вторник, 1 януари 2013 г.

Аз съм Човек!


Човек, това звучи  
божествено!

                                       Тодор Миков




Аз съм Човек!

Може би, заради непокорният си дух и остър език си навлякох нерадостната съдба да прегърна самотата - далеч от близките си хора. Сега, /затворен в собствената си черупка/ се взирам, като побъркан бухал в тъмнината на битието - пълно с разочарование, бедност и мизерия. Потънал в самотата между четири стени, се лутам из лабиринта на нерадостната си съдба и като Диоген да търся смислови отговори на безбройните си въпроси, но уви ... Накъдето и да погледна - срещам тъпото човешко бездушие и безкрайно отчаяние! Моята родина България се превърна, като "скотобойна" и ние /скотовете/ сме натъпкани в нея - "въртиш се и в очите ти ножа" /Никола Йонков Вапцаров - бълг. поет/. Да! Накъдето и да се обърнеш в очите ти е ножа на глада, на мизерията и на безработицата. На туй отгоре и човешкия живот не струва пукната пара - на всяка крачка срещаш беззаконие, корупция, кражби и убийства. За такава ли демокрация жадувахме и се борихме? Къде сгрешихме? Дали, защото всички не можем да бъдем ВИП персона с принадлежащите й към нея привилегии. Може би, защото не обичам да мисля колективно и не правя метани т.е. дълбоки поклони? Да, но аз предпочитам да мисля със собствената си глава и да виждам живота такъв, какъвто е в действителност! Защо, за Бога, не мога да продам душата си на дявола и да се превърна в кариерист, подмазвач и мафиот? Защо не мога да бъда лицемер, които винаги знае: кого и как да поздравява, на кого и как да се усмихва и кого да отминава с мълчание, какво и как да говори на площада, в парламента, пред камерите на журналистите, кога и как да премълчава, как умело да скрива неудобната истина и кога да се възползва от неудобната лъжа! Ужас! Тогава аз няма да съм същия и къде по дяволите ще отиде моята идентичност, моето човешко достойнство, моята вяра и любов в човека, в мен самият и в Бога? Не! Аз нося в себе си онази чудна магия, която ме извисява над животинския свят и придава смисълът на моя живот, защото: Аз съм Човек!


                                                                                    Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар