Предайте нататък!

Ако събудите

Бога в себе си:

Предайте нататък!

                  Тодор Миков

Предайте нататък!

Преди Всичко искам да изразя своята признателност към моя най-добър приятел - вътрешният ми глас, който наричам Бог! Този Бог никога не ми е изневерявал, защото е безпогрешен и велик! Всъщност Той винаги е бил такъв! Едва сега започнах да му обръщам повече внимание и да виждам повече света чрез съзнанието си: Благодарение на теб Боже, защото си превъзходен, велик и върховен! По същия начин съм признателен и на моите родители, който ми дадоха живот на тази прекрасна синя планета за да видя Рая! Ако майка ми ме приспиваше вечер с приспивна песен, когато бях малко дете, то баща ми беше моят духовен учител, въпреки, че беше заклет комунист! На вън в обществото беше атеист, а в къщи - истински духовник! Много съм му признателен и благодарен, защото /благодарение на него/, нося в себе си неговото възпитание! Преди всичко, той ме научи на позитивно мислене за живота, чиято съдба ме захвърляше от едната крайност в другата и това ми помагаше за физическото ми оцеляване. В интерес на истината - баща ми беше по-близо до Бога, отколкото до комунистическата партия на която се беше посветил! Много съм му признателен за изключителното му човеколюбие и чрез професията си на преподавател - учеше децата на любов и уважение! Моите родители са едно доказателство за съществуването на ангелите. Един ден написах книга "Моят живот", която посветих на тях и на един прекрасен ангел на име Питър Максиан! Този прекрасен човек ми подаде ръка и като чайката Джонатан Ливингстън /написана от Ричард Бах, е повест във формата на басня в която се разказва за чайка, която се учи да живее и лети./ долетя от Виена за да ме подкрепи духом със синовната си обич към мен! Благодарен съм и на моите деца, че ме дариха с внучета-ангели. Така, че Света е пълен с ангели! Като родител съм радостен и доволен, че те  успешно се справят в живота си и почти са независими! Така или иначе, аз съм спокоен за тях! От смъртта на моите родители до днес - Бог беше мъртъв в мен и забързан в сивото ежедневие - бях забравил, че Той е жив! Едва след като приех съдбата си на самотник - осъзнах, че Той винаги е бил в мен и за секунда не ме е изоставял! Обаче, аз не се чувствах самотен, въпреки, че се бях затворил между четирите стени в моя дом - постоянно усещах нечие присъствие, което не се натрапваше и се опитваше много деликатно да се сприятели с мен! Това събуди любопитството в мен и започнах да търся в съзнанието си това мило и любвеобилно присъствие! Мислех си, че халюционирам или че не съм със всичкият си, но присъствието нежно ме докосваше и ми напомняше за себе си. Отначало предполагах, че разговарям с родителите си чрез каналите на телепатията, но това присъствие осезаемо се различаваше от тях - това беше знак, че то не ме ревнуваше от родителите ми и едва след два-три месеца осъзнах, че това беше моят вътрешен глас т.е. моя Бог с които направих първият си контакт чрез медитацията в която често изпадам. От начало се уплаших, че вече съм на път за психиатрията, но след време установих, че това е едно нормално състояние на съзнанието ми, както нормален е съня! Това ме накара все по-често да се застоявам у дома и да пиша в блога си впечатленията и съветите на вътрешният ми Бог по време на медитация! Тези контакти и честата ми кореспонденция с Питър Максиян, започнаха да запълват празнотата в душата и сърцето ми и ме отклониха от желанието ми да сложа край на живота си! "Прави любов, а не омраза!", "Дай шанс на себе си!", "Има време до смъртта!", "За къде бързаш?" и "Всичко ще се оправи!" - шепнеше в съзнанието ми Бог. Отначало плахо, а след това по-уверено започнах да водя разговор с Него и така - осем месеца! Моя живот започна да придобива смисъл и съдържание! Така осъзнах, че медитацията е едно своеобразно лечение /терапия/, което пренасяше от материалния свят - наранената ми душа и ме извеждане от сферата на потискащата суета в материалния свят! В холограмния свят на вътрешният ми Бог се чувствам, като олекотен и пречистен, а в компанията ми с Него е божествен комфорт! Това състояние не съществува в материалният свят и съм щастлив, че имам тази изключително рядка възможност да се пренасям в духовния свят! Може би някой /или някоя/ ще ме оприличи на побъркан психопат, но аз от все сърце му го/й  пожелавам да опита и тогава /той или тя/ ще бъде по-искрен/а/! Знам, че този "някой/я" ще ме упрекне по отношение на науката, която е един от основните изводи на информатиката и че информацията не се самоподрежда или самоорганизира. По време на комунизма науката противоречеше на марксистко-ленинските догми и беше обявена за буржоазна наука и не почиваща на нищо реално. Тогава той предопредели в кои страни да се развие производството на изчислителни машини и кои да изостанат с десетилетия. Естествено няма как да превърнеш простия човек да стане умен /можеше само да се надяваш/ и през този период на атеизъм, религията беше захвърлена в ъгъла на историята. Въпреки мненията на този "някой" бих искал да му припомня мненията на няколко учени /негови колеги/, не толкова велики, но все пак с мнение, по-различно от неговото:

“Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Albert Einstein: The Human Side” by Dukas and Hoffmann, Princeton University Press, 1979,33).

“Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Holt 1997).

“Моята религиозност се състои в едно смирено възхищение пред безкрайно възвишения Дух, Който разкрива себе си в онази малка част от реалността, която ние, с нашия немощен и преходен ум, едва успяваме да опознаем.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Dukas and Hoffmann 1979, 66).

“Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия – т.нар. “опиум за народите” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein and Religion: Physics and Theology” by Max Jammer, Princeton University Press, 2002, 97).

“Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.” (ХАЙЗЕНБЕРГ, цитиран в Hildebrand 1988, 10).

Така, че коментарите ми са излишни! Наистина нямам думи как да опиша този божествен свят, но бих го оприличил, като детска, наивна и нежна прегръдка, която с любов разтваря съзнанието! Все едно с прегръдка да береш цветя, а не да насаждаш омраза. Да, но в материалния свят не можем да разрешим всичко с прегръдка. Освен, че на 21.декември.2012 година - се разминахме с "края на света" /според календара на древните май/ и навлязохме в 21 век с големи надежди към по-добро! И все още се опитваме да разберем как става това - С ПРЕГРЪДКА ДА БЕРЕШ ЦВЕТЯ? Как е възможно просто да се прегърнем след като не се познаваме и сме разделени от огромни разстояния. Та ние дори не можем да се прегърнем, за Бога, и то по същата причина. Не ни е позволено да се опитаме, да отдаваме любов един на друг и на самите себе си! Това звучи старомодно и сантиментално! Нали? Само, че живота не се състой само в живеене, вършене на работа, удържане на обещанията, да плащаме данъците си, да изпълняваме задълженията си и да си осигуряваме спокойствието си т.е. да не си създаваме проблеми, като нарушаваме установения вече ред! Тогава се питам: Къде е Любовта? Къде е Бог? Няма ли алтернатива на Матрицата в която живеем? Що за Свят-Матрица е това за човешкото общество? Защо не се прегърнем? Неволно усещам гласа си в пустиня ... За това започнах да публикувам статиите си в моя блог: "Мистериозната магия на противоположностите", който са една прегръдка за Бога! Не знам дали тези статии са художествено сдържани и оформени с почерка на професионален писател, защото аз не съм писател /нито учен или философ/, но се надявам, че докато ги четете - да се почувствате, сякаш сте прегърнати от Бог! Когато прегърнем Бога, Той ни отвръща със същото! Всъщност - Бог е този, който прегръща пръв! Точно това е посланието на моите статии - за онези мигове, когато Бог влиза в нашия живот и ни прегръща истински силно. Неговите прегръдки достигат до нас под различна форма, но целта е една и съща: Любов във Всичко! Това са разсъжденията ми за реалния живот, натрупани през годините! Искам да разбера дали моето преживяване на Бога е толкова различно от преживяването на всеки друг или всички имаме еднакви преживявания? Може би, ще предизвикам разговор за Бога и при хора, които не са съгласни с това, което откриват в статиите ми, но поне ще се доближат до собствената си истина по отношение на божественото и в това няма нищо лошо. Може би някой ще ме упрекне, защо в моята философия и разбиране за живота използвам различни разсъждения от другите религии и философии, като понятията: "Дао", "Ин-Ян", "Локус Фортуната", "Чакра" и т.н.? Нека да бъдем реалисти - няма лоша и добра религия! Всички религии произхождат от един и същ източник - Бог! Безспорно и независимо от нашата воля или желание - ние сме потопени в мистериозната магия на противоположностите в четириизмерния материален свят в който живеем и тези религии /колкото и да се различават по между си/ ни водят към една и съща цел: Любов към Човека и Любов към Бога! Може би ще дойде ден, когато човечеството ще отсее най-добрата есенция и ще създаде една обща и единствена религия, която да обединява човечеството в любов, взаимопомощ и мирно съвместно съществуване! Тогава ненавистта, омразата и войните ще останат завинаги в историята! Само тогава ще настане истински мир и любов между хората - предпоставка за по-добър живот, усвояване на науката в служба на човечеството, изучаване на космоса и овладяване на планетите за мирни цели! Това е бъдещето на човечеството! Друг Дао /път/ няма! Човечеството трябва да излезе от тъмната сянка на "Ин" през вековете и да навлезе в светлината на "Ян" в името на нашето бъдеще и предназначение, което Бог ни е предоставил - ЛЮБОВ ВЪВ ВСИЧКО! Бог не само провежда разговори с нас, Бог ни посещава всеки ден лично и ако все пак събудите Бога в себе си, тогава: Предайте нататък!

                                                                                   Тодор Миков