сряда, 27 февруари 2013 г.

За народния протест в България.


Призракът на Глада
броди из Европа...




Новини

Народния протест: "Не на ЕРП-та! Искаме одържавяване!"
гр. Кърджали /България/ - 24.02.2013 година.


За народния протест в България.

Призракът на Глада породи неописуем гняв в България /респективно и в Европа/, натрупан през годините на прехода и провокира притесненията на българите в различните сфери на обществения живот - политика, здравеопазване, икономика и екология! Гладът обедини българския народ в едно цялостно негодувание и изкара хората на улицата! Вълна от негодувание заля страната срещу ЕРП-та /Енерго-Разпределителните Предприятия/, монополите, алчните политически партии и в крайна сметка предизвика оставката на некадърното правителство! Сега се питам: Кой би могъл в този погром, хаос и суматоха да спечели доверието на обществото в България? Кой ще обедини народа и ще го издигне отново до духовните нива на човешките ценности - любов, уважение и доверие? Със сигурност гладът няма да ни нахрани, да имаме дом и стабилност! Кой е този, който е способен да постигне реалните резултати за спасяването на хората - процес, които принадлежи на бъдещето на България! По време на комунизма ни обещаваха: "Светло бъдеще!", а сега? Кой ще е този държавник, който ще обедини народа около себе си с доброто си присъствие и спокойствие, които ще вложи разум в реализирането на обективно изпълним план за промени в бъдещето и гарантирана прозрачност? Нима е трудно, този "някой" да се постарае да анализира общественото мнение, като цяло и да прозре,че ескалиралото недоволство на народа е един вик? Вик, че така не може да се живее с ВЕЧНИЯ СТРАХ ЗА НАСЪЩНИЯ ХЛЯБ, че това е народен протест срещу бедността и желание за коренна смяна на цялата система! Ако този "някой" успее да задоволи ежедневните ни битови потребности ще преодолее и духовната криза в която се намираме! Кой е този Месия, които ще ни направи сити, които ще ни осигури дом и спокойствие - предпоставка за издигането до духовните ни човешки нива и изграждането ни като личности? Кой е този Месия, който ще ни избави от хаоса и нестабилността "всеки да се спасява поединично" - ситуация, която ни вменява усещането за безпътица? Къде е смисъла за допринасянето ни за общи цели, при положение, че живеем с усещането, че нашия глас е "глас в пустиня" и че никой не се грижи за нас! Как да покажем отношение към изграждането на гражданско общество и да не сме пасивни наблюдатели? Има ли изход? Да има! И този Месия СМЕ НИЕ САМИТЕ! НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПРАВИМ НА КРАКА И ДА СЕ ДОВЕРИМ НА ПОЗИТИВНОТО СИ МИСЛЕНЕ - КАК ДА СЪДЕЙСТВАМЕ И КАКВИ РЕШЕНИЯ ДА ПРЕДЛОЖИМ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА МАТРИЦАТА В КОЯТО ЖИВЕЕМ! Това не означава, че нашите протести трябва да са в името на ниските ни страсти - борбата за власт! Напротив! Сега е момента за реален диалог - прецедент срещу популизма! Нормално е нашите искания да са хаотични и опасни прибързани решения, но масовите ни протести създават усещането за справедливи искания, който да бъдат чути - предпоставка за нов поглед върху решенията и организирането на бъдещи прояви в израз на недоволство! Естествено, нашите протести не трябва да са неограничено дълги, защото ще ни докара до обезверяване, липса на надежда и озлобение - достатъчно сме невротизирани! Тъй като е невъзможно да контролираме негативизма в нашия живот, трябва да загърбим скептицизма и да дадем път на оптимизма - на вярата! Всички знаем, че Вярата е Надежда, както в религиозен така и в обществен смисъл! ЗАЩОТО, АКО НЯМА ВЯРА - НЯМА БЪДЕЩЕ! Разбира се, че скептицизмът е една своеобразна форма на защитна реакция, както и цинизмът, които олицетворява нашето безразличие, но ако разумно съчетаем скептицизмът по отношение на определени  разумни решения и вяра, че "Дяволът не е чак толкова черен, колкото си го представяме!" т.е. че ни очаква по-добро бъдеще - ще преодолеем кризата! По време на 23 годишният опустошителен преход в България, НИЕ ЗАГУБИХМЕ ДОВЕРИЕТО КЪМ ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА, КОЯТО НИ УПРАВЛЯВА НЕКАДЪРНО И НИ ЗАТЛАЧИ В БУНИЩЕТО НА БЕДНОСТТА! Още помня голямата лъжа за "Светлото бъдеще" на комунизма, 800-те дни на цар Симеон Сакскобурготски и сладките дни на "демокрацията", която се изроди в див капитализъм! Българския народ съзнателно усещаше, как тази лъжа се настани трайно в политиката на държавата ни и ако преди прехода ВЛАСТТА БЕШЕ ОБЛЕЧЕНА В КОРУПЦИЯ, след прехода - КОРУПЦИЯТА Е ОБЛЕЧЕНА ВЪВ ВЛАСТ! Именно властта се самозабрави и прекъсна мостовете си за връзка с обществото и неволно се сещам за гениалния майстор и архитект Кольо Фичето /Кольо Фичето (пълно име: Никола Иванов Фичев), наричан Уста Колю Фичето (през турското „уста“ от арабското „устаз“ - майстор, учител, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор. Роден е в град Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 год., едва 10-годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23-годишен, той е вече калфа, а на 36 год. е общопризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф. Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език. Известен е с това, че когато построил мост по време на османското владичество, при изпробването му легнал под него, за да гарантира за сигурността на преминаващите с живота си. Почива през 1881 г. в Търново./, който беше казал на турския паша за здравината на моста, които беше построил и гаранция с живота си: "Паша ефенди, ако аз не направя моста при Бяла по теркя си - вземи ми главата" /теркя - образец, еталон, майсторство/. 
А сега се питам: Какъв е "теркя" на нашите политически и крадливи недоносчета? Както казват циганите, който ни изложиха в цяла Европа с просията и с простотията си: "Парата - джобата и бягтата" /сложи си парите в джоба и дим да те няма/. Така, че нашите протести са израз на недоволството от високите сметки за тока и парното и че оставката на правителството не успя да успокои избирателите, на които им е дошло до гуша от ниския жизнен стандарт и ширещата се корупция. За това десетки хиляди българи излязохме на протест срещу бедността и корупцията и с искания за контрол на гражданското общество над институциите. Само в София преминаха осемнадесет хиляди протестиращи с развети национални знамена и скандирания "Мафия!", "Партиите - вън!", "Много сме - силни сме!" и голям бандерол, прокламиращ "Единство срещу разграбването!" Появата на президента Росен Плевнелиев пред демонстрантите беше посрещната със освиркване, докато той им благодарил за "активната им гражданска позиция", като ни увери, че възгледите ни ще бъдат взети предвид при опитите за уреждане на политическата криза и е поканил представители на протестиращите на среща в президентството идната седмица, на която заедно със синдикатите и представители на работодателите да бъдат обсъдени най-важните проблеми, които стоят пред държавата. Днес в България има демонстрации в тридесетина града, като най-многобройните са във Варна и Пловдив с искания за нова конституция, гарантираща по-активно участие на гражданското общество в институциите на държавата. Освен основния протест има и отделни, по-малки протести срещу неефикасната образователна система, който според критиците й не подготвя младите хора за пазара на труда, и срещу високите лихви на кредитите, от които страда малкият бизнес. Многохилядните мирни митинги в България са против монопола на енерго-разпределителните дружества,  искания за национализация на монополите и призиви за коренна промяна на политическата система. Дано и това да не е поредната лъжа на политическата класа, защото напрежението ще продължи да се нагнетява и тогава само Бог да ни е на помощ! БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД!
                                                                          Тодор Миков




Няма коментари:

Публикуване на коментар