Ин-Ян Дух и Душа.

Духът и Душата са

между Ин и Ян!

                      Тодор Миков

Ин-Ян Дух и Душа.

Винаги съм се питал, какво значи Дух и какво е Душа? Има ли разлика между тях? Какво е структурната им анатомия и какво общо имат с нашето "его", монада /дух/ или личност? Може би, Духът, Душата и Его-то да са едно и също нещо? Интересни разсъждения и не ми остава нищо друго, освен да поразчопля тази плетеница от човешки чувства в рамките на земният си разум, разсъждения и жизнен опит? И така: Духът дава стимула на човека да прави различните неща в живота, Праната (виталната сила) осигурява необходимата енергия, а възможностите на човека и есенцията от натрупания жизнен опит са притежание на душата. Хората на този Свят работят едновременно за развитието и на духа и на душата. От гледна точка на Ин и Ян на нашата планета Земя съществуват два духа - отрицателен Ин и положителен Ян, който са винаги свързани по между си и преливат едно в друго. Само че, Монадата не е Дух, а е част от него. Монадите са свързани с двата духа: Ин-Ян! Така че, всеки един от нас, който е изградил съзнателна връзка с монадата си, може да осъществява /по телепатичен път/ контакт с хора, както и с други същности от нашия човешки или друг план, които също са свързани със своите монади. Точно така се обясняват контактите с духовните учители и духовни водачи, с умрелите, с животните и т.н. Няма да сгреша, ако твърдя че, самата Душа не може да съществува самостоятелно. Е не съм много сигурен, но съм сигурен че, тя е посредник между духа и материята и се отразява в монадата, егото и личността - нещо като Дао. Тогава би трябвало на една монада /дух/ да съответства една душа, като тази душа на човека се появява заедно с неговата монада? Интересно, защото /ако е така/, би трябвало душите чрез своите монади да се изграждат на групи - две по две с Ин и Ян ориентация т.е. всяка душа се дели на Ин и Ян части, инициирайки много души. . Тогава е логично да се мисли че, една душа съдържа в себе си минимум три групи от души - едната, който я е породила и другите две, които самата тя поражда чрез физическите тела на Ин и Ян половинките си. Да не би пък една група от души да обхваща всички души, които са обусловени и които работят за една и съща душа (общия им родител) от по-високо ниво? Тогава ще излезе че, Човешките ни души са разпределени по планетите от слънчевата система, по системите от съзвездията, по съзвездията от локалната система и т.н. в цялата Вселена. След това в човешкото тяло душите най-напред се разпределят по системите, после по органите, които те съдържат, после по части, зависещи от съответните органи и накрая - по клетките чрез кръвоносната система - сърце, вени, артерии, кръв, слуз и клетки. В момента на Земята живеят около шест милиарди човешки души (двойки пламъци-близнаци) и групи, създадени от души на ниво "системи от съзвездия". Повечето пламъци-близнаци са мъж и жена, но има и двойки: мъж-мъж, жена-жена и всяка една от частите на душата може да се инкарнира и като мъж, и като жена. Тогава, близнаците, тризнаците, еднояйчните, с еднакъв и различен пол - те винаги са една душа. Може Ин или Ян части на душата да се въплътят едновременно в повече от един човек с цел ускоряване на еволюционния процес и не е задължително тези личности да са близнаци. Даже е възможно двама родени близнаци да са и пламъци-близнаци, но може и да не са и техните пламъци-близнаци са други близнаци, други личности на Земята или да не са инкарнирани. При въплътяване контактите между Ин и Ян частите на една душа може да са всякакви. Понякога частите образуват съпружеска двойка, но /понякога/ и да не се познават. Съществува възможност две личности да се създават за конкретно прераждане на душата на всичките планети от слънчевата система и ако са извън Времето - всичките те ще еволюират едновременно т.е. паралелно. Но при всички случай една от двете части е водеща в конкретната инкарнация и това се определя от задачите, които пламъците имат да изпълняват. Същото се отнася и за духовните половинки - един от четиримата, оформящи двете двойки пламъци-близнаци, има определящи функции. За това Ин и Ян частите на една душа вървят по собствени пътища на развитие, като еволюционните им нива може да са различни и степента на развитие на душата се определя от достигнатите нива на съставящите я части. стимулирайки еволюцията и на двете си части и в унисон със задачите във всяка инкарнация. Разбира се, не е задължително, двете части при въплътяване да отработват едни и същи качества и опитности и е  нормално едната от двете части да проявява добродетелите, заложбите и да развива общата душа, докато другата помага на хората и най-вече на тези, които развиват душите си! Често единият пламък е към Ин, а другият към Ян. Душата приема еднакво добрите постъпки на Ян и лошите на Ин и всички те й помагат да се развива. Възможно е двете части на душата да вървят по един и същи Дао /път/ - на светлината на Ян или на мрака на Ин. Естествено - Духовните посвещения са на душите, а Личността, чията основна цел е развитието на душата, също се свързва с посвещенията. Помагащата личност влияе върху посвещенията на приемащата личност чрез душата, но не се свързва с тях, т.е. за да получи душата следващото посвещение трябва "развиващата" личност сериозно да поработи за това, но също и "помагащата" личност трябва да отговаря на съответни действия. Зная че, Душата е тази, която посочва необходимото на двете личности. Така двете личности зависят една от друга, въпреки че понякога не могат директно да си влияят и тогава връзката им се контролира единствено от общата им душа. Сега вече съм убеден че, душите-близнаци еволюират до изчистване на кармата на общата им душа, докато се прояви всичкото добро Ян, защото кармата на душата се създава от Ин и Ян частите й, а натрупаната от Ин частта карма се обработва от Ин частта, както и обратното. Но има и изключения - душата може да определи карма, създадена от Ин-частта, да бъде отработена от Ян личността и обратното. Двете части на душата се използват така че, да се проявят всички добродетели при различните видове енергии, за да се ускори развитието на душата, а също така и за да си помагат взаимно по между си! Тогава идва най-вълнуващият ми въпрос: А какво става с душите в телата ни, когато настъпи смъртта? Каквото ще стане с нас - човеците при смъртта на космическия човек? Може би отговорът е че: Съществува пълна аналогия между човека с душите, населяващи тялото му и космическия човек с душите на Земята! Всички знаем се, че клетките се обновяват през определен период от време. Тогава те "умират" и се "раждат" нови, точно както и ние умираме, а после се раждат нови личности, за да продължат развитието на душите! Тогава със сигурност Ин и Ян частите на душите контактуват помежду си и извън инкарнациите. Всеки пламък си има своя Висш Аз и между Висшите Азове съществуват взаимоотношения, наподобяващи човешките - някои се познават помежду си, други - не. Между някои взаимоотношенията са по-дружески, между други - по-хладни и т.н! Възможно е при следващото прераждане да има други личности с кармични връзки помежду им, установени от предишните Ин-Ян същности на душата. Някои двойки пламъци-близнаци в някакъв момент се обединяват и от тук нататък душата им започва да обитава само един човек или една същност при инкарнациите. Обединението може да е в резултат на пълната еволюция на душата. Възможно е, също така, да е осъществено заради някаква по-специална задача, която душата ще изпълнява. Една обединена душа се развива по-бавно от необединената душа. Не знам! Ние едновременно работим и за Духа, и за Душата, като в един по-късен период от време усъвършенстваната и обединена Душа ще бъде погълната от Духа и когато Душите се обединят, тогава и Духът ще се обедини. За това си мисля че в Божия план се отразява маркираният статус Ин-Ян на пламъка-близнак, както и пола на настоящата личност, кармичните връзки между двете части на душата. В този Божии план е заложена кармата, натрупана от душата (от тази нейна Ин или Ян част, а понякога и от другата й част), върху който е предвидено да се работи в настоящата инкарнация. Това е анатомията и структурата на Духа и Душата вплетени между мистериозната магия на двете противоположности във Вселената и в Живота - Ин и Ян!


                                                                                  Тодор Миков

Ин-Ян Сътворението на Човека.

Ин-Ян са

в основата на 

Сътворението!

                    Тодор Миков

Ин-Ян Сътворението на Човека.

Какво ли е мислил Бог преди да Му дойде Мисълта и Идеята да Създаде Вселената, Живота и Човека? Едно е ясно, че Той е Сътворил Нещото от Нищо, което е Уникално и Неповторимо! За нас, в рамките на земният ни разум има два свята т.е. два плана - на Бог и на Девствените Духове и Бъдещия Човек, излизайки от света на тези девствени духове представлява Монада - Чист Дух, която в последствие се превръща в Същност обгърната в тройна обвивка. Според мен, по време на инволюционния процес т.е. Слизането в Материята са се формирали по-нисшите светове, а след вече изграденото се е доразвивало във времето. Нормално е всеки нов свят да е по-плътен  и по-съвършен от предишния. Ние, хората сме също част от този инволюционнен процес. Човешките тела (обвивки, принципи и т.н.) са се създавали и оформяли паралелно с Всичко Останало по Време на Сътворението. След края на този инволюционнен процес - започва и обратния еволюционен процес или Връщането в Духовното, където се доразвиват световете, телата и връзките между тях и като основен акцент се поставя на Развитието на Душата. Така Човекът става все по-лек и по-ефирен, става все по-тясно свързан със Своята Душа, докато не се превърне в Богочовек. Може би, няма да сгреша, ако кажа, че при инволюцията се създават различните форми и духовното все повече се замъглява от материята, докато при еволюцията се подобрява качеството на формите, като материята отстъпва мястото си на духовното, което силно се развива и се стига накрая до Божественото! А може и да греша? Не знам! Каква ли е структурата и какви ли са етапите на развитие на Света по време на тези два процеса? Дали по време на Големият Период на Проявление съществува някакъв закономерен ред, подчинен на Божия закон, като например - по време на инволюцията: първо са се създали минералите, след това растителния свят, животинския свят и след това по време на еволюцията - човекът се превръща в свръхчовек - Ангел, Архангел и Богочовек? Мисля, че би трябвало да има логика! Нали? Пак искам да уточня - МОЖЕ И ДА НЕ СЪМ ПРАВ И ТОВА СИ Е МОЕ ЛИЧНО МНЕНИЕ! Можем да сме сигурни, че по време на тези етапи на развитието на Човека, съществуват понятията: Божествен /защото сме създадени от Бог и сме Негово подобие/, Монаден /това е света на девствените духове от където сме излезли/, Духовен /защото имаме душа/, Интуитивен /защото сме надарени с интуиция/, Ментален /включващ висш план на абстрактния ум и нисш - на конкретната мисъл/, Астрален /защото сме надарени с емоция/, Физически, състоящ се от химическа област (плътни, течни и газообразни форми) и етерна област, то инволюционният процес е започнал с оформянето на Духовния свят и е приключил при формирането на Физическия.  Сега Човека е в Земният си период и в себе си съхранява тялото на Божествения дух, на Духовната душа (Дух на живота), на Човешката душа (Човешки дух), Ум, на желанията, витално тяло и плътно тяло. Мисля, че има някаква логика и сега остава да се разсъждава върху самата структура и анатомия на развитието на тези два етапа, като цяло: Би трябвало - Девственият дух да оформя сърцевината на монадата, която се представя от първите три тела и отразява трите аспекта на Божеството: Воля или Могъщество, Любов-Мъдрост и Активно Познание /в допир с нейния свят ще влезнем едва тогава, когато станем съвършени/! При слизането в Материята, Монадата се отразява в Егото (нашето Висше "АЗ", Индивидуалност, Причинно или Каузално тяло), което потенциално е Духовна Воля (Божествен дух), Интуиция (Духовна душа, Любов-Мъдрост) и Висш или абстрактен ум. Всички знаем че,Егото се отразява в личността (низшия "АЗ", човекът на физическия план), която е също троична и включва ментално тяло, Емоционално (Астрално) тяло и Физическо тяло (Витално и Плътно). От областта на Висшия Чувствен Ум, Егото се опитва да влиза в контакт с Личността и да й влияе. Така се развива тройната душа в Човека: Съзнателната Душа, която е екстрактът на Плътното тяло, Интелектуалната Душа, която е екстрактът на Виталното тяло и Емоционалната Душа, която е екстрактът на Тялото на Желанията. Именно тази връзка между личността и егото е постоянна при напредналите в духовно отношение хора. По-нататък в следващ етап от еволюционния процес Личността осъществява съзнателна връзка и с Монадата си, при което Човекът придобива способността да се свързва с всички останали монади, с всички останали същности от нашия човешки и от другите планове. Може би, основна еволюционна цел е човекът да постави нисшата си природа под контрола на Висшия си "АЗ". Не съм сигурен, но има логика! Но възможно е Съзнателната душа да бъде овладяна от божествения дух,  Интелектуалната Душа да бъде овладяна от Духа на Живота и  Емоционалната Душа да бъде овладяна от Човешкия Дух  и т.н! Така се стига до двойките противоположности: Ин-Ян! Всичко е създадено по двойки противоположности - Бог има своето допълнение - Богинята. В еволюционния процес монадите се включват две по две (мъжка и женска) - това са тъй наречените духовни половинки или вечни партньори, като едновременно в еволюция встъпват много двойки, които оформят група от сродни души. Самата Монада включва Ин и Ян енергии. С формиране на Тялото на Висшия Ум се завършва изграждането на троичното тяло на монадата, състоящо се от тяло на Божествения дух, тяло на Духовната душа и тяло на Човешката душа! След това е  започнало създаването на две егоични тела (мъжко и женско) в плана на Висшия Ум и са егоичните тела на двамата пламъка-близнаци. От тук нататък нататък монада се свързва с двама човека, всеки един от които първоначално притежава едновременно Ин и Ян енергии (хемафродити), но по-късно единият тип енергия във всеки човек се използва за създаване на конкретния му ум и ларинкса, и така се разделят човеците на притежаващи преобладаващо мъжка или преобладаващо женска енергия (мъже и жени), вече напълно способни да се индивидуализират по между си. Семенните атоми се създават след създаване на егоичните тела, когато хората при смъртта си започват да губят от телата си и те са първична субстанция с Ин и Ян ориентация. След смъртта душата взима само квинтесенцията от семенните атоми. Има логика! Нали?

                                                                            Тодор Миков

Ин-Ян в Кабала и Астрологията.

Вселената се крепи върху
Хармонията и Баланса!
                                Тодор Миков

Ин-ЯН Кабала и Астрологията.

Думата Кабала, произлиза от еврейския език "иврит" и означава да "даваш" и "да получаваш", а самите й последователи изповядват юдайзъм, въпреки че Кабалата не е религия. Тя е учение и е смятано за мистично на базата на което е, че всеки човек е свързан с Бог. Според Кабала, човек трябва да работи върху всички аспекти, отнасящи се за неговата душа със цел - да постигне хармония, както с вътрешният си, така и с външния си свят. Кабалата учи, че преди Големия взрив всички човешки души са били едно цяло, една светлина, а след Големият взрив, Единната енергия се е разделила и така са се появявили Вселената, Материалния свят и Човека, който се стреми да се свърже обратно със Светлината. Самото учение е един непрекъснат процес от цикли на даване и получаване на светлина,любов и всякакъв вид енергия. Самата Кабала е Дао /път/ на споделяне на тази енергия с другите и създаване баланс в живота т.е. баланс между Ин и Ян, който е Вечен кръговрат. По същия подобен начин Астрологията ни учи да получаваме светлина и енергия от Слънцето, Луната и планетите, за да я споделим със света около нас. Всички знаем че, независимо от различните, понякога противоречиви енергии, които излъчват различните планети, в продължение на милиарди години, небесните тела мирно делят любовта и топлината на Слънцето, като ярък пример за хармонично съществуване в нашата Слънчева система. Също така, тя определя Слънцето като основен Дарител на топлина, любов и светлина. По същия начин, според личната рождена карта на човека и мястото на Слънцето представляват мястото в живота от което същия този човек излъчва позитивна енергия - Ян, жизненост, любов, топлина и светлина и обратно - може да излъчва и негативна енергия - Ин, като мрачно настроение, омраза и ненавист. Например Луната получава и в същото време отразява /дава/ светлинната енергия на Слънцето. По същия начин лунния знак на човека му дава информация за да разбере - колко ефективно получава и отразява светлина и енергия. Точно тук е връзката с Кабала - Луната персонифицира основния принцип на получаване и отразяване. Например, вечер се прибирате от работа към дома - как светлината на Луната осветява пътя ви в тъмните нощи? Тоест, колкото по-силно е получаването на светлината от Слънцето, толкова ще е отражението /даването/ на Луната за да освети пътя ви в мрачната нощ. Преди хиляди години, още в дълбоката древност на човечеството се е възприемало Слънцето и Луната, като две противоположности - Ян и Ин. По тази логика и самото човечество се е деляло на две противоположни групи Ин /лунарна група/ и Ян /соларна група/, като соларната - Ян енергия се е възприемало като мъжка, характерна със зодиите - Овен, Лъв, Стрелец, Везни, Водолей и Близнаци тоест това са огнените и въздушните зодиакални съзвездия. Лунарната се определяна още, като женска енергия олицетворява земните и водните знаци - Телец, Дева, Козирог, Рак, Скорпион и Риби. И така, ако соларната група е характерна с активност, експресивност и общителност, то пък лунарната група се отличава с по-интровертни, вглъбени, практични и интимни - независимо от пола на човека. "В Кабала мъжката сила се асоциира с даване и с дясната половина на човешкото тяло. Винаги подарявайте с дясната ръка. Когато получавате,  използвайте лявата си ръка,която астрологично и кабалистично е създадена да полуава. Получавайки с лявата ръка, вие изпращате съобщение към Вселената, че приемате дара и сте благодарни. Това подтиква Вселената да ви дава повече!" Много е важно човек да комбинира умело неостаряващите прозрения на Астрологията с дълбоката архетипна мъдрост на Кабала, за да може да намира отговор на въпросите си, като: "Какъв е смисълът на живота? Кога ще открия сродна душа? Какво ще се случи с мен, след като умра? Подвластен ли съм на моята астрологична съдба или мога да я променя?" и т.н. Всички сме свидетели на протичащите процеси в нашия неспокоен свят, изпълнен със страх от тероризъм, войни, екологична деградация, намаляващи енергийни източници и икономически кризи, подобни въпроси обсебват хората с различни житейски пътища, независимо от тяхната културна среда, възраст, пол и професия. За това човечеството трябва да се бори за мирно разрешаване на проблемите, възползвайки се от най-силното си оръжие на духовните традиции на Разума и чрез мирно съвместно съществуване, защото Войната ражда войни и Омразата - омраза! Всичко зависи от самия човек, защото той е способен да стане творец на живота, на собствената си съдба, да развие в себе си невероятни сили и възможности и да ги осъществи реално в този свят! Защото е създаден по образ и подобие на Бога! Това е в основата на юдайзма и тази оригинална идея е възприета по-късно от християните и мюсюлманите. И щом сме създадени по образа на Бога и той е творец, то тогава и ние сме творци. Кабала разкрива Дао-то /пътя/, по който Бог е създал Вселената, и според Неговата препоръка, трябва да се научим  как да сътворяваме живота си и съдбата си така, че да успяваме в стремежите, желанията и мечтите си, да развиваме дарбите и талантите си! Човечеството трябва да се превърне в истински космически навигатор, който да умее да направлява циклите и промените на собствената си съдба, сърфирайки сред житейската синхроничност, овладявайки космическата вселенска философия на Кабала и Астрологията, съсредоточена предимно в рамките на нашата Слънчева система. По принцип Кабала внася много повече осъзнатост в нашия живот, като ни учи как да разбираме и управляваме собствените си стремежи и желания. И когато разберем как действат Вселената и Космическите закони, ще се променим в добрия смисъл на думата и по-лесно ще постигаме желанията и целите си. Може би, ако осъзнаем и разберем закона за прераждането и закона за действието и последствията, ще гледаме по друг начин на живота. Тогава няма да мразим хората от друга раса, защото в следващия живот може да се родим в нея, няма да гледаме от високо по-слабите, защото можем да се родим слаби, няма да вършим зло, защото каквото посеем, това ще пожънем и т.н. За това на този Свят трябва да има хармония и баланс във всичко, а не крайности! Ако даваме и получаваме еднакво количество енергия ще успяваме да балансираме всекидневието си и това ще ни помага да сме по-бодри, здрави и работоспособни - на това ни учи Кабала - да бъдем още по-човечни!

                                                                    Тодор Миков

Патриарх Максим.

Българският Патриарх Максим е

Българският Исус Христос!

                                         Тодор Миков

Патриарх Максим

/ 29.октомври 1914 - 06.ноември.2012 год. /

Днес почина Патриарх Максим.

Българският Патриарх Максим - Марин Найденов Минков е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско и почина днес - вторник 06.ноември.2012 година на 98 години. Той става монах с името Максим през декември 1941 г. в параклиса на Богословския факултет. На 4 юли 1971 г. бе избран от Светия синод за патриарх. В изявлението, направено от Стобийски епископ Наум, главен секретар на Св. Синод, се казва:"Боголюбиви братя и сестри, в ранната утрин на 6 ноември 2012 г. след кратко боледуване в Университетска болница "Лозенец" в 03,30 ч., вследствие на сърдечна недостатъчност, се престави в Господа Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, дългогодишен първосветител на родната ни света Православна църква и старейши предстоятел между всички патриарси – глави на поместните православни църкви. Бог да приеме и помилва душата на нашия многообичан и многоуважаван първойерарх Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Нека по молитвеното застъпничество на Пресветата Пречиста Дева Богородица и по безмерната милост Божия името на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим бъде записано в книгата на живота!", се посочва в съобщението на Българската Православна Църква. "Негово Светейшество се пресели във вечността в ясно съзнание и трезва мисъл, отправяйки към всички свои чада в родината и извън нейните предели последен първосветителски благослов. Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва в едно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство - вселенията на праведните. Вечна, блажена и светла да бъде паметта на Светейшия Български патриарх Максим. Бог да прости!" - завършва съобщението от Патриаршията. Това беше голям шок за мен, защото през 1976-та година, имах щастието да се срещна с този свят човек по време на богослужението в Храма "Св. Александър Невски" в столицата. 

Храма "Св. Александър Невски" в София.
В съборната света Литургия на 28 октомври по повод
130-годишнината от полагането на основния камък на ставропигиалния патриаршески катедрален храм
 „Св. Александър Невски”, 100-годишнината от построяването на храма и посрещането в България на чудотворното копие на светогорската икона "Пресвета Богородица-Достойно есть”, която е дар от светогорското монашество за патриаршеската катедрала по повод едновековния й юбилей.

За мен той беше българският Исус Христос, който с любов благославяше целият български народ и всички българи по света. Този свят човек излъчваше божествена човешка светлина и така съм го запомнил - благ и много мил. Той беше най-дългогодишният свещенослужител на православните християни в Европа. Патриарх Максим успя да съхрани Българската православна църква - БПЦ, по времето на сложния преход на България от комунизъм към демокрация - тогава съществуваше огромна опасност тя да се разбие на много части. Благодарение на Патриарх Максим с неговото мълчаливо и самотно присъствие нямаше ясно изразени любимци - просто стоеше и търпеше, успя да запази целостта на БПЦ. Преди да почине светия отец успя да се поклони пред Чудотворната българска икона "Достойно есть" и да целуне лика на Богородица:

 Чудотворната българска икона "Достойно есть"

След поставянето й в проскинитария в ПКСХП /Патриаршески Канон на Ставропигиалния Патриаршески катедрален Храм/ "Св. Александър Невски" на 27 октомври 2012 г. се появи съобщение, от Балканското Атонско Сдружение, че след смъртта на Патриарх Максим, днес е станало чудо - появили са се кърваво-червени сълзи върху лика на Богородица на Чудотворната българска икона "Достойно есть". Това ми навява на мисълта че: "Отсега и во веки веков Патриарх Максим се намира редом до Пресвета Богородица!" и според мен, днес - 06.ноември.2012 година не трябва да се приема, като кончина, а като нов живот в небесното царство на Българския патриарх Максим. Ще минат години, десетилетия, може би и столетия, когато Православието ще получи Свети Максим Патриарх Български - редом до Св. Максим Изповедник и Св. Максим Грък, защото Патриарх Максим е единствения в историята на православните църкви, който в своя сан е управлявал повече от 41 години. Във времената на атеизма през 20 век никой от предстоятелите на поместни църкви не е направил толкова, колкото него за запазването на поверената му БПЦ. В началото на 21 век той бе единственият от предстоятелите на помесни православни църкви, който успя да преодолее разкола в нея. Разбирайки, че се очакват трудни времена на разногласия между членовете на Светия Синод, свързани с бъдещия избор на предстоятел, Максим призова на помощ и закрила за всички чеда на БПЦ Богородица, в лицето на Чудотворната икона "Достойно есть"- българска, за да могат не само всички православни български християни, но и членовете на Светия Синод на БПЦ да се помолят на Пресвета Богородица, преди да предприемат отговорни решения. "Ще минат времена и всички живеещи сега ще се представят в Господа. Ще се забравят времената на атеизма, ще се забравят времената на разкола, но новите и нови поколения, хилядите и хиляди православни християни, молещи се пред Чудотворния образ на Пресвета Богородица "Достойно есть"- българска в ПКСХП "Св. Александър Невски" ще си спомнят и образа на великия човек и историческа личност Патриарх Български Максим", който съхрани единството и опази Църквата да не се политизира. Сега със сълзи на очи се моля: "Бог да прости Негово Светейшество!" Животът на Негово светейшество - Българският патриарх Максим е известен с това, че той остави светла диря в историята на Българската православна църква, като съхрани нейното единство. Българската православна църква изживя своя катарзис - гонение от страна на силните на деня, вътрешни смутове и неразбории, а патриархът устоя с молитва, кротост и смирение. Патриарх Максим е истински пример за духовник, който достойно стои на своето място. Най-силната страна на патриарх Максим е било неговото търпение - никога не действаше първосигнално, никога не вземаше решения без да помисли, без да се посъветва и без да почувства как ще се възприеме това от отсрещната страна. Има много с какво да се поучим от живота и действията на Негово светейшество патриарх Максим”. За това днес Българската църква, народът ни и Клирът ни търпим тежка загуба. Бог е промислил да прибере при себе, а Св. Богородица дойде, за да прегърне и отнесе в рая Божествения чертог, светлата душа на достойния просветител и достоблажения първойерарх на родната ни света църква - Негово Светейшество Максим, патриарх български. Той извървя своя живот и служение достойно и е опази не само своята вяра, но и вярата на българския народ през тежките години на воинстващ атеизъм и времената на зловредния разкол на българската църква. Всичко това той е сторил със силна вяра в Бога, упование, търпение, с любов и кротост. Като е отправял усърдни молитви към Бога, Негово Светейшество изведе на безопасност кораба на БПЦ, въпреки стихиите и бурите на житейското море. Така, както патриарх Максим през тези 41 години патриаршеска служба не е изоставил никого и никога в молитвите си, така и ние -българският народ, да не го изоставим в молитвите си, да помним своя наставник и да подражаваме на вярата и добродетелите му. Патриарх Максим съумя да запази Българската православна църква единна, въпреки голямото изпитание, което имаше, патриарх Максим е един достоен патриарх на Българската православна църква и пример за всички православни църкви. Патриарх Максим е един изключителен пример за подражание от всички хора, Днешният ден не е за много словоизлияния. Патриарх Максим беше най-дългогодишният патриарх на православната църква, преживял много събития - и църковни и държавни. Мога само да кажа, че е един изключителен пример за подражание от всички хора, като начин на живот. Християните трябва да се молим - Бог да упокои душата му и да го изпратим подобаващо от този свят, да го запомним с неговата добрина и мъдрост! Патриарх Максим управляваше изключително мъдро, с търпение и такт. Той запази единството на Българската православна църква! Патриарх Максим е обединител на нацията и един от последните народни будители. Много трудно се намират такива хора, като него. Сега трябва да се молим и да помним неговия велик пример на добро творчество, смирение и търпение. Патриархът на България, Максим, който почина днес - вторник сутринта на 98-годишна възраст, беше водещ йерарх и верен приятел на Руската православна църква с която съхраняваше особено тясна връзка от времето, когато е служил като представител на Българската патриаршия в Москва. Целият живот на покойния вече патриарх беше посветен на църквата. Той нееднократно преживя драматични промени в живота на България и през цялото време запази удивително спокойствие на духа и вярност към избрания път. До последният миг от живота си - Патриарх Максим е бил в съзнание, с бодър дух, благославяйки с поглед целият български народ и българите по света. Бог да прости Патриарх Максим и покой на душата му! Амин!

В книгата бих искал да напиша:

Вие сте Българският Исус Христос!

       Тодор Миков

Ин-Ян Разсъждения.

Дао от Ин към Ян

е нашата цел!
                  Тодор Миков

Галактически изгрев.

Ин-Ян Разсъждения.

България /в която живея/ е неизчерпаема, както всяко и друго място по земното кълбо. В нея има места, на които въздуха е наситен с познание, история и култура. Това са места процъфтяващи и ценящи изкуството, който са оставили траен отпечатък - надминаващ земното измерение. Цялата тази божествена Природа се усеща се през шестте сетива. Това са места, през които като мина ми се иска да остана за по-дълго време, да постоя вдишвайки свежия въздух, да позволя на душата ми да ме догони и да поеме от този въздух - напоен със спокойствие и мъдрост. Това са места, които са съхранили в себе си българските традиции и бит от векове... Точно в този Рай на Земята е преминал и целият ми живот... Интересното е обаче, че всичко в моя живот е външно и ако се погрижа за живота вътре в мен, без да пропилявам енергията, то всичко, от което имам нужда, само идва при мен. "Ти се грижи за живота си“ - казва сърцето ми и „той ще се погрижи за теб", "Ти отдай грижа и любов към природата и тя ще ти го върне стократно!". Това е външното изражение на Рая, вътре в мен. Колкото до вътрешната си нагласа, се стремя да установя траен покой в ума си и да изпълвам сърцето си с любов! Стремя се да култивирам живителната си енергия чрез медитация: "Сам в тишина“ и релаксация на цялото ми тяло. Така, всичко от което имам нужда, идва при мен, а това, което ми е необходимо да зная, ми се разкрива само в съзнанието. Винаги се старая да опростявам живота си, да се грижа за него, за тялото си, за емоциите, за мислите, за въздуха, за водата, за слънцето, за храната и за всички елементарни неща, който са необходими за един нормален човешки живот. Излишно е да се наливаме с алкохол, да се дрогираме с наркотици, да се изнервяме за глупости, да търсим "под вола теле", да се караме с приятелите и роднините си за абсолютни безсмислици. Това е излишно, защото така губим живителната си енергия и оставаме празни в буквалния смисъл на думата. Освен това, отслабва психиката и се наместват в нас чужди същности на гости, защото те само това чакат, да ни напакостят и така нямаме сили абсолютно за нищо. За това човек трябва да е нащрек, да се огледа, да се информира и най-вече да действа. Мисля, че си заслужава всяко усилие и всяка секунда, която човек трябва да отдели, за да подкрепи Твореца-Живот и той също ще го подкрепи. Явно Земята се тресе, трансформацията тече и събитията вече се случват с космическа бързина, но къде сме ние в цялото това нещо? Искаме ли да участвате в един от най-великите процеси в Мирозданието или искаме още милиони години затвор и мъчения? Ние избираме! Сега няма нищо по-важно от това да се обърнем навътре в себе си и да се свържем с най-позитивната и най-светлата страна от характера си и да се държим здраво за нея, защото тя ще ни изведе до Галактическия Изгрев /това е крайния процес на свиване на галактиката, придружен с мощен термоядрен взрив излъчващ Изгрева, който предшества началото на нейното разширяване/. Всеки ден е безценен и носи своето малко чудо, защото Животът е истинско чудо и смисълът е в живеенето, в ученето на нови начини и методи, за да се чувстваш щастлив и духовно извисен, умиротворен и разтворен в Чудото на Живота и всичко, което той носи и ние носим. Ще бъде добре, ако успеем да концентрираме достатъчно количество от живата енергия, която движи нашия организъм, нашите енергийни центрове, които са толкова реални, колкото и тялото. Тогава можем да изстреляме ракетата на чистото си намерение, за да пробие гравитацията, предопределението, съдбата и зодиака на живота ни. Само тогава човек става истински Творец на живота си. И това не е събуждане на Кундалини, а откриване на тайната за добрия начин на живот, в чиито рамки може и Кундалини /това е силата на чистото желание в нас/ да се събуди, може да постигнеш Просветление и каквото и да си наумил. Но основата на всичко това е живот в хармония с природния закон, с космическия закон, на който всичко се подчинява. Чудесата са абсолютно възможни! Трябва само да култивираш енергията си и да я насочиш в правилната посока. Сега е подходящия момент, защото идва Галактическия изгрев, който не осъзнава какво се случва - нека се информира и настрои. Сега е важно, повече хора да се Събудят - Дао /това е пътя - събуждането/ от тъмнината на хилядолетния сън - Ин, да се обърнат към светлината и усилващите се високи вибрации на Ян. За това трябва да се научим да живеем добре и да не консумираме излишно енергията си, защото тя е безценна. Единственото друго безценно нещо е мир в ума. Има ли го, нищо друго не може да ти се изпречи на пътя. Колкото и да иска да човек да промени нещата в живота си и да намери своята Локус фортуна /точка на щастието/ и истинска хармония, няма как да се случат с магическа пръчка. В интерес на истината, ние толкова сме привързани към начина си на възприемане на света и така добре сме си изградили модели в себе си, че ако нещо разтърсващо не ни се случи, няма да се намери сила, която да разруши тези стени, с които сме се обградили. А за следващия слой охранителните стени от предразсъдъци и натрапени от общество и познати мнения, начин на живот и така нататък - те и с топ не могат да се разрушат. Добавете и факта, че се взривяваме, когато нещо не е така както ние си го представяме или желаем да бъде и агресията е на лице. Обаче всяко едно усилие да ги сринем със земята и да вдишаме дълбоко въздуха на свободата си заслужава. Но как да го обясниш на някой който е вкопчен в пясъчните си кули? Това е дълбоко осъзнаване и всеки стига до него с времето! Колкото и да се упорства, ако не се освободим от веригите на своето всезнаене, ако не се изчистим от физическата си, умствената си и емоционалната си мътилка - ще си тъпчем на едно и също място хиляди животи. За пореден път осъзнавам, че няма смисъл човек да се мъчи и престарава. Необходимо е само да прави усилия и да се движи по пътя на облагородяване на характера си и живеене в истината, която в един момент, ще започне да му се разкрива. Единственият правилен път за нас е - да постигнем истински мир, искрено щастие, изобилно здраве и нека осветим тези качества около себе си на всички останали хора и планетата Земя. Това е истината за хармонията ни с Природата! Друга истина няма, защото съдбата е наши ръце! Вие избирате!

                                                                               Тодор Миков

"Ин-Ян" Духовното ми събуждане.

Бог ние е дал

възможност

да избираме!

               Тодор Миков

"Ин-Ян" Духовното ми събуждане.

Винаги съм се замислял: Има ли разлика между събуждането и духовното събуждане? По принцип самото събуждане е като път Дао за излизане от съня, който е психично състояние на тялото и колкото по-вече се събуждаме, толкова по-вече съзнаваме болката и тъмнината, които умишлено сме скрили в нашата психика. Когато светлината Ян на нашата съзнателност освети болката Ин, всичко, което сме сътворили около нея, със цел да се защитаваме от нея, започва да се разпада. на пух и прах. Възможно е и Духовното пробуждане да е подобно на това. Когато спя, съзнанието ми също спи и се чувствам несъзнателен, сякаш съм  вцепенен, защото не чувствам, не чувам и почти нищо не виждам... Когато обаче започна да се пробуждам, ме полазват тръпки, причинени от дълго потисканата болка, емоции и мисли, който започват да изплуват на повърхността на съзнателния ми ум. Добре, че Бог ми е дал възможността да имам избор: или да се съпротивлявам на този процес на психична детоксикация с усилието да заравям болката в своята психика, или  да се изправям пред изпитанията - награда на това психично приключение в дълбините на своята същност…. Самото пробуждане е излизане от хипнотизиращия автоматизъм на обусловените реакции на моето тяло по време на сън и от вцепенеността на моето съзнание, което характеризира разбирането ми за себе си. Може би Духовното ми пробуждане ще започне след физическата ми смърт т.е. след като съм излязъл от живота и душата ми ще продължи на автопилот! По този въпрос никой нищо не може да каже, защото до тогава, все още не сме се събудили за осъзнаването, че вътре в нас някой наблюдава целият ни жизнен път на Земята и този някой сме самите ние! Така, че докато не преминем през преживяването на този вътрешен център, на вътрешния ни наблюдател, ще продължим да сме в жизнения поток на Земята и обусловено поведение от типа стимул-реакция. За това, когато се пробуждаме, ни събужда болката и отчаянието за който няма болкоуспокоителна хипноза за живота, който сме водили до този момент... А какво ще бъде след това? Не знам! Но в едно съм сигурен, че там ще е по различно от тук и може би отново ще ни боли, но поне ще се чувстваме свободни - извън материалния живот!

                                                                        Тодор Миков

                                                                                                                            

"Ин-Ян" Моето его.

Любовта между Духа и Егото 

води до Духовната Свобода!

                                    Тодор Миков

"Ин-Ян" Моето его.

Понякога ми е идвало желанието /поне за миг в живота си/ да се почувствам добре, ако успея да се идентифицирам с нещо, което да е по-голямо от мен самия или по-голямо от силата на индивидуалната ми воля - Бог, друг Живот или друга Съдба и това нещо е моето его. Всички знаем, че оцеляването е първичният инстинкт на Природата, като цяло и моето его също ще се бори да оцелее със цената на всичко. Много добре осъзнавам, че ако се опитам да го заплаша, няма да успея да изпълня своята духовна цел, защото душата ми има нужда от съдействието му. Тогава осъзнавам, че проблемът не е в притежаването на моето его и няма да осъществя себе си без него, ако не намеря начина по който да се отнасям с него, по своя духовен път. Не е ли по-добре вместо да изнудвам своето его да го превърна в свой съюзник и приятел? Идеята е прекрасна и крайната ми цел е да превърна собственото си его в носител към Свободата и към Бог! Винаги съм знаел, че егото е самоопределящата се интелигентност на моето съзнание и аз съм длъжен да го поддържам с мъдрост /родена от жизненият ми опит/ и с любов, за да се отъждестви с духа ми. За това идеята ми е да действам на егото си, като духовен Аз, вместо да зареждам капризите му и помагайки му да се освободи от тях - да го превърна в мой носител към истинската духовна свобода /към която съм се устремил/! Мисля, че това е единственият ми Дао от Ин към Ян. Само чрез Любовта между Духа и Егото ще успея да стигна до Духовната си Свобода. Какво всъщност е структурната анатомия на моето его? Може би, от гледна точка на неговата същност е идентифицираща самата себе си интелигентност на съзнанието ми? Изглежда, че когато човешката ми душа се е формирала като искра от Бог, това его в душата ми се превърнало в „съзнание за себе си“, отделено от цялото на осъзнатостта. Интересно разсъждение, защото ако успея да осъществя своята цел по оформянето на моето его с мъдрост, така че да може да се обедини с целостта на нашата същност, то ще стане цяло и ще познава себе си т.е. мен, като Аз от цялото. Исус Христос е казал: „Аз съм Бащата и Бащата е в мен“. Така , че аз използвам своята самоличност за да изразявам себе си на Земята с тази разлика, че аз не се идентифицирам с нея и когато моят ум-его започне да се идентифицира с вечната творяща същност на Духа, от която съм произлязъл, ще разбера, че преходът ми от егото към душата е приключен. Тогава зад моето „аз“ ще стои единствено съзнаващата ми интелигентност и няма да сгреша , ако твърдя, че  моето его е моето умствено тяло и като такова, то е неутрално - то просто възприема гледната точка, която ми помага да се почувствам по-добре. Може да съм прав! А може би греша! Не знам!

                                                                              Тодор Миков