"Ин-Ян" Опознай себе си..

Опознай себе си!

/Надпис над Делфийския храм в Древна Гърция/

"Ин-Ян" Опознай себе си.

Една сутрин с кафе в ръка посрещнах, за кой ли път, изгрева на слънцето и съзерцавайки събуждащата се природа, неволно се замислих за себе си: Познавам ли себе си? Наистина много съм затруднен да намеря отговорите на въпросът си и понякога съм се запитвал: Аз съм дошъл тук на Земята за да живея щастливо или да направя живота на другите щастлив? А може би и двете? Нещото, което знам за себе си е, че съм на този свят с висока цел или идея, който съм длъжен да следвам неотклонно - в противен случай, всичко губи своето предназначение, съдържание и смисъл ... Ясно осъзнавам, че живота е една своеобразна мистерийна школа в която се уча да се само опознавам, защото, ако успея да се опозная, може би, ще опозная още по добре света и Бога в себе си! А може би: Аз съм Бог?!?!... Дали тази моя първоначална предпоставка за пътя /Дао/ на моето посвещение в божествените мистерии с течение на времето ще стане чужда на целта ми или ще се издигна на по високо ниво? Естествено, за мен е полезно и необходимо да опозная личните си заложби, дарби и същност, за да мога да изпитвам и отхвърлям придобити или чужди образци на поведение, доколкото те ограничават собственото ми същество. С помощта на натрупаният си жизнен опит, се научих да бъда верен на себе си и да поемам отговорност за действията си във всекидневния живот, макар да си създавам понякога илюзията за победа на вътрешната си свобода. Ако моето само опознаване е успешно в материалният ми живот, който е затворен в границите на триизмерното пространство, то не бих могъл да се похваля за опознаването си извън границата на земното измерение или иначе казано - необходимо е излизане извън границите на този свят. Защо мисля така? За да опозная себе си в духовния смисъл на думата, аз трябва да съм извън своята личност на земния свят и без предрасъдъци да съм в отвъдната страна на материалният си живот. Само така погледът и разумът ми ще са ясни и освободени от многообразните нюанси, които се дължат на личностни и кармично предопределени връзки. Добре, но къде и как ще намеря такова място извън света, след като го наблюдавам и опознавам и самия себе си само от това освободено от света място? Това не е ли противоречие, от което следва безнадеждността на моите усилия да опозная себе си? Ако искам да обхвана това противоречие с моето нормално, логично време-пространствено мислене, то то не може да бъде разрешено. В края на краищата, човекът е едно двойствено същество, притежаващо една смъртна част от този свят и една безсмъртна част, която не е от този свят. Тези две части са свързани заедно в продължителността на един живот, но не са смесени една с друга. Тогава, заключението ми е, че съществуват и двата свята: един земен, преходен, към който ние принадлежим като личности, и един вечен, непреходен, към който принадлежи неземната част, която наричаме - Божествена или Духовна искра. Дали това не е второто ми познание на себе опознаване? Тогава трябва да следва и трето познание и ако имам в предвид духовното ядро, си спомням думите на Исус Христос:  “Нима не знаете, че сте богове?” Тогава, Богът в човека не се нуждае тепърва да се изгражда от самия човек. Той вече съществува в него и в своето съвършенство. Той се нуждае само от жизнено пространство и за целта човекът трябва да се научи да дава път на силата на божественото, което живее в него. Може би това е четвъртото познание: “А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца - на тези, които вярват в Неговото Име; които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога.” (Йн 1:12-1) - от Евангелието на Йоан. Възможно ли е постигането на едно ново разбиране за целта на човешкото съществуване да се сравни с опита, който е натрупан с помощта на космическите средства за наблюдения? Например, Хабъловият телескоп, изпревари времето с много светлинни години, така че бяха открити хиляди нови слънчеви системи и млечни пътища. Човекът изчисли, че техният брой е милиарден. Но и тази перспектива остава в този земен свят. За това пък перспективата, изхождаща от духовното ядро, се разпростира извън земния свят. За това, човек трябва да продължава да опознава себе си..  Пътуването към самия себе си  е опасно, стръмно и непредсказуемо .. Това е Дао на опознаването от Ин към Ян. Друг път няма 

                                                                             Тодор Миков

"Ин-Ян" за Мълчаната вода.

Човекът и Природата са

в хармонично единство!

                Тодор Миков

"Ин-Ян" за МЪЛЧАНАТА ВОДА

Най-голямото богатство на един човек, освен здравето е и хармоничното му единство с неговата Вътрешна и Външна Природа. От гледна точка на езотеричното познание, целият му живот го придружава свещеното, магичното и значимото чувство всред Природата в която той живее. Ако повдигнем воала на Майя, ще си припомним онова фундаментално познание, което винаги е било в нас, и което ни помага да живеем в хармония със себе си, Земята и Вселената. В българската народна традиция, съществува понятието "мълчана вода", която е ипостас на чистотата в душата на българина, на чистото българско слово и на запазената сила на енергията. "Мълчаната вода" предоставя основа за развитието на личността, която се стреми да опознае света, да го опитоми и впише в мирогледа си, а от там и себе си - в системата на мирозданието. Флуйдността и запаметяващата способност на водата дават възможност за пренасяне на фина информация от различни нива, а мълчаната вода е гаранцията за чистотата на този процес. Освен магията на чистата енергия, "мълчаната вода" е един от основните магически елементи при извършването на различни видове ритуали в българската ни традиция и нейните сили се крият в нейната чистота, в съхранения неутралитет на енергийната й структура, който е основна база за по нататъшното й зареждане с необходимата енергия и сигурна гаранция за успех при постигането на определените ритуални цели. В този смисъл "мълчаната вода" е фундаментът при вибрационното надграждане в магическата дейност на българския народ в един свят от най-разнородни митове, обичаи и обреди. Например:"Магически пентакъл" е мястото където човек може да се свързва и зарежда с енергията на слънчевите и лунните фази през цялата година; да планира ежедневните си дейности в съответствие с циклите на природата, която го заобикаля и специфичното излъчване на сезоните - пролет, лято, есен и зима, да намира своите малки магични помощници и сам да създава ритуали за здраве, благоденствие и реализиране на мечтите на сърцето. Именно в този "магически пентакъл", може да се потопите в магията на лунните и слънчевите ритми през годината, да разберете кога и как те въздействат върху тялото, ума и душата и разбира се - да използвате силата им, за да се движите леко в естествения поток на живота и винаги да постигате целите си, който сте ги поставили пред себе си. Естествено, лунната медитация е чудесно средство за настройване към мощната енергия на Луната /Ин/ за релаксиране, изчистване и зареждане /Ян/, както и за свързване и съвместна работа с други хора, които по същото време правят медитация в някоя друга точка на планетата - което ви вдъхновява по пътя Дао на хармоничното свързване със себе си и другите и изявява вашата енергийна същност. Така "мълчаната вода" съдържа в себе си магическата магия на противоположностите "Ин-Ян" и "магическия пентакъл" е пътя Дао между тях. Може би тази българска традиция за "мълчаната вода" и "магическия пентакъл" да са продължение на китайската философия, за чудното и мистериозно взаимодействие на противоположностите "Ин-Ян" и пътя "Дао" между тях. Може би: Да!, а може би: Не! Кой знае! Само едно е ясно, че те се допълват по между си и не могат да съществуват самостоятелно, защото са едно цяло още от тяхното сътворение с Вселената!

                                                                                Тодор Миков 


                                                                                                     

ИН-ЯН за Невинността.

Невинността е детска, 

но не и детинска!

               Тодор Миков

ИН-ЯН за Невинността.

Какво представлява невинността и каква е нейната структурна анатомия? Като се замисля, стигам до извода, че невинността е първопричината на зараждащата се жизнена същност във Вселената, защото в началният си стадии живото същество е лишено от познанието в което е включено името, самоличността и всичко, което му е дадено от Създателя. Това същество има съвсем различно качество, за разлика от нас, който вече сме на земята и това качество се нарича: НЕВИННОСТ! Може би, това е разпятието на човешката личност и възкресение? Всички ние, независимо от възрастта си, излъчваме детски възторг от света който ни заобикаля, с усещането за благодат, който витае около нас и чувство за пълна хармония със себе си и с всичко, което ни поднася живота на планетата Земя! Може би невинността се зародила от дълбокото възприятие на живота още от самото му създаване и тази невинност е детска, но не и детинска. Разбира се, че невинността на детето е прекрасна, но за съжаление е невежа и след време тя ще бъде заменена с недоверие и съмнение, докато детето расте и все по вече и повече научава, че светът е опасно място за оцеляване. Въпреки всичко, аз ясно осъзнавам, че невинността на пълноценно изживяния живот притежава, като свое качество, мъдростта и приемането на вечно променящото се чудо на живота: "Ин-Ян" и знай, че всичко, което се случва около теб е винаги за твое добро. Такава е повелята на Създателя и на мистериозната магия на противоположностите: "Ин-Ян" в Света в който ние живеем! За това ние сме благословени на тази Земя!

                                                                                  Тодор Миков

Ин-Ян За индивидуалността.

Човек, това звучи гордо!

               Максим Горки

Ин-Ян За индивидуалността.

Една сутрин с кафе в ръка, съзерцавах изгрева на слънцето и си мислех: Каква е моята индивидуалност и от какво е обусловена? Каква е нейната анатомия и структура. Знам, че моята индивидуалност е уникална и неповторима, както дактилоскопията в съвременната криминалистика и каква е по отношение на ДНК анализа, ако съществува такъв? Какво ли би се случило, ако за миг изоставя личността си - дали ще бъда лишен от своята индивидуалност, която ми е дадена от Съществуванието? Дали пък моята личност е наложена от обществото и изкуствено създадена за удобство на това общество в което аз живея? С всяка фибра на цялото си тяло, предусещам, как това общество се старае със всички средства с който разполага да скове моята индивидуалност в желязната си прегръдка и да я подчини, като послушна овца Ин. Всички знаем, че овцата е стадно животно и се чувства защитена в средата на своето стадо. Естествено, тя се чувства удобно в тази среда и винаги може да се спаси при евентуална опасност в тълпата! Ами ако си сам? Разбира се, аз никога не бих искал да имам психиката на овцата, защото се чувствам свободен и сам мога да взимам решения, според дадената ситуация или проблем, който съдбата ми ги сервира не подготвен. Няма да сгреша, че се чувствам като лъва в джунглата на живота и се движа сам без да ме е страх от обществото, което непрекъснато ми налага условности, програмира или промива умът ми /особено по време на социализма и комунизма/ за да ме превърне в послушна овца. Именно това общество се стреми да ми прикачи илюзията за удобна, приятна и много послушна личност - то се нуждае от послушни роби, защото скритите интереси имат нужда от послушание, а не от свободно мислещи и уважаващи свободата в пълния смисъл на думата, хора. Къде ли бях чел някаква притча за един лъв, който бил отгледан от овца и през цялото време си мислел, че е овца докато друг лъв му отворил очите, като му показал да види собственото си изображение върху повърхността на едно езеро. Много от нас са като този лъв - представата, която имаме за себе си, идва не от собственото ни пряко изживяване, а от мненията на другите т.е. от мненията на обществото  и така наложена отвън "личност" замества индивидуалността, която би могла да израсне отвътре. Така ставаме само още една овца в стадото, неспособни да се движим на воля, не съзнаващи своята истинска самоличност. Време е да погледнем отражението си в езерото и да направим усилие да се освободим от обусловената от другите хора представа за себе си. За това танцувай, тичай, говори безсмислици - каквото е нужно, само и само да събудиш спящия в теб лъв Ян. За това човек трябва да отстоява своята обусловена индивидуалност и свобода на действие, защото: "Човек, това звучи гордо!"/М. Горки/. 

                                                                           Тодор Миков

Ин-Ян Съвет към приятелят ми - край.

Приятелството е Отговорност!

                                        Тодор Миков

РАЗГОВОР С БОГА

//26-ти разговор/

ИН-ЯН Съвет към приятелят ми.

-И така приятелю, искам да отправя към теб и семейството ти последните си съвети към вас! Най-голямото приключение в живота ви е, че в момента изживявате един срив съзнателно. За вас рискът е огромен, защото няма гаранция, че сривът ще се превърне в пробив. Хаосът във вас е много стар, защото в продължение на много животи, всички сме били в хаос. Той е добил плътност и е станал сам по себе си Вселена. Без да се изправиш пред тази опасност никой и никога не е успял да интегрира своята същност и никой не е станал индивид и неделим. Медитацията, която аз много често използвам е методът, който ще ти помогне да минеш през хаоса и през тъмната нощ на душата, балансиран, дисциплиниран и бдителен. Зората не е далеч от теб, но преди да я стигнеш, трябва да прекосиш мрака на нощта "Ин". Идва момент в който на човек му писва и е способен да направи дори  и най -невъзможното и ако не го направи, има опасност да бъде задушен и да отслабят енергията на собственият му живот. Ако в момента изпитваш това чувство, позволи си да рискуваш и разбиеш  старите възгледи и ограничения, който са пречка на твоята енергия. Ако го направиш ще се изумиш от жизнеността и от вътрешната сила, която този пробив ще внесе в живота ти - това е твоя Дао  /път/  към светлата част на живота ти "Ян".

-Добро начало! - усмихна се Той и всичко около нас се обля от мека  божествена светлина и се почувствах блажен ...  -

Е, продължавай!

-И така приятелю! Освободи се от илюзиите и погледни отвъд тях и ще видиш, че това е единствената разлика между съня и реалността, защото реалността ти позволява да се съмняваш, а сънят - не! За мен способността да се съмняваме е един от най-големите дарове за човечеството. Религиите са опиум на човека, защото винаги са прерязвали съмнението от самите му корени - но за това си има причина и тя е, че религиите искат хората да вярват в проповядваните от тях илюзии... Защо хората  са твърдели така настоятелно, че цялото съществувание - освен твоята същност, твоята осъзнатост - е ефимерно, че е съставено от субстанцията, от която са изградени и сънищата? От гледна точка на ежедневието ни илюзията може да бъде приета като нещо реално, но във върховния смисъл, от висините на твоето просветление тя става не реална, а илюзорна.

-Много си прав! - настани се удобно до мен Той - И после?

-В дуалността приятелю, се проявяват противоположности между теб и твоите близки и вие взаимно ще прекратите войната, когато осъзнаете разрушителността на омразата, когато се съсредоточите върху мира и го изберете съзнателно. Войната между вас няма да бъде прекратена, като я мразите, а трябва да обичате мира и хармонията. В такт и в синхронност трябва и двете страни да обичате мира и ще дойде ден в който вие ще сте неговите инициатори за по скорошното му постигане. Това не означава да се откажете от висшите си принципи, а по скоро фокусът ви да бъде насочен към мислите ви за мир. Вие се нуждаете от балансиране, което е задвижваща сила на вашата карма, която не означава изплащане на "вина". Така вашите взаимно отношения ще се укрепят и ще бъдат още по дълготрайни. Именно тази "свързваща интерактивна сила" ще ви позволи да работите извън различията си, да разрешавате изникналите проблеми, да продължите обединяващият напредък за постигане на хармоничните цели, заради който всеки един от вас се е родил да осъществи своето дълбоко мисловно разбиране по отношение на грешката или недоразумението, който са възникнали между вас. Вие се нуждаете именно от този "кармичен баланс", който го добивате от жизнен опит на физическата ви проява в човешката ви същност, ограничена в триизмерната ни реалност. Така, че всеки един допринася по един или друг начин за това, което се случва между вас и доставяте огромна "мисловна енергия" от огромни мисловни проекции чрез който са се формирали всички ваши физически събития. Именно вашата енергия сътворява реалността във вашето семейство и обкръжаващата ви среда в която живеете. Когато давате най доброто от себе си в собственият си семеен живот, така помагате да се подобри живота и на останалите от вашето обкръжение, който много ви обичат. Вашите мисли са точно толкова реални, колкото е реална Вселената в която ние живеем. Аз напълно ви разбирам, че да се действа в индивидуалната ви независимост е изключително отговорно действие, което изисква освен сила е необходимо и безумна смелост. Не забравяйте, че вашата сила е част от вашия творческия процес на развитие тук на земята и ако вашата любов към силата бъде заменена от силата на вашата любов, тогава вие ще направите квантов скок във вашето развитие, защото любовта ви без силата ще бъде хилава и вие сте длъжни да осъзнаете тази взаимно свързаност по между си. Може би това което ви съветвам да изглежда парадоксално, но мъдрото и внимателно съзерцаване на тази същност разкрива великата истина от сътворението на човечеството. За това Любовта е основната творческа и божествена сила, а в омразата се коренят страхът, който олицетворяват основните деструктивни и генеративни сили. От гледна точка на вашата аура, омразата и страхът са първоначалните разрушителни сили, който предизвикват у вас ауричен дисбаланс. Нима това ви е необходимо? Разберете, че няма човек, който силно да мрази и тази ненавист да рефлектира извън него, защото знаете ефекта на бумеранга - той се връща обратно от където е стартирал! Същото се отнася и за любовта - ефекта на бумеранга е същият. За това вие се нуждаете от само осъзнаване при всяка дадена ситуация, защото вашата само осъзнателност на разпознаване на природата на "мисловното ви съдържание" е много съществен аспект за вашето превръщане в едно цяло и изцяло осъзнато духовно същество, което е присъщо само на човека. Така, че съдържанието на вашите мисли и убеждения са напълно достъпни за вас. Те не са заровени някъде и не са заключени в отдалечените или недостъпни места във вашия разум. Напротив те са достъпни за вас - само се иска да ги погледнете и да ги видите. От вас не се изисква да имате висше образование по философия, защото вашият жизнен опит ви го е предоставил, като най висша школа на вашето познание. От вас се иска само да отсеете конструктивното от деградивното и съзнателно да приемете това, което смятате за най-добре за вас, за семейството ви, за вашето поколение и околната среда, която ви обкръжава. Това е! Никак не е трудно! Просто отделете време за внимателното съзерцаване на мислите, убежденията и действията си! Толкова е просто! Нали? Осъзнавам, че заплетеността и разновидността на взаимно отношенията и връзките ви в сферата на вашето семейство са много сложни, но проблемите идват и си отиват във времето. Омразата е обратната страна на Любовта, в другия край на същия спектър от гледна точка /пречупена през призмата на вашето възприятие/ вашият емоционален аспект. Ако не ме разбирате правилно, има опасност между вас да възникне гняв и да се преследвате по между си и да имате усещането за предателство в резултат на емоциите си. Тогава картината е ясна - ще се задвижите спираловидно в посока надолу атакувайки и наранявайки. Само, че след време ще разберете, че тази енергия е като бумеранга и ще се насочи обратно към първоизточника си, който я проектира. Докато носите в сърцата си тази негативна енергия, която продължава да разбива ауричното ви поле, заразявайки и другите около вас, разрушавайки емоционалната ви стабилност и тя ще продължава дотогава докато се въртите и фокусирате над болката, гнева и омразата. Всичко това вие ще привличате върху себе си и ще се чувствате потопени в тази деструктивна негативност с години или през целият ви живот - това зависи от без мисленият ви инат! Да, виновникът е негативната ви енергия на деструктивните ви емоции - омраза, страх, болка и гняв. Именно тази болка, причинена от скъсването на вашата връзка с любимите хора, ще ви отведе до най висшия аспект на истината на вашата независимост. Вашата връзка ще има бъдеще само, когато и двамата сте независими и всеки да уважава свободата на другия. Друга алтернатива няма! Не забравяйте, че всички ние сме тук на земята, като духовни същества, който да разнищят мистерията на живота, да открият неговата цел и смисъл чрез така наречената Любов. Ние сме избрали физическия живот на земята с пълното съзнание, че всеки човек притежава нещо прекрасно и единствено по рода си лично усещане за живота сам по себе си. За това приятелю, ти и твоите близки - Дайте Дао /път/ на Любовта и Разума да ви водят от тъмната страна на Ин в която се намирате сега и смело продължете към светлината на Ян във вашия живот! Така всички ще сме радостни и щастливи! Друг Път няма! Обичам ви!

                                                                          Тодор Миков

/Край/

                         
                                                                                  

Ин-Ян Съвет към приятелят ми - продължение

Приятелството е Отговорност!

                                        Тодор Миков

РАЗГОВОР С БОГА
/25-ти разговор/

ИН - ЯН Съвет към приятелят ми.

-И така приятелю  ти си, като едно малко дивно цвете, което посреща предизвикателствата на камънаците и тръните по своя път към светлината на деня. Също като това цвете, ти си обгърнат от аурата на ярката златиста светлина, която разкрива величието на твоята човешка същност, също като крехката същност на цветето, което без да се прикрива от дебнещите опасности е равностойно и на най-яркото слънце на Вселената. Сега, ти си изправен пред много трудна ситуация и имаш избор - или да негодуваш и да потърсиш кого да обвиниш за страданията си, или да посрещнеш предизвикателството и да го преодолееш със цената на всичко на което ти си способен. Твоето цвете на живота, ти показва пътя, докато твоето силно желание за живот те води от мрака на Ин към светлината на Ян. Разбираш ли приятелю? Безсмислено е да се бориш с предизвикателствата на живота, /който ти ги предоставя съдбата/ или ще се опиташ да ги избегнеш и отречеш. Тези предизвикателства, приятелю съществуват от край време и ако семето в теб иска да стане цвете, трябва да минеш през тях. Бъди достатъчно смел да израснеш в цветето, което ти е писано да бъдеш на този свят. Когато си сам, знай, че ти не си сам, а си просто самотен - защото между това да си сам и самотен има огромна разлика. Когато си самотен, мислиш за другия човек и чувстваш липсата му. Разбира се, че самотността е негативно състояние в живота ти и тогава чувстваш, че ще е по-добре, ако до теб са приятелят, съпругата или любещата ти майката. 

-Много си прав! - усмихна се Той и се настани удобно до мен. 

-Да! Найстина! Мисля, че съм прав! Защото, когато човек е самотен е илюзия т.е. той никога не е самотен, защото ние с Теб сме до него!

-Така е! - съгласи се Той - И после?

-И така, приятелю, хубаво щеше да е, ако някой от тях да е наблизо до теб, но тях ги няма. Самотността е отсъствието на другия. Самотата е собственото ти присъствие и е многопозитивна. Тя е едно преливащо присъствие и ти си толкова изпълнен с това присъствие, че можеш да обхванеш цялата Вселена и нямаш нужда от никого. Когато го няма "човека в живота ти", можеш или да бъдеш самотен, или да се наслаждаваш на свободата си, която самотата ти е донесла. Когато не намираш подкрепа у другите за истините, които усещаш дълбоко в себе си, можеш или да се чувстваш изолиран и огорчен, или да празнуваш осъзнаването, че визията ти е достатъчно силна, за да победи дори могъщата човешка нужда от одобрението на семейство, приятели или колеги. Тъй като ти си изправен пред подобна ситуация в момента, обърни внимание на това как избираш да погледнеш на своята "самота" и поеми отговорността за направения от теб избор. Аз като твои и  най-добър и най-сърдечно искрен приятел няма да ти позволя да се чувстваш самотен, огорчен и изолиран от света в който ти живееш. Не се превръщай в смирено същество, което излъчва тъжната светлина на разочарованието и несправедливото анатемосване от страна на любимите ти хора. Бъди светлина сам за себе си, приятелю, защото рано или късно всеки от нас трябва да развие в себе си способността да измине пътя в тъмнината без спътници, карти или водачи. На теб ти предстой промяна или ремонт в живота ти, който винаги се мени и повтаря механично. Ако не започнеш да внимаваш, той ще продължава да се върти като колело. Ето защо будистите го наричат: Колелото на живота и смъртта и колелото на времето. Раждането е последвано от смърт, смъртта е последвана от раждане, любовта е последвана от омраза, омразата е последвана от любов, успехът е последван от провал, провалът е последван от успех и т.н. Една прекрасна сутрин се чувстваш добър и щастлив, а друг ден си толкова мрачен, толкова мъртъв, че започваш да мислиш за самоубийство. А само преди ден-два си бил толкова изпълнен с живот и блаженство, че си изпитвал благодарност към Бог, бил си в настроение на дълбока признателност, днес обаче ти е много мъчно и не виждаш смисъл да живееш... И това се повтаря отново и отново. За това съм неотклонно до теб приятелю, за да ти помогна от това състояние на безпомощност, защото ти си човешко същество и имаш право на щастие. 

-Разбира се, че всички имате право на щастие! Нали за това Съм ви създал с много обич и любов ЗА ДА СТЕ ЩАСТЛИВИ! - прекъсна ме Той.

-Така е! - съгласих се също с Него и продължих - Огромното колело на твоя живот приятелю,, олицетворява времето в което ти живееш, твоята съдба и твоята карма и около това безспирно движещо се колело се въртят галактиките на Света. Ти също си една галактика, която съхранява в себе си  дванадесетте знака на зодиака на живота, разположени по периферията му, осемте триграми на И Дзин /И Дзин е най-известната философско-гадателска книга в света и най- старата китайска историческа книга./, а още по-близо до центъра са четирите посоки, всяка от тях осветена от енергията на светкавицата. Въртящият се триъгълник в този труден за теб момент сочи  нагоре, към божественото, а в центъра са символите Ян и Ин, мъжкото и женското начало, творческото и приемащото. Всичко това си ти, приятелю и единственото нещо, което никога не се променя в света, е самата промяна. Животът не спира да се променя, да еволюира, да умира и да се възражда. Всички противоположности играят роля в този необятен кръгов космически модел и ако упорито продължиш да се държиш към периферията на колелото, ще ти се завие свят! За това те съветвам, приятелю - движи се към центъра на урагана и се отпусни в осъзнаването, че това ще мине и ще бъдеш отново щастлив. За това не се предавай и от все сърце ти пожелавам да погледнеш с нов поглед към света и живота в който ти живееш. Ако ти се отвориш за върховното, то мигновено ще се излее в теб и вече няма да си обикновено човешко същество, а ще си се издигнал над това ниво на което си в момента. Тогава твоето прозрение ще е станало прозрение на цялото съществувание и вече не си отделен, защото си намерил своите корени. Иначе всички ще се движат без корени, без да знаят откъде сърцето им получава безспирно енергия, кой е този, който диша в тях и без да познават жизнения сок, който тече в тях. Това не е тялото, не е умът - това е нещо, което е отвъд всички дуалности. Когато твоята вътрешна същност се отвори, отначало изживяването е в две посоки - на височина и в дълбочина. После бавно, с установяването на тази ситуация, започваш да се оглеждаш, да се простираш в останалите посоки. А когато стигнеш до момента, в който височината и дълбочината се срещнат, ще можеш да се огледаш до самата периферия на Вселената в теб. Тогава съзнанието ти ще започне да се разгръща във всички посоки, но знай, че пътят е един! Ти трябва да изживееш своето възраждане, за да се освободиш от земните си корени и да полетиш с новите си криле към безкрая на твоя духовен живот към съвършенство. Ти имаш прекрасната възможност да видиш живота във всичките му измерения - от дълбините до висините. Ако ти осъзнаеш, че мракът и трудностите са толкова нужни, колкото светлината и безгрижието,  ще започнеш да гледаш на света по много по различен начин и ако позволиш да бъдеш наситен с всичките цветове на дъгата на живота, ще станеш по-цялостен и по-уверен в себе си. 

-Прекрасно разсъждение! Твоя приятел трябва да бъде цялостен и уверен в себе си - това е много важно за него! - съгласи се Той.

-Дано да ме е разбрал правилно, Боже!  - продължавайки - Много добре знаеш, приятелю, че конфликтите съпътствуват човека още от неговото сътворение и истината е, че конфликта преди всичко се корени в самият човек и ако не бъде разрешен там, не може да бъде разрешен никъде. Политиката е в теб самия и тя е между двете сфери на ума. Между тях има много малък мост и ако бъде разрушен - при нещастен случай, физиологичен дефект или нещо друго - човек става раздвоен, става двама души. Това е феноменът на шизофренията, на раздвоението на личността. Прекъсне ли се мостът, а той е много крехък,  ставаш двама, държиш се като двама души. Сутринта си изпълнен с любов и красота, а вечерта си завладян от гняв и напълно различен. Не помниш сутринта... как можеш да помниш? Тогава е действал друг ум - и човек става двама души. Ако мостът бъде укрепен до такава степен, че двата ума да изчезнат като два и да станат един, тогава настъпва интеграцията и кристализацията. Тази кристализация на съществото, не е нищо друго, освен единството на тези два ума, вътрешната среща на мъжкото и женското, на Ян и Ин, на ляво и дясно, на логика и интуиция, на Платон и Аристотел. Интеграцията в теб, приятелю е сливането на противоположностите в самия теб. Време е досега изпитваните дуалности на твоя живот да установят контакт по между си. Вместо нощта и тъмнината да се противопоставят на деня и светлината в твоята душа, те трябва да започнат да работят заедно за създаването на единно цяло, като се превръщат едно в друго до безкрай и всяко да съдържа в своята сърцевина семето на противоположното. Нали знаеш, че: Орелът, и лебедът са същества на величието и полета. Орелът въплъщава силата и самотата /вглъбен в самия себе си/, а лебедът въплъщава простора и чистотата, като изящно се носи по повърхността и се гмурка във водите на емоциите, напълно удовлетворен и цялостен в своето съвършенство и красота. Така и ние сме съюзът на орела и лебеда - мъжко и женско, огън и вода, живот и смърт. Интеграцията е символ на сътворяването на себе си, на новия живот и на мистичния съюз, познат /още от миналото/ като алхимия. За това те моля приятелю: Обичай себе си, бъди лебед и никога не се предавай! Аз винаги ще съм до теб! Обичам те!

-Много мило от твоя страна и Аз като теб му пожелавам същото и най-вече: Да не се предава и да не пада духом! За сега, Лека нощ! - изчезна Той, оставяйки божествената си светлина в сърцето и душата ми ...

-Лека нощ! - излязох от медитацията си и искрено се надявам, моят приятел да ме е разбрал правилно и уверено да тръгне по своя Дао от Ин към Ян. Пожелавам му го от сърце!

                                                                         Тодор Миков
/Следва продължение/

Ин-Ян Съвет към приятелят ми - продължение.

Приятелството е Отговорност!

                                        Тодор Миков

РАЗГОВОР С БОГА

/24-ти разговор/

Ин-Ян Съвет към приятелят ми.

-Приятелю! Знам за мъката ти и я споделям с теб със цялото си сърце и душа. Искам да знаеш, че аз винаги ще съм до теб и искам да отправя едно пожелание към теб: Беше споделил с мен, че твоя син те беше нарекъл, че си глупак! Недей да му се сърдиш, защото да си глупак - означава да си доверчив човек. Това означава, че колкото и пъти да го мамиш, толкова пъти ти се доверява. Това навежда на мисълта, че глупакът не се учи от опита да го мамят, но не забравяй, че доверието на глупака е безкрайно и е толкова чисто, че никой не може да го поквари. Искам да ти пожелая да продължиш да си глупак в смисъла на Дао - китайската философия за мистериозната магия на противоположностите: "Ин и Ян". Моля те само да не се изолираш от света, който те заобикаля и не е необходима да се ограждаш със стена от познания и ако има нещо, което ти се случва, позволи му да пресече жизнения ти път и с гордо вдигната глава - продължи напред, независимо от преживяванията и болката! Ако трябва, всеки път умирай за миналото, за да присъстваш в настоящето, колкото и да ти е трудно в началото. Хората ще започнат да се възползват от теб... така да е, но те са нещастни. Дори да те измамят, да те излъжат и ограбят, позволи това да се случи, защото което е наистина твое, не може да ти бъде отнето. Всеки път, когато не позволиш на ситуацията да те поквари, твоята вътрешна цялост все повече ще укрепва, душата ти все повече ще кристализира, оставяйки миналото зад гърба си. Носи в себе си единствено своята чистота, невинност и доверие към хората, който те обичат или мразят. Така ти ще си в хармония със заобикалящият те свят, твоята интуиция ще е в своя епогей и винаги ще имаш подкрепата на Вселената, моята подкрепа и подкрепата на Бог ...

-Много интересно и задълбочено начало! - озова се Той до мен и се настани удобно на дивана - Продължавай!

-Дори и да скочиш в неизвестната бездна на живота си ще имаш нашата подкрепа, доверявай се на собствената си интуиция, на чувството за "правилност" на нещата и няма да сгрешиш. Действията ти може да се сторят "глупави" на другите, дори на теб самия, ако ги подложиш на анализа на рационалния ум. Не забравяй, че твоите водачи са доверието и невинността, а не скептицизмът и миналият опит. По принцип, ти не си случоино на този свят, защото съществуванието има нужда от теб и защото без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава величие, че съществуванието ще усеща липсата ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята - всичко във вселената ще почувства малка празнина, която не може да запълни никой, освен теб.Това ти носи огромна радост и задоволство, че си свързан със съществуванието и то те обича. Веднъж щом добиеш вътрешна чистота и яснота, виждаш как от всички измерения върху теб се излива безкрайна любов. Приятелю, отправи поглед към прекрасното нощно небе и знай, че "вкъщи" не е физическо място от външния свят, а вътрешно качество на спокойствие и приемане. Звездите, скалите, дърветата,цветята, рибите и птиците - всички са наши братя и сестри в този танц на живота. Ние, човешките същества, сме склонни да забравяме това, заети да преследваме личните си цели с убеждението, че трябва да се борим за това, от което имаме нужда. В основата си обаче, нашето чувство за отделност е само илюзия, изфабрикувана от ограничените действия на ума. Сега е моментът да се запиташ: Позволяваш ли си да приемеш необикновения дар да се чувстваш "у дома", където и да си? Ако е така, отдели време да се насладиш на това усещане, за да го задълбочиш и запазиш в себе си. Ако пък имаш чувството, че целият свят е против теб, време е за почивка. Излез довечера и погледай звездите ...

-Прекрасен съвет към твоя приятел! Много мило от твоя страна! Ти найстина си прекрасен приятел, на твоя приятел! После?

-Следващото нещо, което искам да ти пожелая, приятелю е: Винаги слушай ВЪТРЕШНИЯТ СИ ГЛАС! Ако си открил своята истина в себе си, в цялото си съществувание няма какво друго да откриеш. Сега истината действа чрез теб. Когато отваряш очи, истината отваря очи. Когато затваряш очи, истината е тази, която затваря очи. Това е изключителна медитация. Ако само разбереш механизма й, няма нужда да правиш каквото и да е било, защото всичко, което ти правиш, се извършва от истината. Когато вървиш, това е истината, когато спиш, истината си почива, когато говориш, говори истината, когато мълчиш, това е мълчанието на истината. Това е една от най-простите техники за медитация. Малко по малко всичко се нарежда и тогава няма нужда от техниката. Когато си излекуван, оставяш медитацията, изхвърляш лекарството и заживяваш като истина - жив, сияен, удовлетворен, блажен, сам за себе си. Целият ти живот става молитва без думи, всъщност е по-добре да се каже молитвеност, изящност, красота, която не е от този земен свят, лъч светлина от отвъдното, пробиващ мрака на нашия свят. Твоят вътрешен глас приятелю, говори не с думи, а с безмълвния език на сърцето ти. Той е като оракул, който казва само истината. Ако имаше лице, то би приличало на лицето в центъра на твоя свят - будно, бдително и способно да приеме мрака и светлината на кристала. Самият кристал олицетворява яснотата, която настъпва с трансцендирането на всички дуалности. Вътрешният ти глас приятелю, може да бъде и игрив, когато се гмурка в дълбините на емоциите и отново изплува, за да се устреми към небето, като двата делфина, които танцуват във водите на живота. Неговата връзка с космоса е олицетворена от короната полумесец, а със земята - от зелените листа по кимоното на Природата. В живота ни има моменти, когато твърде много гласове сякаш ни теглят във всички посоки. Самото чувство на объркване в тези ситуации ни напомня да потърсим вътрешната тишина и центрираност. Само тогава ще сме в състояние да чуем своята истина.

-Така е! Ти винаги контактуваш с вътрешният си глас т.е. с Мен и хубавото е в това, че съветваш приятелят си да разговаря със своят вътрешен глас, където винаги на свойте въпроси ще намери техните отговори! Много си прав и Съм съгласен с теб. Твоя приятел трябва да се радва, че те има на този свят! А после, какво би му препоръчал на твоя приятел? - попита ме загрижена Той.

-Приятелю, искам да събудиш бунтарят в теб, защото хората се страхуват от онзи, който познава себе си. Той излъчва някаква сила, притежава аура, магнетизъм, харизматичност, която изважда живите хора от затвора на традицията. Просветленият човек не може да бъде поробен и той не може да бъде затворен. Всеки гений, познал нещо от вътрешния свят, несъмнено ще е малко труден за преглъщане и внася смут. Масите не искат да бъдат обезпокоявани, дори когато са нещастни, защото са свикнали с нещастието си и всеки, който не е нещастен, като тях, им изглежда странен. Просветленият човек е най-големият странник на света и сякаш не принадлежи никъде. Той е извън границите на организации, общности, общества и нации. Такъв човек излъчва сила и авторитет. Той несъмнено е господар на съдбата си - без значение дали е богат или беден. Бунтарят е истински император, защото е счупил оковите на репресивните условности и виждания на обществото. Себе си той е оформил, като е интегрирал всички цветове на дъгата и се е отскубнал от мрачните,  безформени корени на своето несъзнателно минало, устремявайки се към небето с новите криле на мечтите си. Самият негов начин на съществуване е бунтарски - не защото се бори срещу някой или нещо, а защото е открил своята истинска природа и е решен да живее в съгласие с нея. Бунтарят ни отправя предизвикателството да бъдем достатъчно смели да приемем Осъзнатостта и Смисъла на Живота! Знай че умът ти никога не е интелигентен, защото: само не-умът е интелигентен. Само не-умът е оригинален и радикален. Само не-умът е революционен - той е революция в действие. Умът ти причинява нещо като вцепенение. Под тежестта на спомените от миналото и проекциите за бъдещето и продължаваш да живееш на нивото на своя минимум и не живееш със своите максимални възможности. Пламъкът ти едва мъждука. Веднъж щом започнеш да изоставяш мислите, да се отърсваш от събрания в миналото прах, пламъкът лумва - ясен, чист, жив и свеж. Целият ти живот става пламък, и то пламък без дим. Именно това е истината за осъзнатостта. Отхвърли своята "Майа"- булото на илюзията, което ти е пречело да възприемаш реалността такава, каквато е. Това не е нагорещеният огън на страстта, а хладният пламък на осъзнатостта. Осъзнатостта, която израства в теб в момента, не е резултат от съзнателно "правене", нито пък трябва да полагаш усилия, за да накараш нещо да се случи. Каквото и чувство да си имал, че се движиш в пипнешком, то вече изчезва или скоро ще изчезне. Установи се в себе си и помни, че дълбоко в своя вътрешен център ти си само свидетел, вечно безмълвен, осъзнат и неизменен. В момента се отваря канал от периферията на действието към този център на безмълвно наблюдение. Той ще ти помогне да възприемаш с не привързаност и една нова осъзнатост ще вдигне булото от очите ти. За това се иска смелост и мъжество. Представи си, че твоята смелост е едно мъничко семе, което си го посял в душата си и бъди уверен, че това семе не знае, какво ще се случи, даже то не знае и какво ще бъде цветето, за което то е посято! То не може дори да повярва, че има потенциала да се превърне в прекрасно цвете. Пътят е дълъг и винаги е по-безопасно да не го предприемаш, защото нищо по него не се знае, нищо не може да бъде гарантирано. Хиляди са опасностите, много са капаните - а семето е на сигурно място в твърдата ядка. То обаче се опитва и прави усилие. Семето изоставя твърдата обвивка, която го защитава, и започва да се движи. Това е началото на борбата - с почвата, с камъните и със скалите. Семето е било много твърдо, а стръкчето ще е много, много деликатно и опасностите ще са многобройни. За семето не е имало опасност, то е можело да оцелее хилядолетия наред, но за стръкчето опасностите са много. То се устремява към неизвестното, към слънцето, към източника на светлина, без да знае къде отива и защо. Неговият кръст е голям, но семето е било завладяно от видение и сега то израства. Същият е пътят на човека. Той е изпълнен с трудности и ще е нужна много смелост.

-Страхотно! Много мило от твоя страна! - усмихна се Той и Лека нощ! - оставяйки след себе си мека светлина ...

-Лека нощ, Боже и много благодаря за подкрепата Ти ... - и излизайки от медитацията, си пожелах: Дано моя приятел да ме е разбрал правилно и смело да поеме своя Дао от Ин към Ян! 

                                                                             Тодор Миков
/Следва продължение/