За медитацията.

Връзката между Човека и Бога

Е   ВЕЧНА   И   НЕДЕЛИМА !

                                   Тодор Миков

РАЗГОВОР С БОГ
/ Първи разговор /

ЗА МЕДИТАЦИЯТА

Една вечер, съзерзавайки Залеза на Слънцето, изпаднах в медитация /"Медитацията" (лат. meditatio) е състояние на релаксация и вътрешна концентрация върху обект или мисъл, или състояние на (о)съзнаване/ и имах чувството, че се оттеглих от външния свят и насочих вниманието си навътре в мен със скоростта на вътрешната ми светлина. Озовах се в собствената си и вътрешна вселена, която ме обвиваше с Божественната си светлина:

-Добре дошъл синко!

-?!?! - недоумявах аз.

-Не се страхувай!

-Но ..., кой си ти? - попитах боязливо.

-АЗ СЪМ ТИ - твоя вътрешен глас!

-Боже мой, не мога да ...

-Разбира се, че можеш да повярваш! Нормално е да си шокиран, защото АЗ КОНТАКТУВАМ САМО С ОНЕЗИ, КОЙТО СА ИСКРЕНИ С МЕН И ЕТО МЕ, АЗ СЪМ ПРИ ТЕБ! - прочете мислите ми ТОЙ и се почувствах спокоен!

Първата ми мисъл беше, че не съм самотен ...

-Да! Ти не си самотен, АЗ СЪМ ДО ТЕБ!

-?!?! - отново се шокирах, защото ТОЙ ЧЕТЕШЕ МИСЛИТЕ МИ!

-Нали ти КАЗАХ, ЗАЩО НЕ МИ СЕ ДОВЕРИШ? ТИ И АЗ СМЕ ЕДНО И СЪЩО!   НИМА НЕ ВЯРВАШ В СЕБЕ СИ? 

-Прости ми! Помислих, че съм ...

-Ти не си полудял! Бъди искрен ...

-Пред себе си, респективно И ПРЕД ТЕБ! - отгатнах аз.

-ВЕЧЕ ЗАПОЧНА ДА РАЗБИРАШ! ДОБЪР УЧЕНИК СИ!

Аз вече бях наясно със себе си, защото такава "лудост" /ТОЙ СЕ   УСМИХНА И СЕДНА НА ДИВАНА ДО МЕН/, никога не ми се беше случвала   /ТОЙ КИМНА ОДОБРИТЕЛНО С ГЛАВА НА КОЯТО ИМАШЕ СВЕТЪЛ ОРЕОЛ/ и за мое очудване, се почувствах предразположен да споделям всичко, което ми се случваше в живота и изпитанията на които бях подложен ...

-АЗ ТИ ИЗПРАЩАМ ТЕЗИ ЖИТЕЙСКИ ИЗПИТАНИЯ, СИНКО! Ти знаеш много добре, че НИЩО СЛУЧАЙНО НЕ СЪМ СЪТВОРИЛ!

-Да! Така е и защо трябва да ...

-Защото трябва да минеш по този житейски път /през ИЗПИТАНИЯТА, КОИТО АЗ СЪМ ТИ ИЗПРАТИЛ/ / и да пречистиш чувствата си, съзнанието си и любовта си към ближния!

-Аз не съм без ...

-Да! Ти не си безгрешен и това е едно от ИЗПИТАНИЯТА МИ!

Мислех си, дали не сънувам, защото неволно свързвах реалните събития и мечтаните събития в пространството и времето ...

-Да! Това е "пророчески" сън, чрез които АЗ КОНТАКТУВАМ С ТЕБ!

Вече се успокоих, че всичко в мен си е нормално /ТОЙ СЕ УСМИХНА/ и реших да разговарям с НЕГО!

-Задавай въпросите си? - разположи се удобно на дивана и дружелюбно ми се усмихна. 

Аз се замислих и се чудех от къде да започна ...

-Започни от себе си! - ме насърчи ТОЙ с лъчезарната си усмивка.

-Когато бях млад - започнах аз - и свободен, въображението ми не знаеше граници и мечтаех да променя света. Сега като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени /така че поукротих стремежите си/ и реших да променя само страната, в която живея, но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя Живот,  се опитвам отчаяно да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят. Когато /някога/ настъпи моя час и легна на смъртния си одър, може би ще прозра че: ако най-напред бях променил себе си, тогава /чрез моя собствен пример/ щях да променя семейството си. И ако бях вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да променя и страната си да стане по-добра и /кой знае/ може би щях да успея да променя и света?!?! ...

-Прекрасно! Наистина си добър ученик! А сега, какво мислиш за скромността, синко?

-Скромността е моят сладък приятел - чрез нея аз съм способен да виждам своята вътрешна истина, за да имам чисти помисли и да изпитвам удоволствие от своите взаимоотношения с хората, защото където има любов, скромността идва естествено. Там, където е скромността, няма чувства на завист или твърде много изисквания към другите. Тя е нормално средство да споделяш свободно с останалите и там няма състезаване или сравняване. Надменността казва "Това, което е твое, трябва да бъде мое". Докато скромността казва "Това, което е мое е също и твое".

-Браво! А нещо за спокойното съзнание?

-Съзнанието не става от само себе си спокойно. Плюс това не е редно да го форсираме, но с любов можем да го научим как да се превърне в такова. Когато научим как да правим съзнанието си спокойно ние ставаме щастливи. А ако ние сме щастливи и светът около нас става щастлив. Защото щастието идва именно когато изпитваме успех в омиротворяването на съзнанието си и интелекта, с който то работи по приповдигнат начин т.е. по начин, който носим полза за себе си и за другите на всяка една стъпка от проявяването си. Може би, чрез приповдигнатите си мисли ние променяме света. Не съм много сигурен!

-Точно! Така е! А как развиваш навика си?

-Развивам навика си, да ставам рано сутрин и да сядам сам в тишината с компютъра си. Чета омиротворяващи мисли и разсъждавам над тях. Пиша някои свои идеи върху темата на бъдещите си статии и ги публикувам почти всеки ден във своя блогер, за да ги четат и другите хора. Всеки ден  се връщам в тишината, като позволявам на моите идеи да пускат корени в мен. След това ги споделям с някой свой близък човек. Имам приятел, които обичам като свой роден син и се казва Питър Максиан. Той е от Австралия и сега живее във Виена. Въпреки, че той не знае добре български, а аз англииски СЕ РАЗБИРАМЕ ПРЕКРАСНО! Тази практика ми помага да приемам и да посрещам конфликтите и трудните ситуации с които съдбата щедро ме дарява. Точно тази практика, да развивам навика си ми помага да съм щастлив и спокоен  до края да деня. Това е моето ежедневие!

-Възхитен съм! А твоето разпознаване?

-Моето разпознаване? Има само едно безкрайно взаимоотношение в този Свят: единственото което ние създаваме с ТЕБ.! Всички останали са с определена продължителност т.е те са относителни и преходни. Взаимно отношението ми с ТЕБ е постоянно и никога не се променя. В такова взаимоотношение аз разпознавам себе си, като Безсмъртна душа и ТВОЕ Божие дете. След като аз съм ТВОЕ Божие дете, имам много твой и божествени качества в себе си: миролюбие, обич, хармония, това са качества присъщи на всеки един от нас. Когато аз се разпознах в тях мога да ТЕ погледна и да ТЕ чувствам така сякаш винаги съм ТИ принадлежал. Вечно...

-Много съм ти признателен! А за любовта?

-Любовта е приемане без осъждане: Да, аз открих за себе си че любовта е приемане без осъждане. Когато честно мога да кажа това "аз приемам всеки без осъждане", аз спокойно мога да кажа че обичам тези хора. Когато мога открито да кажа, че приемам себе си без осъждане, тогава аз мога да кажа, че обичам себе си. Не е нужно да харесвам всичко в останалите хора. Просто е нужно да ги приема без да ги  осъждам. Нямам нужда да харесвам всичко в себе си, просто ми трябва да приемам себе си без осъждане. Опитай да се разделиш с осъждането и да навлезеш във фаза на приемане. Ще се почувстваш по-добре. Плюс това е забавно. Всеки е различен, всеки е оформен по различен начин, всеки е поел към различни опитности и сега ние споделяме една същност. Точно в центъра на душите си сме свързани тъй дълбоко. Всички искаме любов, мир, щастие и радост. В самата същина на нашето същество ние сме реки от тези качества, но опитностите от живота са ни оформили различни и така ние преживяваме различни степени от тези качества. Когато аз започна да приемам без да съдя, аз започвам да виждам това, че каквото и да е било изразено навън от един индивид е просто заучени опитности или условни образци и вярвания. Това не е истинския образ на този индивид. Истината е, че всички ние притежаваме една красива същност от чисти качества вътре в себе си. И така започни да приемаш това, което виждаш отвън и знай че отвътре ти си великолепен сноп от неограничени качества. Това е то истинската любов.

-Възхитително! А как чувстваш тишината?

-Тишината е един дълъг период на тишина в нашия забързан живот и тя е истински подарък. Тя е време, когато умишлено отклоняваме вниманието си от множеството разговори и уговорени срещи, изображения и съобщения, списъци и задължения, и спокойно се настройваме към нашия вътрешен космос. В тишина ние можем да чуем ТВОЕТО ОБАЖДАНЕ, повикът на природата, викът на нуждите на останалите хора. Тишината е дисциплина на това да бъдеш, а не на това да правиш!

-Интересна мисъл! А как се чувстваш в момента, когато си в медитация?

-Прекрасно, защото АЗ СЪМ С ТЕБ! Колкото до медитацията: тя променя моето ограничено съзнание, наречено "телесно съзнание"  или познато като "духовно осъзнаване". В "телесното съзнание" ние /хората/ сме забравили нашата божественост. В "духовното съзнание", ние чувстваме, че се разграничаваме от тялото - ние живеем в него, но не сме тялото си. На този етап, душата казва с убеждение: Аз съм форма на мира, любовта, силата и благоденствието. Когато тази опитност за нас стане силна, ние преставаме да казваме: "Аз съм тъжен, чувствам се ядосан, аз съм обезпокоен"! Обръщайки се към ТЕБ, с молбата да ни ИЗМЪКНЕШ от неблагоприятните обстоятелства, не трябва да се изненадваме, че вместо това ТИ ще ни ПОВЕДЕШ към центъра на нашия дискомфорт. За това този дискомфорт е тук, за да ни помогне да посрещнем нашите страхове, така че ние всъщност сме озарени. Красотата от преминаването през тъмните нощи е радостта да ги изпълним с повече светлина. В действителност пътя към достигането на светлината е невероятно приключение, изпълнено от вътрешна борба и само съмнение, докато не се постигне крайното майсторство!

-Превъзходно! Ти си добър ученик и ти се възхищавам! За сега спираме до тук и когато ме пожелаеш, повикай Ме! Аз Съм винаги до теб! Лека нощ! И НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙ -ТИ НЕ СИ САМ! РАЗБРА ЛИ?

-Да! Лека нощ и до нови срещи! - и аз неусетно излязох от медитацията в която бях изпаднал, осъзнавайки, че бях излязъл от съзнателността на тялото си и се бях докоснал до чистата съзнателност на душата си, като пристъпвах и в двете пространства, извън Времето. Тогава бях почувствал собствената си вечност в която просто съм, без начало и без край. Имах чувството, че съм живял преди моето тяло да се е изградило и съм сигурен, че ще продължа да съществувам, след като то се върне в пръстта... 

Лека нощ на всички! Обичам Ви!

                                            

                                                                                 Тодор Миков

МАТЕРИЯ И ЕНЕРГИЯ

УМЕРЕНОСТТА Е ЗДРАВЕ 

ЗА НАШЕТО ЗДРАВЕ!

                                 Тодор Миков

МАТЕРИЯТА И ЕНЕРГИЯТА
СА ЕДНО ЦЯЛО!

                                 Тодор Миков

МАТЕРИЯ И ЕНЕРГИЯ

В моето /четириизмерно/ разсъждение за материята е: или я има /нарича се "материя"/ или я няма /нарича се "антиматерия"/, но и при двата вида съществува енергия, която те излъчват или си я предават по между си. Може би това е тайната на МИСЛОВНИЯ ПРОЦЕС, които е невидим за нас и само го усещаме със сетивата си, като средство за мислене, общуване и разсъждаване. В интерес на истината МАТЕРИЯТА И ЕНЕРГИЯТА СА ЕДНО ЦЯЛО. СЪЩОТО ВАЖИ И ЗА АНТИМАТЕРИЯТА, защото не може да съществува едното без другото! Тъй като и до днес няма общоприето понятие ЕНЕРГОМАТЕРИЯ или ЕНЕРГОАНТИМАТЕРИЯ и за да бъде разбираемо разсъждението ми към останалите хора, ще се придържам към земното ниво на мислене и разсъждение, въпреки че тези общоприети понятия се възприемат по различен начин. Какво имам в предвид? Според мен, съществуват два варианта на разделяне на нещо и те са: механично и обективно /субективното разделяне е илюзия и е безпредметно за тази статия/. При механичното разделяне на всеки паралелен свят /по аналогия с материалния/ се получават: три нисши нива материя, едно преходно ниво и три енергийни нива. Тъй като нашето познание е ограничено в рамките на земните ни разсъждения, осъзнаваме действителността, че: Материя е всичко, което може да бъде възприето от сетивата, а всичко останало е енергия, само че тези възприятия са илюзорни /относителни/ и това не означава, че реално виждаме цялата действителност. Има някои изключения, като например: ясновидството чрез което някой хора виждат материя и част от енергията, но това не е достатъчно. Илюзия е да се смята, че всички хора възприемат еднакво действителността, защото хората не са еднакви и възприемането на реалността е пропорционална на тяхното различие т.е. разликите са в различният диапазон на възприемане на съответното сетиво. Например, когато бях млад чувах отлично в диапазона между: 16 - 20,000 Херца, а сега - между: 100 - 12,000 Херца т.е. слухът ми намалява диапазонът си на чуваемост пропорционално с напредването на възрастта ми. Разбира се някой хора правят изключения /професионалните музиканти/, като чуват в разширен звуков диапазон - от инфразвука до ултразвука. Същото важи и за останалите човешки сетива. Разбира се, че в сравнение с целия честотен спектър нашите сетива възприемат съвсем микроскопична част от него. Нищо чудно в човека да дремят латентни способности за възприемане на всички честоти, излъчвани от материалните обекти, но е необходимо тяхното развитие и преди всичко осъзнаването на тези възможности. В човека енергийният обмен се осъществява чрез така наречените енергийни центрове. Чрез тях в човешките тела се приема и се отдава енергия в тесен честотен диапазон, което фактически извършват и всеизвестните ни сетива, с тази разлика, че ние осъзнаваме тази им дейност, докато процесите в енергийните центрове са извън съзнанието ни. Според индийската философия: в човека има седем енергийни центрове /чакри/ и са достатъчно мощни, за да е възможно тяхното осъзнаване. В китайската философия пък са известни като акупунктурни точки, които поради ограниченото им ползване и общата енергийна недостатъчност на нисшите човешки тела, е невъзможно тяхното осъзнаване без специални и продължителни занимания за тяхното развитие и повишаване на енергийния потенциал. В материалния свят, всички центрове покриват почти целия честотен диапазон и дават огромни възможности за неговото изучаване. Тяхното възприемане /в зависимост от степента на осъзнаването им/ може да се възприема като различни степени на традиционните сетива: зрителна, слухова, ароматна или вкусова информация поради спиралния принцип и октавното деление на спектъра. Ако възприятията са зрителни, всяка една по-горна октава се възприема като по-светли и по-приятни цветове - аналогично е възприемането на звуковата, вкусова, обонятелна, възприемането на инфрачервените лъчи /топлина/ чрез кожата и т.н. Колкото е по-високочестотно излъчването толкова е по-приятно, стига разбира се да не е прекалено силно, за да не нанася поражения или да има дисхармонични съставки. До тук са описани възможностите на човека и те нямат нищо общо с ясновидството, което е осъзнаване чрез по-фино човешко тяло на част от някой от паралелните светове. При ясновидството връзката се осъществява чрез телепатичен сеанс, които играе ролята на филтър на информацията достигаща до ясновидеца или до човека, които получава информация и ги предпазва от неправилното разбиране на действителността т.е. дава се толкова и такава информация, която може да бъде полезна. Така че телепатичният сеанс, освен предпазителен филтър е свързващ канал /мост/ за общуване между два свята, без да се осъзнава самият паралелен свят. Действителното ясновидство има още по-големи възможности от пълното възприемане на целия честотен спектър в материалния свят, защото се възприемат два или три паралелни свята едновременно, което дава достъп до техните светлинни нива, до паметта и мислите на хората, дава възможност за проследяване на кармичните връзки, възможност за психометрия, достъп до микросвета /където материалните атоми изглеждат огромни/, светлинните години в пространството се преодоляват за секунди и още много други невъобразими възможности. Големите възможности за възприемане на действителността, нейната подреденост, дава възможност за прогнозирането на бъдещето с доста голяма точност. От физическа гледна точка, енергията променя плавно свойствата си с промяната на честотата. Всички учени знаят, че поставените граници на различните честотни диапазони /инфразвук, звук, ултразвук, радиочестоти, свръх високи честоти, инфрачервени лъчи, оптичен диапазон и т.н./ са условни и независимо от това в разсъжденията си ги приемат за реално съществуващи. Това е нагледен пример за действието на илюзиите. В действителност свойствата на енергиите се променят плавно с повишаването на честотата. Силата на енергийния импулс зависи от неговата амплитуда, но същевременно зависи и от честотата на излъчването - при еднакви амплитуди на две частици, по-високочестотната е по-енергоемка и оказва по-голямо въздействие от по-нискочестотната. Тогава за човека съзнанието се явява основен енергиен диспечер. Под управлението на волята протичат всички енергийни потоци и взаимодействие с пространството. При  положително отношение, съзнанието отдава енергия към обекта на симпатия и обратно, при отрицателно отношение изсмуква енергия от предизвикващия неприязън /принципът на урочасването/. Егоизмът на някои хора и тяхната ненавист към обществото, ги превръща в енергийни вампири и при силна завист се получава така нареченият "лош поглед". Положителното отношение /симпатия/ хората усещат като прилив на сили и се въодушевяват, особено когато са обект на много симпатии - по тази причина съществува кокетството или силното желание за слава. Всички нива и светове, освен най-грубите три нива, са енергия и тяхното взаимодействие влияе на материалното тяло, което е изградено от материята на най-грубите нива /твърдо, течно и газообразно/. Съвременната медицина, затънала в илюзията изградена от общоприетото ниво на развитие на науката, е приела, че в материалното тяло се извършват само биохимични процеси и реакции. Тя отказва да приеме съществуването на паралелните светове и по такъв начин се отдалечава от реалната истина. Всяко крайно, неуравновесено състояние влошава човешкото здраве. Например: прекалената възбуда продължително време води до изтощаване на клетките, прекомерно отделяне на хормони и до общ дисбаланс - състояние известно като стрес. Недостатъчната активност води до общото понижаване на жизнения тонус, в това число силно намалява обмяната на веществата. Затрудняването на нормалния енергиен поток в някоя част от организма, води до натрупването на канцерогенни вещества /включително и тумори/. Неадекватността на медицинската реакция се състои в това, че започва тотално дезинфекциране на организма, като се убиват и полезните микроорганизми /без да се търсят причините и тяхното отстраняване/. За съжаление съвременната наука отрича многомерната реалност, а следствие на това не разбира истинските причини за дисхармонията в човешкия организъм. Всяко едно лечение трябва да започне от психиката /психо анализата е един добър подход/, а сега ползваните - химиотерапия и хирургически интервенции да се използват само в крайни случаи - при непосредствена опасност за живота, когато за други мерки е много късно. За това човек да се пази от крайности, както от желания и цели на всяка цена, така и от прекалена физическа активност или от недостатъчното движение. Абсолютните стойности на ценностната система винаги водят до крайности в поведението, а това неминуемо се отразява и на здравословното състояние. За това човек трябва да е умерен в желанията и стремежите си, като се придържа към реалистичната си самооценка, която е възможна само при умереност на ценностната система, а това предполага /и в действителност е така/ емоционална уравновесеност и добро здраве.. В противен случай, човек ще се блъска от едната крайност в другата и ще изпадне в комплекс за малоценност. Умереността в ценностната система на човека е предпоставка за хармоничното му съжителство с Природата и неговото добро здраве! УМЕРЕНОСТТА Е ЗДРАВЕ ЗА НАШЕТО ЗДРАВЕ!

                                                                               Тодор Миков

ПАРАЛЕЛНИТЕ СВЕТОВЕ И ЧОВЕКА

Паралелните Светове са

навсякъде около нас и 

в самите нас!

               Тодор Миков 

ПАРАЛЕЛНИТЕ СВЕТОВЕ И ЧОВЕКА

Още от древността учени и философи са се опитвали да докажат, че освен нашия /материален/ свят има и още други светове, които са в паралел с нашия свят и /поради липсата на знания и доказателства/ си останаха не разгадани и до днес. Но дали е така? Много малко хора се замислят по този въпрос, а "трезвомислещите" си зариват главите в пясъка /рефлексът на щрауса/ от необясним страх от неизвестното и непонятното. Добре, че има и "инакомислещи", които се осмеляват да надникнат в неизвестното /водени от тяхното любопитство/ и понякога изпадат в объркване, поради ограниченото разпознаване на човешкото познание в нематериалния свят, защото срещат различни изсточници, описания и наименования за многообразието и богатството на паралелните светове и нива на развитие. Тъй като в нашия материален свят, промените протичат плавно - ние не ги усещаме, защото не можем да различим границите между отделните нива /за разлика от илюзорния свят/. Най-честото ни разбиране е, че съществуват два свята: материален /този в които живеем/ и "оня" /които е недостъпен за нашите сетива /защото сме материално тяло/. Именно в "оня" свят, разбираме понятието за паралелните светове, което продължава да е мъгляво и до днес. Някои философи и учени използват делението на материален, астрален и "всичко останало" свят. Но кое е  "всичко останало" свят? На какво се дели, какви са неговите нива и т.н. Някои споменават, че паралелните светове са седем на брой и с по седем нива. Материалния свят се състои от седем нива: земя, вода, въздух и четири нива - огън, като първите три нива са ни много добре познати и знаем техните агрегатни състояния - твърдо, течно, газообразно и плазма /в древността са я наричали - огън/. Дали в този огън /плазма/ се крият останалите паралелни светове? Нашата съвременна наука не се ли заблуждава с този термин "плазма", чието агрегатно състояние е високо температурно и нищо по-вече. Може би липсва единна теория на енергийното поле, която да обобщи неговите енергийни нива - това вече е предмет на науката и техниката. Всички нива в паралелните светове се различават по големината на частиците си и съответно по свойствата на енергиите, които пренасят. По тази причина е прието понятието финност. Колкото едно ниво е с по малки /по-фини/ частици, толкова то е по-висше /подобно на частицата: "Бозона на Хигс", която се предполага, че е първо причината за създаването на света/ и обратното. Твърдото агрегатно състояние е най-низшето в материалния свят, а светлинният етер /фотони, гравитони, магнитни диполи и т.н./ са най-финото ниво, така наречената светлина, която по същество е паметта на материята /по метода на холограмата, в него оставят отпечатък всички събития в материалния свят/. От това разсъждение може да се смята, че това ниво в етерното тяло на човека е и паметта на материалното му съзнание. Тогава, названията на седемте паралелни свята са: материален /въпреки, че всички паралелни светове са материални/; астрален или свят на чувствата; ментален или умствен; душевен или свят на въображението; духовен или свят на волята; божествен или свят на любовта и светът на Върховния Абсолют. Тогава може аналогично да се смята, че наименованията на световете се повтарят като нива във всеки свят, обозначавайки качествата специфични за него, като качества на съответното ниво. Така най-грубото ниво във всеки свят е материално /земя/, следва чувствено /вода/, умствено /въздух/, ниво на въображението, ниво на волята, ниво на любовта и светлинно ниво или паметта на съответния свят. В същото време може да бъде намерена аналогия между Светата Троица в християнската религия и последните /висшите/ три свята: светът /нивото/ на волята е Св. Дух, светът /нивото/ на Любовта е Бог Син, светът на Върховния Абсолют, съответно нивото на светлината /паметта/ е Бог Отец. Колкото и да се задълбочавам в разсъжденията си за паралелните светове, се загубвам в сложната плетеница на собственото си познание и единственото заключение, което мога да направя е, че Човешкият Стремеж на Познанието ще продължава да се изкачва по Спиралата до окончателното  СЪВЪРШЕНСТВО. Мисля, че в това е смисъла на живота!

                                                                                Тодор Миков                                             

  

НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЧОВЕКА

Колективната 

НЕЗАВИСИМОСТ 

е  по-независима 

от самостоятелната 

НЕЗАВИСИМОСТ!

                       Тодор Миков

НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЧОВЕКА

Няма човек, които да не обича да прави нещата в живота си самостоятелно и това е неговата независимост! Никой не обича да се бъркат в живота му, защото мрази чуждата намеса и налагане на чужда воля! Понякога човек изпада в ярост, когато някой се опитва да пренарежда живота му и да го притиска, как да живее /без негово разрешение или съгласие/!  Мразим намесата, когато не сме я искали. Важно е разбира се да имаме чуждото мнение, но това не значи, че то ще е общовалидно за всеки! Нали? Разумния човек, които истински цени независимостта, дава на другите свободата да бъдат независими, така, както те преценят, че е най-добре. Нищо не става в изолация, особенно успеха на човека. Животът не е шоу за един мъж или за една жена. Животът е относително взаимодействие и в действителност, ние не можем да постигнем отлични постижения, освен ако не приемем факта, че и другите са част от нашия собствен успех, точно така, както за това са допринесли нашите умения и таланти. Как се отнасяме към другите в нашия живот? Подхранваме ли тези отношения, за да направим нашия успех изключителен? Или сме тръгнали сами? Необходимо ли е човек да се мъчи сам, когато имаме голямото съкровище на сътрудничество помежду ни. Отворете себе си, за да работите с другите и ще се уверите, колко много може да постигнете. Не за да доминирате над другите хора, а с намерението да създавате отлични постижения заедно. Така, че колективната независимост е по-независима от самостоятелната независимост!

                                                 

                                                                               Тодор Миков                                                                                                

ТЕМПЕРАМЕНТА НА ЧОВЕКА

ТЕМПЕРАМЕНТЪТ

НА ЧОВЕКА Е СЛОЖЕН

И НЕОБЯТЕН КАТО ВСЕЛЕНАТА!

                                                     Тодор Миков

ТЕМПЕРАМЕНТА НА ЧОВЕКА

Още в древността хората са се интересували от темперамента на човека и са създали философия за него. Какво е темперамент и каква е неговата анатомия? “Темпераментът е съвкупност от устойчиви индивидуални психични свойства, определящи динамиката на психическата дейност на човека и оставящи относително постоянни при различни мотиви, съдържание и цели на дейността“. Какви са неговите параметри? Може ли да се квалифицира по някакъв начин? Да! Темперамента на Човека си има своите параметри и квалификации, който не са малко и са определени от много философи и мислители, а в днешно време са научно обосновани от съвременната наука и са предмет на психологията и на психоаналитиката. От гледна точка на философията:, темперамента се изразява в 4-ри основни вида: флегматик, холерик, меланхолик и сангвиник /вижте рисунките/

“Четирите темперамента нарисувани от Йохан Лаватер. Флегматик, холерик, меланхолик и сангвиник (по часовниковата стрелка.)“

Преди това искам да поразсъждавам по анатомията на темперамента, защото той е неразривно свързан с харатера /които заедно определят човешката индивидуалност/ и е особеност на личността, която се характеризира с изключително устойчиви свойства на психиката. Една от характерните черти на човешкия темперамент е неговата бързина, съответно и бавността по време на възникналите психични процеси т.е. неговата динамика. За това при някои хора процесите протичат с равномерен темп и ритъм, а при други: поведението, мисловната и емоционалната им дейност се характеризират с голяма променливост. Интензивността на темперамента, също определя силата на протичането на процесите: при едни хора процесите се характеризират с голяма сила, а при други с по-малка сила. Други характерни своиства на темперамента са: емоционалната възбудимост, която определя, реактивността и активността. От всички споменати до тук своиства, най-ярко се очертават: флегматичността и холерикостта на човешкия индивид. Може би темпераментът притежава свойството да характеризира индивидуалното в психичната дейност на човека. В сложната плетеница на темперамента са вплетени още: ригидност, екстроверсия, интроверсия, които са психични състояния на човешкия индивид и психологическата характеристика на темперамента е сложна и необятна, като Вселената. “Според класическата типология на темпераментите, която се базира на една древна класификация на Хипократ /през 5-ти век преди новата ера / описва 4-ри човешки темпераменти /според „преобладаващата в организма им течност”/ и те са: сангвиник (кръв), холерик (жълта жлъчка), флегматик (лимфа) и меланхолик (черна жлъчка).“
имената на четирите типа:
“Сангвиник" /Лабилен тип / "Повишена реактивност. Жив и с голяма възбуда, откликващ на всичко, което привлича вниманието му. Жива мимика и изразителни движения. По лицето може да се отгатне настроението му и отношението му към определен човек или предмет. Бързо съсредоточава вниманието си. Понижена сензитивност (висок праг на усещане) и повишена активност. Много енергичен и работоспособен. Активността и реактивността са уравновесени. Лесно се поддава на дисциплина, добре сдържа проявата на чувствата си и неволевите си реакции. Бързи движения, бърз темп на речта, готовност за включване в нова работа, бързо съсредоточаване на вниманието, находчивост. Висока пластичност. Чувствата, настроението, интересите и стремежите са много променливи. Лесно установява контакти с нови хора, лесно свиква с нови изисквания и с нова обстановка. Може да обича няколко мъже [жени] едновременно. Бързо се превключва от една работа на друга, усвоява и преустройва навиците си. Уравновесен.“
“Холерик" /Възбудим тип/ Както сангвиникът, холерикът също се отличава със слаба сензитивност, висока реактивност и активност, но при него реактивността преобладава над активността. Поради това е необуздан, невъздържан, нетърпелив, избухлив. По-малко пластичен и по-ригиден от сангвиника. Оттук идват и по-голямата устойчивост на стремежите и интересите, и проблемите с пренасочването на вниманието. Бърз психически темп. Неуравновесеност.“
“Флегматик" /Инертен тип/ "Слаба сензитивност и емоционалност. Бедна мимика, неизразителни движения. Работоспособност и издръжливост. Голямата активност преобладава значително над слабата реактивност. Отличава се с търпение и самообладание. Бавен темп на речта и движенията и бавно съсредоточаване. Ригиден. Трудно превключва вниманието си, трудно се приспособява към нова обстановка, трудно влиза в контакт с нови хора и трудно променя навиците си. Уравновесен.“
“Меланхолик" /Понижена възбудимост/ "Голяма сензитивност и много нисък праг на усещанията. Докачлив и извънредно чувствителен. Слаба реактивност, неизразителна мимика и бедни движения, тих глас. Понижена активност. Неувереност в себе си, стеснителен, дори и незначителна трудност може да го накара да се предаде или откаже. Слабо енергичен и ненастойчив, лесно се уморява и е слабо работоспособен. Неустойчиво внимание и бавен психичен темп. Ригиден. Неуравновесен.“
Има още много квалификации на учени и психолози, като:
Карл Густав Юнг (на немски: Karl Gustav Jung) е швейцарски психолог и психиатър, ученик на Зигмунд Фройд. Създава направление в психологията, наречено „аналитична психология“:
Ернст Кречмер (на немски: Ernst Kretschmer) е немски психиатър и психолог, професор в университета в Тюбинген:
Уилям Шелдън (на английски: William Herbert Sheldon) е американски психолог и нумизматик.
И руският психолог и физиолог Иван Павлов (1849-1936), които е разграничил следните четири типа темперамент:
1) Силен, уравновесен, подвижен. 2) Силен, неуравновесен.
3) Силен, уравновесен, бавен.4) Слаб
“Съпоставяйки ги с класическите темпераментни разделения, Павлов достига до извода, че комбинациите от свойства на нервната система определят темперамента.“ и много други учени.
В заключение искам да подчертая, че в тази статия съм взаимствал мисли от други автори и литература /поставил съм ги в кавички “...“/, свързани с темперамента на човека, като държа да се знае, че аз не съм учен – психолог, а просто човек, които чете различна литература, които обича да пише на различни теми и се интересува от всичко което е свързано с живота на човека, техниката, науката, философията и Вселената.


                                                                                 Тодор Миков
                                                                                


  

                                                

ЧОВЕКЪТ И СИГУРНОСТТА

Сигурността 

е безкрайна

хипнотична

И Л Ю З И Я !

              Тодор Миков

ЧОВЕКЪТ И СИГУРНОСТТА

Човек /както и всяко живо същество/ се бори за да си осигури сигурността в живота, като си въобразява, че тя е в основата на собственото му съществуване, но дали е така? Въпроса е: Какво значи СИГУРНОСТ?, защото сигурността е относително понятие и НИЩО СИГУРНО НЯМА НА ТОЗИ СВЯТ! В рамките на ограниченото си /земно/ мислене, човекът си осигурява дом /чиято "крепост" е неприкосновена/, добра работа /като средство за печелене на пари, който му осигуряват материалните блага за оцеляване/, обществено положение /като средство да доминира над другите/ и т.н. Той си мисли, че нищо друго не трябва да съществува /освен само той/ и неговото "его" не му позволява да вникне в истината, ЧЕ ВСИЧКО Е ПРЕХОДНО И Е ДО ВРЕМЕ! За него небето е завеса, която прикрива истината, че ако умре лош човек е справедливо, ако е добър е трагедия и болезнено се чувства при мисълта, че смъртта е край на живота и на неговата сигурност! Особено за смъртта, той търси трескаво отговор: дали може да я подмине? Едно е сигурно, че Вселената е непознаваема и дали има смисъл или няма - НИКОЙ НЕ ЗНАЕ! Това е истината! Това е реалността! Масовата представа на човечеството за сигурност се заключава в това, че ЖИВОТА Е ЕДНА НЕЛЕПА СЛУЧАЙНОСТ и ще продължава докато не му се изплъзнем, само, че НИКОЙ ЖИВ НЕ Е ИЗЛЯЗЪЛ ОТ ТОЗИ ЖИВОТ! Така, че едно е сигурното: никъде няма сигурност и всичко останало е една безкрайна и хипнотична илюзия! Дали съм прав или не? НЕ ЗНАЯ!

                                                                                 Тодор Миков

                                                                                          

ЧОВЕКЪТ И РЕАЛНОСТТА

НЕРЕАЛНОСТТА Е

ПРОТИВОПОЛОЖНА

НА РЕАЛНОСТТА!

                           Тодор Миков

Нищо случайно

не се случва

на този Свят!

                           Тодор Миков

ЧОВЕКЪТ И РЕАЛНОСТТА

Замислил ли се е някой, какво значи реалност и как се определя като дефиниция? Може би, за да си отговори човек на този въпрос, би трябвало, първо да знае: Какво значи нереалност? Според нашето земно ниво на разбиране /затворено в рамките на 4-те измерения: три пространствени "X,Y,Z" и четвъртото - "Време/Пространство"/, НЕРЕАЛНОТО е онова за което човек си мисли или на което човек се надява, за което човек си мечтае или вярва и т.н. защото всички тези неща, не съществуват! Парадоксалното /"парадоксът" е твърдение или група твърдения, които водят до противоречие или пък са в конфликт с интуитивната логика. В действителност обаче, или противоречието е само привидно, или пък поставените условия в твърдението не са или не могат да бъдат верни в целостта си или по отделно/ е в това, че те имат съдържание и оформят астралното тяло на човека под формата на чувства! Като обща формула, нереалното е това, което човек не го вижда, не го докосва и т.н. Тогава РЕАЛНОТО е противоположно на НЕРЕАЛНОТО т.е: онова което човек вижда, докосва, вкусва, долавя с обонянието си и т.н. Може би привидността, също е реалност и си мисля, че РЕАЛНОСТТА не е постоянна и се променя с Време/Пространството! Света е изграден от атоми, който човек не ги вижда, но те съществуват и определят реалността: Космоса, Вселената, заедно с космическите тела /планети, звезди, галактики и т.н./ и Живота! В нашите земни представи, атомите ИЗГРАЖДАТ ЖИВОТА, ВЛАДЕЯТ ЖИВОТА И ПРЕКРАТЯВАТ ЖИВОТА НА ЧОВЕКА /СЪЩОТО СЕ ОТНАСЯ И ЗА СВЕТА/! Съдбата на Човека е реален шанс: или има късмет или го няма. Раждането на човека е едно на милиарди шансове за да живее на този свят, но щанса да умре е от сигурно, най-сигурно и ако при раждането си той печели: живее, придобива личност и т.н., то при смъртта си, губи всичко: изчезва завинаги и вече е никой! Понеже споменах, че реалността се променя, би следвало човек да си зададе въпроса: Какво променя реалността? Отговорът се крие в четвъртото измерение "Времето", като не забравяме и "Пространтството", защото реалността е различна на различни места в зависимост от коя гледна точка се разсъждава! Именно ПОЗНАНИЕТО кара Човек да мисли творчески, защото НИЩО НЕ СЪЩЕСТВУВА, ПРЕДИ ДА БЪДЕ СЪТВОРЕНО ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ ВЪВ ВРЕМЕТО И В ПРОСТРАНСТВОТО! И ето я ЛОГИКАТА: нещото, което не е сътворено е нереално, както и нереално е: когато бъде унищожено! И така: Всичко, което се създава е РЕАЛНО и всичко, което не е създадено или е унищожено е НЕРЕАЛНО т.е: Всичко се създава и всичко се руши! Единственното, което остава е въпрос на време! Накрая, човек си поставя въпроса: Какво има отвъд Пространството? и Какво има отвъд Времето? Тези въпроси продължават да вълнуват Човечеството и са предмет на философията, на религията и на науката! Защото, ако отговорът е: НИЩО, тогава ще се загуби Смисъла и Съдържанието на Божието Сътворение! Моят отговор е, че: Нищо случайно не се случва на този Свят! Може и да не съм прав!

                                                                                  Тодор Миков