижвайки космическите тела и създал Човека по Свое подобие. Любовта е най-желаната и най-вдъхновяващата топлина на Света, Човека и Природата. Тя е толкова просторна и необятна, колкото самото Творение на Бог, която Човешкият разум не може да обхване с думи нейният смисъл, поради четириизмерното ни земно ограничение на осъзнаване! Любовта води началото на Божието творение и ако я нямаше - Света ще загине и Духът ще се разпадне на пух и прах, потъвайки в тъмнината /Ин/. Любовта СИМВОЛИЗИРА НАЧАЛОТО, което се ражда под формата на бебе и за да расте и развива нормално - то има нужда от много топлина, сърдечност и обич. Любовта ни е дарена от Бог за да имаме сили и желание за безкористно и безусловно отдаване към нуждаещите се от нея близки и познати. Разбира се, че удовлетворението да даваш е необятно и ако си успял да изпълниш с любов сърцето на човека, тогава и той ще е способен на свой ред да я отдаде на следващия. Именно в това отдаване на любовта е смисъла на трайното щастие и човек, който го е усетил веднъж в живота си, трудно може да се върне до нивото само да получава. Например: Любовта, която родителите изпитват към детето, е най-силната, най-всеотдайната и най-безкористната любов. Ако мотивацията и начинът на любов, давани от родителите на своето дете са правилно насочени, то самото дете ще започне постепенно си изгражда ясната представа за принципа „даване и получаване“ и ще започне да изпитва радост от това, че дава; отначало неосъзнато, а след това съвсем съзнателно. Така че, любовта е едно от най силните
възпитателни средства за духовното изграждане на детето, която в един момент ще го превърне в зрял човек, който ще е способен да реализира този принцип в една истинска съпружеска връзка. Нима е грешка, ако мъжът и жената, готови да дадат нов живот и покажат величието и безусловността на родителската си любов към децата, не стоят най-близо до любовта на Бога като наш Родител, Отец? За това е необходимо хората да бъдат пълноценни същества, който трябва да изградят и да отгледат в себе си най-напред сърце на родител, не само към собственото си дете, но и към всеки човек около нас, завещано ни от Исус Христос. За това щастието, към което ние се стремим, не витае някъде из космоса, а се намира в самите нас! Заради тази Любов, Бог Създаде Човека, заради нея Исус Христос дойде на Земята и заради нея се въртят космическите тела на Вселената в която ние живеем! За това, задължението на Човека е да отпуши сетивата си, да отвори очите и сърцето си - за да се превърне в проводник на Божествената Любов, която движи Света! Нека тази Божествена Любов с която ни е Дарил Бог - да я пазим в сърцата си, като зеницата на очите си!
Тодор Миков
Няма коментари:
Публикуване на коментар